Лекции по Семейно и наследствено право – доц. д-р Кристиян Таков

 

СЕМЕЙНО ПРАВО

1. ПОНЯТИЕ, ПРЕДМЕТ И РАЗВИТИЕ НА СЕМЕЙНОТО ПРАВО

1. Понятие за семейно и наследствено право

А. Mясто в системата: 

Дали семейното право е част от ГрП и частното право – значение (дали могат субсидиарно да се прилага ГрП)

ГрП – като генерално понятие, но то е обща част на ОП и ВП, но от СНП е по-далече:

 важат правилата за сроковете по чл.72 ЗЗД. 

 Недействителността (по ГрП са 5 вида, заедно с частична, висяща и относителна) – в СНП и ТП има и други видове недействителност,  пр.недействителност на търговското дружество и др.; унищожаемост на брака, но с друго значение.

 Давност, представителство – доста спорно приложение

Б. Метод на правно регулиране

В СНП важат правилата на равнопоставеността, но има и императивни правила. Всъщност идеята за диспозитивно и императивно начало е доста относителна. 

В. Тенденции

 Либерализиране и стазис/съхраняване на стари неща;

 СИО – от абсолютно императивна към диспозитивна;

 доброволност и трайност на брака – императивни норми, които гарантират – тегавостта на процедурата за развода и търсена на вината – сега улеснена процедура;

 Уредбата на издръжката продължава да бъде императивна; 

 Затягане се режимът с разпореждане с имущества на ненавършили пълнолетие деца – не само разрешение на РС, но и одобрение от Служба социално подпомагане;

 Администратизиране на процедурите по осиновяване.

2. Предмет на семейното и наследственото право (институти):

 Сключване на брака;

 Имуществените отношения между съпрузите;

 Прекратяването на брака, развод;

 Произход;

 Осиновяване и родство;

 Отношения между родители и деца, издръжки;

 Настойничество и попечителство;

 Добавяне на модели от административен характер и под влияние на други страни с оглед засилената закрила на детето и идеята за по-силна защита на личността от правото – ЗЗДН(закон за защита срещу домашно насилие);

 Процесуални въпроси (бракоразводен процес, на осиновяване и прекратяване осиновяването; оспорване на произход).

3. Развитие на СП:

 Сборник „Нотариална дейност” (отменени актове, ако търсим уредбата назад във времето – брак, сключен преди 2009 или при наследяване и правоприемство от преди много години) и таблица на сайта.

 След Освобождението до 44г. действа Каноническото право, до преврата на Отечествения фронт. 1871г.Екзархийския устав, заедно с редакцията му – 1883г.“ЕУ, приспособен за Княжеството”

 95-97Действие на два акта едносвременно ЕУ, крайна редакция и Окръжно на Св.Синод 

 1897г. Приемане към ЕУ на част “за браковете” от НС

 44г.- промяна, наредба-закон (издава се от правителството – чл. 47 от ТК – когато НС не действа, МС има изкл), (да погледна конституциите на Б-я)

 47г. наредба-закон за брака – въвежда гражданския брак

 45г. наредба-закон за озаконяването на фактическите брачни съюзи

 49г. ЗЛС – първи кодификационен закон

 68г. СК – още по-рестриктивен и въвеждане императивно на СИО

 85г. СК – до 2009г

 2009г. СК

Актове, които ще ни трябват: СК, ГПК от 2007, ЗГрР, ЗЗДетето, ЗЗДНасилие, Закон за здравето, наредба 11 от 2009 – о/о регистъра на им.отношения, куриозна наредба 28 пот 2007 на МЗ – дейности по асистиране репродукция.

4. Принципи на СНП

По-скоро не са НП, не са приложими на практика и нямат структура на ПН, повечето принципи се борят за противоборство, пр. сигурността в оборота и справедливостта. Йерархия между принципите няма.

Чл. 2 СК

 Закрила на брака и семейството – преференциалното отношение на законодателя към сключилите брак(помощи за деца, осиновяване, наследяване);

 Равноправие между мъжа и жената в брака (естествени причини – работещите жени);

 Доброволност на брания съюз – свобода да се сключи брак, необвързаността от годеж, улесняване процедурата по развода – наред с абсолютните основания за развод или и относително(разстройството на брака);

 Особена закрила на децата – ЗЗД, ЗЗДН, тежките процедура по осиновяване, наказателноправната процедура, лишаването от родителски права;

 Зачитане на личността в рамките на семейството: свобода на избора на професия, приравняване на съвместните грижи за домакинството и децата към парична престация;

 Съществува само моногамен брак – вторият брак е унищожаем, между разнополови лица.

В предметния обхват на СИО сега влизат само вещни права върху телесни вещи. В областта на СНП и ТрП почти няма опити за европейска хармонизация – чувствителни моменти и ниска имуществена стойност

2. СКЛЮЧВАНЕ НА БРАК - ФОРМА И ПРОЦЕДУРА

Бракът договор ли е?

Исторически дефиниции за брак: 

• РЧП - връзка между съпруг и съпруга, общност за цял живот и т.н.;

• Консфуцианство – съюз между представители на две различни фамилни имена с уговорка в любов и приятелството да продължат поколението…;

• Тома Аквински – съюз между две лица, к живеят в такава хармония, че да са независими от останалия свят;

• Оскар Уайлд – жените се женят, защото са любопитни, а мъжете – защото търсят спокойствие – и двете страни остават разочаровани;

• Чл. 180 от стария НК – който напусне семейството си и заживее съпружески с другиго, както и този друг.

Цялото право е едно тържество за слабаците – доц. Таков

 Рим: Просто съгласие; брак с манос (жената напълно преминава в семейството на мъжа) и без манос (запазва връзките със старото си семейство, но не наследява мъжа);

 342г. след.Хр. – Теодосиевия кодекс забранява еднополовия брак; 

 бракът през Средновековието се поема от църквата; 

 Реформацията – Жан Калвин и Мартин Лутер – Калвин – отнема от църквата тази функция; 

 Контрареформацията – църквата изземва изцяло компетенциите, свързани с брачните въпроси. У нас традиционно сключването на браковете по време на робството е оставено на религиозните институции на неверниците.

 1804 – Код Наполеон – въвежда гражданския брак, затвърдено от Австройския. Днес в повечето страни бракът е гражданско дело, а не църковно;

 По стария семеен кодекс е имало предварително заявяване за намерението за сключване на брак и изтичане на определен срок от около месец. Вече няма такова изискване, но има фактическо предварително заявяване. – процедура – чл. 6 СК. 

Систематизация на процедурата по въпросите

1) Къде – община – необвързано от адреса, а мястото е избрано от кмета – ритуална зала

2) Пред кого – длъжностно лице по гражданско състояние – кмета, може и овластено лице

3) Кой – мъж и жена, ако се създаде привидност и се подправи личен документ – ще се сведе до липса на съгласие, чл. 35(3)

4) Кога – няма спазване на срокове

5) Как – съгласието – взаимно(т.е., конкретни), едновременно, свободно, (гарантирано от публичността и не зависи от нечие разрешение), изрично, лично(не чрез представител), писмено – чл. 11(1) и пред ДЛГС

6) публично, може по съгласие на страните в тайно и скрито място да се осуети публичността; свидетелите не са конститутивен елемент

7) Какво обхваща съгласието – личността на брачния партньор, волята за встъпване, което предполага другият партньор да е там, избрания имуществен режим и фамилно име – последните две са факултативни, т.е. може и да не се заяви нищо – остава се със същото име и в СИО

чл. 11(2) – защита на правната привидност и основаващата се на нея добросъвестността

Необходими документи – може предварително или в момента на сключване, показват, че няма пречки за брак и че всеки от съпрузите знае за болестите на другия, ако има такива, свързани със здравето на другия съпруг или поколението.

Реквизити на акта за граждански брак - чл. 53 ЗГР, единствения акт за гражданско състояние с конститутивно действие

Стабилност на процедурата – чл. 4(2) религ.обет сам по себе си няма сила; участие на ДЛГС; НК – съзнателно укриване на брак, сключване при налична пречка, насилствено скланяне, отвличане на жена, даването и получаване на откуп за жената – чл.176 – 179

Многобрачието е наказуемо.

3. УСЛОВИЯ И ПРЕЧКИ ЗА БРАК (УПБ) – ПОНЯТИЕ. ПЪЛНОЛЕТИЕТО КАТО УСЛОВИЕ ЗА БРАК

Историческата част за възраст и поредност – от Траян

Има и расови пречки, които не са в далечното минало, а са познати и в България, когато под натиск от Германия се приемат расови закони, както в Германия и Италия. Има и пречки поради гражданство/поданство (арабски страни - богати). Църквата е забранявала брак с участник с прелюбодеянието. Познат е срок на вдовство. Познат е и максимален брой бракове.

Свещенически сан може да е пречка за брак. УПБ могат да се разделят на + и -; на абсолютни (с никого не може да сключи брак – ненавършена възраст; пълно запрещение) и относителни (отнасят се само до 2 конкретни лица).

УБ са естествени (различия в половете; възраст; здравето на съпрузите, а фертилността не е условия и никога не е била, тъй като възпроизводството не е единствена функция на Б), договорни (съгласие на мъжа и жената, които на места могат да са заменени от съгласието на техни близки) и нравствени (моногамен; да няма родство, като родството е спорно дали не е и естествено, поради възможността за израждане). 

Единствено полижутелно УБ – пълнолетие – чл. 6 СК. Има само минимум на възрастта, а максимум няма. Не се изисква и разлики във възрастта, за разлика от осиновяването. Има смекчение от изискването – 16<Х<18. Не просто да е навършило 16, а трябва да са налице важни причини и тези важни причини трябва да се констатират и утвърдят с разрешение от РС. Когато и двамата са в ситуацията – дава се от 1 съд – РС по местожителство на който и да е от 2-та. При разрешението РС изслушва встъпващите в брак и родителите/попечителите. Изслушването може да се даде и с неприсъствено мнение, което може да е от всеки, освен встъпващия – той винаги и задължително лично. 

Искането до РС може да се натъкне на специфична пречка. Разрешението може да се поиска самостоятелно от непълнолетния – чл. 319 ГПК. 

4. ПРЕЧКИ ЗА БРАК – ЧЛ. 7 СК. (1) – АБСОЛЮТНИ, (2) – ОТНОСИТЕЛНИ

Абсолютни ПБ

1. Наличие на друг брак. Този друг брак трябва да е граждански, като може да е сключен в България, но и в друга държава. Ако е в др Д може да е трудно установим. Бракът може да е валиден църковен – трябва да е сключен преди наредбата-закон от 1945. Нямаме брак при факт съж, обявена смърт (независимо, че се е оказал жив), нищожен или унищожен брак.

2. Болест (душевна), обосноваваща пълно запрещение – достатъчна е тя, без лицето да е поставено под пълното запрещение. 

3. Слабоумие – вродено душевно състояние (а душевна болест е придобито състояние) – прекалено тънка е границата между двете, а и това са разбиранията от 19 век. Независимо дали болестта е циклична или перманентна, трябва да се прецени дали трябва да се постави под пълно запрещение. Преценката се парви от съда. Нежеланието на законодателя да допусне такива бракове е свързано с нежеланието на законодателя да допусне такива лица да имат потомство. 2 и 3 трябва да обосновават пълно запрещение.

4. Постановено пълно запрещение. То става със СР, се отбелязва в регистрите на населението по постоянен адрес на лицето в графата правни ограничения. Тя е достъпна на общинската администрация, ако се сключва по постоянен адрес Б, но не  е достъпна за ОА-я от друга община. Може там добросъвестно да си се сключи този брак. Нарушението на това изискване  (чл. 26 (2) по ЗЗД - нищожност), но не е така, а води до униюожаемост.

Относителни ПБ

1. Родство – правна връзка, която се прави въз основа на различни факти. То произтича от произход на 1 лице от друго лице (майка-дете). Майката винаги е сигурна (пример за евреите), бащата – презумпция. При асистирана репродукция – майка е тази, която го е родила. Друг факт, водещ до родство – припознаване на лице без установен произход. Трето, осиновяване. Тези 3 групи факти имат умерено значение (аморфно), тъй като зависи дали е пълно, или непълно. По закон родството по права линия – относителна пречка за брак, независимо от степента си! Родството по съребрена линия е пречка до 4-та степен (включително) – има забрана при братя и сестри (2-ра степен), 1-ви братовчети (4-та степен). Леля и племенник – 3-та степен. Пралеля и праплеменник – 4-степен. След 4-та степен може.

2. Осиновяване – създава отношения между осиновения и неговите низходящи и осиновителя. Там ще се създаде при непълно осиновяване – само по парва линия. Когато е пълно – и по съребрена линия. При пълното осиновяване се създават отношения между осиновения и низходящите му и осиновителите и всички техни родственици. Чл. 101-2 СК. При непълното осиновяване отношенията между осиновения и кръвните му роднини се запазват, а при пълното осиновяване правно и формално се прекъсват, но кръвта вода не става  и продължават да действат тези пречки! 

3. Сватовство. То в църковното ни право до някои степени е пречка, а в гражданското ни право не е пречка за брак. 

5. ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ. ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪПРУЗИТЕ – ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ. РЕЖИМИ НА ИМУЩЕСТВЕНИ ОТНОШЕНИЯ

В Corpus Maximilian Bavaricus има доста подробна подредба на живота от раждането на смъртта, включително и колко пъти седмично... и кога може да се откаже... уредена е само възможност за отказ на жената. Тези части от обществото се нуждаят от тази уредба, едва ли я знаят  регулативната функция е съмнителна. Те създават права и задължения за страните. Как да ги реализираме принудително? Принудително изпълнение е невъзможно, по-скоро няма принудителен способ в ГПК, с който да се изпълни съответното право, тяхното накърнение на личните отношение резултира само в 1 нещо – бракът е дълбоко и непоправимо разстроен, принудителният способ е косвен – заплаха от развод. Никой не може зорлем да се държи в брака, затова каквото и да измислим, най-вероятно ще мине. 

Тези отношения са в чл. 12-7. СК.

Чл. 12 – свобода на фамилно име, както и свобода на съхраняване на фамилното име – можем да поискаме без да прекратяваме брака да ни върнат фамилното име. После имаме равенство, свобода на личността, грижа за семейството и дурги.  В стария СК има задължение за вярност, а в новия – НЕ! Съпрузите имат равни парва и задължения в брака, но не значи еднаквост  равно носене на тежестите. Взаимност между съпрузите – спорен термин – липса на подчиненост на единия съпруг на другия. Съвместно живеене – ако то не се осъществява, очи, които не се виждат, се забравят. Свобода на личността – свободен избор и свободно упражняване на професия. Грижа за семейството може да е най-разнообразна и не трябва да се разбира като еднаквост. Всяко семейство се нагажда с времето и без изрични уговорки стига до своя начин на съвместно живеене. Тези отношения не могат да бъдат пердмет на уреждане с брачен договор – чл. 38 (1) СК – a contrario  само имуществени отношения се казва в СК. 

Коя уредба? До 1945 г. уредбата е била оставена на обичайното право – зестра, прикя, прекратяване на брака. При онези обществени дадености мъжът е бил този, който е носил парите вкъщи, на негово име са били имотите. Какво става при прекратяване на брака? Първоначално е имал минимално значение – минимален брой прекратени бракове. Обществената значимост до 1945 година е била малка. 1945 – първа уредба, 1949 – преминава в ЗЛС и оттам – в СКодекси до днес. Правото ни винаги е познавало изравняването на имуществените отношения след прекратяването на брака. Имало е норма, която се е родеела с тази за неоснователното обогатяване. Трябвало е да се докаже принос, но не винаги са били парични средства (можело и домакинска работа да се счита за принос). Този иск за неоснователно обогатяване е бил в отм. чл. 52 на ЗЛС. Първия СК – въвежда СИО. Този институт оттогава до 2009 – абсолютно императивен и всякакви опити за заобикаляне са водели до недействителност на сделката. СИО вече не е единственият възможне режим  не е императивен. Режимът на СИО в СК от 1968 се е разпростирал върху телесни вещи и права върху вещи. Кодексът от 1985 + парични влогове. СК 2009 – само права върху вещи. Това изпускане на думата „вещи“ не е случайно, а резултат на правна прецизност. От 2009:

• Режимът престава да е единствен възможен  не е императивен;

• СК 2009 – няма същинско обратно действие, но има несъщинско обратно действие – сделки извършени при нарушение на отменения СК, които продължават днес, не се санират. Режимът на стария СК преживява отмяната му. Бракове, сключени по стария СК, след новия СК продължават да са в СИО. В новия СК СИО се разпростира само върху правата върху вещи, но не се разпростира върху паричните влогове. Съществувалите парични влогове след 2009 от СИО стават лично имущество! СИО = съпружеска имущеествена общност, а не семейна! В повечето случаи при тези влогове нямаме проблем, тъй като е рядка хипотезата, при която единият съпруг внася средства в банковата сметка на другия. Несправедливостта може да се преодолее с иск за неоснователно обогатяване. Нямаме специален иск, а ползваме този – чл. 55 ЗЗД, предложение 1. Практическото приложение е доста умерено, тъй като трябва да се знаят влоговете и банките и наличността по тях, но няма да се снабдим стези банкови извлечения лесно. 

За да стане нещо СИО, трябва да се гледат определени предпоставки, които са предимно + и малко – .  когато имаме всички + и ..... можем да заключим, че имаме СИО: трябва ни действащ брак! Нямаме СИО при прекратен брак/невалиден. СИО не се прекратява с обратно действие, а става обикновена съсобственост. Нямаме СИО при режим на разделност; при договорен режим, без предвидена СИО.

Режими:

• Разделност / индивидуална собственост?

• Съсобственост

• Етажна съсобственост

• Обща собственост на съдружниците в ДГДружество

Много се опитват да приравнят СИО на собственост на обща ръка (Gesand Hand), но те са !=. в Германското СП има общност върху придобитото (Zugewinnt Gemeinschaft). Нашата СИО е различна от германската.

Характеристики:

• Възниква само при строго определените предпоставки

• Неделима (неокончателно, тъй като може да се прекрати и после да се раздели)

• Но докато съществува, тя е бездялова, при прекратяването има оборима презумпция за равенство на дяловете)

• ..?

• При неспазване на изискванията за разпоредителни действия, различни последици от съсобствеността

• Не може да се прекрати направо с делба, трябва първо да се прекрати и да стане в съсобственост, а съсобствеността може да се премине към делба.

• Специални парвила при принудително изпълнение.

Предпоставки, които трябва да са налице, за да стане нещо СИО:

1) Обектен критерий – съответното благо, което ще е СИО да е измежду тези, които законът посочва – вещно право върху телесна вещ (много тясно е всъщност);

2) Темпорален критерий  - придобиването да е станало по време на брака – може този критерий да ни доведе до несправедливи последици (придобит непосредствено преди брака, но е изплащан по време на брака – личен имот си е; придобит е непосредствено преди прекратяване ан брака, но е изплащан после от 1 от тях – СИО; изплащан дълго време преди брака – придобит в началото – СИО; владян 9 г и 8 месеца от 1, после брак и „довършване на владението от втория съпруг“ - СИО);

3) Стопански критерий – изискване за съвместен приност. Чл. 21 (3) СК – оборима презумпция. Има 2 начина – чл. 21 (4) и чл. 29 (3) СК. При принудително изпълнение на вещи, които са СИО, презумпцията се превръща в необорима – чл. 506 ГПК – изрична забрана. Такива опити са предотвратени в този член чрез забрана за доказване на принос при принудително изпълнение. Приносът може да се сведе до привнасяне ан имущество, внасяне на пари, трансформация на имот в пари. Може и да имаме влагане на труд в изграждането на вещта (1 купил парцел, а 2 е построил къщата; жена дизайнерка направила модерен дом, осигурила бивше гадже дизайнер да направи безплатен дизайн; имотът се купува с пари само на 1 – тогава единият ще бъде ощетен  съвместният принос може да се изразява в работа в домакинството, грижи за децата, влагане на труд). Под работа в домакинството трябва да имаме предвид, че трудът се оценява по различен начин. Не е справедливо да преценяваме пазарната оценка на домакинската работа. Може ли съвместният принос да се презюмира в ситуацията на „да бъда красив/а“ 3-те мутреси ? Според Таков работа в смейството и грижи за децата трябва да се разбира максимално широко! В този смисъл и „да съм красива“ минава тук. . РАБОТА В ДОМАКИНСТВОТО – ПОВЕДЕНИЕ, ПОДДЪРЖАНЕ НА ФОРМА, КОИТО СЕ ОЧАКВАТ ОТ ДРУГИЯ СЪПРУГ МОГАТ ДА СЕ ПРИРАВНЯТ НА РАБОТА В ДОМАКИНСТВОТО.

 

Искът по чл. 21 (4) – установителен, а по чл. 29 (3) – констативен. По чл. 21 (4) – може да се иска установяване на пълна липса на принос! По чл. 29 (3) – установяване на по-голям принос и присъждане на по-голям дял от общото имущество. Предпоставка по чл. 21 (4) – да няма принос, а по чл.29 (по-голямо участие). По 21 – съпруг и наследници на съпруга, а по 29 – само от съпруг. По 21 – почти неограничен темпорален обхват – по време, при прекратяване на брака и след това. Цанева се е съгласила, че кредитор не може, но все още пише в коментара ѝ, че може да е активно легитимиран. По-голям принос не може да се доказва освен по чл. 506 ГПК, по чл. 615 ТЗ – при несъстоятелност.  

Смисълът от чл. 21 (4) СК – през време на брака? Има някои ситуации, които оправдават преждевременно упражняване на иск:

• Опасност да се загубят доказателства

• Да се умири спорещият съпруг

• Придобили сме имот с наши средства, а другият съпруг няма никакъв принос  да е лична собственост. 

Решаваме да го продадем, но съпругът прави сечено и не дава съгласие, защото е СИО. 

Особена хипотеза на съвместния принос – постановление 4  от 1983 – единият съпруг прехвърля на другия срещу задължение за издръжка и гледане личен имот. ВС казва, че е допустима такава сделка между съпрузи. Но става ли СИО или е само на съпруга, който гледа и издържа? Зависи. Това, че е гледан и издържан може да означава, че е втежко състояние и  няма принос. Той може да е и в по-добро състояние, при което не може да се гледа и издържа, но да наглежда децата  трябва да е СИО.

По чл. 21 (4) и по чл. 29 (3) – допълнителни бележки. 

Практическо значение има при недвижим имот! И двата иска не подлежат на вписване! Тези лица няма как да разберат, че е проведен иск по чл. 21 или 29 СК. Тези искове имат действие затова между страните. Не действат спрямо трети лица, защото те няма как да узнаят за тях. С това практическото им значение намалява в сериозна степен. 

4) Има и 1 положителен критерий! Имуществото на името на 1 от съпрузите

5) Негативен критерий – да не е налице някое от изключенията:

a. Облигационни права, включително и вземания

b. Авторски права

c. Права върху дялове или акции в търговско дружество

d. Ценни книги

e. Права върху увеличаване на капитала на търговско дружество

f. Фактически основания

g. Пари

h. Личните имущества на съпрузите чл. 22 (1) изр. 1 СК.  Трябва да допълним закона – „и всякакви други безвъзмездни сделки“: доброволна делба на налично имущество; по ДПТЛ, когато сме бенефициер; при публично обещание за награда, когато наградата е срешу насрещна престация съвместният принос не се изключва, но ако наградата е за най-красив грим, независещи от съпруга неща, тогава е лично имущество, защото липсва съвместен принос. Печалба от тотото – няма съвместен принос – но по принцип не отговаря на обектния критерий, тъй като обикновено са пари. Когато не са пари – няма съвместен принос и не са СИО. Стипендии не са СИО. 

i. Придобито от единия в хода на принудително изпълнение спрямо другия. 

j. Вещи за обикновено лично ползване – обикновено се знае кое чие е. Проблемът е, че има вещи за лично ползване на значителна стойност (ръкавели с диаманти) и за да не се стигне до ощетяване има ограничение в кодекса – „обикновено“ лично ползване. Въпросите за обикновеното лично ползване трябва да се съобразява с материалното състояние на семейството и с нормалното в оборота. Ю

k. Вещи за упаржняване на професия или занаят. Проблемът е, че тоже да са доста скъпи. Тогава е въпрос на доказване. При недоказуемост според Таков трябва да се приеме, че има съсобственост върху закупените материали за професията. 

l. Придобитото от ЕТ за упражнение на тъговската му дейност, което е включено в търговското му предприятие. 

m.

Оказва се, че ако сега сключим брак, СИО ще има тесен обхват. 

Трансформация на лични имущества

По стария СК – трансформация на лично имущества на придобито чрез трансформация на вещи за обикновено лично ползване и на вещи за упражняване на професия или занаят – СТАВА СИО! Пример: купувам 50 костюма армани – мои са за лично ползване, но не ги докосвам, продавам ги и купувам кола – моя си е, защото са от вещи за лично ползване – да, ама не   СИО Е! Според сегашния СК може да става всякаква трансформация на всякакви вещи! Лоша е формулировката. Какво правим в 50-те костюма армани днес? 1) казваме заобикаляне на закона – няма да се стигне до трансформация. 2) не са за „обикновено“ лично ползване. 30-те кила злато също. 

Следващият път: управление и разпореждане с лично имущество и СИО. 

СИО

6. ЗАКОНОВ РЕЖИМ НА ОБЩНОСТ. СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ – ПОНЯТИЕ, ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ.

7.УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПОРЕЖДАНЕ С ОБЩИ ИМУЩЕСТВА. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА СЪПРУЖЕСКА ИМУЩЕСТВЕНА ОБЩНОСТ

8. ЛИЧНИ ИМУЩЕСТВА НА СЪПРУЗИТЕ ПРИ ЗАКОНОВ РЕЖИМ НА ОБЩНОСТ. УПРАВЛЕНИЕ И РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ИМУЩЕСТВА. 

Наследяване: Съпругът има дял, равен на дела на всяко дете, когато наследява с деца. Но първо той получава своята половина от СИО, която се е прекратила от смъртта на съпруга наследодател, а останалата половина, която принадлежи на наследодателя, вече се разделя между съпруга и децата. – това е при действието на СК от 1985г. При действието на СК от 1968г., съпругът получава своята половина от СИО и не сънаследява с децата. Затова от голямо значение е времето на откриване на наследството и кой закон е действал тогава. Като гледаме наследственоправното положение на съпруга, излиза, че от 1948г. до 1972г. няма изменения (на чл.9 нищо не му е пипано). Всъщност обаче чл.13 ЗН измества чл.9 като специален закон.

Идея на СИО

Когато сключим брак, заживеем заедно и започнем да гледаме деца, тя готви, той носи, тя гледа децата, случило му се нещо, пропил се, започнала тя да отговаря за семейството, и т.н. В едно безкрайно динамично ежедневие е трудно да се прецени кой колко е допринесъл. Грижите, които Тя е полагала не могат да бъдат точно измерени в пари, или това, че Той е безчинствал и я е подлагал на страдания. С други думи, нещата не могат да бъдат аритметически достатъчно точно изчислени. Изхожда се от идеята за неоснователно обогатяване.

Нашият законодател изхожда от идеята, че жените работят, равнопоставени са на мъжете, имат всички конституционни гаранции, затова не може безусловно да им дадем 50% от всичко. Все пак водеща е идеята за икономическо изравняване. Неслучайно СИО е бездялова, неслучайно е неделима. Такава е, защото в нея се съдържа идеята за вечност на брачния съюз. Тази нейна емоционална и нравствена натовареност е причина да разкрива ред особености в сравнение със съсобствеността. Друг вид сътитулярство е общността при гражданското дружество- според едни, това е съсобственост, според други е особено сътитулярство. Друг вид е етажната съсобственост. 

Специфики на СИО

Първо, възниква само при определени в СК предпоставки. Може да възникне само между ФЛ, които са в брак. На следващо място, тя е бездялова- докато не се прекрати, няма някакви дялове. Целта на законодателя е да накара участниците в СИО да не се делят. Разпореждането с нея става по начин, различен от този в ЗС. При СИО такова еднолично разпореждане е невъзможно, защото няма дялове- съпругът не може да „продаде“ дела си- това обаче е много особен вид недействителност.

Възможно е обаче СИО да се прекрати- тогава вече имаме обикновена дялова съсобственост, и тогава вече се урежда по общия ред. 

Различни правила за принудителното изпълнение върху СИО- чл.502, 505 и 506 ГПК.

Възникване на СИО

Предпоставките за включване на даден обект в обсега на СИО са: 

1. Обектен критерий; 

2. Темпорален критерий; 

3. Икономически (стопански) критерий. 

Обектен критерий означава, че само някои обекти стават СИО, и това са всякакви вещни права. Което идва да покаже, че става дума за телесни вещи.

Темпоралният критерий означава придобиването да е станало във време на брака. Ако някой от съпрузите е приобретател, другият става сътитуляр. Няма значение, че съпрузите са например във фактическа раздяла, нито че справедливостта понякога се бунтува, като напр., че един имот дълго време е изплащан с периодични вноски и е бил придобит 2 седмици след брака. 

Икономическият критерий, значава, че за да се придобие СИО е необходим съвместен принос.

Как да установим съвместния принос?- С презумпция (чл.21(3) СК. Презумпцията е оборима. Има един случай, в който е необорима- при принудително изпълнение (чл.506 ГПК). При продан на СИО, съпругът-недлъжник не може да притивопоставя на взискателя, че има по-голям дял отколкото съпруга длъжник. Взискателят на същото основание не може да претендира, че делът на съпруга е по-голям. Идеята е, че лицата са чужди и има риск кредиторът да бъде прецакан като напр. единият съпруг докаже 95% принос и насочи изпълнението само върху 5% от стойността на имота. ГПК забранява такова доказване!

В какво може да се изразява приносът?- Може да е имушествен принос. Може да се изрази и в работа в домакинството, грижи за децата, влагане на принос. Оценяване на семейния принос по един крайно дребнав начин няма да бъде допуснато от съдилищата- съпругът да каже, че ако би наел детегледачка, би му излязло 600лв. на месец, а той взима 5000лв. Такова пазарно приравняване не върви.  

Сравнение между исковете по чл.21(4) и чл.29(3):

1. Първият е установителен, а вторият е конститутивен;

2. Различия в активно легитимираните;

3. Преди и след брака. По чл.29(3) може поначало след брака, но от препратката към чл.27(2) СК следва, че може и по време на брака;

4. Чл.21(4) е приложим спрямо конкретни вещни права (извод от ал.1). Чл.29(3) се отнася до цялата общност;

5.   В първия случай се доказва пълна липса на принос. По чл.29(3) доказваме по-голям принос. Не просто по-голям, а значително по-голям- идеята на тази формула е да не се позволяват дребнавости;

6. Ако се уважи искът по чл.21(4), ще се установи, че вещта не е СИО. При втория иск се установяват нееднавки дялове.

Иск Чл. 21, ал. 4. Чл. 29, ал. 3.

Вид Установителен. Конститутивен.

Кой е легитимиран Съпруг/наследник/кредитори на съпруга/кредитори на наследници на съпруга по чл. 134 ЗЗД Само от съпруга.

Кога може През време на брака; след брака. Поначало след брака, но може и по чл. 27, ал. 2, т.е. когато важни причини налагат прекратяване на СИО.

Обект До конкретна вещ; ще има обективно съединяване на искове. От общото имущество изобщо.

Предмет на доказване Пълна липса на принос. Значително по-голям принос.

Резултат от уважаването на иска Вещта въобще не е съпружеска общност. Вещта ще остане СИО, но не при еднакви дялове.

Тази презумпция няма да е оборима в хипотезата на чл.506 ГПК, както и при несъстоятелността (чл.615 ТЗ). Какво е практическото значение на недопустимостта на тези два иска в хода на несъстоятелността?- Това, което ЕТ има в търговското си предприятие, не е СИО. Практическият смисъл касае това, което не е включено в търговското му предприятие (жилище, автомобил, гараж, предмет на изкуството) и което следователно е СИО. Върху тези вещи кредиторите могат да посягат, защото ЕТ отговаря с цялото си имущество.

Освен чрез тези два иска, следващ начин на оборване на презумпцията за съвместен принос е когато имаме ЕТ (чл.22(3) СК). 

Тези искове не подлежат на вписване в Службата по вписвания, респ. в Имотния регистър. По тази причина, тези искове и тяхното уважаване ще имат действие между страните, но те ще са непротивопоставими на трети лица. А дори да ги впишем, при липса на изрична правна норма, вписването има чисто оповестително действие. 

Всичко, което не отговаря на обектния или на темпоралния критерий, няма да е СИО.

Съобразно обектния критерий, СИО са само вещните права. Всякакви други облигационни, права на интелектуалната собственост, потестативни и пр. права не се включват в СИО. Фактическите състояния като владението и фактическите дадености в търговското предприятие също не са СИО. При владението от единия съпруг по време на брака, също действа презумпцията. Как стои въпросът със сервитутите?- Те винаги следват режима на господстващия имот. 

Наред с неизпълнението на тези критерии, има и неща, които би трябвало да са СИО, но не са:

- Придобитото по наследство и придобитото по дарение (чл.22(1) СК. По-прецизно е да се каже „придобито по безвъзмезден начин“, а не само по дарение. Печалбата от тото би следвало да приравним на безвъзмездния принос. При стипендиите въпросът почти не се поставя, защото те обикновено имат парично изражение и затова не са СИО. възможно е стипендия да бъде дадена под формата на някакви вещни права. Доц. Таков прилага по аналогия правилата за придобити вещи по професия;

- Вещи, които са придобити от единия съпруг при принудително изпълнение върху вещ, която е била СИО в хода на принудителното изпълнение;

- Вещи за обикновено лично ползване. Неслучайно се казва „обикновено лично ползване“. В случая следва да се изхожда от един генерализиран, а не конкретен критерий, за да не се заобикаля законът;

- Вещи за упражняване на професия или занятие. Идеята е да не се пречи на свободния избор на професия. Проблемът, който практически се поражда, е когато двамата съпрузи имат еднаква професия или занаят. Това често се случва при съпрузи художници, кожари, златари и пр. Според доц. Таков, оправдана е аналогията с гражданско дружество- ако двамина поделят обща лаборатория/ателие, това е гражданско дружество. Там имаме обща собственост върху придобитото за целите на дружеството. Вещите според доц. Таков биха попаднали именно под този режим. При прекратяване на тази обща собственост, ще имаме равни дялове;

- ЕТ. Онова, което е включено в неговото предприятие и служи за упражняване на дейността му, не е СИО. 

Цялата идея на СИО почива върху особената ценност на телесните вещи. В днешния изключително развит оборот, в който вещите далеч не са най-ценните неща, нашият модерен СК включва само тях в СИО. Затова въпросът за трансформациите според доц. Таков е „буря в чаша вода“- ако трансформираме СИО в друга вещ, тя пак става СИО. Но ако я трансформираме напр. в пари, вече няма да е СИО. Можем да направим врътка, че да вкараме една вещ СИО в ООД, в което дял имаме само ние. Цялата тази работа произтича от неимперативността на СИО. Нещо може да се заобикаля когато е императивно. За трансформациите би трябвало да кажем, че СИО поначало би трябвало да се превръща в СИО, а личното имущество поначало трябва да се превръща в лично имущество, но има твърде много изключения. 

При хипотезите, при които няма СИО (горепосочените), след трансформация не е справедливо да възниква СИО. Това е решението на стария СК, а според доц. Таков- и според новия. При вещите за обикновено и лично ползване, има риск да трансформираме СИО като купуваме промишлено количество вещи за лично ползване и ги продаваме, за да купуваме други неща, които ще са наши. Така и при вещите за професия/занятие- Продавам си цялото оборудване за фотографска дейност. Ако с парите от това си купя работилница, тогава пак ще стане лично. Но ако си купя картина или някакъв мебел, който служи и на двамата съпрузи, би трябвало по същата логика да приемем, че става трансформация в СИО. НО сегашният СК отсича, и то доста ясно, че вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество, са лични (чл.23(1) СК). Разрешението на новия СК, според доц. Таков, е просто и върши работа. 

Що се отнася до трети лица, откъде те да знаят дали нещо, което нашият контрахент понечи да продаде, дали е СИО или е следствие от някаква трансформация в такова? Когато купуваме от съпруг, няма как да знаем, затова по-добре да тълкуваме имота като СИО, за да гарантираме сигурността си.

Частична трансформация- съчетание между лично имущество, придобито със съответна част лично имущество и съответна част- СИО. (чл.23(2) СК). Тази трансформация много трудно може да бъде релевирана и доказана спрямо трети лица. 

Управление и разпореждане с лично имущество

Чл.25 СК – Всеки управлява и се разпорежда с личното си имущество. Има една хипотеза на ограничение- това е случаят с разпореждане със семейно жилище лична собственост (чл.26 СК). Текстът на чл.26 СК цели да запази имота от малоумието на единия съпруг. Всички тези разпоредителни действия се извършват без съгласие на другия съпруг. Все още обаче има риск единият съпруг да изгони другия чрез извършване на действие на управление, напр. заем за послужване или наем до 3г. Важна предпоставка е съпругът да няма друго жилище- това е чисто формален критерий, няма изискване за населено място. 

Какво се случва при непозволено разпореждане с въпросното жилище СИО? Мненията варират. Виждането за висяща недействителност е изоставено в новия СК, защото има ТР №5 от 29 Декември 2014г. по т. Дело 5 от 2013г. на ОСГТК ВКС. В това решение е направен опит да се дадат отговори на няколко въпроса, един от които е този за непозволеното разпореждане. ВКС реши, че сделката е относително недействителна спрямо съпруга несобственик, но другият съпруг може да потвърди. ВКС в мотивите казва в ТР№1 от 2004г., че относителната недействителност предполага, първо, действителна правна сделка, която няма действие спрямо едно или няколко лица. Правото да се иска прогласяване на недействителността е дадено на лицата, които са защитени от нормата на закона. Трето, казва ВКС, тя може да бъде заздравена. Това определение подлежи на критика, но можем да се съгласим с ВКС, че става дума за относителна сделка, която поражда последици спрямо мнозина и по изключение не поражда някои ефекти. Кой може да иска нейното обявяване, дали то е конститутивно или декларативно, дали исковата молба има или няма защитно действие- това са все въпроси, които нямат еднозначен отговор. Срок, в който другият съпруг може да атакува, респ. да потвърди сделката, няма. Тези последици са по-тежки от забранено разпореждане със СИО, което е някак неоправдано. Друг голям въпрос е, какво като е относително недействителна спрямо другия съпруг, след като той не е собственик?- Има едно единствено право. Би могъл да отблъсква ревандикационния иск на приобретателя, но само ако и доколкото е вътре в жилището. В момента, в който напусне жилището, тази негова защита отпада, защото тогава жилището ще престане да е семейно. 

Управление и разпореждане със СИО

Управителните действия на всеки от съпрузите могат да обвързват другия. Тук, и само тук, съпрузите са представители един на друг, и само по отношение на обектите, които се включват в СИО. При разногласие, действително е първо извършеното действие. Тук приложение ще намери аналогията с правилото за оттегляемост на офертата- другият няма да може да се противопостави, освен ако успее да оттегли офертата, извършена от съпруга му, преди тя да пристигне у другата страна. За страна по сделката на управление ще се смятат двамата съпрузи, нищо че сделката е извършена само от единия от тях.

Сделка на разпореждане е такава, която отчуждава по безвъзвратен начин. Според проф. Венедиков, предявяването на реивиндикационен иск също е разпоредително действие, защото при неуважаването му, няма връщане назад - транслативни договори; наем над 3 години; ипотека; залог; чрез предварителен договор няма да може да се заобиколи забрана за съвместно разпореждане, самият такъв предварителен договор е сделка на разпореждане; учредяване на ограничени вещни права върху вещ.

I. Непозволено разпореждане със СИО – уредбата е в чл. 24, ал. 4 СК. Прави се диференциация според : вида на вещта (движима или недвижима); само при движимите вещи се прави разграничение възмездност (добросъвестност и недобросъвестност на приобретателя) и безвъзмездност. Законодателят се е стремил към справедливост.

II. Чл. 24 СК – съвместно двамата съпрузи; ако е извършено само от единия съпруг без съгласието на другия, тогава сделката е оспорима.

1. Разпоредително действие – прехвърляне на собствеността; учредяване на вещни права; учредяване на обезпечително право (трябва да се разбира по-широкото понятие). 

2. Тази оспоримост е в полза на другия съпруг, който не е дал съгласие. Ако прекалено се защити другият съпруг, тогава третото лице-приобретател и неговите правоприемници (частни и универсални) биха били твърде застрашени.

3. Оспоримост – старият СК (чл. 22, ал. 3) казва, че няма действие спрямо неучаствалия съпруг. Този термин дава повод да се застъпят най-различни виждания : унищожаемост; висяща недействителност; относителна недействителност. Основанията за унищожаемост не са изчерпателно изброени; винаги законодателят може да добави нови.

А) Тезата за унищожаемостта – Л. Ненова, А. Станева, Решение 869 от 1987г.на 2-ро гражданско отделение на ВКС. Срещу това виждане говори неизползването на термина унищожаемост; малко вероятно е законодателят да е имал предвид него. Като аргумент унищожението поначало се свързва с пороци на съгласието. Тук воля на неучастващия съпруг няма въобще.

Б) Висяща недействителност – за тази недействителност е характерно, че тя е нещо недовършено, което може да се довърши, за разлика от недовършения ФС, който не може да се завърши. Висящата недействителност не поражда правни последици, но може да бъде санирана. Когато има нищожност поради липса на форма, в търговското право сделката се смята за действителна въз основа на последващо утвърждаващо поведение. Висящата недействителност се подкрепя от ТР № 5 от 2014г. на ОСГТК по т.д. 5/2013г. – в мотивите се казва, че неучаствалият съпруг може последващо да даде одобрение и поради тази причина става дума за висяща недействителност. 

В) Относителна недействителност – подкрепя се от множество съдебни решения. В диспозитива на това решение от 2014г. (т. 2) се казва, че ставало дума за относителна недействителност. Идеята е, че сделката е действителна между страните и за тях е валидна, но по отношение на трети лица (например недалия съгласие съпруг) тя не поражда правно действие. Сделката мълчаливо се смята, че обвързва страните, които я сключват. Нищо не се казва за вещния ефект на сделката – би трябвало да прехвърля собственост, но това прехвърляне изглежда няма действие по отношение на другия съпруг, но тази относителна недействителност ще се санира и ще се превърне в действителност след изтичането на определени срокове (6 месеца от узнаването, но не и повече от 3 години от извършването на сделката) на бездействие от страна на съпруга.

III. Оспорването става по съдебен ред – вписва се исковата молба. 

Противопоставимостта на вписването е факт само когато имаме нарочна разпоредба. Чл. 24 СК не казва нищо за запазване на права на третите лица, следователно тези права на трети лица не се запазват. Такива норми, които не пазят правата на третите лица – при унищожаване на сделка; при действие без представителна власт и във вреда на представлявания. Запазването на права на трети лица го има при недвижими имоти и подлежащите на вписване и свързани с тях актове. При движимите вещи има чл. 78 ЗС – първично придобиване при владение през определен срок и възмездно придобиване.

IV. Разпореждане с движими вещи – чл. 24, ал. 5 СК.

1. Възмездно или безвъзмездно е придобиването – правата на безвъзмездно придобилия се пазят по-малко отколкото при възмездното придобиване. Такава идея има и при чл. 18 ЗЛС. При безвъзмездно разпореждане няма значение дали третото лице е добросъвестно или не. При безвъзмездно се прилага ал. 4 на чл. 24 СК.

А) Разлика между общия режим по чл. 78 ЗС и чл. 24 СК – чл. 78 ЗС изисква придобиване на основание, годно да го направи собственик. Чл. 78 ЗС изисква владение, докато чл. 25 СК не изисква такова владение. Придобиването по СК е по-лесно отколкото по ЗС.

2. Добросъвестността – ако третото лице е добросъвестно (ако не е знаело или не е могло да знае), правата му няма да бъдат засегнати. Ако третото лице е недобросъвестно, то ще придобие права въз основа на придобивна давност. При възмездно разпореждане + недобросъвестност – по ЗС.

3. Движими вещи, за чието прехвърляне се изисква нотариална заверка на подписите или нотариален акт – кораби; МПС; самолети. Само регистрираните МПС се прехвърлят с писмен договор с нотариална заверка на подписите; нерегистрираните се придобиват въз основа на писмен договор. Автомобилът СИО е приравнен на безвъзмездното разпореждане.

V. Санирането на такива разпореждания – при недвижими имоти – 6 месеца от узнаването и 3 години от сключването + бездействие. При движими вещи (безвъзмездност и автомобил) – същото като при недвижимите имоти. При движима вещ, при която има възмездност и добросъвестност – придобива се право веднага. Ако има възмездност + недобросъвестност – общата 5 годишна давност. Друг способ освен бездействието е чрез даване на последващо съгласие на извършеното забранено разпореждане – съгласието трябва да е в същата форма, която се е изисквала за предварителното разрешение. Формата на това предварително разрешение е формата, която се е изисквала за самата сделка. Формата за прехвърляне на движими вещи – няма форма (следователно простата устна форма ще бъде достатъчна); ако целим впоследствие доказване на съгласието – писмен акт.

VI. Прекратяване на СИО – дали прекратяването се отнася за конкретен обект, който е под режим на СИО или за цялата СИО?; ако има прекратяване, това прекратяване занапред ли действа или има обратно действие?; третите лица по какъв начин са засегнати от въпросното прекратяване?

1. Хипотези на прекратяване на СИО :

А) Прекратяване на брака – развод по исков ред или по взаимно съгласие; унищожаване на брака; смърт на единия от съпрузите.

А.1.) Когато бракът се прекрати, това се отнася до всички имуществени обекти и това се отнася за в бъдеще. Ако до този момент е имало непозволени разпореждания със СИО, те няма да се санират. Режима на вещите до прекратяване на СИО си остава СИО, а след това вещите ще се превърнат в такива обикновена съсобственост.

Б) Прекратяване през време на брака и при положение, че бракът е в режим на СИО ако важни причини налагат това и по съдебен ред.

Б.1.) Чл. 27 СК – такива важни причини могат да са : фактическа раздяла; предприемане на някаква особено рискова дейност от единия съпруг; някакви състояния като душевна болест например, които карат другият съпруг да се въздържа да придобива вещи в СИО. Дали това прекратяване се отнася за всички обекти, които са в СИО и ако се отнася за всички дали е за тези в бъдеще или и за тези в миналото? Дали завареното остава СИО и само в бъдеще ще има съсобственост или и миналите вещи ще бъдат в режим на разделност?

Постановление № 5 на Пленума от 1972г. и според проф. Ненова – това прекратяване може да бъде изцяло или само за отделни имущества. В днешно време това виждане на Пленума не може да се сподели според Таков – с оглед интересите на оборота трябва да се сподели схващане, че имаме тотално и всецяло прекратяване на СИО – както на заварените имущества, така и на бъдещи придобити имущества.

Това прекратяване подлежи на вписване в акта за гражданско състояние и в регистъра на имуществените отношения между съпрузите.

В) Принудително изпълнение върху вещ – СИО.

В.1.) Тази причина се корени в действия на външни за семейството лица, няма причина целият режим да се отмени. Прекратява се СИО само върху тази вещ и принудителното изпълнение се насочва само върху дела на съпруга-длъжник. Не е допустимо да се доказва по-малък или по-голям дял на единия съпруг. При публична продан ако единият съпруг купи имуществото, то няма да стане пак СИО, а ще си е лично имущество.

Г) По новия СК – когато се избере режим, различен от СИО през време на брака

Г.1.) Чл. 27, ал. 3 СК – оставя погрешно впечатление. Винаги, когато има избор на разделност, задължително се прекратява СИО. В противен случай би се стигнало до паралелно съществуване на вещи СИО и вещи в режим на разделност и третите лица биха били застрашени ако вещта, която придобиват от единия от съпрузите се оказва, че тази вещ е в режим на СИО. Употребения израз „може“ - много специална хипотеза, когато има преминаване от режим СИО към режим брачен договор и в него може да има избор на СИО или на разделност или на друг режим и ако този режим не е СИО, а друг, тогава може СИО да се прекрати.

Д) По новия СК – при откриване на производство по несъстоятелност срещу съпруг – едноличен търговец.

Д.1.) Това, което ЕТ има в предприятието е негово лично имущество, но няма изискване кредиторите първо да прибегнат до имуществото на ЕТ и чак след това към СИО. При това прекратяване на СИО тя се прекратява изцяло.

Е) Привидна причина е искът по чл. 21, ал. 4 СК, когато се иска установяване на това, че няма принос за определена вещ. Само че тук няма прекратяване на съществуваща СИО, а има установяване, че такава изобщо не е възниквала.

2. Дялове при прекратяване на СИО – има ситуация, когато не може да се води спор за дялове и това е при насочване на принудително изпълнение срещу единия съпруг. Уредбата е в чл. 29 СК – отнася се до режима на СИО.

1.1. Получаване на повече заради деца – ал. 1 и ал. 2 на чл. 29 СК.

А) Ал. 1 дава право на по-голям дял от общото имущество; отнася се до всичко. Предпоставка е другият съпруг, който претендира повечето, на него да е възложено упражнението на родителските права и това упражнение да създава за него особени затруднения. Особеното на този иск е, че предоставянето на родителските права никога не е окончателно и ако се изменят обстоятелствата това упражняване може да се даде на другия съпруг, обаче такъв имуществен реверс не е предвиден.

Б) Ал. 2 – пак е заради децата. Извън дела си се получават всички движими вещи, които са предназначени за отглеждането и възпитанието на децата. Това е в случай, че вещите не принадлежат на самото дете.

1.2. Получаване на повече заради принос – ал. 3 на чл. 29 СК.

Този иск е конститутивен и е за установяване на по-голям принос. Тук има установяване на по-голям дял във вече прекратената СИО и по-голям дял върху съсобствеността върху обектите, които са били в СИО. За получаване на по-голям дял извън фактическата раздяла, може да се позовем на многогодишен значителен по-голям доход на единия съпруг. Доказването на по-голям принос само въз основа на доходите е изключително трудно.

Този иск може да се предявява при развод или при прекратяване на СИО през време на брака без да има развод поради важни причини. Ако не сте поискали прекратяване на СИО и се установи режим на разделност, но при установяване на такава разделност, не може да се предяви иска по чл. 29, ал. 3 СК. Според Таков е редно да се прилага и при разделност.

VII. СИО обхваща малка част от имуществото – телесни вещи. Всичко останало, което не е телесна вещ, няма да се обхване от СИО. Имало е иск, подобен на този за неоснователно обогатяване във връзка с неравномерното натрупване на лично имущество за единия съпруг. Такъв иск, който всъщност е такъв за неоснователно обогатяване (специален иск; неприложимост на чл. 59 ЗЗД) – този иск се предявява при развод, не по време на брака. Когато се каже развод, трябва да се мисли и в посока унищожаване на брака -  чл. 48, ал. 3. Този иск няма да може да се предяви, когато върху вещ на единия съпруг лично имущество се насочи принудително изпълнение. Абсолютна процесуална предпоставка е да има развод. Този иск не се отнася въобще до личното имущество, а до част от стойността на вещите за упражняване на професия или занаят или вземанията, а има много други неща извън тях, които имат значителна стойност и които вероятно са придобити по време на брака с участието на другия съпруг, само че той няма права върху тях. Друга несправедливост е, че такъв иск има и при режима на разделност и това е иска по чл. 33, ал. 2 СК при прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия съпруг имущество. При разделност този иск се отнася до всичко. При режим на брачен договор този иск по чл. 33, ал. 2 СК го няма, но Таков мисли, че трябва да се прилага по аналогия. Ако в брачния договор изрично е изключен такъв иск – предварителен отказ от права е нищожен само когато законът го обявява за такъв; такава уговорка според Таков е допустима, въпреки че би могла да се разглежда като нищожна поради неморалност.

VIII. Солидарност между съпрузите – брак при режим на СИО (чл. 32 СК) и брака при режим на разделност и брака при договорен режим.

1. При режима на общност има типичен случай на солидарност между съпрузите по силата на закона. Предпоставки, за да възникне тази солидарност по чл. 32, ал. 2 е да има поето от когото и да е от двамата или съвместно от двамата задължение; това задължение да е поето за задоволяване на нужди на семейството.

2. При режима на разделност също има предвидена солидарност, но с лека модификация : за задължения, поети за текущите нужди на семейството. При режим на разделност кредиторът е в по-лошо положение.

3. При договорния режим солидарността не е уредена на пръв поглед, но има такава, скрита в чл. 38, ал. 4 – за неуредените с брачния договор имуществени отношения се прилага законовия режим на общност. Може ли с брачния договор да се изключи приложението на чл. 38, ал. 4 – на пръв поглед не, но може да се окаже, че е възможно.

IX. СИО и заобикаляне на закона – например при придобиване на земеделска земя в режим на СИО, когато единият съпруг е чужденец от страна – нечленка на ЕС. В този случай придобиването на такава земя според Таков трябва да е умаловажено от гледна точка на сключения брак. Такъв брак не би могло да се каже, че е нищожен.

 

9. ЗАКОНОВ РЕЖИМ НА РАЗДЕЛНОСТ

1) За да възникне режим на разделност, трябва изрично волеизявление, отправено до ДЛГС (иначе – СИО)

2) Режимът на разделност не е безразделно възможен и не е безразделно допустим. Чл. 18, ал. 2 СК

Разделността може да се установи преди или... 

Първата възможност е при скл на брака на ДЛГС да се представи обща декларация с нотариална заверка на подписите -  чл. 589 до 590 ГПК. Според Таков не е необходимо непременно да е в единен документ. Тази обща декларация няма пречка да е заместена от две самостоятелни декларации, к дават връзка една с друга.

Втора възможност – уговорката за разделност да бъде включена в брачен договор, к сам по себе си препраща към режим на разделност. Проблемът е за третите лица, к няма да видят режим на разделност, а ще видят брачен договор. Те ще трябва да поискат договора допълнително и да установят, че препраща към режим на разделност.

През време на брака може да се промени режима: 1) от общност към разделност; 2) договорен режим към разделност; 3) от разделност към СИО или към договорен режим.

1) Това става отново чрез обща декларация, представена пред ДЛГС. Тази декларация след като се извърши следва да бъде представена не от нотариуса, к я е заверил, а от двамата съпрузи. Няма изискване двамата съпрузи едновременно да я подадат до ДЛГС  всеки един от съпрузитем оже да направи това. Хипотези: а) възможно е единият да каже на другия да подаде декларацията, да му вярва за това и той да не го направи; б) другият вариант е след заверяването да се уговорят да не се подава, но единият подло да го подаде до ДЛГС. Тези неща може да се преодолеят като се направи проверка в регистъра – той е публичнодостъпен. В закона няма никакви предвидени защитни механизми срещу такъв начин на действие. Де леге лата ДЛГС би трябвало да не приема декларации, к не са представени непосредствено след нотариалната заверка (пр. изкарваме си декларации, казваме, че няма да я подаваме и след 3 месеца се депозира при ДЛГС от единия) или просто ги вика двамата.

2) От договорен режим към разделност. Преминава се чрез модификация в договорния режим – чрез анексиране на брачния договор или чрез отпадане на всички негови клаузи, освен тази, к предвижда разделност или чрез подписване на нов брачен договор, к препраща към този режим. Ако  договорът бъде прекратен по взаимно съгласие обаче – 42, ал. 1, т. 2 и 42, ал .2 – се преминава към СИО, а не към разделност. Няма пречка, когато се прекрати договора отново с декларация да се премине към разделност. Практически важното е, че прекратяването на договора, ако не е предвидено друго, води до СИО, а не до разделност.

3) Става като се прекрати действието на общата декларация. Такава опция не е предвидена в СК, но според Таков трябва безспорно да се предвиди за възможна. С една декларация в обратен смисъл – прек’ратяваме действието на режима нразделност” (и евентуално избираме СИО) и тази декларация се представя пред ДЛГС. На следващо място унищожаване на деклараията поради порок в съгласието (теоретична възможност – малко възможна, защото тогава най-вероятно ще има порок при скл на брака.); прогласяване на декларацията за нищожна – ако съответният орган, к е заверил подписите няма нотариална компетентност съобразно правилата на МЧП тогава декларацията ще е нищожна поради липса на форма.

Може ли да има променяне на деклрацията (подобно на БДог) от съда към общнмост? Не, защото след като законът допуска режим на СИО, разделност и договорен режим и режимите на СИО иразделност са законово установени законодателят не би следвало да сметне който и да е от тези два режима за опасен за семейството. Затова съдът няма право да модифицира съгласието на съпрузите –„ по искане на единия от съпрузите, к смята, че разделността е вреда, ще модифицирам...”

Възможно ли е разваляване на декларацията? Не , защото няма характера на синалагматичен дог. И дори да се приеме, че деклрацията е един много особен двустранен договор, според Такова развалянето пак няма да е възможност, защото няма как да се стигне до виновно неизпълнение на задължението по договора. (задълженията са свързани с това, че който каквото си придобие, за него си е)

Хипотеза: Декларация е подписана от съпрузи, единият или двамата от които са непълнолетни? Единият вариант е унищожаем по чл. 27; Другият  - да приемем, че има нищожност поради противоречие със закона (то било малко подло, защото примерно е забранено от закона да се мамим, но това не е противоречие със закона. Когато имаме специална норма, тя ще се прилага – такава спец норма е 27 ЗЗД). Няма ли някаква още по-специална норма? Нарушение на 130 СК – разпореждане с недвижими имоти, макар и за вбъдеще, без разрешение от РС. Законът ни забранява режим на разделност. Наруешението на чл. 130 по ГП – обща  част води до нищожност (теоретичен разклон) поради незавършен ФС, к никога не може да бъде завършен (не поради нарушение на закона) /висящата недействителност се санира , а незавършеният ФС не може да се санира и трябва да се започне отначало –разлика между висяща недействителност и незавършен ФС/. Може да се хванем за думата в чл. 130, ал. 3 – разрешение пише, а не одобрение. Съдът не бива да бъде изнудван с припряни искания за последващи одобрения на противозаконно сключени сделки (аргументът за това, че е незавършен ФС) – изнудването може да стане с уговаряне на големи неустойки в договора. Това е аргументацията, че става дума за разрешение, а не за одобрение. В коментарът на СК, семейноправниците обаче говорят за унищожаема сделка, заради неспазване изискването за тях. Това е разклонението в теорията. ВКС не са разглеждали този въпрос.

Възможна ли е частична разделност? Примерно за недвижимите да искаме разделност, а за движимите да искаме общност, но не и за колите, за к искаме разделност? Отговорът е еднозначно отрицателен, защото и разделността, и СИО са твърдо установени от закона режими, на к третите лица могат да се осланят и те разчитайки  на простотата и яснотата на тези режими, могат да имат някаква правна сигурност. Затова и не може да оплитаме режима. Модификация на СИО и разделност не може да се прави. Може да се прави само в брачния договор.

Какви са ефектите при режима на разделност? 

Ако установим режим на разделност през време на брака, какво ще стане с дотогавашната СИО? Чл. 27, ал. 3 – прекратяване на СИО – това МОЖЕ  в този текст трябва да се забрави и да се задраска още сега – трябва да се тълкува корективно. Не може паралелно да съществуват различни законови режими. Избирането на режим на разделност прекратява досегашната СИО, к като се прекрати става на равни дялове. Регистъра по чл. 19 СК – там си пише, че вече е разделност. АКо някой си купи от нас лек автомобил, к е бил в СИО, след избирането на реижм на разделност СИО-то вече се е превърнало в съсобственост. Аконтрарио от чл. 20, ако има вписан режим на имуществени отношения, се прилага именно той. 3-о лице се позовава на това, че има режим на разделност и го вижда. Ако обаче от самото начало сме си избрали режим на разделност, този, к придобива вещта на свое име той е титуляр на правото на собственост. Другият няма никакви права. 

Иск за неоснователно обогатяване по чл. 33, ал .2 СК. При развод по исков ред (не и по взаимно съгласие) и при унищожаване всеки от съпрузите може да предяви претенция за част от придобитото по времен а брака. Този иск е специален иск, к изключва приложението на чл. 55 ЗЗД. Ако е по-взаимно съгласие по-скоро няма да е по чл. 59 ЗЗД. Втората предпоставка по чл. 33, ал. 2 е да имаме принос за придобиването от другия съпруг. Този друг начин за к говори закона е незнайно какъв. Трета предпоставка – придобитото да е по време на брака. Ако мине искът,  за нас ще възникне вземане, а няма да се стигне до съсобственост.

Сравни вкъщи чл. 30, ал. 1 и 2 СК и чл. 33, ал. 2 по следните критерии: 1) обсег на иска (при сио може да се иска само част от вещите за упражнване на проф, от вземанията и от някои имущества на ЕТ, а по втория може да се иска от всичко, к е придобито); искът по 30 може да се предявява само ако има значителна стойност на съответните вяещи, по 33 няма такова изискване. Понятието за принос е с различна формулировка и вероятно това има някакъв смисъл. Последната разлика е, че по 30 може да предявяваме този иск и по развод по взаимно съгласие, а при вторият не може да се предявява този иск ако вече сме се развели, но по взаимно съгласие.

Какво ще стане при развод, следващ брак в режим на разделност? Който каквото е придобил на собствено име, остава за него.

Чл. 35 СК „Когато единият съпруг е предоставил на другия своя вещ за ползване, при липса на противна уговорка ползващият дължи само плодовете, които са налице към датата на писменото им поискване.” Нашето право наблагя на поискването като момент на дължимостта на плодовете (така е и в ЗЗД). Може да се поиска с нотариална покана (не с обратна разписка, защото тя доказва само получаването на плик , но не и на съдържанието), пред свидетели (ако е до 5000 лв наема). Имейлът е електронен документ. Арбитражната практика е , че ако насрещната страна не оспори получаването на мейла, той се смята за спазена писмена форма. Проблемът е, че другата страна може да каже, че „аз такъв мейл никога не съм имал”. Ако го пише в договора, вече е супер. Друго нещо, к доказва нещата е ако имаме кореспонденция на този имейл. Имейлът не се кредитира, ако е част от някаква фирмена мрежа, к е под контрола на едната страна. Съвет на таков – да използваме големи доставчици, к ще гарантира, че не е манипулирано съдържанието (вкл и абв)

Режимът на семейното жилище е същият както по СИО – чл. 26 – съгласие на единия за разпореждане или разрешение на съда. При д-ния режим такова ограничение няма. 

Разходите на семейството са подчинени почти на същия режим – отново се отговаря солидарно за разходи, поети от семейството с една много сериозна уговорка – в чл. 36 СК се казва, че се отговаря солидарно за текущите разходи за семейството, к повдига един въпрос? Какви са текущите? Там влизат разходите за комунално-битови услуги. Те явно трябва да са някакви периодични разходи. А кредит взет от единия съпруг за закупуване на семейно жилище? Когато се обслужва периодично, би трябвало да е, ама не е много справедливо, особено ако кредитът е взет на мое име. Това е в полза на банката.

 Допълнение към СИО: и в КРБ, и в ЗС (чл. 29) има забрани за чужденци да придобиват. Какво ще стане, когато един чужденец извън ЕС сключи брак с български гражданин и българинът придобие въпросните забранени обекти? Те ще станат СИО. Като станат СИО при евентуален развод ще се превърнат в обикновена съсобственост, к при една евентуална делба чужденецът може да стане индивидуален собственик на българска недвижима вещ. Масовата практика на заобикаляне на това правило е чрез учредяване на ЕООД, което е българско юридическо лице.

10. ДОГОВОРЕН РЕЖИМ. СКЛЮЧВАНЕ, СЪДЪРЖАНИЕ И ДЕЙСТВИТЕ НА БРАЧНИЯ ДОГОВОР

Има монография на доц. Станева – Брачния Договор – изд. 2 от тази година.

Сключване на брачния договор. Страни – брачният договор може да бъде сключен само лично, т.е.п редставителство е недопустимо. Това законодателно изискване е видимо повлияно от режима на сключване на брака, че може да е само лично. Брачният договор е сам по себе си едно отрицание на дълбоката интимност на брачния съюз и според Таков това лично сключване само може да прецака сключването на брака и е по-добре да се остави на юристите да сключват тези работи. Но такъв е закона. Брачният договор си е израз на недоверие, но създава известна сигурност.

На следващо място може да бъде сключен само от дееспособни лица  и пълнолетни. Еманципираният по 18(2) е отрзяван от тази възможност както казахме.

Кога може да се скл договора? Преди брака, но може и през време на съществуващ брак.

Форма на сключване на брачния договор – нотариална заверка на подпис и съдържание. Ако се изменя брачния договор или се прекратява по взаимно съгласие чл. 41, ал .1 изисква същата форма. Това е потвърждение на общото правило на чл. 293, ал. 6 ТЗ

Ако с брачния договор се прехвърлят недвижими имоти той се явява известна алтернатива на формата нотариален акт.  Трябва дас е съблюдава изискването за местна компетентност на нотариуса. Ако брачният договор има такова прехвърлително действие по отношение на недвижими имоти, той следва да бъде вписан не са мо в регистъра по чл. 19 СК, но и в Имотния регистър, като задъжението за вписване е върху нотариуса.

Много важна подробност. Доц. Станева е убедена (и Таков е склонен да вярва), че брачен дог, к има са единствено свое съдържание разпореждане на недвижими имоти е нищожен, защото с него се цели заобикаляне на закона и по-конкретно на изисквеането на формата – нотариален акт. Съмнение относно тази тежка последица – нищожност, е следното – че нотариусът единствено няма задължение на провери формално собствеността – това е единственото облекчение. Страните на дали не биха имали интерес да се провери собствеността. Нищожността е твърде тежка последица. Иначе , нотариалните такси са същите. Третото опасние на Таков е , че повечето брачни договори, к Таков е виждал са точно такива – просто имуществено разместване без уговорки за имущестдвените отношения между съпрузите. Ако се обяви за нищожен, ще трябва да чака 10 г, защото нищожният договор не го прави добросъвестен.

Действие на брачния договор. Като всеки договор брачния договор според 21 ЗЗД поражда действие между страните , а спрям отретите лица само в предвидените от закона случаи. Бележка: може когато брачният договор се скл преди скл на брака, действието на БД да се отложи, да се сложи отлагателно условие. До скл на брака БД няма действие. 

1) Възможно е действието на договора да започне, да бъде отложено от дата след скл на брака.

2) ВЪзможно е БД да има краен срок. Дори да няма такъв срок прекратяването на брака си води до това. Ако пак се скл брак, трябва пак да се скл договора, не се възкресява действието на стария.

Действа ли договора спрямо трети лица? В закона има такъв случай – изключението на чл. 21, ал. 2 ЗЗД е установено в чл. 20 СК само че не изрично, а косвено. Когато има режим, к е вписан на имуещствени отношения, следва да се приалга спрямо трети лица именно този режим. Т.е. ако има БД, но по някаква причина не е вписан в регистъра по чл. 19, тогаа действа рижим на СИО спрямо трети лица. Изводи: 1) въз основа на това че чл. 19 предвижда публичност на регистъра, за да може ТЛ да се осведомят; 2) чл. 20 се дезинтересира от добросъвестността или недобросъвестнотта на третите лица; 

според чл. 39, ал. 4 – изводи: а) действитео на договора между страните не зависи от вписването на договора в регистъра; б) спрямо трети лица обаче вписването в регистъра обосновава противопоставимостта на сключения брачен договор спрямо тези трети лица, без значение дали те са добросъвестни или не. В този смисъл спрямо трети лица с много условности може да кажем, че вписвването има конститутивно действие. Но то е с оглед ефектите на договора спрямо третите лица, а вписванет оняма конститутивен х-р спрямо отношенията между страните, при к дог си действа от сключването. в) Невписаният брачен д-р дори да е сключен е непротивопоставим на третите лица и се счита да им е неизвестен, т.е. регистъра по 19 СК има характеристиките на негативна публичност. 

Брачният договор въпреки привидно пълната си уредба поставя доста въпроси, к нямат еднозначен отговор. Тези въпроси са във връзка с три кръга проблеми: 1) срокове и условия; 2) вписване и нотариални действия; 3) уведомленията, к следва да се правят във връзка със сключен брачен д-р. 

1) Брачният дог, ако е скл преди брака, поражда действие от момента на скл на брака, а когато е скл по време на брака от дена на скл на договора или от следващ ден. Това е отлагателно условие (не срок). Може ли при дог, скл преди брака да уговорим ,че той ще действа след? Да, може. Друг въпрос – законът казва от друга дата, може ли да не е дата, а да е от друга бъдещо сигурно събитие; пр. от смъртта на тъщата? По-скоро не, защото създава несигурност за третите лица. Тъй като от брачния договор е много вероятно да се засегнат права на трети лица, 2 – в нашата система на вписвания не е предвидено вписване на настъпване на относително определен срок, 3 – ще наруши правната сигурност. Следователно не може да има относително определен срок. Тук трябва да тълкуваме буквалистично закона– дата. Може ли да има отлагателно условие? Не, по същите съображения, тъй като несигурността при условието е още по-голяма.  Ако БД не съдържа разпоредби относно недвижими имоти и движими вещи, тогава няма пречка да си уговорим относителни срокове и условия, тогава няма пречка, защото няма да има заплаха за правната сигурност.

2) Проблеми по вписванията и нотариалните д-я. Когато БД се скл преди брака, а след това се скл брак, трябва да се предостави удостоверение за скл брак на нотариуса, к е длъжен да впише д-ра в имотния регистър, ако се прехвърлят права върху недвижими имоти. Удостоврението не се изпраща от ДЛГС на нотариуса, защото няма такова задължение, следователно удостоврението трябва да се занесе от някой от съпрузите. Тъй като ДЛГС при скл на брака ще е получило от съпрузите уведомление от нотариуса и ще го е отразило в акта за гр брак и в регистъра, брачният договор ще е прекрасен. Но ако не е вписан в Имотния регистър, ще бъде непротивопоставим на трети лица според ЗС.  Може да  се получи обратната ситуация – вписан в Имотния, но невписан в регистъра по 19. Нямаме връзка между двете вписвания. Такава зависимост има в Закона за особените залози, но тук таква взаимовръзка не е установена. Третият вариант – БД, к от формална гледна точка е перфектен, но не е вписан в никой регистър - ако не представим нищо никъде, ще сме си в СИО спрямо трети лица, но между страните ще си действа. По вписванията на нотариалните действия според Таков би било разумно да се уреди още една хипотеза – възможно е брачният договор да има отлагателен срок. Той би следвало, едва след като настъпи, нотариусът тогава да занесе договора в Имотния регистър и да го впише там, защото преди това дог не е произвел действие, но честно казано не е ясно как нотариусът ще следи за изтичането на този срок. Остава само да с надяваме на добросъвестността и прецизността на нотариуса.  

3) Когато имаме скл преди брака дог няма никакво служебно задължение нито на нотариуса, нито на ДЛГС да се уведомяват взаимно за ефектите. Това е оставено в ръцете на двамата съпрузи, к не е добро разрешение – би следвало да има задължение на ДЛГС да уведомява нотариуса. Обратното не е умно, защото нотариусът няма как да знае в кое кметство ще се сключи брака. Има още една недомислица – възможно е да имаме сключен брачен договор и да отидем да скл брак в чужбина. Тогава тотално се губи връзката между едното и другото, а би следвало да има разпоредби за тази ситуация. Извън България цялата схема за известяване, оповестяван и вписване на БД тотално се проваля.

Съдържание на брачния договор

Чл. 38 СК – съдържа само уговорки за имуществени отношения. Форма – нотариална заверка на подписите. Ако съдържание за неимуществени отношения се включат в съдържанието – според Таков – трябва да се прибегне до относителната недействителност на тези разпоредби. 2 хипотези – заместване от императивни уговорки. В другия вариант – частична недействителност – в сила е, когато договорът би бил сключен и без тези клаузи. Обикновено има клауза: „Ако в този договор има клаузи, противоречащи на императивни ПН, то останалите остават в сила“ – тази клауза е излишна при наличието на чл. 26 (4) ЗЗД. Уговорката е съществена ако само 1-та страна престира материални, а другата – нематериални. Трябва да се гледа дали стои имуществена престация или неимуществена престация. Трябва да се приеме, че е малко вероятно да има подобни клаузи, водещи до частичната недействителност. 

Станева – сделки само с недвижими имоти – нищожен, защото се заобикаля закона, в частност изискването за нотариална форма. Таков – леко е пресилено, но има аргументи в ползата. 

Кои от уговорките са действителни – примерни клаузи имаме в чл. 38 (1) СК. БД може да препраща към законови режими – но тогава какви са смисълът му?

1) Съпрузите включват не само ВП върху нетелесни вещи - към СИО;

2) Разделност – за да модифицират някои от нейните последици.

Дори и да няма смисъл от препращане, БД ще е напълно действителен, но само ще е усложнил нещата – чл. 38 (2) СК. Ограничение на (3) – Брачният договор не може да съдържа разпореждания за случай на смърт. Ограничението не се отнася за разпорежданията относно дяловете на съпрузите при прекратяване на уговорена съпружеска имуществена общност. Могат да се обхващат – развод/унищожение на брака; смърт. С БД можем да уговорим дяловете да не са равни. 

Можем да уговорим темпорални граници, в рамките на които да действа определена клауза. Такава уговорка съдържа следната опасност – скрита принуда бракът да бъде продължаван повече от определено време. Всякакви неща, които навяват сериозни съмнения, при които имаме чрез имуществени уговорки да се постигне неимуществен ефект – недействителни – опитват се да заобиколят забраната. 

Уговорки, свързани с ТЛ – може ли? Колкото и да е личен БД, той може да се отнася само за имуществени отношения. БД не е дълбоко таен. Ако съпрузите са решили да извършат разпореждане в полза на ТЛ – няма пречки. Не се стига непременно до узнаване от ТЛ на съдържанието на целия БД. Тук не е необходимо ТЛ да участва в заверяването на БД, достатъчно е да даде съгласие в същата форма – нотариална заверка на подписите.

Други възможни уговорки.

Пределите са тези на добрите нрави, които не можем да преминаваме.

• Можем да имаме облигационни модификации. 

• Можем ли да имаме уговорки от типа „вето“ – действителни са, но имат действие inter partes, а не с ТЛ. Въпросът за забраните с разпоредителни действия няма еднозначен отговор. Когато става дума за недвижими имоти и движими вещи – не можем да уговорим подобно вето – недвижими имоти са малко и изваждането им от оборота (ограничение на разпореждането с тях) поставя оборота в опасност и изтегля от оборота неограничен брой имоти. Имаме и свободна стопанска инициатива – чл. 19 КРБ. Други правни обекти (виртуални или неограничени) – забраните за ограничение може да се окажат действителни: чл. 99 ЗЗД – можем да уговорим непрехвърлимост на вземане; непрехвърлимост на акции – винкулирани акции в ТП; прехвърляне на дял от ООД – принципно установена непрехвърлимост, освен със съгласието на ОС да приеме нов съдружник; можем да забраним не само джиросването, но и прехвърлянето на ЦК на заповед. За движими вещи – чл. 78 ЗС – винаги ще надделее . 

• Можем да уговаряме всякакви модификации: издръжка, дължима между съпрузите през време на брака, която да зависи от имущественото състояние.

• Недействителни са уговорките, при които имаме частично имуществен – частично неимуществен характер: прехвърлям ти имота, но ако те хвана в изневяра, ти ще ми го върнеш. Всичко, което придобиваме ще е 70% твое, при положение че вършиш къщната работа безотказно. Опасни са тези уговорки, които от едната страна са с имуществена престация, а от другата – имуществен.

• Недействителни са уговорки – чл. 40 (2) СК. Твърде тясна е уговорката. Женим се, но ти се задължаваш да не даваш пари за образование на сина си от предния брак да учи в Англия. 

• Недопустими са уговорки, които могат да се сведат под понятието едностранен БД – права само за 1-та страна, а за другата – само задължения. Чл. 13, 14 и 17 СК дават защита. Таков – лъвско дружество  - от баснята на Езоп – изрично забранено в ЗЗД. Имаме и накърнение на чл. 226 (1) ЗЗд – стига се до ефекта на обещание за дарение. 

• Не може да се ограничават/осуетяват/насилват упражняването на права, чието упражняване е от личната преценка на лицето – аргумент от чл. 134 ЗЗД. 

Забранено от СК – чл. 38 (2, 3) СК. Превръщане на предбрачно имущество в СИО – забрана – тя не е точно формулирано. Няма забрана за прехвърляне на имущество изцяло в собственост на другото лице. Може да се изведе от  арг. За по-силното основание, но е несъстоятелен – по-добре – разширително тълкуване. 

11. ИЗМЕНЕНИЕ, ПРЕКРАТЯВАНЕ, РАЗВАЛЯНЕ И НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТ НА БРАЧНИЯ ДОГОВОР.

Перкратяване на БД

1) По волята на съпрузите – действие занапред. Може ли да има няколко БД паралелно между 2 лица – може – под формата на анекси.

2) Часно проявление на непоносимостта (но не стопанската непоносимост). Тук може да се иска само прекратяване, а не и нагаждане (промяна).

Законодателят е забравил да предвиди някои неща. Дървена уредба на регистъра.

3) При прекратяване на брака, прекратява се и БД, но някои клаузи могат да преживяват – уговорките за дялове, които не са 50 на 50 след прекратяване на брака. 

Разваляне на БД

Чл. 42 (2) СК. Брачният договор не може да е едностранен – допълнителни аргументи на мястото за лъвското дружество.

1) Двустранен.

2) Неизпълнение. Това важи за престации за facere. 

3) Виновно неизпълнението. Единият съпруг да се е задължил да дава джобни пари в определен размер, но стопанското му състояние се влоши дръстично. Чл. 81 ЗЗД. Може да се релевира с възражение. 

4) Неизпълнението трябва да е съществено. Ако състоянието на съпруга се влошава поради обстоятелства, които не могат да се вменят в груба небрежност – не можем да приложим чл. 82 (2). Препратка към чл. 87 (1) ЗЗД – това е в чл. 42 (2) СК – препращането е за предпоставките и че е необходимо предизвестие. Развалянето тук има действие pro futuro. Договорът е бил разглеждан като договор с периодично/трайно действие – трябва да са и двете престации трябва да са с периодично и трайно изпълнение , за да е развалянето занапред. Тъжен ефект на текста. De lege ferenda тозитекст трябва да го променим или допълним, като кажем, че развалянето за вбъдеще влече връщане на извършените престации. De lege lata – даденото по договора трябва да бъде върнато, като правата на ТЛ се запазват, ако са придобити преди вписването на исковата молба. 

Вписване на исковата молба – чл. 114 (1) ЗС. Ако договорът не е произвел прехвърлително действие – молбата няма къде да се впише. Могат да се вписват само искови молби на актове по чл. 112 ЗС. 

Частично разваляне

Най-накрая е предвидено, но на най-неподходящото място. Идеята за частично разваляне е много добра, но в семейното право тук не е на място.

Трябва да имаме обособени комплекси от насрещни права и задължения, при които отпадането на един комплекс няма да влияе на останалите. Няма такива БД, които да ги имат такива уговорки. Исковата молба за разваляне не се вписва в регистъра по чл. 19 СК. 

Пример: имаме няколко родови имения. Всяко от тях е самостоятелно ТПредприятие, в Добрич – 3000 дка ниви, в Сандански – хотели и писти, Черноморието – хотели. Жената да работи в Добрич нещата, а мъжът в Сандански нещата, за децата – дургите. Мъжът не управлява добре  жената ще поиска частично разваляне относно частта за мъжа и Сандански, че не ги управлява добре. 

Последици от развалянето:

Каквито и от нищожността – презумптивна общност за вбъдеще. 

Недействителност на БД

Кои правила за кой вид недействителност могат да се прилагат. Нищожност и унищожаемост. Относителна недействителност – чл. 135 ЗЗД или от ТЗ – от съответните си разпоредби са тези.

Нищожност

БД не може да съдържа разпореждания по повод на смърт освен изключението по-горе. Основанието по чл. 26 ЗЗД и то важи – договор за неоткрито наследство.

Липса на форма, воля – чл. 26 ЗЗД. Брачен договор с непълнолетен – нищожен, независимо от това дали е еманципиран. Насилие – нищожност. 

Пороци на представителната власт – не са приложими и да доведат до нищожност – там представителството е недопустимо и отивме към противоречие със закона.

Грешка в лицето - . Грешка в имотното състояние – не е изключено да доведе до нищожност. Крайна нужда и явно неизгодни условия – има мнение, че не са, но може да се окаже, че са. Не трябва изначално да изключваме този институт. Ако не можем да се позовем на противоречие на морала – можем да поискаме унищожение. 

Може ли да уговорим арбитражна клауза по чл. 19 ГПК? Издръжка трябва  да се разбира според Таков – законова, а не договорна, но не знае как ще се приеме от правния свят. Някои от клаузите на БД ще са арбитрируеми, а други – не (за ВП върху недвижими имоти; владение върху тях; под съмнение издръжка). Монография на доц. Станева – том 2 ни препоръчва.

Регистър по чл. 19 СК

12. ПУБЛИЧНОСТ НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ РЕЖИМИ. ВПИСВАНИЯ, ДЕЙСТВИЕ НА РЕЖИМИТЕ СПРЯМО ТРЕТИ ЛИЦА.

Публичност на регистър. Публичността възможност на всяко лице да получи достъп до информация или част от информацията, съдържаща се в 1 регистър. Публичност има и тогава, когато достъпът е обусловен от съдебно разрешение или съгласие на лицето, за което търсим. Регистрите на населението са публични. 

Общодостъпност. Това ознчава безпрепятствен достъп до регистъра, който не е обусловен от разрешение или съгласие. ТР. Общодостъпността не се препятства от платеността, освен ако таксата не е забранителна. 

Регистърът има numerous clausus на подлежащите на вписване обстоятелства. Ако се впишат неподлежащи на вписване обстоятелства – нищожност на вписването. 

Позитивна и негативна публичност. 

Вписаните обстоятелства се считат за известни на ТЛ. Негативна публичност – невписаното не се счита за известно на ТЛ (добросъвестни). 

С акта, с който се създава или с акт от същия ранг се обуславят тези публичности за регистрите (перзумпции за не/знание). Не може с подзаконов НА. 

В някои ситуации Р действа като информационен масив за администрацията, от който тя си извлича данни. Понякога има тайни регистри black list. Включването в такъв лист е изключително опасно, защото води до ограничаване на правоспособността ни и няма процедура за борба с него.

Декларативно вписване – значение за прогласяване и да станат известни на ТЛ. 

Конститутивно вписване – без вписване няма обстоятелството. Правилото – декларативно действие; конститутивно – изрично прогласено трябва да е – от ЗТР. Пораждането на действие от вписване – между страните; спрямо ТЛ. Противопоставимостта често е свързана с вписването в регистър – чл. 113-4-5 ЗС. 

Имотният регистър не е снабден с позитивна или негативна публичност  не може да се приеме, че купувачът е знаел за правата на ТЛ, вписани в съответния регистър!!!

Понякога вписването в Р поражда действие след осъществяване на различни допълнителни предпоставки: обнародване в ДВ или друго средство за масова информация; ЗОЗ и ТЗ – вписване и в друг регистър – при прехвърляне на ТПредприятие, в което има недвижими имоти – противопоставимо едва след вписване в ИР (преди тов ае било вписано в ТР). 

Ред за поправяне на грешни вписвания:

Наредба 11 на министерството на правосъдието „За реда за водене и съхраняване“ – има я в СК. Чл. 7 и чл. 13 да си ги извадим от наредбата. 

Регистърът е публичен  от чл. 19 (4). Пак там – общодостъпен. Негативна публичност. Договорен режим – спрямо какво какво – спрямо съпрузите – декларативно; спрямо ТЛ – декларативно и води до непротивопоставимост. 

БД е противопоставим, ако е вписан – всички клаузи са противопоставими, но ТЛ не могат да узнаят клаузите. 

Инициатива на искане за вписване в Р. на съпрузите е. ако имаме сключен брак и през време на брака се сключи БД или се приеме режим на разделност – нотариусът ще го впише директно. При декларация за избор на режим на разделност – иска се от съпрузите. 

Поправка на грешни вписвания – чл. 14 и сл. От Наредбата – да си ги видим. 

БД може да е вписан в ИР и да не е вписан в Р по чл. 19 СК. Може и обратно. БД може да е правомерно вписан в Р по чл. 19 СК и да не е вписан в ИР – когато няма уреждане на права върху недвижими имоти. 

Забавено вписване. 

Не се вписва – отговор на моя въпрос от преди 2 лекции. 

Има нееднаква публичност на новосключени бракове – новия СК, и при сключени преди това бракове. От един сключен преди новия СК брак в регистъра няма да има никаква следа, докато те не изберат да изберат да преминат на режима на БД.

Съпоставката между СИО и разделност, от една страна, и договорния режим, от друга – поставят се интересите на ТЛ от съмнителни действия на съпрузите. Предложение de lege ferenda – БД да се регистрират, но и да се обявяват в онези техни части, които изразяват имуществени отношения. 

13. НЕЗАВЪРШЕН ФАКТИЧЕСКИ СЪСТАВ, НИЩОЖНОСТ И УНИЩОЖАЕМОСТ НА БРАКА – ПОНЯТИЕ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА РЕЖИМА. СЪПОСТАВКА С НЕДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА НА СДЕЛКИТЕ.

Само частична приложимост на разпоредбите за недействителността на сделките. Няма пълно полкриване, някои от правилата се прилагат, а други са несъвместими. Не можем да кажем, че ОЧ на ГП е ОЧ на цялото ГП, а е ОЧ на ОП.

Незавършен ФС и нищожност

Може да има незавършен ФС – изявление на някое от лицата не са налични. Незавършен ФС не може да се санира в последствие – липсващият елемент не може да се добави. 

Защо да не става въпрос за висяща недействителност, която може да се санира? Заради изискването за едновременност и взаимност. Напълно несключен брак ще имаме при религиозен обред, без лице по гр. състояние. Липсата на подпис на ДЛГС го прави напълно недействителност с 1 условност – чл. 11 (2) СК – правна привидност за такова изявление. И двамата трябва да не са знаели. Това е глупаво и е достатъчно 1 да не е знаел, че ДЛС няма такова състояние.

Нищожност

Повечето от основанията ще са неприложими – релевантно ще е само липса на съгласие. Такава липса на съгласие ще има, когато лицата нямат брачна правоспособност – под 16-годишна възраст. Тази невъзможност не е само нарушение на формално изискване, а за правило от нравствен характер. Затова става дума за липса на правоспособност, а не на дееспособност  да е нищожен бракът. 

Ако лицата са от идентичен пол – няма да е валиден бракът, поради липса на съгласие. Действителността на актовете се преценява към момента на тяхното сключване – това е правилото. Има и изключения: неморалност на неустойката – се преценява към момента на сключване на неустойката (общо схващане), Таков – неправилно е – тъй като последващи промени могат да доведат не само до стопанска непоносимост по чл. 307 ТЗ, но и до чудовищни размери  немораллност на неустойката. 

Липса на взаимност на съгласието. При неприсъствено сключване на брак. Липса на подпис от сгтрана на свидетели; ако бракът не е сключен публично; сключен на необичайно или неодобрено от КО място – това не води нито до унищожаемост, нито до нищожност. Само декларациите и медицинските свидетелства от документите могат да доведат до унищожаемост. 

При позоваване на нищожност има 2 варианта: има граждански брак – никой не може да се позовава на нищожността; ако липсва въобще брак – може да се позовава на нищожността. 

Когато имаме от формално гледище формален брак – унищожаването ще е занапред. Във вторият случай – въобще нямаме брак. 

Бракът по отношение на съпътстващи го съглашения се отнася като главна към допълнителни сделки. Неотбелязването на режим при сключване на брака; неизпращане на уведомление; невписване в регистъра по чл. 19 СК – няма да повлекат недействителност на брака. Те са допълнителните сделки, затова.

Можем ли да твърдим, че бракът е сключен при заобикаляне на закона, в случаите, когато с брака се целят други последици (гражданство; придобиване на земя и други). 

Схващането, че всички сделки, участващи във веригата за заобикалянето на закона, е пресилено. Понякога някои от тези сделки имат не тази единствена цел, а могат да имат съпътстващи и роди и по-важни цели. Когато имаме съмнение в целите на някоя от сделките, използвани за заобикаляне на закона, трябва да видим дали не искат и техните си правни последици – те са си действителни. Когато има в тези сделки трети добросъвестни лица – не можем да им кажем, че сключените сделки от Вас са нищожни, ‘щото едни други лица целяха едно лоши работи. Трябва да добавим и чл. 17 (3) ЗЗД. 

При липса на предмет поради чудовищна разлика във възрастта. Предметът на брака е мултиплен, множествен и може да е с различни измерения в зависимост от двойката. Затова той няма обособен постоянен предмет. Затова не може да има нищожност поради липса на предмет. 

Липса на основание. Таков е враг на това основание. 

Не можем да се позоваваме на привиден брак – поради деца; издръжка; правна сигурност; от гледище на ТЛ (кредитори). Правим аналогия с чл. 17 (3) ЗЗД – недействителността не засяга ТЛ. Поублично сключените актове поначало не могат да бъдат симулативни, както и едностранните волеизявления. 

14. ОСНОВАНИЯ И РЕД ЗА УНИЩОЖАВАНЕ НА БРАКА. ПОСЛЕДИЦИ

Дали чл. 27 и сл. ЗЗД се прилагат? НЕ! Непълнолетието е изместено тотално от разпоредбите на СК. Между 14 и 16 години – липса на брачна правоспособност. 16-18 – разрешение от РС. При представителство на малолетни, които действат в противоречие с правила – неприложимо. Грешка в лицето  нищожност. Измама – води ли до липса на взаимност на съгласието? Когато имаме близнаци  можем да говорим за липса на съгласие. Качества, свързани с имуществени, образователни и други особености не са основание за унищожение. Заплашването – уредено по специален начин от СК. Временна/трайна неспособност да се разбират или ръководят действията. Начинът на сключване на брака  да гарантира, че неспособността би се забелязала от ДЛГС, което няма да позволи да се сключи брака, докато не отпадне. Крайна нужда и явно неизгодни условия – поради непознаваемото съдържание на брака и непредвидимото му развитие, никога не можем да говорим за явно неизгодни условия. При алеаторни договори не е приложимо това, а бракът е с голяма степен на алеаторност. 

Чл. 6 и 7 СК + заплашване с опасност. Ако РС допусне процесуално нарушение – не следва да се релевира на сключващите брак, поради грешката на съдията. (3) – не съдържа основания за унищожаване на барка. (4) – неприложима.

Чл. 7 СК. Лице, поставено под пълно запрещение – не е нищожен, а унищожаем. (2) – абсолютни пречки. 

Да си направим разграничение между заплашване по ЗЗД и по СК – чл. 46 (1) т. 2 СК. По ЗЗД – основателен страх, а тук – да го пренеса.

Унищожението е нежелано чвление – чл. 47 (1-6) СК. Унищожаемият брак лесно се санира:

1) Изтичане на преклузивни срокове – чл. 47 (1) СК;

На унищожаемост може да се релевира само от лицето, на което закона дава тази възможност. 

Понякога – родствени връзки – могат и двамата, понякога може и без нито 1 от тях – а отпрокурора. Сроковете се отнасят само до някои случаи, текат след отпадане на обстоятелството, което е основание за унищожаването на брака и имат различно течение за страните. Например, чл. 47 (4) СК. При прекратяване на осиновяването, което е било пречка за брак, не може после да се иска унищожение на брака. Чл. 324 ГПК – не може да се предяви иск за … (да се пренесе). Ако има иск за развод, а сме имали основания за унищожаване на брака и те не са били релевирани в процеса по развода, после не може да се позоваваме на тях. 

При бигамен или полигамен брак, унищожаеми са следващите бракове – 2-ри и следващите. 

Полигамен, бигамен брак може да не бъде унищожен и бигамния и полигамния съпруг как ще се наследи? За децата няма проблеми – има си общ ред. Проблемът е с преживелия съпруг от 2-ри и следващ брак.

Активна легитимация:

- Засегнатите от основанието за унищожаемост лица: заплашен, болен, запретен, непълнолетен.

- На всекиго от съпрузите и на прокурора: всички останали основания.

При започване на унищожаване на брака и смърт на съпруг, то може да се продължи от наследниците на починалия съпруг – чл. 327 ГПК. Те могат да го продължат, но не могат да го започнат. Чл. 52 (2) СК – съответно приложение от развода за унищожаването. И чл. 327 ГПК и чл. 52 (2) СК – ограничение за продължаващите процеса по унищожаване. 

Последици от унищожението

1. Действие pro future;

2. Презумпцията за бащинство не отпада;

3. Задължение за издръжка остава;

4. От съда се определя всичко, което се определя при развод:

a. Упражняване на родителски права;

b. Местоживеене;

c. Лични отношения;

d. Издръжка.

Спрямо имуществения режим – последиците от развод се прилагат. Така е и с издръжката. Недобросъвестността има значение на вината при развода. Решението за унищожение може да бъде вписано в регистъра по чл. 19 СК.  За да се впише унищожението на брака/бракоразводното решение, е необходимо някой от съпрузите да отиде при ДЛГС и да поиска то да заяви това за вписване в регистъра. Само актът за смърт се изпраща служебно! 

Прекратяване на брака чрез развод

15. РАЗВОД – ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ, ЗАКОНОДАТЕЛНО РАЗВИТИЕ НА УРЕДБАТА. РАЗВОД ПО ИСКОВ РЕД.

Историческо развитие на уредбата

От религиозните правила през 1945 се преминава до 1 специфично възпроизвеждане на абсолютните основания за развод, съчетани с много относително основание за брак. ЗЛС: чл. 45-6-7 (отм). Чл. 47 ЗЛС – отм. – само при изключителна вина на единия съпруг – няма го вече това в следващите СК. Вината не е никога само на единия. Цялата идея за задължително и настоятелно произнасяне на съдилищата по въпроса за вината е оставила негативен отпечатък – до 2009 година. 1968 – няма изискване за произнасяне за вината, освен ако някой от съпрузите не поиска това. 1985 – задължително и служебно съдът се произнася за вината. Пикът на затрудненото развеждане е в СК от 1985 – задължително произнасяне по вината. Има задължително поне 2 помирителни заседания, разделени от 2 месеца и 4 месеца. 2009 – много сериозно либерализиране на режима. Няма задължително произнасяне по вината, освен ако няма определени причини, които да налагат това. 

Имаме пречки пред развода по взаимно съгласие – първоначално не може да се иска 2 години от сключването на брака, а после – 3 години след сключването на брака. 

Развод по исков ред

Активна легитимация

То е особено исково производство – няма общи правила. Общите правила за исковия процес ще се прилагат, доколкото няма специални правила в специалното производство. 

Активна легитимация принадлежи на всеки 1 от съпрузите. ТЛ не могат по чл. 134 ЗЗД да поискат развод. Особеност по чл. 319 ГПК – непълнолетните и запретените имат самостоятелна легитимация и няма нужда да се подкрепят от попечителя си. Делото за развод то може да се продължи от определен кръг наследници – чл. 52 СК и чл. 327 ГПК. Какъв е интересът да се продължава едно такова дело. В този случай ще отпадне наследяването на ответника. Само наследниците на ищеца могат да продължат такова дело. Те са ограничени от рамките, които иецът е поставил: ако е поискал произнасяне на вината. Границите на наследниците са само до обстоятелствата, заявени от ищеца за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Ако има искане за вината, но съдът установи, че ответникът не е виновен  отхвърля се искът. Това е чл. 52 (3). Има противоречие, защото чл. 327 ГПК – делото се прекратява. Прилагаме правилото – по-новият отменя по-стария закон (СК е по-нов). Ако жената е бременна или е родила, но детето не е навършило 1 година, делото не може да се гледа – поцесуална пречка. На това обстоятелство може да се позовава само съпругата – за малкото дете! 

Предпоставка, за да се допусне развод по исков ред – дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

При така формулираното основание и липсата на ясни критерии  универсална възможност за прекратяване на всеки брак по желанието на всеки от съпрузите. Трябва да се докаже дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Трябва да приведем факти. Достатъчно е тези факти, субективно да водят до дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Тенденцията трябва да е за облекчаване на режима за развод. 

Процесуална консумпция

Непредявени в бракоразводния процес факти и обстоятелства не могат да се използват в следващ бракоразводен процес. Всички осъществени до момента на предявяването на иска трябва да са предявени, защото не могат да се предявяват в по-късен процес.

Подсъдност 

Първоначално е била подсъдност на ОС – нещо извънредно, твърде рядко.  С увеличаването им  в РС. Подсъдността е в чл. 103 ГПК. Чл. 303 (2) ГПК – не може да се иска отмяна на решение, с което се иска развод. 

Имаме проблематика при съединяване на искове: възможност; задължително – процесуална предпоставка определени искове да са наведнъж предявени в 1 проце, а не в отделни процеси.

Какво може да се съединява – чл. 322 (2) ГПК

Да се преведе! Не може да имаме първо развод, а после унищожение.

Задължително – чл. 322 (2) изр. 2 ГПК

Всички въпроси, отнасящи се до децата и до съпрузите: упражняване на родителски права, местоживеене, лични отношения, издръжка; издръжка между съпрузите,  семейно жилище, фамилно име след брака? 

Всички въпроси за децата са безсмислени, ако деца няма или децата са навършили пълнолетие.

Семейно жилище – може да няма!

Издръжка между съпрузите – ако не иска съпругът – може да не предявява.

Фаимлно име след развода – стара уредба – съпругът, дал името на другия, може да си го иска обратно. Сега приел фамилното име, може да си го възстанови от преди брака – по реда на ЗГР. 

Възможно е и съединяване на имуществени претенции: определяне на по-голям дял; изключване на принос на 1 от съпрузите – чл. 21 и 30 СК – съдът може да откаже такова съединяване, ако това ще затрудни процеса (той винаги го прави ). 

Процесуални особености по процедурата – чл. 321 ГПК и чл. 49 (4) СК.

Задължително е лично явяване в първото заседание – изпразнена от съдържание по отношение на ответника, ако ищежът не се яви в първото заседание – прекратяване на делото. Само ищецът е абсолютно необходим. Може заради медиация, делото се спира. Обикновено няма срок, но ако не се поиска възобновяване до 6 месеца – прекратява се, защото има необорима презумпция, че са се кандърдисали. Исковият процес може да премине в развод по взаимно съгласие. 

Възможно е да се постигне частично споразумение: съпрузите могат да се разберат по 4 от 7-те и да не се разберат за 3-те. Делото ще приключи за 4-те точки и ще продължи за останалите 3 само. 

„Развод ми дай“ – идва от възможността да се прегради развода от едната страна. Тогава разводът се е давал . 

Произнасяне по вината

Тука влизат приказките за кривата за вината. Сега имаме връщане към режима от 1968 – произнасяне по вината само ако ищежът поиска или ответника с насрещен иск може да се иска произнасяне по вината.

1) Само невиновният съпруг има право на издръжка.

2) При преценка на кого да се предостави семейното жилище – 1 от съображението, но значението ѝ е субсидиарно, защото много по-голямо значение има фактът, на кого са предоставени децата. 

3) Разноските за делото се носят от виновната страна.

4) Вината има пряко значение, когато се иска продължаване на делото за развод при смърт на ищеца от неговите наследници. 

Вината преди е имала доста по-голямо значение. 

5) При отмяна на даренията по стария чл. 105 от стария СК, а по днешния чл. 55 СК – ирелевантна. 

При развод съдът е уведомявал по месторабота на виновния съпруг по чия вина е бил той. 

16. РАЗВОД ПО ВЗАИМНО СЪГЛАСИЕ

Тя е най-желаната от процедурите за прекратяване на брака. Предимствата му се свеждат до:

1) Постигнали съгласие, страните е по-вероятно да останат с по-добри чувстваа и има възможност да рефлектира добре на децата;

2) Ще се спестят значителни усилия от страна на съда, защото той няма да изследва фактическата страна на спора;

3) Постановен светкавично, може и дори в същото заседание, макар че не се случва на практика;

4) Страните могат да уредят с невероятна прецизност отношенията си във връзка с децата.

Исторически бележки

В него има намек още в ЗЛС – сериозно и непоправимо съгласие – чл. 44 ЗЛС (отм.). СК 1968 г. – затруднение на режима, достигащо апогея си в следващия СК. Причината е, защото законодателят не се съобразява с обществената реалност. 

Социалистическият законодател е видял, че хората все по-често се развеждат, което е недопустимо за социалистическия морал. Въвеждат се пречки:

1. Трябва да са изтекли поне 2 години от началото на брака. СК – 1985 – направиха го 3 години.

2. На първото заседание, което е помирително – съдът обяснява колко е лошо да се разведат, как ще се влияе на децата и обществото. Следващо помирително заседание – минимум след 2 месеца. На второто помирително заседание – насрочва се заседание поне след 4 месеца. 

По нашия сегашен СК – отпаднали са тези изисквания. Разводът може да се случи в 1 единствено първо заседание.

То има редица особености. 

• Съпрузите се явяват лично, а не чрез представител, ако не се явят лично  съгласие няма, поне не е дълбоко и непоколебимо. Чл. 330 (2) ГПК. Има изключение уважителна причина. Такива уважителни причини са: отсъствие на лицето в страната. 

Няма кой-знае-какви специфики. Съдът трябва да се убеди, че имаме съгласие, дълбоко и непоколебимо. То се изразява в просто запитване. След това съдът гледа споразумението – той гледа дали е налице нарушение на закона или интересите на децата  допуска развода. Това е охранително производство, независимо че е в особеното исково производство – би следвало да е в охранителните производство. Това производство завършва с решение. Утвърждаването на споразумението: съдът казва –  утвърждавам споразумението; споразумението се възпроизвежда в СР такова, каквото е. Ако има несъответствия – трябва да напъти страните да ги отстранят. 

Последици на РВС

Подобни на тези по исков ред. Чл. 322 ГПК (2) изр. 2 – всички бражни искове могат да се съединяват, с тях задължително се разглеждат и решават … и започва изброяването на 7-морката. При РВС – споразумението задължително включва тези елементи – чл. 52 (1) СК – минимално съдържание + въпросната 7-морка.

Подобни на РВС

Медиация. Може да се стигне до частично споразумение (чл. 49 (4) СК) или частично съгласие (при което се преминава към РВС). Възможно е от РИР към РВС да се премине – чл. 49 (4, 5) СК. По стария СК не можеше. 

При РВС и РИР – може да бъде изслушано детето/децата при условията на чл. 15 ЗЗДетето. Ако се изслуша, може да се изслуша социален работник. Съдът изслушва в доста редки случаи детето, само ако има съмнение, че споразумението не съответства с интересите на децата. 

Сърържание на споразуменеито

7-морката. Освен нея може да има и други уговорки за други последици от развода. Тези последици ще са имуществени. Най-често – определяне на по-голям дял или уговорка за това, че за придобиването на определен обект единият от тях няма принос. Това е ефектът на чл. 21 (4) и чл. 29 СК. 

Някои съпрузи се опитват да постигнат доброволна делба. Тя е в друга форма – нотариална заверка на подписите, а съдебната делба – 2-фазно особено исково производство, което не може да се включи в процеса на РВС, има си отделен ред. Чрез допълнителна уговорка можем само да се разберем за дяловете на съпрузите. Не може да има и в поразумението на РВС да има уговорки mortis causa. Може да има уговорка за даренията по време или във връзка с брака. Ако са за недвижими имоти – може да се уговори, че подлежат на отмяна, а не че се отменят. Дарението се отнемя с конститутивен иск, който подлежи на вписване.с ако включим в РВС уговорка, че направените дарения се отменят, това няма как да се впише, защото тази искова молба и споразумението не се вписват и не може да се постигне ефект спрямо ТЛ. Можем да се уговорим, че еди кои си дарения ще подлежат на отмяна  после почваме си сконститутивния иск. 

Модификация на брачен договор със  споразумение според Таков не може да има – няма как да се впише в Регистъра по чл. 19  няма как да стане известно на ТЛ. Друго, което можем да се споразумеем – вината. Няма пречка да се разберем кой е виновен за прекратяване на брака. Значението на вината в днешния СК е драстично намалено – само 1 значение – във връзка с издръжката и ползване на семейно жилище. Ако имаме РВС без уговорка за вината  лишава се съпруга от възможността да търси издръжка по-късно. Може ли съпрузите да изложат в споразумението си да изложат някакви обстоятелства, които са довели до решението за раздяла. Те ще са ирелеванти, не означава, че са недопустими. Допуснато е да се споразумеят и за други последици от развода. Някой може да поиска в споразуменеито да разкаже надълго и нашироко какво се е случило. Това не би следвало да се допуска. 

При непълнота на споразумението  да не се утвърди. Ако по някаква причина – при липсваща или противоречаща на закона уговорка – какво правим? По чл. 537 (2) ГПК – да искаме изменение. По исков ред да се установят липсващите/утвърдените в противоречие на закона/интересите на децата.  Решението няма res judicata за всичко, което се отнася до децата – чл. 59 (9) СК. 

17. ЛИЧНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ РАЗВОДА. ЗАКОНОВИ ИМУЩЕСТВЕНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ РАЗВОДА – ОТНОСНО ИМУЩЕСТВЕНАТА ОБЩНОСТ.

СИО се прекратява при презумптивно равни дялове. Имаме възможност за оспорване на принос или да претендираме по-голям наш дял – чл. 21 (4) и чл. 29 СК. Ако имаме брачен договор, може някои от клаузите му да се активират при прекратяване на брака. 

Отновно семейното жилище – чл. 56-7 СК. До какъв срок се предоставя семейното жилище и ако веднъж е предоставено, може ли да се предостави на друг. Зависи чия собственост е жилището. Когато то е собственост е на ТЛ не може да се създадат задължения спрямо него. Ако лицата са били търпяни – няма как съдът да се постанови кой да живее там. Друг критерий се има предвид дали има собствено жилище – има се предвид стеснително тълкуване – в същото населено място. Трети критерий – на кого са дадени децата. 

СП – трябва да се допуска промяна на постановените мерки за ползване на жилището – само при необходимост. Няма възможност за предоставяне не семейното жилище на съпруга, който го е напуснал.

Солидарност

За поетите до прекратяването на брака задължения – остават. 

Отпадане на разпореждане по повод на смърт

• Завещание;

• Завет;

• Застраховка живот.

Donatio mortis causa;

Cautio Mutiana.

Дарение mortis causa – недопустимо по нашето право – веднага. Кодицилът не е познат на нашата правна система – разпореждане към наследник да извърши нещо с наследствено имущество или друго имущество – то поражда действие, само ако го приемат. Наподобява фидейкомисарната субституция. Кодицилът наподобява тежестта при дарението. 

Съвместни завещания у нас също не са познати. Не са познати и наследствни договори – те не могат да се променят едностранно. При нас са принципно недопустимо – по чл. 26 (1) предложение последно ЗЗД. Тук – всеки си завещава на другия нещо, ако другият умре първи. 

Застраховка живот и при доброволно пенсионно осигуряване, когато не се достигне пенсионна възраст – наследниците имат право да получат парите по партидата. При застраховката живот се сочи лице, което да получи сумата при смърт. Важно е да си запазим правото да заменим лицето!!!

Отмяна на даренията

Чл. 55 СК – доста дебатиран е. ДА СИ НАПРАВИМ СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА НА ЧЛ. 55 СК И ЧЛ. 105 СК (ОТМ.)

Та Таков му харесва старият текст много повече. Според Таков не може да се отменят дарения, противоречащи на морала. Допълват се 2 възможности: в самото дарение да се уредят прекратителни основания; да се уредят прекратителни основания в брачния договор. Тук се има предвид чл. 227 ЗЗД под „граждански закони“. Чл. 227ЗЗД  си действа  и през време на брака, да не се хващаме за думата „само“. При тази преклузия от 1 година – прклузията не започва да тече, докато трае бракът (Таков). Може ли в брачния договор да се уговорим, че дарения, извършени от ТЛ ще са отменени. Ако това е право в полза на ТЛ, което е дарило нещо на съпруга/съпрузите. Ще го направим довогор в полза на ТЛ. Недопустимо е да се допусне съпругът след развода да използва ТЛ. 

Има ли обратно действие новият СК спрямо дарения, извършени по стария СК? Не се прилагат новите правила вече извършените дарения, защото това не са отношения не са между съпрузи, а между бивши съпрузи. За предишните – прилагаме си чл. 105 СК (отм.): Екатерина Матеева – Съвременно право 2009, книжка 6 – „относно съдбата на даренията ..“; П. Голева – Правна мисъл 2010, книга 2. 

Децата

4 са аспектите, които задължително трябва да се съдържат в решението за РИР и споразумението по РВС – да ги пренеса. 

• Чл. 49 (4, 5) СК – частично споразумение при развод по исков ред. 

• Чл. 322 (2) изр. 2ГПК – задължително съдържание на СР, произтичащо от необходимото съединяване на искове.

• Чл. 59 СК – споразумение при РИР.

• Чл. 51 СК – РВС,

• Чл. 127 СК. При разделно живеене да се разберем доброволно и съдът да ни го утвърди споразумението, а иначе – можем да искаме съдът да определи мерките относно децата.

18. ДРУГИ ЗАКОНОВИ ИМУЩЕСТВЕНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ РАЗВОДА.

1. Започваме с правото да се иска част от стойността на личното имущество на другия съпруг.

Това право е уредено в чл.29 СК "При развод всеки то съпрузите има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на другия съпруг придобити през време на брака, ако са на значителна стойност и той е допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си или с работата си в домакинството. Този иск може да се предяви и преди развода, ако поведението на съпруга, който е придобит имуществото, поставя в опасност интересите на другия съпруг или на децата". Заглавието на текста подвежда - "Получаване на дял отличното имущество". Като че ли става въпрос за дял в съсобственост. Няма такова нещо. Искът не е конститутивен от стойността, т.е. това е една парична претенция. Щом има претенция това ще се упражни с осъдителен иск, за да се осъди екс-съпругът да плати тази сума. За кои лични имущества става въпрос? 1) за вещите за упражняване на професията по чл.20(2) СК "Лични са вещите (движимите), придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия; 2) за вземанията на другия съпруг, т.е. облигационните му права. Може да са парични, може и непарични, но те имат- паричен еквивалент. Предпоставката е най-напред те да са на значителна стойност. Значителната стойност се преценява конкретно от съда с оглед на стандарта на съпрузите.

Втора важна предпоставка е приносът на съпруга, който иска тази сума. Той трябва да е допринесъл за придобиването на тази сума. За какъв принос става въпрос - ясно е, че става въпрос както за прекия, така и за косвения принос. Приносът в този случай трябва да се предполага, не е нужно да се доказва. Презумпцията е за равен принос. Щом приносът равен, ако не се докаже друго, наполовина е. Ако е установено друго във връзка със спора по чл.28(3) СК това трябва да се съобрази и с чл.29 СК. Очевидно идеята на законодателя е такава - вземанията от вещи за упражняване на професията са включени в СИО, но за удобство са лични. И при прекратяване на брака тази тяхна същност престава да съществува за да се възстанови равенството. Да се премахне неоснователното обогатяване на единия съпруг за сметка на другия. Титулярът на вещта би се обогатил без основание, тъй като и другият е имал участие Искът по чл.29 СК може да бъде предявен в същия едногодишен срок, както и горните по чл.28 СК. Допустим е при: 1) развод; 2) унищожаване на брака; 3) хипотезата на чл.26(2) СК - прекратяване на СИО.

Другата имуществена последица на развода е свързана с ползването на семейното жилище. Значимостта на този въпрос е особено голяма когато от брака има деца (до 18 години). Тогава съдът е длъжен служебно да се произнесе по въпроса за семейното жилище.

Понятие за семейно жилище - това е жилището, в което са живеели съпрузите до развода или до фактическата раздяла. Чл.107 СК използва понятието ползване. Какво е това ползване - вещноправно или облигационно? Вещното ползване е нумерус клаузуз - щом няма такова посочване по аргумент на противното приемаме, че то е облигационно ползване, възникващо по силата на съдебно решение. Нищо не е казано по въпроса дали е възмездно или безвъзмездно. В ГП са познати и двата вида. Въпреки това в ГП има един общ принцип, че доколко не е казано друг отношенията са еквивалентни. И съпругът дължи възнаграждение за ползването. На кого ще дължи възнаграждението? - зависи от собствеността върху семейното жилище. Те може да принадлежи и на трето лице. Може да е и на свекървата на съпругата, която след развода естествено ще иска наем. Но когато има деца, трябва да се спомене, че те не дължат наем на когото и да било. Въпросът се поставя тогава, когато семейното жилище не може да се ползва от двамата съпрузи едновременно. Най- важният критерий от който се ръководи съдът са децата под 18 години. Родителят, който упражнява родителските права, получава и ползването на семейното жилище. Съдът служебно се произнася по това. Упражняването трае до навършване на пълнолетие на децата. Дотогава се ползва и семейното жилище. Навършването на пълнолетие от децата слага край на ползването на семейното жилище, когато то е собственост на другия съпруг или на трето лице.

При наличието на деца по изключение ползването на семейното жилище може да се даде по отношение на жилището на близък на единия съпруг и за по-кратък срок. Съгласие чл.107(4) СК "Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за определен срок". Този срок обикновено в съдебната практика е до 2 години. В проекта съдът не определя срок, но ползвателят се счита за такъв, както при наемни отношения със собственика при безсрочен договор. Това значи, че след едномесечно предизвестие собственикът може да прекрати договора с ползванеля. Ясно е, че близкият другия съпруг ще предпочете да го прекрати.

Следващият критерии по важност при определяне на ползването на семейното жилище е вината. Вината се среща в (1) на чл.107 При допускане на развода съдът предоставя ползването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползва поотделно от двамата, като взема предвид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства". В (2) пък се споменава, че когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на виновния съпруг, съдът може да предостави ползването на невиновния съпруг само за определен срок". Тази алинея отпада в проекта.

Вината евентуално би била от значение за ползването на семейното жилище в случаите, когато то е общо. Възможност за представяне на жилище, собственост на другия съпруг, за ползване от другия остава единствено на основание упражняването на родителските права.

Логично е във всички тези случаи, когато е било предоставено чуждото жилище за ползване, ако ползващият сключи нов брак, ползването да се прекрати автоматично. Мисля че случаят трябва да се разпростре и върху фактическото съжителство. Защото изключително неморално е бившият съпруг да живее в собственото си жилище с любовника на бившата си жена.

3. Друга имуществена последица от развода е отпадането на наследяването. 

Наследяването по закон автоматично отпада, защото лицата нямат вече качеството съпрузи. Съгласно чл.104 "След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят всички изгоди, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт направени преди това. Същите последици настъпват и когато основателността на иска за развод е установена след смъртта на ищеца".

Значи наследяването по завещание също отпада, защото то е разпореждане в случай на смърт. Завещанието губи сила автоматично, защото се предполага, че мотивът на завещанието е качеството на лицата, които са вписани като облагодетелствани. Законът предполага, че волята на завещателя отпада. Ако иска, да направи ново завещание на екс-съпруга.

Второ разпореждане в случай на смърт е застраховката в полза на съпруга. Сумата ще бъде изплатена на наследниците, а не на екс-съпруга. Ако има осигуровки в случаи на смърт е същото.

4. Последна имуществена последица от развода е отмяна на дарението. Подобно на завещанието и дарението е облагодетелстваш акт. Мотивът е качеството съпруг. Действието на правилото се разпростира и върху даренията, направени преди брака, направени във връзка с брака  - например при годежа.

Предпоставката да бъде отнето едно дарение е имуществото на една значителна стойност. Преценката на съда е в зависимост от стандарта на съпрузите. Друга предпоставка за да възникне правото на отмяна на дарението е свързана със страните по договора. Дареният е другия съпруг. Дарителят може да бъде другия съпруг или негови близки. Извън приложното поле на чл.105 СК остават даренията между близките на съпрузите. Последната предпоставка за отмяна на дарението между съпрузите е то да не противоречи на морала и добрите нрави.

Правото на отмяна на дарението е потестативно право, което се упражнява по съдебен ред. Законът е установил едногодишен срок за тази отмяна, който започва да тече от деня на допускането на развода чрез съдебното решение (или от деня на унищожаването на брака).

Един неуреден въпрос - какво става с третите лица, коти са придобили подареното имущество. Правата на тези лица ще се засегнат от отмяната. За недвижимите вещи трябва да приложим чл.227 ЗЗД.

19. ПОСЛЕДИЦИ ОТ РАЗВОДА, СВЪРЗАНИ С ДЕЦАТА – УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА.

От какво се ръководи съдът и какво може да е споразумението. По стария СК споразуменията, изготвени от адвокати, изготвяха споразумения от по 50 лв. парчето от ½ до 1 страница – на децата – до 2 изречения са се полагали. Колкото по-подробно се уредят отношенията с децата, толкова по-добре за всички. Parental alienation syndrome. Имаме за радост сериозни пробиви в СП. Няма ограничения за виждането на децата с другия родител. СК дава подтик за 1 подробна уредба – чл. 59 (3) СК. Революционното в това отношение е, че има драстично увеличаване на времето, което другият родител прекарва с детето. Най-голямата революция е детето да живее почти по равен брой дни при единия и другия. Това води до обесмисляне на конструкцията на 4-те . Когато живее при двамата – докато живее у единия, то той ще упражнява правата. Така е и за издръжката. Паричната издръжка при почти равни периоди от време би се обезсмислила. Независимо че детето живее и при двамата, няма да се оттървем от „определяне на издръжката“. Тя трябва да се уговори в парично изражение. 

Участие на детето в процедури

Чл. 15 ЗЗДетето. Когато е навършило 10 години. Чл. 127а СК – специфичен режим при извеждане на дете от страната. Съдът решава при разногласие между родителите. 

Във връзка с брачния договор

Може да се уговори, че издръжката ще се плаща по определена банкова сметка на детето. Там за разпореждане с нея ще трябва съдебно разрешение. 

18. 19. 20. – ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ РАЗВОДА

Три групи: 1. Лични (неимуществени); 2. Имуществени; 3. Свързани с децата от брака. 

Последици от прекратяване на брак при СИО

Неимуществени последици

Първо, отпада качеството съпруг. Пр: Чл.135(2) ЗЗД- Презумпцията отпада занапред; чл.115 ЗЗД- Между съпрузи давност не тече. Тази пречка отпада; Множество хипотези в ГПК, в НПК, в КЗ, и т.н., където се говори за „свързани лица“. 

Второ, отпадат правата и задълженията по чл.13-17 СК. Т.е. съпрузите вече нямат задължение за взаимност, за разбирателство, за съвместно живеене, за общи грижи за благополучието на семейството.

Трето, възможно е да има рефлексия върху фамилното име (чл.12 СК). Чл.53 СК казва, че при прекратяване на брака, съпругът, който е променил фамилното си име, може да възстанови предбрачното си име. Това е едно субективно непритезателно право на съпруга, който си е променил фамилията. Не се иска съгласието на другия съпруг. По стария СК беше по-различно- там задължително се е искало съгласие на другия съпруг. Ако говорим за развод по исков ред, отново въпросът за фамилното име може да бъде уговорен (чл.49(4) СК). В случай, че няма никакво искане/споразумение, съдът ще остави същото фамилно име. Има се предвид не рожденото, а фамилното име от преди последния брак. Ако иска да възстанови рожденото си име, ще трябва да върви по общия ред на ЗГР.

Четвърто, възниква възможност за сключване на нов брак. Могат двамата да сключат нов брак.

Имуществени последици от развода 

Биват 1. Общи – те са налице винаги при прекратяване на брака, независимо какъв е имущественобрачният режим между съпрузите; 2. Особени – те са в зависимост от това какъв режим се е прилагал към брака.

Особени при законов режим на общност:

СИО се трансформира в обикновена съсобственост. Презумптивно тя ще бъде в равни дялове. Първата опция е да бъде оборена чрез споразумение. Второ, различни дялове могат да бъдат уговорени и в брачния договор. Трето, възможно е да се води иск по чл.29 СК. Няма как такъв иск да се води в рамките на бракоразводния процес. В общия случай, трябва да е приключил бракоразводният процес, след което може да се заведе искът по 29 (арг. от чл.323 ГПК). Така и искът за делба. ППВС №7 от 1983г. казва, че в производството по делба няма как да се разглеждат искове за създаване на съсобственост или за промяна на дяловете. И трите иска по чл.29 се предявяват в кратки преклузивни срокове: 1. Чл.29(3) СК. Това е иск за по-голям дял поради значително по-голям принос. Трябва да се докаже не какво да е несъответствие в приноса, а явно несъответствие. Този иск е насочен към цялата съпружеска общност. Този иск следва да се разграничи от този по чл.21(4) СК- този иск е установителен. Установява се, че вещта никога не е влизала в обхвата на СИО. Може да бъде насочен и към отделни вещи, за разлика от този по чл.29(3), който е винаги насочен към цялата СИО. Освен това, може да се предяви безсрочно. Много често двата иска се присъединяват като евентуално съединени. Иск по чл.23 СК- Пак е установителен иск. Целта му е отново да се докаже, че конкретна вещ не е СИО, а е индивидуална собственост. така че искът е специален спрямо този по чл.21(4). Иск по чл.29(1) СК – Първо, родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца от брака се предоставят на единия съпруг. Второ, упражняването на тези род. права трябва да създава големи пречки за този, който ги упражнява (тук се имат предвид по-големи от обичайните затруднения). Това право е ненаследимо, тъй като се касае за упражняване на родителски права. Напротив, правото по ал.3 е наследимо, в рамките на едногодишния кратък срок. Вж. ТР №26 от 1970г. ОСГК ВС. Иск по чл.29(2) СК – Отново предпоставка за предявяването му е родителските права да бъдат възложени за упражняване от единия съпруг. Тогава той може да иска в негов дял да бъдат поставени движимите вещи, предназначени за отглеждане и възпитание на децата. Тук се касае само за вещи, които са СИО, нищо повече. Уважаването на този иск не променя съотношението между дяловете на съпрузите. Иск по чл.30 СК – Насочен е към част от личното имущество на съпрузите. Няма за предмет СИО и няма да доведе до промяна в дяловете. Кои елементи изграждат ФС по чл.30 СК ? Първо, единият съпруг трябва да е допринесъл другият да придобие определени имущества, пряко или косвено. Второ, предметът му е ограничен върху 3 групи имущества: 1. Вещи за упражняване на професия или занаят; 2. Вземания на другия и 3. Вещите, включени в предприятието на ЕТ. Трябва тези права да са на значителна стойност. Предметът на иска е парично изравняване. Това е специален иск за неоснователно обогатяване. „Вземания“ трябва да се тълкува максимално широко- договорни, произтичащи от деликт, и др. Акциите и дяловете от ТД също се разглеждат като вземане. ТР №2 от 2001г. ОСГК ВКС. Според проф. Матеева, когато се касае за вземане, искът имал конститутивен характер, но според Венци по-скоро винаги има осъдителен характер. Отново е предвиден кратък преклузивен срок (чл.31 СК). 

Следваща имуществена последица е отпадане на законовата солидарност по чл.32 СК. 

На следващо място, отпада ограничението за разпореждане със семейното жилище по чл.26 СК. Според ТР № 5 от 2013г. ОСГК ВКС, недействителността по чл.26 е относителна. 

Имуществени последици от прекратяване на брак в законов режим на разделност

Съгласно, чл.34, и при този режим има ограничение за разпореждане със семейното жилище. Отпада с прекратяване на брака. Втората последица е, че съгласно чл.36(2) СК, и при този режим има особена законова солидарност между съпрузи. Тази солидарност се прекратява ex nunc. 

На следващо място, и тук е уреден изравнителен иск, както по чл.30 СК. Уреден е в чл.33(2) СК. Иска се част от личното имущество на другия, като тук нямаме ограничение във вида на имуществата. Странното е, че тук няма ограничение със срок. Затова има две виждания- или че едногодишният срок се прилага по аналогия, или че се прилага за общия 5-годишен давностен срок. 

Прекратяване на брак, към който е приложим договорен режим

Чл.38 СК – съпрузите могат да уговорят имуществените последици от прекратяване на брака. Могат да уговорят, първо, различни дялове от прекратената общност. Могат да уговорят, че при развод конкретни имущества преминават към един от съпрузите. Могат да уговорят дали ще се отменят даренията във връзка с прекратяване на брака. На следващо място, съпрузите могат да уговорят конкретни задължения как ще бъдат поемани. Могат да уговорят издръжка. Не могат обаче да уговарят неимуществени последици.

Общи последици

Първо, отпада наследяването по закон между съпрузите. 

Отпадат разпорежданията по повод на смърт, направени от съпрузи. Първо, завещателните разпореждания- както общи, така и частни. Второ, застрахователен договор- застраховката живот в полза на съпруг вече няма да е в полза на бившия съпруг. Ако говорим за застраховка живот върху живота на другия, тя отпада съгласно КЗ. Трето, взаимните застраховки живот се разделят и се трансформират в обикновени (всеки си е направил застраховка живот за себе си)- чл.234 и сл. КЗ.  

Прекратяването на брака не е основание за отмяна на даренията, напревени по време на брака или във връзка с брака. Чл.55 СК – Даренията могат да бъдат отменяни 1. На общи основания (чл.227 ЗЗД; чл.30 ЗН); 2. Когато това е предвидено като условие в договора; 3. Когато това е предвидено в брачен договор. 

Ако се касае за недвижим имот, отмяната става по съдебен ред. 

Следваща имуществена последица е свързана с отпадане на осигурителните права по КСО. С прекратяване на брака, отпадат тези социално-осигурителни права, които са свързани с качеството съпруг. Става дума за наследствена пенсия, за еднократна помощ при смърт на съпруг, за добавка от пенсията на починал съпруг и получаване на средства от индивидуалните партиди от фондовете по допълнителното и доброволното пенсионно осигуряване. 

Последната имуществена последица е свързана с ползването на семейното жилище. Има дефиниция в пар.1 от ДР на СК. Има ППВС №12 от 1971г, където задълбочено се изследва какво представлява това понятие. Дори когато съпрузите никога не са живяли заедно, задължително трябва да „набедим“ едно жилище за семейно. Решава се въпросът за ползването, а не за собствеността. На кого се предоставя семейното жилище? Чл.56 СК: 1. Ако има ненавършили пълнолетие деца от брака. В тази група случаи, ако семейното жилище е собственост на този, който ще упражнява родителски права, нему ще бъде предоставено ползването; 2. Ако е собственост на този съпруг, който няма да упражнява родителските права, съдът може да предостави за ползване на съпруга, който ги упражнява. За какъв срок се предоставя ползването? Докато упражнява родителските права; 3. Когато семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг. А родителските права са възложени на другия. Тогава съдът може да предостави ползването на този, който упражнява родителските права, но само за срок до 1г. (чл.56(3) СК). В случая имаме рефлексно действие на съдебното решение, тъй като то обвързва и трети спрямо съпрузите лица. По-скоро става въпрос за роднини, но съдебната практика тълкува понятието „близки“ по-широко; 4. Когато семейното жилище е съсобственост между двамата съпрузи или и двамата имат вещно право на ползване. Под „съсобственици“ можем да разбираме както обикновени такива, така и такива при СИО (чл.56(5) СК). Имаме една комплексна преценка- съдът трябва да съобрази няколко обстоятелства; 5. Когато няма ненавършили пълнолетие деца от брака. Това може да означава, че те нямат деца, че те не са навършили пълнолетие. Съдът в тези случаи не се произнася служебно, а само когато има искане от някой от съпрузите. Съпругът може да предостави за ползване жилището на този, който е поискал и който има жилищна нужда. Ако тълкуваме буквално ал.1, излиза, че винаги при прекратяване на брака всеки може да иска предоставяне, при наличие на жилищна нужда. Това не е точно така! Това може да се извърши само когато семейното жилище е съсобствено, или когато и двамата имат право на ползване. Това означава, че когато семейното жилище е собственост само на единия или на негови близки и няма ненавършили пълнолетие деца от брака, няма как то да бъде възложено на другия. 

Правото на ползване е облигационно. В случая, по аргумент от чл.57 СК, възниква наемно правоотношение. Трябва да бъде направено искане за наемна цена. Ако не бъде направено такова искане, по-скоро ще се касае за заем. Има едно ограничение- не се дължи наем за частта, която ползват децата. Решението за предоставяне на ползването може да се впише в Имотния регистър, но това не е задължително. Това вписване има действие на противопоставимост срещу последващи приобретатели на жилището. Ако не е вписано съдебното решение, прилага се правилото за достоверната дата- противопоставимост до 1г. Съдебното решение, бидейки официален документ, има достоверна дата, така че във всички случаи ще е противопоставимо. Това облигационно право на ползване се прекратява, на първо място, при прекратяеването на родителските права. На следващо място, ако съпругът встъпи в последващ брак (само по ал. 2 и 3 на чл.56 СК). Тук може би се презюмира, че ще има друг дом.

  

21. ПРОИЗХОД – ПОНЯТИЕ. ПРОИЗХОД ОТ МАЙКАТА.

Онова явление, което обуславя родствените връзки  обуслява пречки за брак и за наследяване. Той е биологична връзка между 2 лица, едното от които произхожда от другото. Родството е биологична или правна връзка, но по-тясна такава – изисква се пряко или косвено едното лице да произхожда от другото. 

Установяване на произход

Има няколко начина за установяване на произхода. Кога се приема той да е налице?

1. Произход от майката: от факта на раждането.

2. От бащата – презумпции.

В следствие на това се съставят АГС – този не е конститутивен. Той е констативен – констатира правната връзка на произхода. Установения с него произход се счита верен до оборването на АГС – чл. 38 ЗГР. В акта се отразяват и ред други неща. Те са:

• Припознаване;

• Осиновяване.

Има и други неща – 4 възможни СР, постановени по исковете за установяване и за оспорване на произход. В АГС се отразява раждането на жената и ако е в брак – бащинството на нейния съпруг. Ако едното липсва – може да се впишат други неща – установяване, осиновяване, припознаване, искове за устновяване/оспорване на произход. 

Чл. 124 (4) във връзка с чл. 38 (4) ЗГР – трябва да се поправи грешката в АГС, а не да се издава нов акт. 

Ако е посочено съвършено друго лице, от това, което би следвало да се счита за баща или майка – нямаме поправяне на грешка, а иск за установяване на произход. ППВС №5 от 1978 – в него има позовавания на СК от 1968. Прилагат се чл. 331-5 ГПК – искове за установяване на произход. Там няма да намерим някои от задължителните съединявания на исковете; никакви указания за необходимото и задължителното другарство – извеждат се от СК по тълкувателен път. В ГПК ще намерим малко неща – при искове за дирене на произход, може да се извърши съединяване на исковете за издръжка. Не може да се присъди привременна издръжка. СР по тези искове по необходимост ще имат действие erga omnes, а не само inter partes – изключение от принципа за относителното действие на СР.

Произход от майката 

Установява се във факта на раждането – в медицинско заведение, може обаче и друго. Необходимо е да се обяви раждането. Най-често се прави от бащата или майката, или от управителя на медицинското заведение. ЗГР – чл. 42 и сл. Чл. 38 (4) ЗГР – поправяне на грешки. Ако АГС – загубен – възстановяване. Ако обявяването на раждането стане несвоевременно и след края на текущата годин, поправката трябва да стане по съдебен ред – чл. 44 (2) ЗГР. Грешките по начало се поправят по СР, но ако са дребни грешки – може и по административен ред – чл. 73-83 ЗГР.

22. ПРОИЗХОД ОТ БАЩАТА

Винаги е било с презумпции. Има системи от презумпции – чл. 61 СК. 

1. Бащата е този, който посочи брака.

2. Ако детето е родено до 300 дни след прекратяване на брака.

3. Ако междувременно майката е встъпила в последвщ брак – баща е съпругът на майката от втория брак. 

Chart 1 – вж. началото на сл. Страница.

Презумпциите се прилагат при асистирана репродукция. Те не могат да се оспорват при асистирана репродукция само поради липсата на биологичен произход. Ако имаме оплождане на яйцеклетка на жената със сперматозоид с мъжа. Ако имаме оплождане на яйцеклетка на жената със сперматозоиди на друг мъж – не се дерогира презумпцията, ако е с информираното съгласие на съпруга. 

Нито 1 презумпция не действа, ако майката не е в брак. По МЧП – ако е била във фактическо съжителство, което е от значение за някой международноправен режим – отговорът – по МЧП (ще ни каже следващия път). 

 Установяване на произход по искове

Свързани с майчинството

• За устсановяване на майчинство

• За оспорване на майчинство

Свързани с бащинство

• За устсановяване на бащинство

• За оспорване на бащинство

Няма винаги правен интерес. Ако 1 дете няма установен произход от майката/бащата – на разположение е много по-лесния и лек режим на припознаването. При исковете за установяване – процесуална пречка – наличие на установен с АГС (АРаждане) произход. Тогава ще трябва да почнем с иск за оспорване и към него да съединим иск за установяване на майчинство. 

Майчинството е централен институт и от него произтичат множество други правни връзки, включително презумпциите на бащинството  оспорването на майчинството не е ограничено със срокове, а тези за бащинството – ограничени със срокове. Искът за оспорване на майчинство – от широк кръг лица, а исковете за бащинство – от тесен кръг лица.

1) Дирене на майчинство – чл. 68 СК

2) Оспорване на майчинство – чл. 60 (3) СК

3) Дирене на бащинство – чл. 69 СК

4) Оспорване на бащинство – чл. 62 СК

Активна легитимация:

1) Детето, майката и бащата. Бащата – за да се твърди като баща – трябва или да е припознал детето, или да е в брак с жената, чието майчинство дири. При уважаването на такъв иска той автоматично ще се смята баща на детето. 

2) Много щирок кръг лица – детето, жената, посочена в АГС като майка, съпругът ѝ, от жената, която претендира да е майка и от съпруга на претендиращата, че е майка жена. При този иск има задължително съединяване с иска за установяване на майчинство. 

3) Майката и детето. Бащата не е споменат в чл. 69 – може да води такъв иск – когато е извършил припознаване на детето и това припознаване е оспорено (и не е произвело действие), а той повторно припознаване не може да извършва и има възможност да води иск за дирене на бащинство – чл. 66 (2) СК. Повторното припознаване не е изрично забранено, но по тълкувателен път от чл. 66 (2) се стига до този извод. 

Нямаме правен интерес да водим иска, когато можем да минем по по-лекия път.

4) Детето, майката и бащата. Детето е легитимирано едва от новия СК – по предните 2 – то не е можело да оспорва бащинството. Бащата е най-заинтересуван да води този иск – презумптивния баща. Ако той е извършил припознаване, той не може да оспорва бащинството си по този ред, а има право на иск за унищожение на припознаването по чл. 67 СК. Бащата на основание осиновяване не може да води този иск – ясно е, че няма биологична връзка между тях. Искът е на разположение само на презумптивния баща. Баща, който е ответник по иск за дирене на бащинство и е осъден – не може да повдига спора отново чрез този иск. 

Пасивна легитимация:

Поради необходимостта произходът да се установи спрямо всички заинтересувани лица (майка, баща, дете), когато някой от тях предяви искът – останалите са пасивно легитимирани. Общо правило. В случая е налице необходимо другарство. Съдът служебно следи за спазването на тези изисквания. В някои случаи някои от лицата, които са необходими другари, може да ги няма или да са неизвестни. 

Поради необходимостта произхода да бъде установен спрямо всички заинтересовани лица (м,б и детето), когато някой от тях предяви иска, тогава пасивно легитимирани са останалите.

Т.е. от активната легитимация произтича по необходимост пасивната легитимация.

При искове за установянвае на м - ... ответна страна са .... + като съответници са ....

При искове за дирене на бащинство – ако ищец е бащата, тогава ответна страна са м и детето. Тук има предпоставката да е припознал и припознаването да е оспорено.

Ако ищец обаче е майката – тогава ответник е само бащата, но не и детето. Тази особеност не произтична от законов текст, а от тълкуване. (жена ражба, приканва баща му да го припознае, той отказва и тя завежда иск за устанвояване на бащинство и го губи. Ако детето беше зад съответник – тогава щеше да му се приклудира и неговата възможност да предояви иск за устанвояване на бащинство и за да не се приклудира няма да бъде конституиран като съответник). Тук има изкл от правилото – ответници да са всички, к биха ищци.

При иск за оспоравне на бащинството – всички к са активно легитимирани съответно ще бъдат и пасивно легитимирани (т.е. конституирани като ответници). Изкл – призовава се и предходящия съпруг – 62(3).

Могат ли да се предявяват искове от наследиците (не могат, но могат ако са заведени да бъдат продължаване -72(1)), могат да се предявяват обаче с/у наследниците – 72(2) – наследници на м и б.

От наследници и срещу наследници:

Чл. 72 (1). Не могат да се завеждат от тях, но може да се продължават, ако са заведени преди това (става въпрос за наследниците на майката/бащата).

Срокове:

• Майчинство – нямаме срок – винаги могат да се предявят и двата иска

• Иск за дирене на бащинство – 3-годишни срокове за майката и за детето. Те започват в различни моменти – майката от раждането; детето – от навършване на пълнолетие. Бащата, който дири бащинство – той да е припознал, припознаването да е оспорено – 3 месеца от оспорване на припознаването. Идеята е да се установи сигурност. 

• Презумптивният баща – до 1 година от узнаване на раждането може да оспорва. Имаме хипотеза развод, последващ съпруг, който обори бащинството, тогава презумпцията влиза в сила за предходния съпгуг, който може да оспорва бащинството от узнаване за оспорването на бащинството. Майката – до 1 година от раждането или от узнаване за оспорването на бащинството   от последващия съпруг. Детето може да оспорва произхода си – до 1 година от навършване на пълнолетие. 

Какво се доказва:

Доказва се биологична връзка, най-често с генетическа експертиза. При исковете за оспорване на произход следва да се докаже невъзможността за зачеване от бащата/раждане от майката – с всякакви средства, включително отсъствие на лицето на съответното място в съответното време продължително. Доказателствата – да са надеждни – бил държан в плен; бил в затвора без посещенията от съпругата. Кръвногрупова експертиза – може да изключи бащинство, но не и да докаже еднозначно произход. Ако нямаме съвместимост – изключваме произход. Ако имаме съвместимост – може да е ваше или да не е ваше.

23. ПРИПОЗНАВАНЕ

Свръх абстракно формулиран, а с много конкретен генезис. Припознаване е средство за установяване на неизвестен произход на бащата. Всеки родител обаче може да припознае своето дете  у нас може и майката да припознае своето дете. Идеята е да се улесни максимално установяване на произхода от всеки родител. Може да влезем в колизия с условията за осиновяване! Оспорването може вече и от прокурора да се прави – чл. 64 (5). Затова се добавя (5). 

Припознаване – едностранна сделка, ама не точно. То е процес, който започва с тази едностранна сделка. Тя е формална – писмено пред ДЛГС, ако не е лично – с нотариална заверка на подписа, отправено към ДЛГС. То е пощенска кутия, който препраща на другия родител и на детето, ако е навършило 14-годишна възраст. Изчаква се срок на бездействие на другия родител – поражда се действие на припознаването. Ако другият родител се противопостави – не поражда действие. Така започва да прилича на договор. За да има ефект припознаването, предпоставка е припознаваното лице да няма установен произход от съответния родител. Детето трябва да е живо, може и да се припознаване на починал, ако е имало наследници. Могат да се припознават и заченати. Срокове няма – винаги може да се припознае всяко лице, отговарящо на условията.

Припознаване от наследници – няма как да стане – личен акт. Правото да се припознава не преминава по наследство. По стария СК – изискване за дееспособност на припознаващия, сегашния СК – няма изискване. При припознаване от недееспособен – непълнолетен; ограничено запретен – припознаването ще е във въсящо състояние, защото може да се унищожи – 1-годишен срок от придобиване на дееспособност. Припознаване от малолетен или напълно запретен – правно нищо (общите правила за правните сделки). 

Дееспособността има допълнителна особеност – чл. 64 (2) СК – едва на 16-годишна възраст, без да е необходимо да е еманципиран. Ако майка припознае детето, това има рефлексно действие върху неин съпруг, който е такъв към момента на раждането на детето или е бил такъв до 300 дни преди раждането. Бащата може да припознава своето дете, той може да припознава дете без установен произход от майката – съзнателно правно решение – цели се винаги да има родител. Житейски може да е абсурдно (примерът с фермата ). Може майката да е умряла от раждането или след това. Това, че мъж припознава дете, не значи, че жена му е автоматично майка. 

Кой не може да припознава? 

• Този, който е пробвал, но не е успял – припознаването е оспорено.

• Загубил иск за установяване на иск за установяване на произход. 

• Не може да припознава онзи, чийто наличен произход е оспорен – бишият баща няма да може с припознаване да възстановява предишното положение. 

Принципът: установеното със СР не може лесно да се преодолява с припознавнето. 

Своето дете – не се установява изискване за възраст или детеродна неспособност. Няма пречка жена, която никога не е могла да ражда по медицински причини, да припознае дете. Няма пречки и за мъж, който по медицински причини не е могъл да има деца, да припознае дете. Защитава се интересът на децата. Няма изискване за възрастова разлика, има екстремни случаи – жена на 70-годишна жена да припознае дете. Ако разликата във възрастта е под 10 години – не следва да се счита изпълнено изискването „своето дете“. При осиновяването изискване за минимална разлика 15 години. Тя следва да се приложи аналогично. При отрицателна разлика – не може да се припознае пак. 

Майката е в брак, заченала е немного ясно от кого е и се явява 1 лице, което припознава преди да се роди, съобщава се на майката, която си трае. Кой е баща? Ще има обезсилване и на двете основания! Така детето остава без баща. Трябва ли да позволим на вече припозналия да припознае пак? НЕ! Това трябва да сеотрече и на презумптивния баща. Трябва да се премине към установяване на произход по исков ред. 

Форма и адресат

Първите 2 изречения от Митака

Това е формално волеизявление, к се отправя към ДЛГС, като окончателния адресат е другото лице и детето при някои ситуации. За да се гарантира – лично пред ДЛГС или нот заверено (ако е в чужбина).

Може да се извърши и чрез управителя на мед заведение където е родено детето, като този управител го препредава пред ДЛГС като следва от това, че само ДЛГС може да уведоми другия родител, респ детето (само ако е навършило 14г към момента на припознаване, ако не е навършило не се уведомява). След като се уведоми родителя/детето – могат да оспоравт. Оспораването става  в къс срок – 3м срок от съобщението, след изтичане – припознаването се вписва в АГС.

За да не се чака другия родител може да се съгласи – 66(3).

Припознаването ще се съобщи на детето само ако е навършило 14-годишна възраст. След това те могат да оспорват. То трябва да стане в къс срок – 3-месечен срок. Другият родител може да се съгласи  припознаване поражда ефект – чл. 66 (3) СК. При оспорване на припознаването – за родителя – 3-месечен от припознаването, а за детето – 1-годишен – чл. 66 (4) СК. Детето, ако узнае, че е припознато и в срока от 1 година от узнаването – припознаването ще се заличи от АРаждането. А ако другият родител го оспори – не се вписва в АРаждане. Последица – не може да се извърши повторно припознаване, но може да се предяви иск за установяване на произход. Смаият припознаващ не може да оспорва припознаването, но може да иска унищожение на припознаването – чл. 67 СК – да ги пренеса. Времето за искане на унищожение е по-къс от този по ЗЗД – 1-годишен. Началото на срока – при грешка и измама – не от откриването, а от припознаването; при заплашването едногодишен срок от прекратяване на заплашването; при недееспособност – в едногодишен срок от придобиване на дееспособността. 

Чл. 67. Припозналият може да иска унищожаване на припознаването поради грешка или измама в едногодишен срок от припознаването, поради заплашване - в едногодишен срок от прекратяване на заплашването, а при недееспособност - в едногодишен срок от придобиване на дееспособността.

Нищожност на припознаване

Ако детето има установен произход, ако не е било заченато при припознаването, ако е починало без да остави наследници. Те са абсолютни предпоставки. При пълна недееспособност и насилие – общите правила на ЗЗД. Липсата на форма ще доведе до нищожност, дори да е отразено в АГС. Когато не е било адресирано до ДЛГС, а до другиго; не е доведено до другия родител и детето, ако е имало 14 години; детето не е „свое“ (отрицателна, минимална, огромна възрастова разлика). 

24. РОДСТВО И СВАТОСТВО

Родството произтича от произхода. Този произход се постановява или от раждането, или от презумпция или установен/оборен произход, припознаване, осиновяване. Те предизвикват и родство, след като предизвикват произход.

Правнорелевантно родство:

• Кървно

• Правно установено родство

Друг вид:

• Права

• Съребрена линия

То се определя по степени, които се определят по броя на ражданията. 

• Сватовство – роднините на единия съпруг са роднини и на другия съпруг и обратно в съответната степен. 

Прапрадядо – внук – 4-та степен. Пралеля – вмук – 5-та степен. 

Значение на сватовството и родството:

 Пречки за брак

 Пречки за осиновяване по права линия

 Конфликт на интереси – в ТП; в банковото, в застрахователното право (в един и същ орган до определена степен на родство).  След прекратяване на барка остава ли сватовството? Чл. 76 (6) СК – родството по сватовство се прекратява с прекратяването на брака. 

• Духовно родство – религиозен въпрос. Духовни роднини са кумовете спрямо кумците или кумовете помежду си (те трябва да са женени или никога да не се женят един за друг); кръстник-кръщелник. Духовното родство няма правно значение в смисъл на пречка.  

Пълнокръвни – общи баща и майка; еднокръвни – 1 баща, различни майки; едноутробни – 1 майка, различни бащи. Това има значение само за наследствното – 2 и 3 – получават половината от пълнокръвните. За да имаме релевантност на тези трите, трябва да имаме минимум 3 лица. Ако имаме брат и сестра, които са само еднокръвни или само едноутробни, но те нямат пълнокръвни – те се наследяват като обикновени брат или сестра. 

Имаме 2 едноутробни сестри. Те се наследяват една друга като обикновени сестри. 2 едноутробни сестри, като едната има пълнокръвна. 

Имаме 3 дъщери. Д-ря 1 с Д-ря 2 и с Д-ря 3 – едноутробни, защото са от различни бащи. Д-ря 2 и Д-ря 3 са пълнокръвни. 

1) Ако умре Д-ря 1 – наследяват Д-ря 2 и Д-ря 3 по ½;

2) Ако умре Д-ря 2 – наследяват Д-ря 1  (1/3) и Д-ря 3 (2/3);

3) Ако умре Д-ря 3 – наследяват Д-ря 1  (1/3) и Д-ря 3 (2/3);

4) Ако умре майката – наследяват Д-ря 1, 2, 3 – по 1/3;

5) Ако умре Баща 1 – наследява Д-ря 1;

6) Ако умре Баща 2 – наследяват Д-ри 2, 3.

25. МАТЕРИАЛНОПРАВНИ УСЛОВИЯ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ

Към осиновяването трябва да се подхожда систематично – ЗЗДетето, ЗСПодпомагане, ПНА, СК.

Уредбата на осиновяването в българското законодателство може да характеризира института като недобре структуриран (В. Петров).

Осиновяването се характеризира с драстично увелчаваща се административизация на процедурата, която в определен момент беше достигнала пълен абсурд. 

Осиновяването съществува от край време и е изпълнявало множество функции. Едната е да се даде радостта от детето, който е лишен от него или има пораснали деца, а му се иска още и не може. Другата политико-меркантилна причина – да се о сигури наследяване. Тези 2 основни причини – биологичната и имуществената са присъщи и на нашата система. При нас преобладаваща е биологическата причина поради липсата на големи особени имущества. Преди 40-та година – празнина в правото  осъществявало се е фактически. Детето се е „давало“ от 1 семейство в друго. 1940 – първи закон – Закон за извънбрачните деца … законът предвижда само непълното осиновяване и няма ограничения за осиновяванията – можело е да се осинови и пълнолетно дете. По ЗЛС – осиновяването първоначално е било само непълно. 61 – изменение в ЗЛС  превръща се само в пълно и няма непълно. 1968 – с първия СК – приема средно положение – съществува пълното и непълното осиновяване. Тази традиция се продължава от сегашния СК. Първоначално целта е била бездетно семейство да приеме като свое дете – дете на сравнително близки роднини. Тогава много често се е срещало в най-близък семеен кръг (най-често леля осиновява племенничката си). 60-70-те години на 20 век – забелязват се доста пукнатини в сексуалните отношения – стига се до извънбрачните деца. Държавата ги прибира и отглежда в съмнителни домове. Винаги е имало и феномена на отхвърлените деца. Броя на такива деца нараства значително. През 90-те – заедно с Прехода в България се случват не толкова приятни неща – стига се до все по-големи подозрения защо някой осиновява едно дете. Чужденци масово започват да идват и да осиновяват български деца. Обществото реагира. Прииждащите чужденци се привиждат като злина на обществото ни от 90-те години – то хем не може да се справи със стотиците деца, хем чувствайки се виновно за тях, не ще да ги даде на други лице, които ги искат. Появяват се и градските легенди за това как някой открадва дете с извадени органи, продадени за трансплантация. Идва идеята за осиновяване на децата. Резултатът – драстичен – таксите винаги са били символични по производството по осиновяване – варирали са между 6 и 25 лв. Това е когато българско семейство осиновява българче. Когато е чужденец – 90-те – 80 000 лв., за да достигне 500 000 лв. (инфлационните). Законодателят се е опитвал да осуети икономическия интерес от осиновяване с цел разфасоване и продаване на органите.

После чужденците е можело да осиновяват само след 3 отказа за 1 дете за осиновяване от български семейства. 

Осиновяването е правен способ за осигуряване на правна връзка (разбира се не и биологична) с цел да се наподоби биологична връзка там, където е необходимо. Осиновяването не е способ за установяване на произход – за разлика от произхода, осиновяването може да се прекрати. 

Правната уредба на осиновяването е в чл. 77 – 109 СК.

Четири са основните кръгове на проблемите, свързани с осиновяването:

1. Условия за осиновяване

2. Производство по допускане на осиновяването

3. Действие на осиновяването

4. Прекратяване на осиновяването

Условията може да бъдат условно разделени на общи и специално.

Общите трябва да са налице, независимо за какво осиновяване става въпрос (пълно или непълно).

Специалните условия трябва да са налични само при пълното осиновяване.

Общи (основни) условия:

1. Осиновяването да е в интерес на детето. 

2. Осиновяваният не трябва да е навършил пълнолетие към момента на подаване на исковата молба (разлика с припознаването - при припознаването няма максимална възраст). Минималната възраст е 30 дни.

3. Да е налице разлика между възрастта на осиновявания и осиновяващия поне 15 години. Две изключения:

– когато едно лице се осиновява от двама съпрузи – тогава разликата трябва да е налична спрямо само единият съпруг.

– Когато едно лице осинови заварено дете.

4. Осиновяваният да не е осиновен, освен в хипотезата, когато е осиновен от един съпруг и се осиновява от другия.

5. Осиновяващият да е дееспособен (вкл. еманципиран).

6. Осиновяващият трябва да не е лишен от родителски права. Няма забрана обаче да е с ограничени родителски права.

7. Да не е налице родство по права линия между осиновител и осиновен и да не са братя и сестри. По изключение баба и дядо могат да осиновят своя внук, когато:

i. Внукът е роден извън брак

ii. Единият родител е починал

iii. Двамата родители са починали

Специални условия (само при пълно осиновяване)

1. Вписване в регистъра за деца, подлежащи на пълно осиновяване към Регионалните дирекции „Социално подпомагане“ (РДСП).

2. Осиновяващият да е вписан в регистър на лицата, които могат да осиновяват при условията на пълно осиновяване към РДСП. 

Тези вписвания не са необходими, ако баба и дядо осиновяват внук или съпруг осиновява рождено дете на съпруга си. 

При липса на някоя от предпоставките (условие не е спазено) осиновяването е унищожаемо.

Друго деление на условията за осиновяване ги дели на абсолютни и относителни:

1. Абсолютни – отнасят се до личността на осиновяването:

а. За осиновявания: пределна възраст – не трябва да е достигната  към деня на подаване на молбата за осиновяване – чл. 77 (1). Еманципацията не е пречка за осиновяването.

б. Да е дееспособен:

1) Пълнолетен или непълнолетен, който е еманципиран; 

2) Да не е лишен от родителски права – чл. 78. Много е спорно ако еманципираният иска да осинови – дали е в интерес на детето? Лишаването – в момента – ако е бил лишен, но са възстановени – няма пречка. При осиновяване на близнаци/братя или сестри – изисквания поначало да се осиновяват заедно.

2. Относителни.

а. Възраст – минимална разлика във възрастта – 15 години. 

б. Да не са роднини помежду си чл. 80 СК:

1) Братя и сестри не може.

2) Леля да осинови племенник – да.

3) Племенник – леля – пак да.

в. Забрана за осиновяване по права линия – изключения – баба и дядо могат да осиновят свой внук при определени условия. Чл. 80 (2). Прабаба и прадядо не могат да осиновят правнуци. Направено е поради защита интересите на детето и голямата възрастова разлика. 

г. Забрана – 2 еманципирани лица под 18 години да се осиновят от 1 и също лице. 

д. Изискване за минимум 15 години – преодолява се от осиновяване едновременно от 2 лица, които по необходимост са съпрузи и разликата е налице за 1-то лице, тя се преодолява и з другото.

е. Осинов3яване рождено дете на съпруг. Разликата във възрастта тук не може да се преодолее, ако имаме последващо осиновяване от 2 лица (дете на 8-годшина възраст; единият съпруг е на 40, а съпругата е на 19 – за нея няма да е налице; ако мъжът го осинови, съпругата няма да може после да го осинови). Невъзможността произтича от това, че осиновяването не може да бъде завършено, докато предшестващо осиновяване не е прекратено.

ж. Максимален брой на осиновяванията. Поначало в 1 момент – 1 осиновяване. Има изключение – за осиновяване от повече от 1 лице. Може да се преодолее – едновременно 2 лица, които едновременно осиновяват и са съпрузи – чл. 81 (1, 2) СК.

з. 2-ма съпрузи осиновяват едновременно, развеждат се и пак се женят за други – може ли другите да осиновят? НЕ! Не е прекратено предходно осиновяване. 

и. Тотално негоден да осиновява, но намира лице, което е напълно годно да бъде осиновител – това лице се сговаря с него – годният осиновява и дава осиновяване на негодния  верижното осиновяване не се допуска – не се допуска осиновяване, докато съществува предходното осиновяване. Ако то е прекратено първият няма да е в никакво качество, че да даде съгласието. 

Административни изисквания

Има 3 нива:

• Централно ниво;

• Регионално ниво;

• Общинско.

Има се предвид 28-те окръга – това се има предвид под регионално ниво. Общинско ниво – 264 общини.

1. Органите на централно ниво:

а. Агенция за социално подпомагане. 

б. Министерство на правосъдието (трябва да е министъра на правосъдието)

в. Орган към министъра на правосъдието – Съвет по международно осиновяване (уредба на межбдународното осиновяване – чл. 110-121 СК). 

Министъра на правосъдието:

• Води 4 регистъра, които се отнасят само до международните осиновявания:

o Регистър на българчета, които ще се осиновяват от чужденци.

o Чужденци, които ще осиновяват българчета.

o Българи, които искат да осиновяват чужденци.

o Регистър на акредитирани организации за посредничество при осиновяването.

Съвет по международно осиновяване – функции подобни на Съвета навътрешно осиновяване (28 броя)

На това централно равнище има само 6 регистъра. Имаме национална електронна система – обединява данните от 28-те национални регистъра.

2. Регионално ниво

а. Дирекция Социално подпомагане – 28.

Тук се води регистъра на деца, които ще се осиновяват. Тя може да вписва в този регистър да вписва децата. А Агенцията на национално равнище – не може да бара списъка с децата – само обобщава и поддържа списъка. Регионалната дирекция вписва в националния регистър на осиновителите, който се води от Агенция СПодпомагане. Регистърът на осиновителите – единен – на национално ниво. Регистрите на осиновяването – на регионално ниво – 28 на брой. 

б. Съвет по вътрешно осиновяване – към дирекцията СПодпомагне. Съветът по вътрешно осиновяване определя кой кого ще осиновява. Съветът по вътрешно осиновяване предопределя кой осиновител с кой осиновен ще се събере. 

в. Молба за осиновяване – подава се от осиновителя, но не се подава директно към ОС, а чрез Регионалната дирекция СПодпомагане. Това е направено, за да се спести работата на съда по проверка. 

3. Общинско ниво:

а. Общински ДСП – 264. Те предлагат на регионалните дирекции деца за вписване в регистъра. Най-важната им функция е във връзка с проучването и разрешаването на вписването в националния регистър. Тук регионалната дирекция действа при обвъркзана компетентност. Ако общинската разреши вписването – то става служебно – автоматично продължава нататък. Тази дирекция разяснява последиците от осиновяването на осиновителите. Тя дава и доклад в производството по осиновяване. Той не е обвързващ, но ако докладът е негативен, най-вероятно е съдът да недопусне осиновяване. Смисълът на доклада е умерен. 

б. Прокурор – допълнителна контролираща инстанция.

Чл. 72-88 СК. Наредба 13 2009 на министерството на правосъдието. Наредба 12 2009 – министерство на правосъдието. Наредба РД-0701/29.11.2009 – министерство на труда и социалната политика. Да ги видим тея наредби! За международните истории – можем да им видим само заглавията, а за регистрите – да я видим. 

26.  СЪГЛАСИЯ ЗА ОСИНОВЯВАНЕ. ОСИНОВЯВАНЕ БЕЗ СЪГЛАСИЕ НА РОДИТЕЛ. ОТТЕГЛЯНЕ НА СЪГЛАСИЕ.

Те са необходими на осиновяващия и на осиновявания, ако е навършил 14 години. Чл. 89 СК. Ако осиновявания знае осиновяващия като свой родител – няма значение – ще се наруши тайната на осиновяването – да не се е мотал. 

Не трябва да се забравя чл. 15 ЗЗДетето – има паро на мнение – ако е на 10 години.

Други съгласия, които може и да не санеобходими. На родителите на осиновявния. И на съпрузите на осиновителя и на осиновявания.

Роидтелите на осиновявания:

• Може да са неизвестни;

• Може да са починали;

• Ситуации, в които мнението им не се търси.

Съпрузи може и да няма!  няма как да им се иска съгласие.

Когато лицата са малолетни. В тези случаи не се иска съгласие, но се иска мнение. Може да са пълнолетни, но са под запрещение (пълно/ограничено), лишени от родителски права. 

Не се иска съгласие, а мнение – непълнолетния; настойници и попечители на осиновявания – те са подпомагащи, а не властващи над него; родителите или съпрузите, които нямат право да дават съглсие; баба и дядо, когато се осиновява от другия баба или дядо. 

Кога не се иска съглсие на родител на осиновявания:

• Неизвестен;

• Умрял;

• Лишен от родителски права – иска се мнение.

•

Също така трябва да не забравяме чл. 89 (2)! Чл. 91 – форма. 

Чл. 93 СК (1).  Кога не се иска съгласие:

 Трайно не полага грижи и не дава издръжка – можем да се откупим с плащане на издръжка ;

 Възпитава по вреден за развитието на децата.

(2, 3) – нови хипотези:

 Настаняване в специализирана институция на детето (детски дом). Вж. и сравни с чл. 57 (2) СК отм. – там потърси – означава поиска да си го вземе, но се е тълкувало само поиска информация.

(3) (Нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) Осиновяване без съгласие на родителя при условията на ал. 2 се допуска и когато на детето е предоставена социална услуга - резидентен тип, или е настанено в приемно семейство и е вписано в регистъра на деца за пълно осиновяване.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г.) В случаите по ал. 1 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

Форма на съгласията и мненията – чл. 91 СК. 

Оттам идва изразът: „Ще се откажа от тебе в ДВ“. 

Разкриване на тайната на осиновяването е престъпление по НК. Изслушва се доклад, както и заключение на прокурора. Би трябвало производството да се случи в 1 заседание и в него да се произнесе решението. Може и заседанията да са 2: осиновяваният е 10-14 години, ако не знае осиновявания като свой родител. Възможно е да стане в 2 заседания, разделени от малък период от време – идеята за самостоятелното му изслушване. Осиновяване се допуска само ако е в интерес на осиновявания. Решението може да се обжалва, както при охранителните производства по принцип – само при отказ! Предивдена е норма за много бързо произнасяне на апелативния съд. 

При непълното осиновяване – молбата се подава само от осиновителя – направо от него – тука я нямаме Дирекцията СП (регионалната), защото нямаме регистър. Прокурорът пак дава доклад. 

Не може да се премине от единия вид към другия, поради изискванията прекратяване на съществуващото осиновяване. Съсът е абсолютно обвързан от вида искано осиновяване. Не може да се иска непълно и да се даде пълно и обратно. 

27. ОСОБЕНОСТИ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕТО НА ПЪЛНО ОСИНОВЯВАНЕ. РЕГИСТЪР НА ОСИНОВЯВАНЕИТЕ И НА ОСИНОВИТЕЛИТЕ.

Тази първа, административна фаза в производството по осиновяване е задължителна само в хипотезата на пълно осиновяване. 

В тази фаза се включват вписванията в регистрите. Вписването може да се иска от РДСП, от детето или от негов настойник. 

РДСП извършва проверка на осиновяващият, след което излиза с доклад за годността. На базата на този доклад, директорът издава административен акт – решение или отказ от вписване, който подлежи на обжалване по процедурата по обжалване на ИАА по АПК. 

Съвет по осиновяване към РДСП – функцията му е да намери подходящ родител за всяко дете. Съветът уведомява осиновителя и осъществява контакт с осиновяващият. При отказ на осиновителя да осинови някого – това се отбелязва в картон. При решение на осиновителя за осиновяване се подава искова молба до ОС чрез РДСП и се преминава към втората фаза от производството – съдебната. 

Както бе споменато при описването на материалноправните условия за осиновяване, при пълно осиновяване съществуват специални условия, които са:

1. Вписване в регистъра за деца, подлежащи на пълно осиновяване към РДСП.

2. Осиновяващият да е вписан в регистър на лицата, които могат да осиновяват при условията на пълно осиновяване към РДСП. 

Тези вписвания не са необходими, ако баба и дядо осиновяват внук или съпруг осиновява рождено дете на съпруга си. 

Подобно на общите условия за осиновяване, при неспазване на тези специални условия, осиновяването става унищожаемо.

28. СЪДЕБНО ПРОИЗВОДСТВО ЗА ОСИНОВЯВАНЕ

Съдебната фаза в производството по осиновяване се явява втората му фаза.Тя започва с подаването на искова молба до ОС чрез РДСП. 

Провежда се открито съдебно заседание при закрити врата. В него участват:

i. Задължително прокурор, който дава заключение

ii. Представител на РДСП, който дава заключение

iii. Осиновяващият, който дава съгласие

iv. Осиновяваният, ако е навършил 14г., който дава съгласие. 

v. Родителите на осиновявания, които дават съгласие

vi. Съпрузите на осиновяващият и осиновяваният (ако е еманципиран), които дават съгласие.                

Липсата на съгласие от съпрузите не е опорочаваща.

Осиновяваният винаги дава лично съгласието си. Останалите лица могат да го дадат лично, в писмена форма с нотариална заверка на подписите или чрез особен представител. При липса на съгласие, осиновяването е унищожаемо.

Мненията нямат задължителен характер – те се даавт от настойник и попечител.

Има две хипотези, в които осиновяването се допуска без съгласие на родителя:

i. Ако той трайно не полага грижи за осиновявания

ii. Ако е настанил детето в специализирана институция и в 6-месечен срок не е поискана промяна на мярката. Възможно е при оставяне на детето в институцията, родителят писмено да изрази предварителното си съгласие детето да бъде осиновено. 

Осиновяването не е сделка.

Решението на ОС подлежи на обжалване пред апелативен съд (АС). Решението на АС е окончателно. 

Характерът на производството е смесен – не е изцяло исково или изцяло охранително, а съчетава характеристики и от двете производства. 

Тайна на осиновяването – спазва се само при пълно осиновяване. 

Родителите могат да поискат от ОС при важни причини да се разкрие тайната на осиновяването. Тези важни причини трудно се установяват на практика. Могат да са наследствена болест, избягване на брак при родство и др.

29. ДЕЙСТВИЕ НА ОСИНОВЯВАНЕТО – ДВА ТИПА ОСИНОВЯВАНЕ.

Пълно осиновяване 

Правопораждащо действие – създават се правни връзки като при проиход между осиновителя и неговите роднини от една страна и осиновения и неговите низходящи от друга.

Правопрекратяващо действие – прекратяват се връзките с роднините по произход (без низходящите). Въпреки това остават пречките за брак. Осиновителите стават титуляри на родителските права и се съставя нов акт за раждане – бащиното и фамилното име на детето се сменят съобразно тези на осиновяващия. По желание може да се промени и собственото.

Непълно осиновяване

Правопораждащо действие – възникват правни отношения само между осиновителя от една страна и осиновения и неговите низходящи от друга страна. Не се съставя нов акт за раждане, а в стария се прави отбелязване. 

Този вид осиновяване няма правопрекратяващо действие – запазват се отношенията с роднините по произход. Наследяват се както рождените родители, така и осиновителите. В този ред на мисли, осиновяваният е облагодетелстван. 

Правопроменящо действие – родителските права и задължения минават към осиновителите. 

От кого зависи какво е осиновяването?

Задължително е пълно, когато: 

- Се осиновява дете с неизвестни родители

- Осиновява се дете, оставено в институция

Във всички останали хипотези характерът на осиновяването зависи от осиновителя. Няма възможност да се премине в последствие от единия към другия вид осиновяване. 

30. ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ОСИНОВЯВАНЕТО.

Осиновяването може да бъде:

- нищожно, ако съдебното решение е нищожно по смисъла на ГПК. 

- Унищожаемо, когато са нарушени условията за допускане до осиновяване.

Унищожаването има действие занапред. 

Прекратяване е допустимо:

- при взаимно съгласие на осиновител и осиновен (по съдебен ред). Изисква се дееспособност. 

- когато осиновителната връзка е дълбоко разстроена, като това може да се дължи на виновно поведение на единия или на обективни обстоятелства – напр. заболяване на осиновителя, което му пречи да изпълнява задълженията си

- при смърт –непълното осиновяване се прекратява при смърт на осиновителям а при смърт на осиновения се прекратява само, ако няма низходящи. При пълно осиновяване смъртта на осиновителя не води автоматично до прекратяване, но може да се иска по съдебен ред, ако е в интерес на осиновения. При пълно осиновяване, ако смъртта е на осиновения, прекратява се само, ако няма низходящи на осиновения (както е и при непълното).

31. ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ РОДИТЕЛИ И ДЕЦА. ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ.

Има спорове дали не е лекс имперфекта поради невъзможността за принудително изпълнение. Има и принудителни способи на места:

• Принудително довеждане на детето.

• Не го чух...

Всяко едно от тези права е различно и по характеристика. Според Таков няма съмнение, че са ПН, просто понякога е затруднено или невъзможно принудителното изпълнение. 

Родителските права се осъществяват заедно и поотдено, трябва да е заедно или поотделно. Възможно е всеки един от тях самостоятелно упражни това право. При самостоятелно упражняване на родителско право – той трябва незабавно да уведоми другия родител за това – чл. 123 (1) СК.

Може да възникват разногласия между родителите. Те може да са инцидентни или принципни. Когато са принципни – общо уреждане на нещата, а иначе – конкретно. Чл. 127 (2-4) СК – уреждане на правата по общ начин. При спор за конкретно право – то е по чл. 123 (2) СК. Другата възможност – при извеждане на детето в чужбина – за конкретното извеждане – чл. 127а СК. Има и възможност по закона за медиацията. 

Споровете в повечето случаи се решават в съд, докато те се решават, може да има опасност разрешаването им да стане безпредметно. Затова на много места се предвижда постановяване на „привременни мерки“ – чл. 127 (3) СК и чл. 323 ГПК.

Имаме и нововъведена от новия СК процедура – разногласие с дете – възмоност на детето да поиска спорът да е разрешен от съд. 

Чл. 127 СК трябва да го запомним много добре! Той дава възможност независимо от наличие на бракоразводен процес да се упражняват родителските права.

Може да става упражняването устно, а дори и мълчаливо. 

1) Има възможност за съгласяване – изрично и устно;

2) Могат и да напишат съгласието си;

3) Могат да напишат и да заверят нотариално подписите си.

Тези форми имат еднаква сила – умерена. Във всеки момент може да се позове clausula de rebus sicst… - чл. 127 (1) изр. 1 има по-скоро прокламативен характер. Изр. 2 – сеериозно средство – може споразумението да се утвърди от съда. Не се вкаменява съгласието, а става по-трудно изменението му. Чл .59 (9) СК. Утвърденото от съда споразумение може да служи като изпълнително основание. 

Предпоставка за приложение на чл. 127 СК. Таков – излишно е изискването родителите да живеят заедно. Той има по-широко приложно поле – могат да постигнат такова споразумение и докато все още живеят заедно. 

Правата и задълженията на родителите могат да се упражнят от други лица:

• (баба и дядо) – могат да заместят родителя при осъществяването на личните си отношения, когато родителят е възпрепятстван; 

• заместваща грижа – винаги се упражнява от лица, различни от родителя – семейство най-често на близки, при които детето се настанява, докато се разреши какво ще става с него – чл. 137 СК. Могат да вземат неотложни решения. Тя може да се постанови от съда при налагане на защитни мерки по чл. 59 (8) или по чл. 128 (3) СК – привременните мерки. 

Заместваща грижа – фактическо упражняване на действие, докато се разреши спор между родителите или докато е в режим на някаква защитна мярка. 

Защитна мярка – чл. 59 (8) СК. 

При необходимост съдът определя подходящи защитни мерки за осигуряване на изпълнение на решението по ал. 2 и 7 като:

1. осъществяване на личните отношения в присъствието на определено лице;

2. осъществяване на личните отношения на определено място;

3. поемане на разходите за пътуване на детето, а ако е необходимо - и на лицето, което го придружава.

Привременни мерки – временен темпорален обхват – до разрешаване на спор.

Ad hoc мерки – при разногласия на родителите за конкретен случай. 

Отделни права на родителите

Винаги се стига до полагане на определени грижи. 

В някои ситуации (раздяла, развод) – някои от тях ще се предоставят на единия, а други – на другия. Най-добре е за детето да има интензивно общуване с двете страни. Когато са разделени – по-добре е да живее на 1-то място, ако обаче са в 1 населено място – може и да „прехожда“ – може да е равномерно, може да е и с преобладаване. Старото схващане, че единият има родителските права, а другият – лични отношения – отмира тов асхваща.

1. Право да определят името на детето – чл. 12-18 ЗГР. 

2. Грижи и възпитание на детето. Те са не само задължения, но и права. Грижите се свеждат до: надзор и контрол. Чл. 125 (1)  чл. 125 (3)  чл. 8 ЗЗДетето. Между последните има противоречие в горната граница на възрастта СК (14 г.), а ЗЗДетето (12 г.) – СК е по-нов с няколко месеца, приемаме него.  

1. Надзор – непрестанно физическо присъствие до детето; без да се присъства – да има непосредствена връзка, която да се приравни на непосредствено; гарантиране, че детето при няма да проникне никой, който няма право. 

2. Контрол – нямаме непосредствено наблюдения, а проверяваме резултатите от неговото поведение. 

3. Възпитание – въздействие върху детето при създаването на убеждения или изграждане на неговите ценности. Еиднствената граница – не може да го възпитава „по вреден за развитието му начин“ (последното се преценява за всеки конкретен случай). Неспазването води до ограничаване или отнемане на родителските права.

4. Съвместно живеене – да се осъществява 2 и 3. Отколкняването се санкционира чрез принудително връщане на детето от родителя. Ако родителят се отклони – детето няма възможност да върне родителя си. При международно отвличане има няколко НА – Хагска конвенция за гражданските аспекти ... от 2003; глави 3а и 3б ЗЗДетето; Люксембурска конвенция ... ; Конвенция относно родителската отговорност и мерките за закрила на децата 1996; Регламент 2201 от 2003 г (тези неща можем да ги намерим в сборниците МЧП). 

5. Непрепятстване на отношенията с другия родител и с бабата и дядото на другия родител. Защитна мярка – чл. 59 (8) СК.

6. Право на лични отношения. При съвместно живеене – не се повдига този въпрос, а само при разделени/разведени родители и детето преобладаващо живее при единия. Лични отношения няма смисъл да се упражняват изрично при разведени родители, но детето живее достатъчно дълго време при единия и при другия. Личните отношения са подробно уредени – чл. 59 (3) СК. 

Изменение на мерките – винаги е възможно да се изменят мерките (Тук влиза таблицата от сайта на Таков). Когато баба и дядо поискат отношенията с тях да се регламентират, може и те да поискат да се изменят – аналогията е допустима. По искане на дете – пак по аналогия е допустимо, защото изменението на обстоятелствата трябва да доведе до изменение на мярката. 

1) Развод по исков ред;

2) Развод по взаимно съгласие;

3) Раздяла на родителите;

4) Баба и дядо;

5) Искане на детето.

1-3 най-важни, после са 4-5. После идват и 2 групи дуги хипотези:

• По ЗЗДетето

• Лишаване и ограничаване от родителски права – чл. 131 и 134 СК. 

Представителство и попечителско съдействие – чл.129 и чл. 130 СК

Тези права произтичат от ЗЛС – ограничената дееспособност на непълнолетните и пълната недееспособност на малолетните. Те се упражняват само в полза на детето. При противоречие – назначава се особен представител.

Представителна власт на родителя

Произтича от закона. Детето по единно застъпвано в доктрината мнение има не просто ограничена дееспособност, а ограничена правоспособност по самоувреждащите сделки: дарение; .... (от члена да ги видя). ТЗ – чл. 236 (4) ТЗ. 

Сделките са поначало невъзможни – чл. 38 ЗЗД – но на помощ идва особеният представител – родителят ще поиска назначаването му и така ще може да се договаря с родителя. 

Разпоредителните сделки с имущество на деца под 18 години – с разрешение на РС. Чл. 130 (3) СК. Формална сделка се има предвид предимно коли, а и морски речни и езерни кораби. Съдът би следвало да може да дава генерално разпореждане с ЦК, за да се постигне оптимална печалба от правилното им разпореждане. Ако е без извършваане на РС  незавършен ФС (частноправниците). Не е висяща недействителност (тя за разлика от незавършен ФС може да се допълни). Цялата доктрина иначе Малчев – ТП 4 2009; Е. Матеева – Семейно право – 2009; А. Станева – представителни и попечителски права на родителите; М. Марков – СП 3/1993 и в помагалото; Л. Ненова – тълкувателен справочник; П. Попов и Тр. Конов – Правна мисъл 5/85, препечатана ТП 1/2005. 

Придобивната давност не се влияе от това дали след навършването на 18 детето ще почне да унищожава сделката. Унищожаемостта не може да събори придобивната давност. Някои законодателни системи поставят началото на срока не от навършване на годините, а от узнаването. При унищожаемост нямаме запазване правата на ТЛ с изключение на крайна нужда и явно неизгодни условия. 

Дори и да се представаи декларация, че всичко е истинско и т.н. – дори и да не стане по 313 НК – отиваме към 209 НК (там не е до 3 години, а до 6 години).

Не може да има дебитна карта детето, кредитните не са написани в текста. 

Обезпечаване на чужди задължения по начало е табу, но имаме нов текст – по изключени – чл. 130 (4) СК.

32. ОГРАНИЧАВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА. ЛИШАВАНЕ ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА.

Свръх крайна мярка. Има 2 изходни позиции: причини за тях и тяхното съдържание.

Съдържание

Невинаги има отчетлива разлика между двете. Преценява се ограничаването от съда, който нагажда към съответния случай. Може да се започне с това къде детето да ходи на училище; детето да се вижда с детето в присъствието на друго лице само. Съдът може да определи личните отношения на детето с родителя, чиито права са ограничени. 

Характеристиките на лишаване от родителски права

Тя води и до рефлексни действия при осиновяването – не се иска съгласие на родител с отнети родителски права при осиновяване на детето. Винаги се предприемат мерки за настаняване на детето – по СК, ЗЗДетето, ЗЗДНасилие.

Причини – няма пределно ясна граница. Чл. 131 – виновно поведение на родителя или състояние на родителя (психично разстройство, пристрастеност към наркотици, депресивна ситуация), които да създават опасност за живота, здравето, имуществото на детето. Има 2 самостоятелни основания, които са аморфни и имат значение и при ограничаването, а не само при лишаването – трайно неполагане на грижи и неплащане на издръжка. Трайно – чл. 93 (2) СК – 6 месеца – те по аналогия на идеята, че ½ година = трайно. Производството е вв чл. 133-8 СК. Решението за ограничаване и лишаване от права може да се промени в 1 или друга посока при промяна на осбтоятелствата. 

Лица, които могат да искат ограничаване/лишаване – другият родител, прокурор, дирекция Социално подпомагане. Последните 2 пък могат да се сезират от всяко лице и ако преценят, че е основателно да се задействат. Постановената мярка се вписва в регистрите на населението по ЗГР в графата „правни нарушения“, а при отпадане евентуално се заличава. 

Лишаване от родителски права има и друго рефлексно действие – отнема ни се правото да сме родители на друго дете.

ЗЗДетето – да си прочетем глава 2! Мн е важен и чл. 15 ЗЗДетето – участие в процедури, в които става дума за засягане на права на детето. Абсолютната границя, от която детето следва да се изслушва – 10 години. Под тази граница то пак може да се изслушва, ако това е уместно.

Органи за закрила на детето. Към март 2010 са 25! Не е достатъчно ефективна заради многото органи и аморфните им права и здължения. По ЗЗдравето – информирани съгласия дават определени лица вместо детето – идеята е да се предотвратят безумия като поради религиозни причини родители отказват кръвопреливане. ЗТТКлетки – забрана за експлантиране на органи, тъкани и клетки от лица, ненавършили пълнолетие. Може в много тежки случаи само клетки! 

Защита в закон за хазарта. 

35. ОСОБЕНИ ВИДОВЕ ИЗДРЪЖКА

Те са два вида:

1. издръжка на деца и

2. издръжка на бивш съпруг.

А)Издръжката на ненавършили пълнолетие деца, уредена в чл.82 (1). Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Новото тук е размерът, който може да бъде присъден. Чл.85 СК казва, че размерът на издръжката, която родителят дължи на ненавършилите пълнолетие лица, се определя в зависимост от нуждите на децата и възможностите на родителя в граници, установени от МС. Тези граници са то 15 до 65% то минималната работна заплата. Но от миналата година издръжката е в твърди граници - от 9 до 35 лева. И сега със скока на минималната заплата има ощетяване на имащите право на издръжка.

Съдът има право да определя издръжка и под минималния размер, ако детето се намира на държавна издръжка или други важни обстоятелства налагат това. Съдът може да определи издръжка и над установения максимум, когато трябва да бъдат задоволени изключителни нужди на детето и родителят може да я дава без особени затруднения.

Б)Издръжка на пълнолетни, учащи се деца. Този вид издръжка се урежда от чл.82 (1) и (2). Те са си пак деца, въпреки и пълнолетни. Това правило беше изоставено през 1985г. и от 1992г. - установено отново. Без значение е фактът дали родителите са разведени или не са. Предпоставките са:

1. изискването за нетрудоспособност не е задължително. По принцип студентът е трудоспособен.

2.от изискването студентът да не може да се издържа от имуществото си отпада възможността той да се издържа чрез продажба, като остава само възможността студентът да се издържа чрез използването му.

3.формата на обучение да е редовна.

4.максималната възраст на студента да е не повече от 25 години. След тази възраст той не получава издръжка. За средно образование максималната възраст е 20 години.

5.естествено издръжката е за срока на обучението.

6. родителите без особено затруднение да могат да дават издръжката.

Горните предпоставки трябва да е кумулативна даденост. Липсва ли една, няма издръжка.

Издръжка на бивш съпруг.

За издръжка между бивши съпрузи говорим при прекратяване на брака поради развод и унищожаване на брака, при което се прилагат правните последици на развода. Издръжката на бивш съпруг е особен случай на издръжка, тъй като за нея важат специални правила. Тази издръжка не е автоматично продължение на издръжката, която евентуално е била доставяна през време на брака. Разводът погасява правото и задължението за издръжка, основана на брачната връзка. Издръжката след развода има ново основание, различни условия и свои особености.

Бившият съпруг, както и настоящият, е на първо място в стълбицата на задължените и оправомощените лица по чл.80 и 81 СК. Издръжката между тях се обуславя от общите условия за получаване и даване на издръжка по чл.79 и 84 СК: нетрудоспособност, невъзможност за издържане от собственото имущество, възможност за даване на издръжка.

Специалните правила се отнасят до: значението на вината, срока на издръжката, прекратяването на издръжката. Те са установени в чл.83 СК.

Вината. Право на издръжка има само невиновният за развода съпруг. Даването на издръжка от виновния не е наказание, а материална подкрепа на нетрудоспособния бивш съпруг. Издръжка би се дължала и при невиновност на двама съпрузи т.е. при развод по обективни причини. Липсата на вина ще бъде налице и при непроизнасяне по вината от съда по желание на съпрузите. Но условие за това е споразумението им по всички въпроси на развода, включително и по издръжката.

Срок. Според чл.83(2) СК "Издръжката се дължи най-много до три години от прекратяване на брака, ако страните не са уговорили друг срок. Съдът може да продължи тези срокове, ако получаващият издръжката бивш съпруг е в особено тежко състояние, а другият може да я дава без особени затруднения".

Поначало издръжка се дължи до три години от прекратяването на брака. Този срок може да бъде продължен от съда - напр. след развода жената се оказва в напреднала възраст, нетрудоспособна и без доходи, след като цял живот се е грижила за съпруга, децата и домакинството. Продължаването на срока е по споразумение или по решение на съда.

Условията за удължаване на срока са две:

1. Първо, получаващият издръжката бивш съпруг, трябва да е "в особено тежко състояние". Примерно - тежка болест, пълна старческа безпомощност, липса на други близки. Тези неща могат да бъдат съчетани с трагическо изживяване на разрива на брака.

2. Второ, дължащият издръжка съпруг трябва да може да я дава "без особени затруднение". Той трябва да бъде с широки материални възможности и обезпечени условия на живот.

Двете условия трябва да са в кумулативна даденост.

Величината на продължението на срока не е посочена, следователно е по преценка на съда. Все пак издръжка не може да се присъди безсрочно.

Погасяване.

В чл.83(3) СК е предвидена специална причина за прекратяване издръжката на бившия съпруг: "Правото на издръжка на бившия съпруг се прекратява, когато той встъпи в брак". Издръжката се поема от настоящия съпруг. Но същевременно новият брак разрушава и последните остатъци от връзките между разведените съпрузи. Задължението на първия съпруг не може да се възроди.

Конститутивните елементи на брака са:

1. съгласието;

2. дадено лично;

3. едновременно;

4. пред длъжн. лице по гражданско състояние;

5. безусловно;

6. подписан акт за гражд.брак;

7. актът си има реквизити;

8. подпис на длъжностното лице по гражд. състояние.

36. НАСТОЙНИЧЕСТВО И ПОПЕЧИТЕЛСТВО.

Тези права произтичат от ЗЛС – ограничената дееспособност на непълнолетните и пълната недееспособност на малолетните. Те се упражняват само в полза на детето. При противоречие – назначава се особен представител.

Н. и П. имат комплексен юридически характер. Обхващат 2 разновидности от грижи, които се обуславят от възрастта на детето, сьотв. от вида на запрещението. Н. и П. се отнасят до 2 категории лица - деца и запретени. 

Представителна власт на родителя. 

Произтича от закона. Детето по единно застъпвано в доктрината мнение има не просто ограничена дееспособност, а ограничена правоспособност по самоувреждащите сделки: дарение; .... (от члена да ги видя). ТЗ – чл. 236 (4) ТЗ. 

Сделките са поначало невъзможни – чл. 38 ЗЗД – но на помощ идва особеният представител – родителят ще поиска назначаването му и така ще може да се договаря с родителя. 

Разпоредителните сделки с имущество на деца под 18 години – с разрешение на РС. Чл. 130 (3) СК. Формална сделка се има предвид предимно коли, а и морски речни и езерни кораби. Съдът би следвало да може да дава генерално разпореждане с ЦК, за да се постигне оптимална печалба от правилното им разпореждане. Ако е без извършваане на РС  незавършен ФС (частноправниците). Не е висяща недействителност (тя за разлика от незавършен ФС може да се допълни). Цялата доктрина иначе Малчев – ТП 4 2009; Е. Матеева – Семейно право – 2009; А. Станева – представителни и попечителски права на родителите; М. Марков – СП 3/1993 и в помагалото; Л. Ненова – тълкувателен справочник; П. Попов и Тр. Конов – Правна мисъл 5/85, препечатана ТП 1/2005. 

Придобивната давност не се влияе от това дали след навършването на 18 детето ще почне да унищожава сделката. Унищожаемостта не може да събори придобивната давност. Някои законодателни системи поставят началото на срока не от навършване на годините, а от узнаването. При унищожаемост нямаме запазване правата на ТЛ с изключение на крайна нужда и явно неизгодни условия. 

Дори и да се представаи декларация, че всичко е истинско и т.н. – дори и да не стане по 313 НК – отиваме към 209 НК (там не е до 3 години, а до 6 години).

Не може да има дебитна карта детето, кредитните не са написани в текста. 

Обезпечаване на чужди задължения по начало е табу, но имаме нов текст – по изключени – чл. 130 (4) СК.

Настойничество - учредява се над 2 категории лица:

- над малолетни лица (ненав. 14 г. ), чиито родители са неизвестни (важи и за смърт, обявена със съд. решение); произхода на детето не е установен но съотв. начин; лишени от родителски права (цялостно лишаване). Необходимо е тези обстоятелства да се отнасят до 2-мата родители;

- над пълно запретени (лица. които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за работите си).

Производство - поставяне под запрещение може да стане с искова молба от близки роднини. прокурора и всички имащи интерес лица. След разпита на лицето, за което се иска запрещение, съдът са произнася по молбата. За да се учреди Н. комп. е окръжният съд по местожителство на лицето.

Охранителни мерки - вземат се от органа по Н. и П. до назначаване на настойник и попечител. Те са както следва:

-   опис на имуществото;

- др. охранителни мерки, които се вземат относно личността и интересите на лицето Настойнически съвет - учредява се от органа по Н. и П. по местожителство на лицето. Назначават се настойник, зам настойник, двама съветници измежду близките и роднините които трябва да се грижат за лицето. Членове на нает. съвет не могат да са:

І-ва категория - лица, които са юридически негодни (недееспособните);

- лишените от ролит. права по отношение на собствените си деца; 

- осъдените за тежки умишлени престъпления

П-ра категория:

- юридич. годни, но са нецелесъобразни, поради алкохолизъм.

- непристойно поведение, користни прояви;

- болни лица;

- лица, чиито интереси противоречат на интересите на поднастойния.

Настойник - централна фигура в наст. съвет. Има права и задължения, регламентирани от закона:

дейността му е почтена;

- грижи за личността на поднастойния (при малолетни и при запретени са необходими различни грижи);

- представителство на поднастойния -законен представител е настойника - черпи представителната си власт от закона;

- грижи за имуществото на поднастойния; местоживеене на поднастойния при настойника - по важни причини допуска се отделно живеене. Ако поднастойният се е отклонил, нека иска от РС заповед за връщането му. Отчети - пред нает. съвет: ежегодно, при освобождаване от длъжност; при поискване. Дейността на настойника е под надзора на органа по Н. и П. Зам. настойник -когато:

- настойникът е възпрепятстван да извършва дейността;

- възникнало несъответствие м/у неговите и интересите на поднастойния;

- смърт на настойника; поставянето му под запрещение

Съветници те са 2 ма, подпомагат н-ка и. зам н-ка уведомяват за възникване на неблагополучия, изслушват отчета на настойника. Особени случаи на Н. (Н. но право):

- настойник на малолетно дете, настанено в общ. заведение;

- настойник на запретения съпруг - дееспособният съпруг, като съчетава съпружески и настойнически права и задължения;

- настойник на запретен без съпруг- ако има родители, годни да упражняват родит. права - те са настойници по право. Прекратяване на Н. - преустановяване на самата настойническа функция по отнош. на лицето.

Причини - 1) ако няма налице малолетен или запретен, смърт на лицето, навършв. на 14 г. , поставяне на лицето от пълно в ограничено запрещение; 2) - ако детето или пълно запретеният престане да бъде без родители, способни да упражн. родит. функции. Н. отпада по право При прекратяване на Н. настойникът представя пълен отчет на своята дейност. 

Попечителство:

1.  учредява се на лица от 14 - 18 г. , останали   без    родители   (неизвестни, починали, лишени от родит. права). Възможно е да е възникнало чрез трансформация на Н. в П   Встъпилият в брак непълнолетен не е адресат на П. ;

2.  учредява се на лица, поставени под ограничено    запрещение (пълнолетни страдащи от слабоумие или душевна болест и на могат да се грижат за своите работи). Производство  - след влизане в сила на решението    за    поставяне    под    пълно запрещение, съдът съобщава на органа по Н. и П.  решението да се учреди П. Охранителни мерки  -  опис на имуществото, мерки относно личността и интересите на лицето под П.

Учредяване от органа по Н. и П. Назначава се попечител, зам. попечител, не се образува попечителски съвет. П-л и зам. п-л се назначават измежду роднини и близки, които най-добре ще се грижат за интересите на лицето под П. П. не могат да са:

- недееспособни;

- лишени от РП;

- осъдени за тежки умишл. престъпления;

- нецелесъобразни;

- болни;

- чиито интереси противоречат

Попечител - има правомощията и грижите, съответстващи на родит. права и задълж. Спрямо лицето под попечителство, попечителят само съдейства чрез съгласие за пр. действия, които самите те извършват. Има следните права и задължения:

- дейността му е почтена;

- грижи се за личността на подопечния;

- запазва интересите му;

- дава мнение за осиновяване на непълнолетния:

- съгласие за извършв. на пр. действия - за управит действия, за разпорел, действия;

- местоживеене на подопечния при попечителя - освен, ако важни причини не налагат друго Обяснения - органът по Н. и П. надзирава дейността на попечителя. Ако той поиска, п-лят дава обяснения за дейността си. Органът по Н. и П. може да направи по всяко време промени в п-ля, ако:

- интересите на подопечния го изискват;

- задълженията не се изпълняват

Зам. попечител - замества попечителя, когато го няма; п-лят е възпрепятстван да изпълнява задълженията си; възникнало противоречие м/у интересите. Особени случаи на П. П, се учредява по право по силата на закона, а не от органа по Н. и П. Тази функция е еднолична:

- попечител на непълнолетно с неизв. родители, настанено в общ. заведение 

- управителят на заведението;

- п-л на ограничено запретен съпруг е неговият дееспособен съпруг;

- ако ограничено запретеният няма дееспособен съпруг, п-л са неговите родители, ако са живи, известни и не са лишени от РП. Преминаване от Н. към П. - когато детето навърши 14 г. , то по право се освобождава от Н. и органът по Н, и П. му назначава попечител. До назначаването му, дейността се изпълнява от настойника. Преминаване от П. към Н. - ако лицето, което е било под огранич. запрещение, поради влошаване на състоянието бъде поставено под пълно запрещение. Прекратяване на П. преустановяване на самата попечителска функция, поради отпадане на предпоставките за учредяването и. 

Причини:

- вече няма непълнолетен или огранич. запретен;

- освобождаване от огранич. запрещение;

- специф. : встъпването в брак на непълнолетния;

- появят се родителите, годни да упражняват РП. Във всички случаи П. отпада по право.

НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО

37. ПОНЯТИЕ, РАЗВИТИЕ И ПРИНЦИПИ НА БЪЛГАРСКОТО НАСЛЕДСТВЕНО ПРАВО

Наследственото право разкрива многостранна функция на ПО. 

Учебници:

• Учебник от 1950-те – на Христо Тасев.

• Цанкова - „Промените в наследственото право“ ; „завещанието“.

• Венедиков - „Наследството“.

• „Система на българското наследствено право“ – Венедиков – тя е по стария закон.

• „Германско наследствено право“.

Статии:

От сайта на Таков.

Лекции и СП.

НП е спокойна област и има умерени изменения. То предполага много задълбочен исторически поглед. В някои ситуации придобивната давност не е приложима, а понякога и не тече (не тече между сънаследници, освен ако се докаже еднозначно владелческо намерение, което да изключва останалите от намерението да владеят).

Сравнително стабилни са наследствените закони, ще трябва да проверяваме по какъв начин е вървяло правоприемството. Затова историческият преглед на законодателството е доста важен и за да онагледим – в сайта има схема – темпорална графикас различните закони, които са действали в различни години и са действали – да взема новата графика – тя е за семейното и наследствено право. 

Принципи на НП

Това са подпори, известни правила, най-доброто от ЗН. Тези норми дават някакви ешалони в развитието на НП.

1. Гарантирано право на наследяване. 

Имало е периоди, в които то не е било саморазбиращо се. Гарантиране правото на наследяване е важен принцип. Има дълбоки психологически корени. 

2. Завещателна свобода.

Можем приживе да се разпоредим за след смъртта си за наличното имущесто. Интересна е техниката, с която законодателствата боравят. Може с възмездни и безвъзмездни сделки. Франция и Старо българско законодателство – дарение и завещание едно и също, но между живи и mortis causa. Завещателната свобода не е безгранична, тя има предели в интересите на наследниците (право на възстановяване на запазената част). Това идва от фалцидиевата ¼. Целта е да се ограничи завещателният произвол. Постепенно идеята за фалцидиевата ¼ позамира през Средновековието и се възстановява с Code Civil. Чрез приживните разпореждания за след смъртта множество pater familias са държали в подчинение роднините си, които са били зависими от бъдещото имущество. Главата на семейството ги е държал в подчинението – „Ще те включа/изключа от завещанието си“. Френската революция дава рамо на младежта и постановява императивни строги правила за запазената част. Те са били възприети безкритично в България. Затова и те са били фетишизирани. Затова запазената част на наследството се е схващало като свръх императивно правило без каквото и да е обяснение защо е така. Имало е периоди, в които завещателят е можел да се разпорежда с до ½ от имуществото си в полза на лица, които не са роднини. Така не се е гарантирала запазената част, а ограничава завещателната свобода – дълъг период от социализма. 

3. Гарантиране на запазената част на определен кръг от наследници.

4. Сравнително ограничен кръг от наследници.

5. Равенство на половете при наследяването. По стария закон е имало неравенство. Пълно приравняване на брачни и извънбрачни, и пълно осиновени. 

6. Предпочитане на брака пред фактическото съжителство. Последното няма никаква уредба. Затова и живеещите в такова отношение не се наследяват. 

7. Сватовството е без значение. 

8. Сравнително умерени данъци по наследството, които се диференцират в зависимост от близостта на наследника. Днес – най-близките кръвни роднини не биват облагани с данък. По съребрена линия – при стойност над 250 000 лв. – тогава има данък. 

По-важни законодателни актове. Ако ги няма в сайта – ориентираме се по схемата.

От Освобождението до 1890 – действа Турско НП и обичайно право при наследяването при разнородна практика на мировите съдилища. 1890 – 1949 – ЗН – на основа на стария Италиански граждански кодекс. Старият ЗН е с много по-богато съдържание, което прави препоръчително прочитането му. От 1944-1949 – Наредба закон. Ч945-1949 – Наредба закон за брака – изравняване на правата на децата – брачни, осиновени – чл. 22 (2). Наследяват се кръвни родственици до 10-та степен включително по съребрена линия – чл. 27 (2). Извънбрачни – Само ако са припознати наследяват и то ½ от дела на другите деца; даже се се приспадат всички разходи по извънбрачното дете. Макар и припознато детето не са със статута на другите деца. От 1949 – днещният ЗН, но има  много промени. 

! Ако гледаме само ЗН и внимаваме дали текстът е изменян, можем да се окажем в капан – измененията и допълненията на самия ЗН невинаги могат да ни дадат представа за положението. Трябва да гледаме и СК от 1968. Трябва да внимаваме и в различните закони за авторското право – там няма ограничения в кръга на наследниците на авторските права. АП се наследява само веднъж!!! 1978 досега – мъртъв закон – ЗЖСК, но не е погребан. Дяловете в ЖСК подлежат на специфично, ограничено и утежнено наследяване. 1991-1997 – 11 реституционни закона. Има Решение №4 от 1996 и Решение №3 от 1990 на КС за чл. 90А ЗН. От 1991 действа ТЗ – има противоречие за наследяването на дялове. 1992 – чл. 50 ЗН – 5-годишен преклузивен срок за приемане на наследството. Отмяната няма значение. 1992 – въвеждане на нов ред наследници – чл. 8 (4) – роднини по съребрена линия до 6-та степен включително.

ЗС – чл. 29. Този текст има изменения множество – 90;96 и 2000, 2007 – по-важни изменения – ограничава допустимостта на наследяване от чужденци на определен тип недвижими имоти в страната. Чужда държава не може да наследява недвижими имоти – чл. 6. ЗСПЗЗ – ограничение пак за чужденци. 2005 – КМЧП. Действат тук-таме все още живи двустранни договори за правна помощ между България и други държави, които имат релевантна НПУредба.

Особености на темпоралното и интертериториалното действие на наследяването.

Времето урежда факта. Мястото предопределя закона. Гражданството може да предопредели приложимия закон. Мястото определя валидността. Мястото определя компетентния орган. 

Разделен статут.

Времето определя приложимия закон. Така определя и наследствените дялове; кръга на наследниците по закон; в някои случаи и възможността някой да бъде наследник по завещание; от него зависи обема на наследственото имущество; начало на сроковете за възстановяване на запазена част; сроковете, в които завещание може да се релевира ефективно – повече или по-малко; има ли, или няма осиновяване/брак. Времето на извършване на завещанието определя: приложимия закон и изискванията към завещанието; как ще конкурират помежду си множество завещания.

Денят на реституцията: сравнително малка релевантност – денят на реституцията не определя кръга на наследниците – ТР.; определя и какво и от кога се наследява.

Място – определя приложимия закон – чл. 89 КМЧП. Това място е доста разцепено – за движимите вещи – законът по последното местопребиваване на наследодателя, а за недвижимите – законът по тяхното местонахождение. Мястото определя валидността на извършеното завещателно разпореждане, то определя и завещателната способност – чл. 90 КМЧП. То определя и компетентния орган – съда по местонахождение на имотите – чл. 110 (2) ГПК и съдът по последния адрес на починалия чужбина – чл. 14 КМЧП.

Гражданство – чл. 89 КМЧП. Ако лицето има местонахождение в 1 държава, но е гражданин на друга, то може да избере за наследяването да се прилага закона на неговото гражданство.

Можем да имаме разделен статут – различни закони да уреждат различни обстоятелства, които са тясно свързани помежду си. Има ли брак – по закона за местосключването на брака. Има ли завещание – по местоизвършването. Завещателната дееспособност – по местоизвършването, но може да противоречи с отечествения закон. Кои са наследници и кои – не – определя се от закона по местонахождението на недвижимия имот, по закона на движимите вещи. 

38. НАСЛЕДЯВАНЕ. НАСЛЕДСТВО. ОТКРИВАНЕ НА НАСЛЕДСТВО.

1. Наследяване.

Наследството не е придобивен способ, а наследяването. Наследяването е придобивен способ, който може да настъпи от различни ЮФ. Това наследяване може да е универсално, но и партикуларно (не 100%, а често е и дробна част). 

2. Наследство. 

То е наследствено имущество, наследствена маса. Това е една обемност. Наследствената маса изглежда да съвпада с имуществото на наследодателя в момента на неговата смърт – това не е вярно. Наследствената маса е нещо по-тясно като обекти от имуществото, което наследодателя е имал приживе. 

Какво не влиза в наследствената маса? Вземанията лепнат към костите – преодоляно е това правило! Вземанията се наследяват, освен тези, които са intuitu personae – така е и при задължения (изработка, поръчка). Ако личният характер на вземането/задължението е за отсрещната страна – няма пречка то да се наследи. Ненаследими са срочните права – те се прекратяват със смъртта на техния титуляр – право на ползване, пенсия и издръжка – чл. 56 и 59 ЗН. 

Дяловете в СД и Кооперации (чл. 14 и 15 ЗЖСК) и участието в гражданско дружество – поначало не се наследяват, освен ако в съответния дружествен договор, устав на кооперацията има посочено противното. Някои спорове във връзка с ООД – чл. 128 или 9 ТЗ – дяловете се наследяват, но СП искат съгласие на съдружниците, СП не може да наследяват, ако са непълнолетни. А Станева – Съвременно право – 1995. Таков – Наследяване на дялове в ООД – Пазар и право – 2 от 1999 г. 

Неимуществени права, които са придатък към имуществено право се наследяват: право на контрол в ТД; право на разваляне и унищожение на договора; право на задържане и възражение за неизпълнен договор. Чл. 327 ГПК, чл. 331 ГПК – наследяват се. Само наследниците на ищеца могат да продължат процеса и то ако се основава искът за развод на преживелия съпруг. Чл. 57 ЗН. Едно вземане може да се уговори като непрехвърлимо и това е напълно действително. Това означава ли, че е ненаследимо? НЕ, защото би се стигало до косвено опрощаване на дълга. Също така посредством уговарянето на такава непрехвърлимост при лица със специфично здравословно състояние – може да се стигне до намаляване на давностните срокове, което е недопустимо – чл. 113 ЗЗД. 

Трудовите ПО не се наследяват. Титли, членство в организации, отличия и медали – не се наследяват. Материалните носители се наследяват като вещи, но не и правата, които са материализирали. 

Наследяването на задължение не води до солидарност, дори и то да е солидарно с други длъжници – чл. 121 ЗЗД във вр. С чл. 60 (1) ЗН.

Не влизат обезщетенията, които се плащат по застраховка живот на наследодателя – тя се изплаща след смъртта на наследодателя.

Глоби – тук ситуацията е двойствена. Ако е наложена с влязъл в сила АА – трябва да се плаща. Ако тече АНПроцес или ако не е започнал този процес – не може да се наложи на наследника.

Задължения, които се налагат на точно определени лица (по ЗУТ за събаряне на незаконоизграден строеж) – спорен е този въпрос.

Конфискация – ако е наложена с влязла в сила присъда приживе на наследодателя – влиза в наследствената маса. Ако е в течение процеса – автоматично се прекратява. При отнемане на придобитото от престъпна дейност – Таков мисли, че тогава ще се отнеме, но ще провери. 

Имуществени коплекси като търговски предприятия, купени наследства – наследяват се.

3. Откриване на наследството. В момента на смъртта в последното местопребиваване на наследодателя (настоящ адрес). Ако е в друга държава – прилагат се понятията и законите на другата държава (трябва да има трайност). При отношения с международен характер – автономно тълкуване – тълкува се съобразно закона на държавата където е пребивавал сравнително постоянно. Във връзка с момента на откриване на наследството и няколко спорове – чл. 10а. Когато имаме няколк опочинали – счита се, че по-старият е умрял по-рано. Проблем имаме и при близнаци? За реституцията – ТР на ОСГК от 1998. Независимо, че реституцията следва във времето, реституира се на тези наследници, които са били конституирани към момента на смъртта на онзи, на когото се възстановява.  Ако имаме, примерно, 1 лице, на което лично е отчужден даден имот, който се възстановява – няма проблем. Ако лицето е умряло през 1972 и е било наследено – тогава към кой момент ще определяме наслендиците? Трябва да правим допълнително тълкуване. 

39. НАСЛЕДОДАТЕЛ. НАСЛЕДНИК. СПОСОБНОСТ ЗА НАСЛЕДЯВАНЕ. НЕДОСТОЙНСТВО ЗА НАСЛЕДЯВАНЕ. 

• Наследодател – само ФЛ, което или умряло или е обявено за такова. Наследник може да е ФЛ, ЮЛ, Д, Община, като по закон наследяват само ФЛ. 

• Призован наследник – който има право да приеме наследството. Призоваването не се извършва с призовка ;).

• приел наследството наследник е този, който е встъпил в правото на наследодателя си.

• Наследник в тесен смисъл на думата – всеки, който е приел наследството.

• Наследник в широк смисъл – който би могъл да наследи.

• Наследяване – потестативно право. То съществува за тези по закон и по завещание. Това наследяване на правото е налице при наследствената трансмисия и при субституцията – чл. 57 ЗН – няма правото на заместване – по чл. 10 ЗН. 

В чл. 2 е фикцията – заченатият се счита за роден. Формулирана е по негативен начин. (2) до доказване на проитивното роденият жив се смята жизнеспособен. Има експертиза за установяване дали белият дроб е вдишал дори веднъж.

ЮЛ би трябвало да са възникнали, с изключение на фондациите – тя може да се учреди с акт на завещание. Дали нещо е възникнало като ЮЛ. Дали нещо е възникнало се определя от вписването. Ако е държавно ЮЛ – дали в акта, с който се създава, предвидено е нещо. При ППартии – по не особено чистоплътни подбуди нейното възникване не е от момента за вписването в регистъра по ЮЛНЦ, а от обявяване в ДВ. ДВ се ръководи от председателят на НС,  който е от управляващата партия . Ако имаме ЮЛ, учредено по чуждо право – приложимо право е това по седалището му.

Недостойнство

Архаична и твърде специфизирана уредба. Основанията са сходни с тези за отмяна на дарението – чл. 227 ЗЗД. Има на групи разделяне.

1. Срещу личността и на неговите близки:

a. Посегателство срещу личността на наследодателя или негови близки (има се предвид много близки – съпруг, дете). Убийство на тъща и свекърва – нищо не се казва. 

Може да сте убивали/да сте се опитвали, но ако е при неизбежна отбрана, случайно събитие, невменяемост. Обстоятелства, които изключват наказуемостта не са причина за недостойнство. Ако е амнистиран – също. А ако е реабилитиран? Не важи, ако е реабилитиран. Амнистирането не може да се тълкува разширително. Това е несъвършенство на закона. То е поради прекомерно изчерпателния характер.

b. Който е набедил в престъпление наследодателя. Това престъпление, в което е набеден, трябва да е наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание. Няма случаи, при които да се преследва набедяване по тъжба на пострадалия  текстът е мъртъв. 

Системата на зкаона ни е свръх архаична, но истински заинтересуваните не са могли да направят лоби и да постигнат ревизия на това положение, то си е останало това положение от 60-6 години.

2. Срещу наследодателанта свобода:

a. Скланяне или възпрепятстване посредством насилие и измама. А заплашване? ЗН разбира под насилие – насилие и заплашване. Това е кабинетна конструкция. Таков предлага по-друго разграничение между физическо и психическо въздействие, а в не/възможността да гарантираме самозащитата по мислим начин. При насилието – нямаме възможност. При заплашването – имаме. Пример: ако ни затворят в мазе и не ни пипа – насилие. Ако ни срещне на улицата – можем да избягаме/сркием и т.н. – това е заплашване. РВС – във връзка с побългаряването на турците. 

Тук опитът не се наказва като самото престъпление, за разлика от НП, трябва резултат – да сме успели да възпрепятстване или да принудим да състави завещание.

3. Въздействие върху самото завещание: (тука не ги чух). Тук НП и Наследственото право се рещат и си приказват доста.

Недостойнството за наследяване има особености.

1) Когато имаме заместване по чл. 10 – той няма да наследи, но неговите наследници – да. Х – дядо, у – син, з – внук. Косвено наследяване – ТР 25/1963 на ОСГК – недостойнството не може да се преодолее чрез косвено наследяване. Практическите предпоставки – останалите наследници да докажат имуществото на х и да приемат по опис. 

2) Подобен на недостойнството ефект има прекратяване на осиновяване поради провинение (вината за прекратяването трябва да са у лицето, което ще наследява, ако е унаследодателя – няма значение) и развода по вина на съпруга – трябва да е наследник виновния, иначе – не. 

Ако обобщим можем да разлгеждаме неспособността за наследяване – неродени, незаченати (т.е. биологически причини като неспособни); другата причина – недостойнство (к се разграничава на укорими действяи и П с/у завещателната свобода) и последната група – прекратяване на родствени връзки от осиновяване и спружески връзки.

Тази неспособност за наследяване се отнася за наследяване по закон и по завещание. 

40. НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ЗАКОН

То има винаги съмнение дали законът е справедлив, защото това е твърде обща матрица, която законът налага на живота, а той е твърде шарен. Законът ги приравнява. Пълна справедливост законът не може да въздаде и затова е по-разумно да прави приравняване на определени видове роднини на други видове роднини. 

Понятия:

1. Кръг на законните наследници – включва всички възможни наследници – всички лица от всички редове;

2. Редове на законните наследници – редовете на наследниците са групи от родственици (с изключение на съпруга), те съдържат много подобни наследници в себе си. Тези редове са каскадно подредени. Всеки измества всички следващи. Когато в 1 ред има 1 лице, то наследява всичко, като измества всички наследници от всички редове. Ако лицата в редовете са повече от едно, тогава те наследяват по строго опререлени правила – обикновено по =, но не винаги. Ред – лица с близка или еднаква степен на родство, които сънаследяват и изключват следващите редове. Той може да е празно множество, да има 1 или множество лица;

3. Призовани за наследяване лица – онези наследници, за които е възникнало потестативното правода приемат наследството. За да е ред от наследници призован – или предшестващите редове да няма наследници или да са се отказали, или недостойни, неспособни да го приемат.

Предопоставки са родство и брак. За родство говорим, което може да произтич от раждане , но и от припознаване по съдебен ред произход и от осиновяване. Родството може да е по право или по съребрена линия, сватовството няма значение освен от съпруга – той е сват от нулева степен. 

Брак – между лицето и наследодателя – трябва да съществува към момента на откриване на наследството. И унищожаемият брак съществува при унищожаването на наследството. Ако този брак е атакуван, но процесът не е приключил. Ако ищец е невиновният – тогава наследниците могат да продължат, ако то се допусне, съпругът няма да наследява.

Осиновяване – започнатият процес може да бъде продължен от наследниците на невиновния за прекратяване на осиновяването.

Лица с монашески сан – особеност в Устава на БПЦърква – чл. 106 – всичко, което е придобито след подстрижение, се прибира към манастирския имот. Има 2 вида духовенство – черно и бяло. Тук става въпрос за черното духовенство и висшите духовници. Монасите могат да се разпореждат с имуществото. Чл. 106 се опитва да прескочи ЗН. Ако монах има роднини – те могат да го наследят. Колизията е в полза на ЗН. Към Устава може да има законодателна делегация, като му се дава възможност за такива разпореждания. Такава делегация няма в ЗВероизповеданията. Тази част от него не може да произведе каквото и да е действие. В учебника пише друго – не е вярно.

41. РАЗМЕР НА НАСЛЕДСТВЕНИТЕ ДЯЛОВЕ.

Наследяване по права линия – неограничено, а по съребрена – до 6-та степен. Съпругът се присъединява към всеки ред. Наследниците от 1 ред – ако няма наследници, има, но са се отказали всички, недостойни са и т.н.

Ако наследниците мълчат? По старият закон – 5-годишен текст. Изгубване на правото за приемане на наследството няма. Ако сме заинтересувани от по-долен ред – да помолим РС да им даде срок. 

Първи ред наследници – низходящите. Чл. 5 говори за деца на наследодатели, а се имат предвид и низходящите. Това следва от последната алинея – наслендикът и за неговите низходящи. Чл. 6 – низходящи. Чл. 10 (1) право на заместване на низходящите. Има особеност – имаме 3 деца и 1 е починало и е замества от неговите си наследници. Детето може да е биологично – раждане, презумпция за бащинство, осиновяване, припознаване, по съдебен ред. Няма значение между брачно и извънбрачно. Осиновените – напълно приравнени с родените. Пълноосиновеният – всички роднини на осиновителя. Ще наследи и съпруга на осиновителя, ако и той го е осиновил – на предното основание. 

Непълно осиновеният – наследява, освен ако осиновяването се прекрати. То може да се прекрати поради смърт, тежко провинение и поради други тежки причини. Непълно осиновените по чл. 102 СК – наследяват само осиновителят и никого от роднините му, но наследяват както осиновителя, така и рождените си родители. Рождените родители не наследяват непълно осиновения – чл. 102 (2) СК. 

10(3) – наследяването става по коляно (примерно дядо – има 2 сина, дет си имат по 1 дете, но на единия едното дете е умряло, но си има дете, а другото дете на другия брат е живо, то детето на единия брат к също е умрял наследява ½, а внука на другия брат к също е умрял като е умряло и наследява също ½ именно от 10(3)).

Чл.5 децата на починалите”... чл.6  и чл.7 пак по аналогия – за наследяването по колена.

Не е правоприемство, з : Ако имаме недостойнство (син) и има смърт на предшестващия наследодател за сина никога не е имал правото да приеме наследството и през неговото имущество нищо не преминава. 

+ чл.10(4) – не з сме му правоприемник, а з сме му низходящи. 

Виж 57 – когато наследникът умре преди да е приел наследството. Наследникът умре преди да приеме наследството – Първо е умрял прадядото, после дядото, после бащата и всеки от неговите наследници )на бащата _ може да приеме наследството на прадядото, само ако приеме наследството на бащата. Това е т.нар. наследствена трансмисия. За братята и сестрите не пише „по закон” но така трябва еднозначно да го приемаме.

Наследствената трансмисия – както при наследяване по закон, така и по завещание. Това е правоприемство, за разлика от правото на заместване. И не се упои на предшестващо друго право.

ТРЕТИ РЕД

Това е съчетание на роднини по съребрена и по права линия и този кръг е малко предизвикателен.

Втора особеност – вътре в себе си (проади това че има два различни типа наследници) съдържа в себе си два класа (типа) във всеки от класовете може да има нито един, един или повече от един. АКо в едния клас няма никого а в другия има някакъв брой – кръгът ще се състоуи само от другя клас, а те ще си наследяват помежду си. Ако има наследници в единия и другия – разпределение на им ще става първо по класове а едва след това в рамките на класа.

Тук се проявява правлото на чл.7

Братята и сестрите са от еднаква втора степен.

Еднокръвни и едноутробни братя и сестри – само по отношение на братя и сестри. 

Еднокръвни – един и същ баща различни майки. Едноутробни една и съща майка различни бащи. 

Майка и баща си имат две деца(1)., майката се мъжи за друг и си има деца(2), бащата също(3). То тогава 1 и 2 са едноутробни. 1и 3 са еднокръвни. 2 и 3 са никакви.

Въпросът за наличие на еднокръвни и едноутробни се поставя само когато има наличие на едноътробни/кръве но И пълнокръвни, з ако само едноутробни – наследяват си по равно.

Законът не поставя ендоутробни/кръвни – получават половината от онова, к наследяват пълнокръвните.  Т.е. ако има 1 пълнокръвен и 1 едноутробен – пълнокървния получава 2/3 а едноутробния 1/3, т.е. най-лесно е да смятаме пълнокръвния за двама едноутробни.

Доведени / заварени – въобще не са родственици.

Четвърти ред-  съребрени роднини до 6-та степен

До 92г допуска предел на наследяването по съребрена линия до 4-та степенй без рпавото на заместване. (т.е. до детето на племенника ми).

Нов 4-ти ред – до 6та степен включително. Леля чичо и племенници са от 3-та степен но не са от един и същи ред. 

Това е така з праплеменник и племенник влизат в 3-ти ред наследници, з заместват чичото и лелята. (правото на заместване).

Лелята до 92-ра не е наследявала. Сега влзиа в 4-ти ред и наследява племенника, нищо че е от 3-та степен съребрена линия. Така са и всички до 6-та степен включително. 

Критерият се оказва, че от коя степен е роднина няма значнеие, важно е ред, з правото на наследяване надолу няма ограничение.

За да се стигне до 4-ти ред, трябва предишнте редове трябва да са умрели.

До 7-ма степен – не влиза и не се наследява повече.

По –близкия по степен изключва по-далечния.

В 3-ти ред има братя и сестри и само надолу

4-ти ред има съребрени роднино, но не може да са братя и сестри и не може да са племенни, може да са леля и чичо и пралеля и прачичо. 

Има правило за 4-ти ред – по близкия по степен и низходящият изключва по-далечния – чл.8(4) т..е ако умре някакъв дето има първи братовчед и прачичи к са живи, ще наследи по тази логика братовчеда (макар че са от 4-ти ред) 

Този братовчед е низходящ на по-близък по степен на следник на роднина от 4-ти ред. Т.е. низходящия трябва да е наследник от 4-ти ред и двамата че да се конкурират.

Чл.8 – да си добавя „от по-близкия по степен четвърти ред”. 

Ако има равни по степен – по равно

42. НАСЛЕДСТВЕНОПРАВНО ПОЛОЖЕНИЕ НА СЪПРУГА.

Той има едно много интересно непостоянно във времето наследственоправно положение. 

От 49До 68 действа само чл.9 от ЗН

От 68До 85та чл.14(7)от тогавашния СК преурежда драстично правното положение на съпруга.

85 влиза новия тогавашен СК, к не съдържа правило аналогично на чл.14(7) от отм СК от 68-ма

2009 сега действащия СК, който не внася

92ра – чл.9а

Съпругът не е отделен самостоятелен ред. Той е т.нар плаващ наследник, з се прикретя към първи, втори и трети ред наследници, като изключва четвърти ред наследници. 

Вдовицата сънаследява с децата, а ако те се откажат – тогава се приминава към 2-ри ред, с к вдовицата продължава да сънаследява, ако няма 2-ри ред, тогава тя се премества в 3-ти ред и едва ако 3-ти ред няма, тогава чак получава цялото наследство.  – чл.9(3) к е нова и се е приела заедно с установяване на 4-ти ред.

Съпруга получава различна част в зависимост от това с кой ред сънаследява. Колкото е по-предшестващ реда, толкова по-малка част се пада на съпруга.

Друг критерий – продължителността на брачната вързка – под и над 10г.

Трябва да има брак към момента на откриване на наследството, но ако има подаден иск за развод или унищожение на брака и бъде продължен на наследниците и ако се основва на вината на преживелия съпруг. 

Последващ съпруг по чл.9а ЗН – те са доста интересни хипотези и били забавни 92-98г. Въпросният текс има исторически значнеие – ТР 1/98г ВКС – т.1 – последва съпруг означава съпруг, к е сключил брак с наследодателя след удържавяването на имотите, з само таиз хипотеза се приема, че не би могъл да има никаъв принос. Таиз хипотеза на 9а – споменати са спорове,  и вече имат минимално практическо значение.

43. НАСЛЕДЯВАНЕ ПО ПРАВО НА ЗАМЕСТВАНЕ. 

Това е възможността умрелите преди наследодателя или недостойни негови низходящи или братя и сестри да бъдат земестени от своите низходящи. По стария ЗН правото на заместване се е наричало представителство.

Заместван наследодател – умрял или недостоен.

Предшестващ наследодател – онзи, чието наследство наследственият щеше да приеме ако можеше и по тази причин това наследство се пада и отива в полза на наследниците по право на заместване. 

Чл.10 ЗН – уредено. Има право на заместване само при наследяване по закон (но не и по завещание).

 

Правото на заместване е в полза винаги и само на низходящи на замествания наследодател. 

Заместван наследодател – само  и единствено низходящ на предшестващия наследодател или негов брат или сестра.

Тези, к се облагодетелстват от правото на заместване като заместват предшестващия са само низходящи. ЗН може да създаде объркване, з в чл.10 – низходящите на наследодателя са починали или недостойни се заместват от своите низходящи без ограничение в степените. Починалите преди наследодателя или недостойни братя или сестри – ТР 1998г – при братята и сестрите заместването също става безо граничение в степените, з с/д закона е „само от своите деца и внуци”. 

Чл.9(2)изр2 е изм и допълнено - ... няма ограничениуе в степените и ВКС е излязъл с ТР и е казал че следва да се коригира 10 с оглед новоприетата 9(2)изр2.

Заместваният кога бива заместван? Когато е умрял преди предшестващия наследодател, з ако е преди имаме 57. Или когато е жив но е недостоен.

Основания да се стигне до право на заместване – смърт или недостойно. 

При отказ няма право на заместване.

 

Ако някой от призованите наследници бездейства – за да бъде заместен трябва да е умрял преди предшестващия или недостоен, а в този случай не е нито едното нито другото + не се е отказал. Ако кр го призвое и той продължава да бездейства ще се приравни на мълчалив отказ, но докато не изяви воля низходящите му не могат да направят нищо. 

Недостойнството към кой момент? Към откриване на наследството (последните хипотези на чл.3 – ако насилвате или измамвате да изъврши или измени завещание трябва да е станало приживе – който поправи, прикрие и т.н. може да стане и след смъртта, т.е. да се окаже, че недостойнство може да настъпи преди смъртта). Ако има предшестващо приемане ще е недостоен. Недостойнството би следвало да породи действие от момента на възникване на съответното обстоятелство.

Недостойнството може да е настъпило както преди смъртта на предшестващия, така и след смъртта но тогава не трябва да е прието наследството.

Починалите и недостойни низходящи се заместват неограничено в степените.

ТР 1/98 се заместват пак без ограничение в степените.

Особеност – казахме че чрез косвено наследяване не можем да заобиколим пречките за наследяване – примерно  внук е недостоен спрямо дядо си, но не и спрямо баща си. Ако върви по ред внука не би могъл да наследи нещо к е от дядо си. Ако внука е недостоен спрямо баща си, то може ли да наследи дядо си? 

При непълно осиновяване, непълноосиновния е в положение на дете само спрямо родителя си, но не и спрямо неговите родители и непълно осиновеният няма да замести – чл.5(3) при осиновяване по 102 (непълно) 

Можем да обобщим и да х-раме правото на заместване като едно потестативно право да се приеме наследството на предшестващия наследодател от низходящите на заместващия. Съотношение заместващ предшестващ – заместащия да е умрял преди предшестващ. Не е правоприемство, а е първично възникване на такова потестативно право (на правото на наследяване), к поставя в такова положение на заместения наследодател. 

44. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ПРИ НАСЛЕДЯВАНЕТО ПО ЗАКОН (ЧЛ. 12 ЗН И ДР.)

Чл.12 ЗН – става дума за ситуацията, при к участват част от наследниците (гледали са го), а другите си гледат работата. Едното дете се грижи за наследодателя, к умира, идват другите братя, допълнителния бонус е обикновената покъщнина.

Дали една покъщнина е обикновена зависи от жизненото равнище на наследодателя?

 

Ако е по-богат – пак се изхожда от състоянието на наследодателя, ако са неговата обикновена покъщнина.

Земеделският инвентар – това са някакви машини за обработване на земята, работен добитък. Проблем – когато имаме огромни стада – не са земеделски инвентар, а животовъдно стопанство. Ако има трактори – не се прави разлика и може да се окаже, че трактора да е по-скът от къщата.

Друга част от особеностите – наследници, к са спомогнали да се увеличи наследството – може да се състои в намаляване на пасивите (изплащане на заеми и др). Ако наследниците са извършили ремонт на сгради и т.н това е типичен иск, к измества чл.59 ЗЗД, т.е. ако можем да предявим чл.12(2) ЗН няма да можем да предявим чл.59 ЗЗД.

Изискване да се предяви чл.12(2) – наследниците да не са били възнаградени по друг начин, трябва да има адекватно възнаграждаване по друг начин (предоставяне възможността на тия наследници да живеят в имоти и т.н). 

Наследяване в ЖСК – проблем при смърт на член кооператор, преди ЖСК да се построи и да снабди всички кооператори с нот акт. Чл.23 ЖСК – при смърт- правата му преминават в/у неговото семейство (съпруг и деца под 18). Ако се откажат членовете на семейството или няма такива – в членствени права могат да стъпян низходящи по права линия, ако няма – възходящите до първа степен. 

При прекратяване на членството, наследниците имат право да получат средствата внесени в ЖСК от наследодателя. 

Друг специален ред за наследяване – ЗСПЗЗ – ограничение на чужденци за придобиване на земеделска земя. Чл.3б ЗСПЗЗ чужденците в 3г срок ако нямат право да придобиват такива имоти трябва да ги прехвърлят на лица, к имат право да притежават такава земеделска земя – санкцията е – Д да изкупи земеделските земи.

Чл.29 ЗС – когато става дума за наследяване на земя (не земеделска) и когато става дума за наследяване на жилищни имоти има особености в различните години. чл.29 от ЗС е изменян сума ти и пъти.

Наследяване на нематериални блага – ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО – при тези закони няма особености – наследяват се по общия ред с уговорката, че са ограничени по времетраене.

По ЗАПСП има интересна законодателна история – старият закон ЗАП от 51г до 93г предвижда, че времетраенето е 50г от смъртта на автора и това са новогодишни срокове. Освен това старият ЗАП допуска наследяване само от низходящи, съпруг и родители (т.е. само до втори ред вкл). Ако такива наследници няма – преминава у Д.

93-та влиза в сила ЗАПСП §6 – ЗАПСП се прилага и за произведенията преди влизането му в сила, ако не са изтекли предвидените срокове за закрила, т.е. ако авторско праов е 50г но още съществува и не е прекратено, продължава се до 70г.

ЗАПСП предвижда в чл.32 – наследяване на АП – чл.33 сякаш АП се наследява еднократно. КРБ гарантира наследственото право и не го ограничава (а в 33 е посочено че сякаш наследяването е еднократно). Трябва да приложим корективно тълкуване. Втората част на чл.33 се хапе с чл.40(3) организацията не може да прибира парите за себе си, а следав да ги разпределя на наследниците. 

45. ПРЕМИНАВАНЕ НА НАСЛЕДСТВЕНОТО ИМУЩЕСТВО КЪМ ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ.

Държавата наследява: 

1. Когато няма наследници по закон или по завещание; 

2. Когато са се отказали; 

3. Когато има, но те са недостойни; 

4. Когато има, но са изгубили правото си на наследяване по чл. 51 ЗН. Ако наследникът не изяви воля за приемане или отказ в рамките на дадения от съда преклузивен срок, последиците се приравняват на отказ. Остава едно вакантно наследство, което е недопустимо и затова съгласно чл. 11 държавата наследява.

Държавата е общ и универсален правоприемник. Получава всички права и задължения на наследодателя като съвкупност. Има стар теоретичен спор относно качеството, в което държавата наследява. Съгласно първото виждане, държавата получава това наследство не като наследник, а като носител на публичната власт. Т.е. за да не останат едни права и задължения без титуляр, те се придобиват от държавата в нейната роля на imperium. Това виждане е повлияно от ФГК, както и от една отменена разпоредба, която е казвала, че държавата е собственик на всички безстопанствени вещи. Другото виждане е, че държавата наследява като краен, субсидиарен наследник. 

От тълкуването на чл. 11 ЗН може да се заключи, че държавата не може да извърши отказ от наследство. Затова според Методи Марков нейното право е „осакатено“- има само едно, а не две правомощия. 

Има един защитен механизъм- съгласно чл. 61 ЗН, държавата приема наследството винаги по опис. Това означава, че субектът, който получава по опис отговаря за задълженията до размера на получените права, като това ограничение е само по размер- един опис не ограничава кредитора от гледна точка на масата, върху която може да насочи изпълнение. А какво става, ако не се извърши опис?- Нищо особено не става, защото при държавата извършването на описа няма конститутивно действие. При държавата, извършването на опис има чисто техническо значение. 

В чл. 11 ЗН има едно изброяване на субективни права, които отиват не в държавата, а в общината: 

1. Жилища, ателиета и гаражи; 

2. Парцели, предназначени предимно за жилищно строителство. Това означава, че такова значение им е отредено с ПУП; 

3. Общината получава и движимите вещи, които са принадлежали на починалия. 

Коя община получава тези вещи?- Тази, където са се намирали посочените вещи. Буди недоумение това за движимите вещи, защото една вещ може да се намира на територията на община, с която вещта няма никаква връзка. Това изброяване в чл. 11 не е изчерпателно. Общината наследява и 4. Земеделските земи, принадлежали на починалия (чл. 25 ЗСПЗЗ). 

В какво качество придобива общината?- Очевидно тя не е наследник, защото получава конкретно определени права. Тя е един частен правоприемник, по което наподобява заветника. 

Общината по принцип отговаря ограничено, когато наследява. Но тук на пръв поглед е безсмислено да се поставя този въпрос, тъй като общината придобива конкретни права. 

И общината не може да откаже да придобие тези права. 

Особени права на наследниците съгласно чл. 12 ЗН

Тези права са на наследниците по закон и по завещание. Дадени са само на наследниците, не и на заветниците. Наследникът, който е живял заедно с наследодателя и се е грижил за него има право да получи обикновената покъщнина. Тази разпоредба е имала по-голямо значение във времето, в което собствеността е била ограничена.

Кой има право да се позове на такова наследяване?- Наследник по закон или по завещание, но не всеки, а този, който е призован и е приел наследството. Това трябва да е наследник, който е живял с наследодателя и се е грижил за него. Ако наследникът е получил нещо друго от наследодателя приживе, напр. чрез дарение или чрез договор за издръжка и гледане, това не променя правото му по чл. 12. Наследникът получава тези конкретни права „свръх“ дела си. Коя покъщнина е обикновена, следва да се прецени с оглед конкретните обстоятелства- стандартът на живот в обществото на този етап и стандартът на живот в конкретното домакинство. Луксозните вещи не са обикновена покъщнина. Освен това, вещите за упражняване на занаят или професия също не влизат в обикновената покъщнина. 

Няма как наследникът да приеме наследството, но да се откаже от тази обикновена покъщнина. Т.е. тя е част от неделимото право на наследяване.

Може да се позове на това право в рамките на производството по извършване на делба. 

Чл. 12 (1) ЗН – ако наследникът е живял с наследодателя и се е грижил за него, както и когато този наследник се е занимавал със земеделие и не е бил възнаграден по друг начин, той получава освен дела си и земеделския инвентар на наследодателя. Приема се, че наследникът се занимава със земеделие, ако трайно получава доходи от тази дейност. Второ, има изискване съответният наследник да не е бил възнаграден по друг начин. На следващо място, под „земеделски инвентар“ следва да се разбират нелуксозните вещи, предназначени за земедели. Има практика, че трактори, комбайни и т.н. са изключени от тази хипотеза. 

По ал. 2 има установено още едно право на наследниците по закон и по завещание. Ако наследник е спомогнал за увеличаване на актива на наследството, той има право това увеличение да се пресметне в негова полза, ако не е бил възнаграден по друг начин. 

Как може да е спомогнал този наследник?: 1. С труд; 2. С парични средства. Не по договор за заем, а просто безвъзмездно да е включил своето имущество в актива на наследствената маса; 3. Чрез погасяване на дълг на наследодателя. 

Това е специална хипотеза на неоснователно обогатяване. Тук пак имаме изискване наследникът да не е бил възнаграден.

Какво може да иска този наследник?: 1. Парично обезщетение; 2. Възстановяване в натура. Т.е. да поиска конкретната вещ, за която той е допринесъл, да бъде поставена в негов дял. 

Кога се упражнява това СП?- Ако се претендира нещо в натура, наследникът трябва да се позове още в първа фаза на делбата. Второ, ако претенцията е парична, наследникът може да се позове не само в първа фаза, може и малко по-късно- в първото заседание във втора фаза. Теорията и практиката категорично приеха, че това право не е задължително да се упражни в рамките на делба- може да се упражни в рамките на отделен процес. Когато се касае за парична равностойност, искът е осъдителен по своя характер, а когато се касае за претенция за обезщетение в натура, искът е конститутивен, защото една вещ бива извадена от общата наследствена маса и поставена в конкретен дял. ППВС № 7/1973г. Казва, че този иск по чл. 12 (2) се погасява с общата 5-годишна давност. Срокът започва да тече от предявяване на иска за делба, а не от откриване на наследството. 

Тези 3 гореспоменати права очевидно са уредени в „наследяване по закон“, но в теорията и практиката се приема, че това са права на наследниците по закон и по завещание. Заветникът няма такива права, защото е частен правоприемник, т.е. наследодателят е определил точно какво да му даде и ако е преценил, е могъл да го направи наследник. 

Проф. Цанка Цанкова- „Завещанието в българското наследствено право“. 

46. ЗАВЕЩАНИЕ – ПОНЯТИЕ И ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА.

Цели

1)психологическа функция – против смъртта

2)отблагодаряване на някого

3)осигуряване на материални средства на някого за да направи нещо

4)въззстановяване на несправедливост приживе – който се е грижил за наследодателя

Завещателна свобода – гарантирана от КРБ

Ограничения:

- запазена част – може да бъде преодоляна  - сделкии приживе с това имушество, изършени привидно като възмездни

- преди е имало ограничение – след 1 и 2 ред наследници да не може да се разпорежда с повече от половината

92 отпада

- доверителна соственост, предоставена на нкг да я управлява и след смъртта да я прехвърля на друг – фигура на тръст, може да се учреди и фондация в частна полза, която да предоставя им си на определени лице – това са все средства за преодоляване на органиченията. Фондацията се учредява със завещание или дарение – те са безвъзмездни и могат да бъдат оспорени

Правна характеристика:

1)едностранен акт

2)личен – строго личен – не може чрез пълномощно. На нашето право са неизвестни съвместните завещания и наследствени д-ри пар. 22/56 и 22/74 БГБ. За тях е характерно, че две лица могат съвместно да си завещават, което противоречи на свободата на завещание и могат с договор да уредят отношенията си за след смъртта по между им, като не може да се дерогира едностранно, освен ако не сме запазили такова право или право да отстъпим част на друго лице, като първото ще доведе до отпадане на целия договор(Матеева, Немско наследствено право). За завещанията важи законът по мястото на извършването му. Горните две неща могат да се приложат, ако в тях участва българин и те са съставени, където има такива правини фигури – ще се урежда по МЧП.

Съвместно завещание у нас ще е недействително поради съмнение за ограничаване на завещателната свобода. При него лицата изразяват воля едносвременно. Няма да е такова, не само ако са го написали на различни материални носители, но и волята е изявена съвместно.

Изисквания за форма – познати са 2 вида:

- завещание при изключителни обстоятелства или при крайни състояния(бедствия, корабокрушения, преди влизане в битка – те са непознати на нашето право, но ако са на територия, на която са разрешени, няма да са недействителни. Завещанието и завета са сделки, враждебни към срокове и условия – чл.17 ЗН. Всички разпоредителни действия съдържат в себе си една окончателност, ако не бъдат унищожение, не са нищожни или отменени. Отмяната обаче не може да се цели от самото начало.

- пораждат д-е след смъртта на наследодателя, като по нашето право има малко сделки по случай смъртта, друга такава е застраховката-живот(последната не е договор върху неоткрити наследство – статия на Кацарски – да видим името на сайта).

- завещанието е сделка, която не се нуждае от приемане и получаване, за да породи действие. Това е опция(приемането), която може или не да се упражни от наследника, но и без това завещанието поражда потестативано право за наследника. Но нуждаят ли се от получаване – уж не, но ако не бъде получено, ако не стигне до знанието на наследника, няма как да породи действието. Всяка сделка, за да произведе действие, трябва да бъде доведена до знанието на другото лице, получаването отлага действието - няма автоматично д-е, имало е периоди и места, когато е имало незабавно д-е(смятало се е веднага преминало върху наследниците). У нас, за да поводи цялостно д-е, извън потестативното право да приемеш, трябва да има приемане. В Римското право има виндикационен и давнационен легат – имат право да получат по силата на завещението или да искат от наследниците, при нас е първото, освен при родово определените вещи – тогава получаваме вземане за тях - влияние от развода – чл.54(1), изр.1, тази последица може да се преодолее, но не в споразумението за развод или в БД, а в завещението, че ще продължи да действа въпреки развод. С БД може така да се ограничи завещателната свобода. При конкуренция между завещателна и договорната свобода, първата има превес.

Ако става дума за съвмесните завещание и т.н. е иначе, могат да се дерогират

- при прекратяване на осиновяването няма такъв ефект, но може да го постигнем тихомълком – ако се използва израз детето ми, а те нямат такова качество към момента на наследяването, не се прилага за тях

Незнанието, грешката на наследодателя трудно се предоляват след смъртта. У нас няма тълкователни правила като при Римското право, където завещанието при спор се тълкува в полза на наслениците по закон. Тълкуването в полза на валидността - in favorem validitetis - неим разпореждания – нямат самост действие, но не и изобщпо да нямат правно д-е, защото от него може да се извлече аргумент за неспособността на наследодателя да завещава

чл.32 ЗЗД може да се приложи при завещание.

В Римското право – може да видим регламентацията на завещанието и двата вида легати и да видим дарението по повод на смърт – трябва дареният да надживее даряващия. Фидеикомис – безформено завещание, Макс Казер. (Било е нравствен дълг и накрая се признава за завет, което може да се прави като завет – Васко)

47. СЪДЪРЖАНИЕ НА ЗАВЕЩАНИЕТО.

а)необходими елементи:

- определяне на наследник/заветник, като лицето тр да е достатъчно индивидуализирано, не е нужно пълни лични данни, може да е и определяемо

реш 109/92 на първо гражданско отделение – не може да има индивидуализиране на наследник чрез препращане към документи, които не са в предписаната от закона форма – има се предвид ако не е спазена формата на завещанието(нотариална, саморъчно) или в документи, произлизащи от 3л. Ако има препращане към документи, които лесно може да бъдат манипулирани – не. Трябва да са определяеми по достатъчен начин. Обратното би означавало да овластим друг да определи наследниците

- завещано имущество – достатъчно е да е определяемо(пт. Може и апартамента ми, ако имам само един). При завещанието обикновено се определя процентна или дробна част, а при завета – конкретно имущество. Трябва да се внимава със заветите, например, ако се завещае кола и съответна част от имущесвото, се преценява според стойността към момента на откриване на наследството.  

Комбинация между завет и завещание под друга форма – на А-къщата, на Б – вилата, на Ц- колата и разпределение на останалаото в проценти, пр. 50, към 30, към 20 – но никой не задължава наследникът, той може да се откаже или да приеме само кое да е от наследството по закон, завещание или завет

При завета може да се посочат вещи, вземане, АП, дял в ТД, ценна книга, деривати

б)случайно съдържание

- срок: чл.17(2) – враждебност на общите завещетелни разпореждания, като допустим е само крайния срок, преди него се смята за завет за плодоползване, а след това всичко се смята за основния наследник(след опр срок е за еди кой си). Началните срокове се смятат неписани, но включването им не води до недействителност на целото завещание. Не може каскадно да се завещава – до определена дата на един, после на друг, а след това на друг, защото за втория ще има начален срок. А при двама, вторият е само гол собственик, до срока, а преди това пърият не може да се разпорежда, а само плодоползване, което на практика е ползване.

 

- условие – враждебност както към отлагателни, така и прекратителни – но чл.17 казва и тежест. Може, но за да произведе д-е и да е ефективно, тр да е настъпило или да е ясно, че няма да настъпи до момента на откриване на наследството, а такива които са след този момент би трябвало да се смятат неписани. Допустими са стига де не противоречат на морала(горе долу), но това се преценява с оглед конкретния случай. Взависимост от тези условия завещанието може да произведе едно или друго, или никакво действие. Условието е отлагателно или прекратително, зависи от къде се гледа.

- тежест – “сакато задължение” – тя е по-дребна от това, което се завещава, ако тя е равна или по-голяма, няма да е тежест,а  възнаградителна клауза за бъдеща престация. Пр. завещавам апартамент срещу учредяване на фондация, която да дава стипендии в много по-голям размер – това е по-скоро еферта от лице, което умира после. Допустимо ли е сключване на договор, ако оферента умре преди стигане на офертата. Става, ако самата клауза е с такава преднамереност, т.е. да сключи сделка след смъртта

чл.14 ЗЗД.

чл.18 ЗН – всеки заинтересуван може да иска изпълнение на тежестта, т.е. може да изпълним и принудително. Тежестта е задължителна, но неизпълнението й не води до унищожаемост(термин в закона, с който Таков не се ангажира). Тежест може да се налага само на наследник по завещание или заветник, но не и на наследник по закон, защото завещание, в което има само тежест, не е завещание, защото тр да има споменато имущество. 

- може да се посочи изпълнител на завещание: чл.45-чл.47 ЗН, който ще действа само ако е възнаграден. Спорно е кога може да се откажем от този мандат и дали има право на възнагждение, ако те са от полза за възложителя – което как се преценява при мъртвец

- учредяване на фондация – чл.33 ЗЮЛНЦ

- възнаградителна клауза – 116/93 – благодарността не може да е за бъдещи действия, защото тази цел е постижима и с други договори(пр. не може завещание срещу издръжка и гледане, а друг договор). Ако имаме такава уговорка и се разочароваме от наследника, можем да не му завещае. Според Таков може да има завещание срещу издръжка и гледане.

ЗАБРАНЕНИ КЛАУЗИ В ЗАВЕЩАТЕЛНИ РАЗПОРЕЖДАНИЯ.

Това е относителна забраненост, защото трябва да се тълкува в полза на действителнсотта на завещателното разпореждане.

I. Фидейкомисарна субституция

Ние завещаваме нещо на накого и го задължаваме то да го предаде нататъка. Завещавам на Х, който да завещае след смъртта си на внука ми, който още не е роден и не може да наследява. Тя е забранена изрично в чл. 21 (2) ЗН. Причината е характерна за романския правен кръг. Причините са исторически и са продиктувани от патоса на ВФР. 

Тази фидейкомисарна субституция в България никога не е имала реално приложение, малко е пресилен патосът на правната ни литература, когато говори за нея. 

Едното виждане – клаузата е недействителна и не влече недействителност на останалото от завещателното разпореждане. Клаузата за субституция има поне 2 разпореждания – предоставям ... и го задължавам да предате... Кое е недействително, или и двете са недействителни? Таков – не поражда правно действие само втората част, а първата част си поражда действие. Ако от волята на завещателя е фидейкомисарят да бъде прост мост за предаване (използва се за трансмисия) – тогава няма да произведе действие и първата част от клаузата. Ако имаме намерение и да се ползва от придобиващият – тогава само второто разпореждане е недействително. Идеята е да гледаме да изкараме завещанието действително. 

II. Не можем да орпеделим настойник/попечител за децата си

По стария ред е можело, сега – не. Сега уредбата е в СК.

III. Не можем със завещание да припознаваме дете

Това припознаване на дете чрез завещание е малко не особено почтена работа. Ако ще го припознаваме – да го направим приживе. Можем да го направим това чрез нотариално заверено завещание и да заръчаме на нотариуса да го предаде на ДЛГС.

Това са малко измислени конструкции.

IV. Обезнаследяваме наследници чрез завещание

Ако имат запазена част – не можем. Ако нямат – можем по 2 начина:

1) Чрез положителни разпореждания – по-заобиколен път – разпореждаме се с цялото си имущество в полза на други лица, така че този наследник да остане без наследство ;

2) Обезнаследявам еди-кого-си.

V. Разпореждания с нравствен, поучителен и светогледен характер

„Синът ми да следва право и да влезе в ДСБ“.

От такива разпореждания може да се направи извод за неспособност да се действа разумно. 

VI. Арбитражна клауза и клауза за местна подсъдност

Няма пречка, освен ако не са засегнати разпоредби на чл. 19 ГПК. 

VII. Клаузи за неотчуждаемост

Ако клиент иска да разпореди разпоредително действие с имущество, той не може да стори ефективно. Ще остане в нравствен ефект. 

Те имат дейтсвие inter partes, а не и спрямо ТЛ. Едната страна обаче е умряла, а другата е получила, тогава имаме икономически натиск  можем да сложим тежест, която се активира само при отчуждаване. За да се избегне заобикалянето на закона: „Ако имотът бъде продаден преди еди-коя-си дата/от еди-кого-си, то еди-каква-си част да се дари на Университетска библиотека“.

VIII. Изрична отмяна на предходно завещание

Можем да признаем за достоен някого, който е недостоен – чл. ... (1).

Можем да признаем факти или задължения. Признанието на задължения, което прекъсва погасителна давност – от кога ще започне? От извършване на завещанието ще се смята. 

Изпълнител на завещанието

Чл. 45-7 ЗН. Несрещана в практиката е тази фигура. Ако изпълнителят на завещание не е титуляр на завещанието – той като какъв ще действа? Изпълнителят на завещанието влиза във владение на наследствените имоти. Това е изключително мъглява клауза. Той не влиза във владение, а в държане. По какъв начин ще може да го защити срещу други сънаследници. Трябва да му признаем право да държи имотите и телесни вещи с оглед волята на наследодателя. 

Можем да определим неколцина изпълнители на завещанието, ако един умре, не може и т.н. – да може друг да бъде изпълнител. Трябва да определим и съответно насрещно възнаграждение. Уредбата е оскъдна, трябва да я допълним подробно, за да нямаме проблеми. 

Начални и крайни условия и срокове – във връзка с тях

Прехвърляне на вещни права връху недвижими имоти под начални срокове и условия е изключено от действащата система на вписвания – не колидира с чл. 16 ЗН. 

Прекратителни условия са немислими, защото всяко едно прехвърляне на собственост е окончателно. Ако установим прекратително условие – влизаме във фидейкомисарната субституция. 

Как да се справим в ситуация, в която имаме 3 сестри и син на 2 години, не се разбираме с майка му, искаме да оставим имота в крайна сметка на детето и да облагодетелстваме сестрите си за образование. Ще им учредим право на ползване на сестрите до навършване на пълнолетие на детето. Това е плодоползване. Поради оскъдната уредба можем да се натъкнем на различни тълкувания – неприятно е.

Искаме имотът да се ползва от най-голямата сестра, докато е жива, после до братовчедката до смъртта ѝ, после най-малката сестра до навършване на 40-години и тогава – детето. Ще се наруши забраната за начален срок. 

Естествени елементи от завещателни разпореждания. Общи и частни.

I. Общи 

Срещат се рядко – трябва да има израз – завещавам цялото/половината от им, а хората обикновено правя частни разпореждания – парите на кака, апартамента на баба и т.н. това са завети. Те имат св-вото да обременяват наследството и да обременяват наследниците, к са го приели и по закон и по завещание.

II. Срещат се по-често

Заветът прави заветника кредитор на наследниците (по закон и завещание). Той става собственик от откриване на наследството, след приемане и мжое да иска от тях предаване. Кредитор в чистия вид – заветник, на когото са завещани родовоопределени вещи. 

Наследниците по закон и завещание, ако заветникът се офлянква, те могат да го поприканят да заяви иска или не. Те могат да направят нещо по-хитро – чл. 134-5 – да си владеем и да придобием като владелци – даже добросъвестни владелци по ЗС. 

Не могат движимите по чл. 78 ЗС да ги придобият – не евъзмездно.

При завещание ие завет няма право на заместване – чл. 10 ЗН – там има само наследствена трансмисия и а контрарио – вадим аргументи. 

Учредяваме на 3-те право на ползване едновременно, като им разпределяме ползването – темпорално им разпределяме ползването. 

Единият от ползвателите умира, примерно. Когато умре титуляр, то се погасява по разпределената част. И досегашният гол собственик да придобие 1/3 идеална част от правото на ползване. 

Промени на наследниците по завещание

I. Наслендствена трансмисия

Трябва да има открито наследство. Наследник и по закон и по завещание, включително и заветник, който е надживял наследодателя и е способен да го наследи. Не е приел наследството. Взел, че е умрял.

Неговите наследници могат да приемат първоначално завещаното, но само ако приемат наследството на непосредствения си наледодател. 

Чрез наследствена трансмисия не може да се преодолее недостойнството за завещание. 

II. Субституция – чл. 21 (1) ЗН

Ние сме завещали на някого, но към момента на откриване на наследството е умрял или е недостоен – можем да предвидим, че на негово място ще наследи друг и т.н. Тя е темпорално ограничена до откриване на наследството. 

48. АКТИВНА И ПАСИВНА СПОСОБНОСТ ПРИ ЗАВЕЩАНИЕТО.

Уредбата  е архаична и несъобразена с останалото законодателство (ЗЗД и ЗЛС). Уредбата е в чл. 13 и чл. 43 ЗН. 

Чл. 13

1) Лице, навършило 18 години, не е поставено под пълно запрещение  напълно дееспособно или под ограничено запрещение. Попечителско съдействие няма да се иска при ограничено запрещение. Еманципираният, ако тълкуваме буквалистично – не може. Няма 18 г – независимо от еманципацията няма да може да направи завещание, обратното приема Цанкова и има логика! Таков – няма пречка да може да извършва такова завещание, но това е тълкуване contra legem. 

Ако не се приеме виждането на Цанкова и Таков – еманципиран все пак е направил завещание – чл. 43 ЗН  унищожаемост – специално правило спрямо чл. 26 ЗЗД. 

При ограничено запретения – перфектно е завещанието. 

Малолетни и пълно запретени  чл. 43 – липса на воля – нищожно е завещанието. 

2) Способност за разумно действие – прилича на чл. 31 ЗЗД. Как се доказва невъзможността на едно лице да действа разумно? Когато самото завещание има такива индикации, които са достатъчно – самодостатъчно; ощетените от завещанието наследници се опитват post mortem да докажат невъзможност. Няма я предпазната система на чл. 31 ЗЗД. 

Пасивна способност завещателна:

1. Заченат/роден;

2. Да не е недостоен или да е обявен за достоен с акт с нотариално заверен акт или чрез завещание. 

Пасивна завещателна способност – общите предпоставки – роден или заченат и да не е недостоен или ако е недостоен да се го признали за достоен – с изрично посочване в атк с нот заверено съдържание или завещание. АКо има няколко основание за недостойство – по аналогия на унищожаване, то трябва да изрично да се посочи основанието за недостойство или да кажем изрично „всички основания за недостойнство”.

Трябва да е приживял наследодателя. При едновременност на смъртта няма да се наследят, но имаме предвид и презумпцията по чл.10а.

До 92 г има гадна особеност – със завещанието може да се разпорежда с не повече ½ от им в полза на лица, к не са му насленици по закон, т..е дотогава има частничност.

Ограничението на чл.29 ЗС – за чужди държави и зли чужденци, к ще придобият свещената българска земя.

За бъдещи лице не може.

Може ли за бъдещо ЮЛ – фондация.

В полза на неперсонифицирано образование? Тук става по-скоро за специфичен способ за индивидуализация на наследниците. 

Ако кажем на „всички жертви на апартейда” има аморфна воля и не поражда действие.

Ако завещаете на град, село, гробница, паметник. Трябва да тълкуваме в полза на действителността на завещанието.

49. НОТАРИАЛНО ЗАВЕЩАНИЕ.

50. САМОРЪЧНО ЗАВЕЩАНИЕ

По нашето право имаме две форми на завещанието- саморъчно и нотариално. 

Саморъчно завещание 

Саморъчното завещание се нарича още и холографно завещание. Във Финландия го наричат „завещание на самоубийците“. 

I. 

1. Има 3 основни изисквания, които трябва да са налице : 

1.1. Трябва да бъде изписано на ръка, саморъчно. Не трябва да е с някое техническо средство. Ако лицето е неграмотно, то не може да съставя тази форма на завещание. То трябва да се обърне към нотариус. Същото важи ако лицето има някакъв физически недъг, който му пречи да пише. Не е задължително актът отгоре да е надписан, че е завещание. Това не опорочава самия акт.

1.2. Да има дата. Тя също трябва да е поставена саморъчно от самия завещател. Има спорове къде трябва да бъде поставена. Най-често се поставя отдолу, но няма пречка да бъде и някъде вътре в текста. Ако датата е написана отдолу под текста, тя задължително трябва да е над подписа, понеже иначе не поражда действие. Ако едно завещание има 2 дати, то е нищожно. Важно е да има дата, за да се види действителната последна воля на наследодателя и също така да се види дали към този момент завещателят е имал активна завещателна дееспособност. Може датата да се индивидуализира чрез някакво общо известно и безспорно като дата събитие, но не е желателно.

1.3. Да бъде подписано от завещателя. Безспорно е, че подписът трябва да бъде най-отдолу. Ако има някакви клаузи след това, те не пораждат никакво действие. Няма пречка да бъде най-обикновен подпис, но от съдържанието на завещанието трябва да може да се индивидуализира завещателят. Няма пречка завещателят да добави някакъв текст, след който да положи нов подпис- в този случай, ще има допълване на завещанието. Може ли в завещанието да се правят поправки? Може, но трябва всяка поправка да бъде датирана и подписана от завещателя. Ако някой друг направи такава поправка, това не опорочава самото завещание, но не поражда действие.

2. Предимства на саморъчното завещание: Очевидно то се съставя лесно и без никакви разходи. Второ, може много лесно да се отменя. Проблемът е, че това завещание е частен документ, а един частен документ винаги може да бъде оспорен от някоя страна (чл. 193 ГПК). Тогава се открива производство по оспорване на документа. Тежестта на доказване, че документът е автентичен лежи върху страната, която го е представила. 

3. Недостатъци – трудно съхранение; това е частен документ, а не официален. Частният документ може сам по себе си да бъде оспорен – чл. 193 ГПК. Открива се производство по оспорване на това завещание и ако документът не носи подписа на страната, която го оспорва, тогава доказателствената тежест е върху този, който е представил.

4. Как се преодолява несигурността от промяна или унищожаване на саморъчното завещание? Има възможност саморъчното завещание да се съхранява при нотариус. Това не превръща завещанието в нотариално. Едно такова оставяване при съхранение – завещателят оставя завещанието, но може и друго лице. Завещанието може да се остави при всеки един нотариус. За оставянето за съхранение се изготвя протокол; завещанието се оставя в плик и върху него се съставя протоколът. Той се подписва от нотариуса и от лицето, което го оставя за съхранение. Завещателят може да си вземе завещението когато поиска, но това вземане става само лично. За вземането на завещанието също се съставя протокол, който се подписва от нотариус; завещател и двамата свидетели. Това вземане на завещанието не означава, че се отменя завещанието.

Нотариално завещание

Нотариалното завещание се нарича още публично завещание. Завещателят следва да се яви лично пред нотариус или нотариусът да отиде при завещателя. Компетентен да извършва такова завещание е всеки нотарус и няма някаква местна компетентност. Териториалната компетентност на нотариуса означава, че той действа само в границите на съответния районен съд. Това означава, че ако той състави завещание извън териториалната си компетентност, завещанието е нищожно. Чл. 570 (2) ГПК – няма изисквания за местна компетентност. Завещанието може да се извърши и извън работно време и извън кантората на нотариуса. Помощник-нотариус не може попринцип да извършва такова завещание, но може само ако действа по заместване. В районите, в които няма нотариус, само съдията по вписванията има такава компетентност. Кмет; заместник-кмет и секретар на община не могат да извършват такова нотариално завещание, нямат компетентност.

1. Процедура – трябва да се извърши в присъствието на двама свидетели. Те се наречени инструментарни свидетели. Нотариусът трябва да удостовери самоличността и дееспособността на завещателя и двамата свидетели. Тези свидетели не следва да бъдат такива, които са облагодетелствани от завещанието или да са лица от канцеларията на нотариуса. Завещателят изявява устно своята воля на нотариуса и той я записва така, както я чуе, без да изменя волята, като може да извършва някакви стилистични редакции, но не може да променя смисъла на разпорежданията. Нотариусът прочита текста на завещанието така както го е записал. След това самият завещател следва да заяви, че е съгласен с този текст и че това е волята, която е продиктувал. Нотариусът следва да отбележи в завещанието, че са извършени по-горе посочените формалности. Завещанието след това следва да се подпише от завещателя; от двама свидетели и от нотариуса. Възможно е при нотариалното завещание завещателят да е неграмотен или да не може да пише и следователно не може да се подпише и това следва да се посочи в самото завещание; слага се отпечатък от десен палец или от друг пръст. Това завещание следва да се съхранява само от нотариуса. Не може да бъде оттеглено, а може единствено да бъде отменено.

2. Когато се състави едно нотариално завещание или се остави за съхранение саморъчно завещание, нотариусът го записва в своя регистър и следва да го съобщи към Агенция по вписванията, където има такъв регистър по вписванията.

3. Много строго трябва да се спазва процедурата за съставяне на нотариално завещание, т.к. липсата на някой етап влече нищожност на завещанието.

Какво става след смъртта на завещателя?

Трябва завещанието да бъде отменено, като това обявяване не е елемент от ФС на сделката. Поражда действие след смъртта на завещателя, но за да може да се ползват от своите права заветниците/наследниците, трябва да поискат обявяване. Кой може да обявява? Ако е саморъчно оставено за пазене- този, който го съхранява. Ако е нотариално, всеки нотариус може да го обявява. 

Какво представлява обявяването? – Нотариусът съставя протокол за обявяване на завещанието, като в него се описва кой е дошъл, в какво състояние е било това завещание, има ли поправки, заличавания и т.н. Към самия протокол за обявяване се прикрепя завещанието. За да извърши обявяване, нотариусът следва да обяви за това наследниците по закон. 

Когато се съставя нотариално завещание или когато се оставя за съхранение саморъчно такова, нотариусът отбелязва това в своя регистър и следва да го съобщи в Агенция по вписванията, където има регистър на завещанията. Проблем е, че нотариусът не е ДЛГС, за да знае кой кога е умрял. Единият вариант е нотариусът служебно да разбере за смъртта, например защото градът е малък, а другият вариант е някое заинтересовано лице да му укаже факта на смъртта. Ако завещанието съдържа разпореждания с недвижими имоти, извършва се вписване в Имотния регистър. Оригиналът на завещанието остава прикрепен към протокола за обявяване.

Смъртта на завещателя може да се разбере от нотариуса като заветникът поиска обявяване на завещанието.

51. ОГРАНИЧЕНИЯ НА ЗАВЕЩАТЕЛНАТА СВОБОДА. ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАПАЗЕНАТА ЧАСТ.

Тук става дума за редуцируемост  на завещателното разпореждане. 

По-генерални ограничения на завещателната свобода. До 1992 г. завещателят не е могъл да се разпорежда в полза на лица, които не са наследници, с повече от ½ от имуществото си. 1992 г. забраната отпада, но не с обратно действие! 

При авторските права и интелектуалната собственост – ограничени са с период от време.

При дялове в персонални дружества и в ООД може да се окаже, че завещателната воля е ограничена от волята на ОС. Това може да се ограничи с една стандартна клауза в договора на дружеството (GesMbH). 

Чл. 29 ЗС. ЗСПЗЗ – също. Това са ограниченията. ЗЖСК – има, но е екзотика, зсащото ЖСК практически няма.

Запазена част

Препоръчва се П. Венедиков. 

Какво е запазената част? Онази част от имуществото на ФЛ, с която то не може да се разпорежда достатъчно ефективно, било mortis causa чрез завещания, било inter vivos – чрез безвъзмездни актове. Разполагаемата част е онова, което е извън запазената част.

Следват и обектите, които влизат, за да бъде изчислена запазената част. За да изчислим, ще трябва да вземем предвид цялото релевантно имущество на лицето. То не е имуществото към момента на откриване на наследството. По правилата на чл. 31 ЗН.

Какво влиза в това специфично имущество, което го пресмятаме само с оглед запазената част. Това не е наследствената маса. Трябва да видим какво влиза, какво излиза, какво се добавя и какво се изважда. 

Влиза

- Наследствената маса;

- Даренията, но не всички, а извънобичайните дарения. Възнаградителните дарения би следвало да се приравнята на обичайните дарения, защото елементът на безвъзмездността е доста условен.

Няма да влезе

- Онова, което се очаква да се придобие – предварителни договори и т.н. Според Таков – когато и ако очакваните се придобият, може да се преизчисли, стига да не е изтекъл 5-годишния давностен срок.

Вади се

- Дългове;

- Увеличенията на наследството по чл. 12 ЗН;

- Тук-таме в доктрината срещаме обременяванията. Те трябва да се разглеждат съвършено конкретно. Ако имаме ипотека – условно задължение; поръчителство – пак условно задължение. Те са обременения и се вадят. Правото на ползване се вади като преди това се остойностява. Условните задължения не се вадят, ако не е настъпило условието към момента на откриване на наследството.

Трябва да отговорим дали възстановяването на запазената част е вземане за стойност, или за придобиване на право (собственост или нещо друго). 

Размери на запазената част 

Уредбата е в чл. 29 ЗН. Трябва да разграничим хипотезите.

Необходими наследници Запазена част Размер на разполагаемата част = 1-х

Низходящи:

1. 1;

2. 2+.

Низходящи + съпруг:

1. 1 низходящ + съпруг;

2. 2 низходящи + съпруг.

Родител

Родители и съпруг

Съпруг:

1. Съпруг + наследници от 3-ти ред;

2. Наследява сам

Постановление на ПВС – 1 от 1984 г. То казва, че при сънаследяване с трети ред наследници и братя и сестри, съпругът има запазена част, която се равнява на законната му наследствена част. Чл. 29 (3) ЗН – запазената част на съпруга е ½, когато наследява сам и 1/3, когато наследява с родители. Няма хипотеза за сънаследяване с роднини от 3-ти ред. Чл. 9 ЗН. Ако наследството се е навършило преди навършване на 10 г – 12; ако се е открило след или повече от 10 г от брака – 2/3. 

Чл. 29 – ½ за съпруга, когато наследява сам. Ако наследява с възходящи/братя и сестри – получава 1/3, ако бракът е под 10 години и ако е над 10 – ½. Ако той би наследявал с баби/сестри – получава 1/3, най-много ½, а запазената част когато наследява сам е ½. Не може запазената част на съпруга да е повече от това, което би получил при наследяване по закон и по тази причина се прилага, че изразът ако съпруга сънаследява сам, занчи няма наследници от 3-ти ред, а ако има – П 1/84 – запазената част е равна на законова част от наследството. 

Венедиков – това не е добро разрешение и не е редно запазената част да е по-малка? от наследството, което би получило по закон лицето и предлага и предлага contra legem тълкуване – запазената му частда бъде 1/3 или ¼ ако наследява с 3-ти ред – стр. 16 от книгата. 

Възстановяване на запазената част

Дали необходимият наследник може да иска стойност, или той придобива дял от собствеността, или сътитулярство. 

Таков няма окончателно мнение, склонен е да признае вземане. Има ППВС №7/1973 г. и 2 решения – 18/94 на 1-во гражданско и 679-96-1. Те потвърждават правото да се иска възстановяване ан запазената част се погасява с 5-годишна давност от откриване на наследството, а при завети – при узнаване на завета. С давност се погасяват вземания, а не потестативни права. По-сгодно е да приемем, че възстановяването на запазената част е на необходимия наследник към наследник по завещание, заветник и надарен. 

Може ли правото на възстановяване на запазена част да се упражни от кредитори на наследника – П от 1073 – казва ,че може, но това колидира с чисто личния характер на правото. 

Възстановяване на запазената част

 Проблемът е дали необходимият наследник ще иска стойност от надарения или ако искът му бъде уважен придобива дял от собстеността от подарента вещ или сътитулярство от подарения ДД или авторство.

 Таков няма окончателно мнение по въпроса и е склонен да приеме, че става дума за вземане и смята така защото, има П на пленума на ВС 7/73г както и две решения – 18/94 на 1-во гражданско и 679-96-1 к потвърждават, че правото да се иска възстановяване на запазената част се ПОГАСЯВА 5г давност от откриванен а наследството а завети от узнаване за завета. Не че това е някак си теоретически аргументирани, но с давност не сеп огасяват потестативни права, а по начало се погасяват вземаниятаи за да се нагоди теорията към практиката е сгодно да приемем, че въстановяването на запазента част е вземане на необходими наследник към наследниците по завет и завещание.

 Ако това би било вземане, а потестативно право, к възстановява собствеността в/у подарената/завещаната вещ или титулярството в/у съответното право ще се стигне ди неприятна констуркция – подаряват ми недвижим имот след 20г умира дето ме е надарил, после след 4г наследник иска възстановяване на запазената част и това означава, че ще придобие ИЧ. Текла ли е придобивна давност. С/д практиката не е (з собственика не може да владее с/у себе си), с/д Таков – е (з собственика владее с/у останалия свят; други к биха се опитали да пипат имота и ако собственикът не бо могъл да владее и да продибие по давност – то ако успоредно на моето дарение някой навлек през това време придобие по давност и ако дойдат наследници ще трябва аз да си дам дареното).

 227 ЗЗД – възстановяване на запазената част – води до това че преди 20г са ми подарили имот и за да не си го върнат го продавам на брат ми/ подарявам.

 Проблем при д-ра за зидръжка и гледане при унищожаване – ако владее то недобросъвестния собственик си продибова апартамента.

 Продажба на наследство от необходим наследник към ТЛ – то купувача на наследство не придобива качеството анслоедник и не може да упражнява правото на запазената част. А може ли да поиска наследника да го упражни – ако има изирчна уговорка м/у ТЛ и продалият наследството си наследник.

 При отказ от наследство ако отказът от наследство доведе до преминаване на наследственото им към следващ ред наследници, к не са необходими – няма да могат да упражняват това право, з е лично на наследодателя. 

 Не е засегнат върпоса в П1/84 когато необходим наследник умре преди да е упражнил правото и бъде наследен. Наследниците на необходимия наследник биха могли с/д Таков.

 Може ли правото на възстановявана част да се упражни от кр на наследника – П от 7/73 казва че може, това колидира с чисто личния х-р на правото. 

 Чл.56(или 57) – отказът от наследсство може да бъде унищожаван от кр, а там също зависи от чисто личната преценка.

 (да се аргументираме, че се е променила обстановката, че практиката е взела решението въз основа на логически грешки, че писва аргументация на практиката и др).

 Избор на необходимия наследник – ако необходимия наследник реши да приклещи само някого от заветниците или реши да развали хубавото само на някой от надарените това няма да стане съвсем в неговата воля – 32 и 33 уреждат императивно начинът по к се извършват намаленията на заветите и даренията. В тези два текста – заветите се намаляват съразмерно. 

 При даренията няма такава съразмерност, освен ако не са извършени едновременно – принципът е че се почва от последните и се върви към предехождащите.

 Имаме наследник търси обща сума 2000лв (запазена част). Има няколко завета. Има завет за 7000, 2000, 1000. Имаме дарения 5000, 3000, 2000. Първо ще трябва да намаляваме заветите – до дареняита стигаме едва као и само ако намалването на заветите не ни даде очаквания резултат. Би трябвало наследника да намали от 7000 (1400), от 2000(400) и от 1000 (да намали 200). И към даренията няма да посяга.

 Нашият наследник е имал отношения със заветниците и не ще, но не може дасе насочи към дарените, з трябва първо трябва да премине през заветниците. Ако насочи интереса си към надарения и – 32 и 33 и трябва първо от заветниците.

 Ако иска само към един заветник – трябва пак съразмерно и от него ще си получи само съответното (ако е към тоя с 2000, ще получи 400).

Принципът на съразмерност гласи, че когато имаме завещания, те се намаляват съразмерно.

При даренията този принцип не действа. Тук е принципът на първият по време е първи по право.

Когато имаме няколко универсални завещания, няколко завета и няколко дарения. Ако бихме могли да се удовлетворим във възстановяване на запазената част от последното направено дарение, но не искаме да го закачаме, не можем да го прескочим и да търсим от предшестващ. 

При универсалните завещания размерът на завещанието се намалява до размера на запазената част. Когато е посочено, че определени имоти от завещанието е предпочитано да останат у лицето, ще уважим това и ще търсим възстановяване на запазената част от другите имоти.

Същото е и при заветите. 

При завещания и завети – заветникът получава само актив, а само в редки случаи – и пасив под формата на тежести. Наследникът получава дробна част от имуществото. Трябва да съобразим, че при завещание имаме пасиви и активи и трябва да видим чистата активна стойност на завещаното. От чистата стойност трябва да извадим пасивите, да извадим евентуалните завети, които този заветник ще трябва да удовлетворява и така получаваме чиста стойност на завещание. Нея ще я сравняваме с чистата стойност на завета – съобразно с тези стойности ще намаляваме съразмерно. 

Имаме имущество на наследодателя 500 000 и задължение 300 000 и 30 000 завет. Чистата стойност на завещаното е 170 000. Съотношението е 17:3 на завещаното към завета. 

По-рационална идея – онова, което е твърде назад във времето, трябва да не се засегне отвъзстановяването на запазената част.

Чл. 35 – намаляване на завет за плодоползване. Често се прави грешката, тя е и в учебника на Тасев – изхождат от това колко струва имотът – не е важно колко струва имотът, а колко приходи носи. 

Ако е завещано право на ползване, а не завет за плодоползване – не е уредена тази хипотеза – тогава правото на ползване трябва да се остйности. Ако е за определен срок от време по линията на наемите ще го установим. А ако е учредено докато е жив – има няколко начина-  не е този от учебника! То е от Приложение № 2 към ЗМДТ – чл. 23

Действие на възстановяване на запазената част.

Между необходими наследници и заветници/дарени, а също между необходими наследници и ТЛ. 

Дали правото на възстановяване на запазена част се свежда до вземане на стойност или възникване на право на съсобственост върху определени вещи. Венедиков – на 1 място е привърженик, че става дума за парично вземане, на други места – за възникване на съсобственост между необходимите наследници и заветници/наследници, увреждащи запазената му част. Таков – по-разумно е да е вземане за парична стойност, но доста от текстовете навеждат в ЗН в обратната посока – чл. 36-7-4 ЗН. 

Чл. 34 ЗН. Изглежда, че някой от имотите ще бъде върнат в натура.

Чл. 36 ЗН. Изхожда се от идеята, че ще връщаме пак в натура.

Чл. 37 ЗН – по-особена хипотеза.

Трябва да се приеме по-пазарното разрешение – да става с пари, а не да се връща в натура.

Чл. 36 ЗН се опитва да преодолее проблемът със съсобствеността – да се види там за определената дробна част. 

Плодовете се дължат по сложна схема – чл. 36 (3) ЗН – отклонява се от общите правила за връщане на плодовете – чл. 68-73 ЗС. Поначало изглежда, че възниква съсобственост, която или трябва да бъде върната, ако има повече от 50%, или да се стигне до делба, или може да иска обезщетение за ползването на съответния имот.

Когато заветникът или дареният, чувстайки се пълновластни собственици, са се разпоредили. Те са си пълноправни собственици, но се оказва, че наследниците с право на запазена част – атакуват.

С отпадане на правото на даващия, отпада правото на приемащия. На този принцип се противопоставя чл. 114 ЗС. 

3 хипотези:

• Наследници/дарени/заветници по завещание  облагодетелствани са извършили разпореждането до 1 година от смъртта на наследодателя;

• Облагодетелстваните са извършили разпорежданията след 1 година;

• Независимо кога са станали – те са били след като е била вписана искова молба за намаление. 

Тя попада по аналогия или под отменяване, унищожение по чл. 114 ЗС. Чл. 114 б. а – магическо изречение – когато вписването на исковата молба....

Тези разпореждания могат да бъдат отменени по иск на наследника. 

114а, абзац 2 – когато вписването на исковата молба е предвидено в специален закон, има действие, предвидено в тази специална разпоредба. Разпорежданията след исковата молба могат да бъдат да бъдат отменение от тези със запазена част, но иначе са действителни. Остават висящи, но трябва да е налице още една предпоставка – ако необходимия наследник не може да допълни запазената част от заветника, дарения или те не могат да я допълнят (за последното не съм сигурна). 

Ако е придобито по дарение! Наследодателят не е умрял, той е все още дарител. В тези ситуации нямало придобивна давност – така се твърди в доктрината. Таков – логическа грешка и почива върху предпоставка, която не е изискана от закона – да се владее срещу себе си. 

52. ОТМЕНЯНЕ НА ЗАВЕЩАНИЕ

Завещанието/заветът винаги е отменим акт. Нищожна би била клауза, която уговаря неотменимост на завещанието. Тази отменимост е проявление на завещателната свобода. Тази отмяна може да бъде извършена по различни начини – може да бъде формална или неформална сделка. Отмяната може да бъде пълна или частична.

По правната си същност отмяната е едностранна сделка без адресат, както и завещанието. Отмяната може да се направи единствено от завещателя (той е легитимиран); послесмъртна отмяна не може да има.

Разграничение на отмяната от : 

1. Отмяната се различава от унищожаване на завещанието, в смисъл на унищожаемост като порок на сделката. Унищожаване имаме при порок във волята при неговото съставяне и може да бъде извършено само по съдебен ред, не от самия завещател и то едва след смъртта му, когато е породило вече действие.

2. Отпадане на завещателните разпореждания по смисъла на чл. 54 СК – тези завещателни разпореждания отпадат при развод или унищожаване на брака. Тези разпореждания остават само ако в самото завещание е уговорено, че то продължава да действа след развод или унищожаване на брака. По чл. 54 СК това отпадане става по силата на закона.

Праната уредба на отмяната е в чл. 38-41 ЗН. Всички възможни способи за отмяна се групират в 2 групи: първите 3 способа важат както за завещание, така и за завет. 

Способи за отмяна :

1. Изрична отмяна – тя съществува в 2 форми:

1.1. Отмяна чрез ново завещание – за да говорим за изрична отмяна, в това завещание трябва да има изрична клауза, че то отменя другото завещание. Това може да е единствената клауза. Може със саморъчно завещание да се отмени нотариално завещание и обратното, т.к. двете форми са равностойни.

1.2. Отмяна с нотариален акт – с нарочен нотариален акт може да се отмени предходно завещание. Тук става дума за нотариален акт по смисъла на ГПК и чл. 18 ЗЗД.

2. Мълчалива отмяна – тя съществува в няколко форми.

2.1. Завещание може да се отмени мъчаливо с ново завещание – само че за да говорим за мълчалива отмяна в него не следва да има изрично посочено, че отменя някое завещание. Има уреждане на едни и същи имуществени отношения по повод на смърт по различен начин. Тук много често има частична отмяна. Тук има едно правило, което важи и при изричната, и при мълчаливата отмяна – съгласно чл. 40 ЗН възможно е завещанието да не породи действие, т.к. наследникът/заветникът може да е починал преди наследодателя. Тогава завещанието не поражда действие освен при субституцията по чл. 21, ал. 1 ЗН. Възможно е завещанието да не породи действие поради недостойнство на заветника/наследника. Може заветникът/наследникът да направи отказ от завещанието/завета. Въпросът е ще бъде ли отменено първото завещание ако следващото не поражда действие? Да, остава си отменено първото завещание.

2.2. С унищожаване на завещанието (физическо унищожаване на завещанието) – такова унищожаване е приложимо само при саморъчното завещание, което не е оставено за пазене при нотариус.

2.3. Този начин важи само за завет, за разлика от останалите, които важат както за завещание, така и за завет. Мълчалива отмяна на завет :

А) Има завет за една вещ и впоследствие наследодателят се разпореди с тази вещ, тогава се приема, че има мълчалива отмяна на завета по чл. 41 ЗН. Става дума за индивидуално определени вещи. Ако има предварителен договор за същата вещ, тогава заветът не се отменя, т.к. предварителният договор няма вещно-прехвърлително действие.

Б) Възможно е впоследствие завещателят да придобие същата вещ – тогава заветът не се възстановява.

В) Възможно е впоследствие да бъде унищожена отменителната сделка поради порок във волята, тогава се приема, че всъщност отмяна не е извършена. Ако бъде унищожена сделката поради друга причина, а не поради порок във волята, заветът си остава отменен. Следва да се тълкува правилото така : терминът унищожаване преди е бил с по-широк смисъл; ако отменителната сделка бъде прекратена; развалена – тогава заветът си остава отменен. Само ако отменителната сделка е унищожаема по чл. 27 и следващите ЗЗД, тогава заветът си остава.

Г) Когато завещаната вещ бъде преработена или променена по някакъв начин, така че тя да изгуби първоначалното си предназначение – заветът се отменя.

53. НИЩОЖНОСТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО. СЪПОСТАВКА С ОБЩИЯ РЕЖИМ НА НИЩОЖНОСТ НА СДЕЛКИТЕ. 

Уредено е в чл. 42 ЗН. Има специална уредба за нищожност и унищожаемост на завещанието, т.е. прилага се субсидиарно ЗЗД.

Едно завещание е нищожно, когато :

1. Е извършено в полза на лице, което няма право да получава завещание. Лицето няма такава дееспособност, когато не е заченато към момента на откриване на наследството; ако се е родило нежизненоспособно; когато е починало към момента на откриване на наследството. Изключение има при субституцията по чл. 21, ал. 1 ЗН. Недостойнството също води до липса на пасивна завещателна дееспособност. Когато се касае за ЮЛ, нищожно би било завещанието ако те не са възникнали или са прекратени към момента на откриване на наследството. Изключение е създаването на фондация. 

2. Ако завещанието е съставено от едно малолетно лице, би следвало да се говори за нищожно завещание, а не за унищожаемост, въпреки че при липса на активната завещателна дееспособност е налице унищожаемост. 

3. Ако е нарушена формата – липсва дата, подпис, има две дати, не е написано саморъчно и т.н. При нотариалното – ако не е компетентен нотариуса, ако не е прочетено завещанието, ако не са отбелязани в завещанието всички действия, които извършва.

4. Когато завещание или единствено изразеният в него мотив противоречат на закона или на добрите нрави. Например чл. 15 ЗН; завещание, свързано с някакви евенитуални бъдещи грижи.

5. Ако условието или тежестта са невъзможни или противоречат на закона. Това е изключение от правилото на чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Ако условието или тежестта са нищожни, това ще повлече и нищожност на цялото завещание.

54. УНИЩОЖАЕМОСТ НА ЗАВЕЩАНИЕТО. СЪПОСТАВКА С ОБЩИЯ РЕЖИМ НА УНИЩОЖАЕМОСТ НА СДЕЛКИТЕ.

Унищожаемото завещание – има специална уредба в чл. 43-44 ЗН.

1. Основания :

1.1. Нарушението на активната завещателна дееспособност (при малолетни и напълно запретени трябва да се приеме, че са нищожни)

1.2. Грешка; измама или заплашване. Тук пише насилие, но практиката приема, че се касае за заплашване. Когато има насилие, сделката е нищожна. При заплашването се има предвид психическо въздействие. При физическо въздействие има нищожност поради липса на воля.

2. Последици на унищожаването :

2.1. Унищожаване може да искат лицата с правен интерес.

2.2. Различен е срокът за унищожаване. Има 2 средства за защита – конститутивен иск и възражение. Когато се използва иск, той може да бъде предявен в 3-годишен срок от узнаване на основанието за унищожаемост. Когато това узнаване е станало преди откриване на наследството, срокът започва да тече от откриване на наследството. Има уреден  краен преклузивен срок – 10 години от откриване на наследството. Възражението обаче може да се поиска безсрочно.

2.3. Ако се унищожи завещанието, неговите правни последици ще отпаднат с обратна сила.

Изпълнител на завещание – лице, което е натоварено със завещание, да изпълни завещателните разпореждания. Това лице действа възмездно или безвъзмездно. Това не е управител на незаето наследство – такъв се назначава от РС до приемането на наследството от наследниците.

 

ЗАВЕЩАТЕЛНА ДЕЕСПОСОБНОСТ

Активна завещателна дееспособност– възможността на едно лице да съставя завещание или завет. Изискванията са установени в чл. 13 ЗН 

- Навършване на 18 години  - 

• може ли еманципирания непълнолетен да завещава – не може според едното виждане. Според другото може, защото той е напълно дееспособен, както и това е разпореждане по повод на смърт (Ц. Цанкова). 

• непълнолетни, придобили нещо със собствен труд (чл. 4 ЗЛС) – не може според едно виждане. Според друго може, но там идва проблема дали е нужно съгласие на РС

- Лицето да не е поставено под пълно запрещение – без значение дали е поради слабоумие или душевна болест. Може ли ограничено запретеният да завещава – няма законова пречка, но ако му го позволим не е ясно дали ще го извършва сам или с попечителско съдействие. За да преценим дали може следва да се уверим дали е налице третата предпоставка: способността да действа разумно (според съдебната практика). Има нещо като презумпция, че може да завещава, ако се докаже, че не може да действа разумно ще бъде оборена тази презумпция. 

- Способността да се действа разумно – 

• Краткотрайно разстройство на съзнанието, което е довело до невъзможност да действа разумно

• Дълготрайно разстройство на съзнанието – възможно е лицето да страда от психическо заболяване или вродено слабоумие, но да не е поставен под запрещение. Тогава той формално е дееспособен, но в случая няма активна завещателна дееспособност. 

Какво е завещанието, когато бъде нарушена завещателната дееспособност?  унищожаемо  (чл. 43 ЗН). Ако е направено от малолетно лице, завещанието е нищожно. 

Пасивна завещателна дееспособност – възможността да се получава по завещание или завет. Такава имат ФЛ, ЮЛ и държавата. Субектът следва да е възникнал към момента на откриване на наследството. При ФЛ трябва лицето да е родено и да не е починало, с едно изключение – и този, който е заченат (чл. 2 ал. 2 ЗН). ЮЛ трябва да са възникнали и да не са прекратени (търговец в ликвидация може да наследява). Фондациите могат да възникнат по 2 начина: приживе на учредителя с негов едностранен дарствен акт или с оглед на смъртта със завещание. Това е единственото изключение, когато ЮЛ не е възникнало към момента на откриване на наследството, но ще възникне с откриването му и отново наследява. 

 Ако ФЛ е недостойно то ще загуби своята пасивна завещателна дееспособност: чл. 3 ЗН 

Завещанието е нищожно, когато се наруши пасивната завещателна дееспособност – чл. 42 ЗН 

Чужда държава не може да наследява недвижими имоти - ЗС 

55. ПРИЕМАНЕ НА НАСЛЕДСТВОТО. 

56. ПРИЕМАНЕ НА НАСЛЕДСТВОТО ПО ОПИС

57. ОТКАЗ ОТ НАСЛЕДСТВО

 

Чл. 724 Code Civile- Наследниците, посочени от закона, получават правата и задълженията автоматично. Тази разпоредба няма аналог нито в стария ЗН, където обаче се е считала за нещо самопонятно, нито в новия ЗН. В новия ЗН има точно обратният прогласен принцип- наследството се придобива с неговото приемане. Докато по-старите романски източници поддържат принципа, че се придобива автоматично, у нас това се случва след специален, допълнителен акт. Иначе казано, не може едно имущество да ви бъде натрапено зорлем, без да го искате. Има случай, в който могат да произтекат вреди за наследниците- когато пасивите в наследствената маса надвишават активите. В РП е имало различни разрешения по въпроса. В ред ситуации, най-вече при т.нар. heredes sui (най-близките наследници), това се е случвало автоматично, най-вероятно защото са живеели заедно с наследодателя и след това не е имало как да се разграничи поведението им. Естествено е било тогава да се смята, че нещата продължават своя естествен ход. 

Нашият ЗН тръгва по една много по-либерална и модерна схема на мислене, като казва, че никой няма да ни натрапи едно имущество. По този начин, наследяването се превръща в нещо, зависещо от волята на наследника (чл. 48 ЗН). Може да бъде:

1. С изричен акт или с конклудентни действия;

2. Според ефекта, разграничаваме приемане направо и приемане по опис. Приемането по опис води до своеобразна ограничена отговорност на наследника, чийто ефект, макар и в обратна посока, може да бъде постигнат донякъде от кредиторите на наследодателя, за които е предвидена възможност да поискат отделяне на имуществото на наследодателя от това на наследника.

В кой момент се счита да е произвело действие приемането на наследство?- Типичен случай на ретроактивно действие, от откриване на наследството. Идеята е продиктувана от две съображения: Едното е старото правило на чл. 25, ал. 2 ЗЗД, че сбъдването на условието има обратно действие. Втората, по-съществена и по-важна цел, е да не се остави период от време, в който наследственото имущество да бъде безсубектно и правото да трябва да се справя с всички произтичащи от това проблеми- кой ще придобие плодовете, кой ще отговаря за вредите, произтекли от вещ от наследството, и т.н. В правото съществува онова, което в Ренесанса са приписвали на природата- страх от празното пространство. Така в правото има страх от безсубектни имущества. Но този страх от празното не е абсолютен- през различни периоди, имаше случаи на ничии вещи (в момента е така). 

На следващо място, наблюдаваме и тук феномена, че това са сделки, които са „враждебни“ към срокове и условия- т.е. срокове и условия към тях са недопустими (чл. 54 ЗН). Ако сравним завещателното разпореждане под краен срок или условие, като крайният срок се смяташе за завет за плодоползване, а началният се смяташе неписан. При приемането, законът е по-строг- наличието на условие/срок прави цялото приемане недействително. Логиката е, че завещателното разпореждане, което е погазило закона, като е включило в себе си модалитети, трудно може да бъде коригирано след това, особено след откриване на наследството, докато се предполага, че приемащият наследството е жив и ще живее дълго след това. Частичното приемане е недопустимо, тъй като чрез него бихме могли да постигнем ефекта на прехвърляне на наследството, или на ограничение на отговорността, или на лъвското дружество- Напр. наследник по закон, който вижда, че има много задължения, да приеме само вилата. Няма пречка обаче, при наличие на няколко завета, да приемем някои от тях, а други- да откажем. Недопустимо е обаче в рамките на един завет да приемем едни от обектите, а други- не. 

Нещо подобно на приемането на наследство са т.нар. правосъхраняващи действия. Това са действия, извършени до приемане на наследството и независимо от него, които обаче не се приравняват на приемане. Необходимостта от признаването им произтича от това, че е възможно докато наследникът се чуди какво да прави, наследственото имущество да погине под въздействие на естествени сили. Наследникът може да води владелчески искове, ала не и ревандикационни искове. Назначаването на управител на наследството (чл. 59 ЗН) не означава още приемане на наследственото имущество. Възможно е да извършим управителни действия, преди да приемем наследството, и това да не означава, че го приемаме- например да отдадем под наем до 3г. Можем да поискаме и запечатване и извършване на опис. Невинаги описът означава приемане- описът е нещо, което съпътства запечатването, респ. разпечатването. Описът е констатиране на наследствената маса от официален удостоверителен орган, по ред, предвиден в закона (чл. 553 и сл. ГПК). 

Няколко бележки във връзка с владението: Въпросът е, преминава ли фактическата власт върху наследниците и нужно ли е те, за да я придобият, да бъдат въвеждани в нея?- Не, не е необходимо. Може да се постави такъв въпрос, защото ако например сме призован наследник, но не сме извършили някакви манифестни действия, с които да зявим на останалите, че владеем, ще трябва да заведем владелчески иск. Т.е. това макар и формално възражение, може да се окаже осуетяваща пречка за предявяване на владелчески иск. Затова теорията приема, че призованите наследници са встъпили във владение, без да е необходимо да са извършили манифестни действия, докато наследниците е нужно да бъдат въведени във владение. Изрична уредба е имало в чл. 309 ЗИСС. В момента такава няма, но тя би могла да бъде изведена „със зъболекарски клещи“ от тълкуването на чл. 58 ЗН. От този 58 се прави изводът, че има тънка червена нишка, която е прокарана от ЗИСС и продължена от ЗН. 

Когато имаме неколцина наследници, има еднозначана съдебна практика, че всеки от сънаследниците владее за всички: Решение № 949 от 1984г. първо гражданско; 1270 от 84г. на първо Г.О.; ТР № 85/1968г. ППВС № 6 от 74 на ОСГК. 

Кога ще има шанс единственият упражняват фактическата власт наследник да установи владение?- Трябва да има действия, които манифестно изключват фактическата власт на останалите. Генералният ремонт, зависи какъв е. Ако е смяна на подова настилка, не изключва владението, но ако е например бутане на носещи стени, може да засегне владението на останалите. 

Като волеви ЮФ, приемането може да страда от пороци на волята. Така може да има насилие, измама и др. Особеното е, че грешката е ирелевантна. Не всяка грешка е релевантна- ЗЗД споменава три от тях, за да установи ограничено значение на две и да отрече третата. При приемането на наследството, грешката е изрично изключена като основание за унищожаване (така чл. 54 (2) ЗН). Законът дава възможност на наследника да поограничи възможността си, когато е станал жертва на тази грешка (чл. 55 ЗН)- Мислим си, че няма банков кредит, но се оказва, че го има. Появява се нахален заветник, който ни отстранява от недвижимия имот. Оказва се, че приемаме банковия кредит, но вече нямаме имота, който сме надявали да покомпенсира донякъде. Чл. 55 ЗН казва, че наследникът не е длъжен да удовлетвори заветите извън стойността на наследството или ако те накърняват неговата запазена част. В случая, това е нещо като естествено право- заветникът има право да го търпи, но може и да не го търпи.

Често се поставя въпросът, може ли да намерят приложение чл. 134 и чл. 135 ЗЗД при приемане на наследство, респ. при отказ от наследство?- Когато наследникът бездейства и кредиторъте му не могат да се удовлетворят от неговото имущество, но могат да получат наследството, не могат в този случай да упражнят чл. 134 ЗЗД. Чл. 51 ЗН не върши работа на кредитора. Идея на чл. 51 ЗН: Аз съм длъжник на наследствената маса и аз горя от желание да изпълня някому. Още повече, това, което трябва да изпълня, е прасе- прасето води до разноски във всяка минута от своето съществуване. Искам да се освободя от прасето. Забавата на кредитора не помага, защото не знаем кой точно е кредиторът ни, а кредиторът, който не е такъв, малко трудно ще изпадне в забава. Това е едната ситуация. Другата ситуация е- не длъжник на наследствената маса, а кредитор на наследствената маса, който тръгне да съди няколко. Обаче рискува, ако предяви искове срещу онези, които му изглеждат като наследници. Но това върши работа на лица, които са длъжници, респ. кредитори, на наследствената маса. В някои случаи може да свърши работа и на наследниците, но няма как. По чл. 134 ЗЗД проблемът е, че не може да добавяме ново имущество в патримониума на длъжника. Така би се заобиколила забраната за натрапени дарения и несеквестируемостта (например ако длъжникът има един хубав имот, да му натрапим още един, за да изпълняваме върху хубавия). Доц. Таков не е 100% сигурен, че приемането на наследство е строго личен акт. В някои случаи може да бъде такъв, но невинаги е така. Според доц. Таков, трябва да се преценява във всеки конкретен случай. При отказ на наследника от наследството, който също би трябвало да е дълбоко личен акт, но чл. 56 ЗН ни казва, че отказът може да бъде унищожен от кредиторите на отказалия се наследник, доколкото те не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника. След като може да се отменя отказът от наследство, тогава защо да не можем по чл. 134 ЗЗД да назорим длъжника да го приеме? По чл. 56 ЗН, според доц. Таков подлежи на отмяна както изричният, така и мълчаливият отказ, иначе би се стигнало до твърде лесно заобикаляне на защитата по чл. 56. 

Срок за приемане няма. Сроковете, които са изтекли до отмяната на чл. 50 ЗН, са произвели своето действие и едно последващо приемане няма как да произведе действие. Сроковете, които не са изтекли до 1992г., вече се ирелевират и не може да се приеме, че продължават да текат. Ако срокът за приемане е бил изтекъл по стария закон, но след това настъпи реституция, относно реституираните имоти се счита, че са новооткрито наследство.

3. Изрично, конклудентно и предизвикано приемане.

Изричното е чрез писменото заявление до РС, което се вписва в „особена за това книга“. „Особена за целта книга“ се родее с „нарочен за целта регистър“. Въпросът е, вписването ли поражда действие или получаване на заявлението от районния съдия?- При липса на придадено особено действие, вписването има значение само с оглед даване на гласност на спора за имоти. Иначе казано, за да покажат „мускули“ регистрите, законът трябва изрично да предвижда това нещо. И в случая, вписването в книгата няма никакво конститутивно действие. Странното е, че тази книга дори не е и публичен регистър. Така че приемането и отказът произвеждат действие с факта на подаване на декларацията до районния съдия. Декларацията се подава лично или ако се изпраща, трябва документът да е автентифициран в достатъчна степен. Вж. чл. 589 ГПК- такъв документ е и завещанието.

Конклудентните действия са такива, които несъмнено предполагат намерението на наследника да придобие имота. Безспорно това са разпоредителните действия с имота, както и укриването на наследствени имущества. Проблемът е, че укриването на наследствено имущество представлява престъпление, поради което ще трябва да сезираме прокуратурата. Лошото е, че ако прокуратурата не се самосезира, ще сме в тъпата ситуация, да се позоваваме на престъпно обстоятелство, без да имаме установено престъпление, при което гражданският съд няма да го приеме. Според едно разпространено схващане, което доц. Таков споделя, воденето на ревандикационния иск е също разпоредително действие, тъй като може да доведе до изгубване на правото на собственост. Предявяването на иск за делба също така е еднозначна индикация за приемане на наследството, извършването на доброволна делба и споразумението за разпределение на ползването на наследствен имот също следва да се приеме за такова действие. Простото управление обаче не е приемане на наследството- ползването на покъщнина, поддържането на имота, подаването на декларации за облагане с данък наследство, а и плащането на данък върху недвижимите имоти, също се приемат за съхранителни действия, с оглед на това да се избегнат наказателни лихви и глоби. Ако нашият последващ отказ в тези случаи ползва някого, ще можем да си искаме разноските от него. 

Може ли да се извърши оттегляне на приемането?- Още от РП е казано, че „веднъж наследник, винаги наследник“. Можем да прилагаме по аналогия правилата за оттегляне на офертата по чл. 13 ЗЗД. 

Много хора се отказваха от наследство поради Закона за собствеността на гражданите, който предвиждаше, че едно семейство може да притежава едно жилище. ЗСГ е отменен още през 1988г. Лошото е, че тълкуването на закона стигаше дотам, че не можем да имаме повече от едно жилище и когато имаме съсобственост върху повече от половината от едно жилище. За да не плащат двойни такси, имаше практика между съсобствениците единият да се откаже в полза на другия. Проблемът е, че малкият брат преди отказа се е разпоредил с наследственото имущество се е разпоредил с имущество под някаква форма. В тези случаи, последващият отказ няма да произведе действие. 

Приемане по опис

Има за цел да ограничи отговорността на наследника за задълженията на някогашния наследодател. Тази необходимост произтича от това, че в момента на приемане на наследството, две имущества се сливат в едно неделимо цяло- имуществото на наследника. Това означава, че ако активът на наследника е по-малък от пасива на наследството, кредиторите на наследствената маса биха били щастливи, но не и наследниците. Затова законът установява възможност да се отговаря само до размера на актива на наследствената маса. Това не е класическото separatio bonorum от римското право. Имаме ограничение на размера на дълга, но не и на имуществото, върху което може да се изпълнява.

Този способ не важи за заветници, защото при тях се предполага да нямаме пасиви. При заветниците може да имаме пасиви, и това ще е ситуацията на тежест, но тогава заветникът може да не приеме завета с тежестта. 

Има ограничения за лица, които се смята, че не могат да се грижат за своите работи: 

1. Държава; 

2. Недееспособни  

3. Обществени организации. 

Възникват въпроси- а общината?- Въпросът за приемане по опис стои само при държавата. На следващо място, какво следва да разбираме под обществени организации?- Според доц. Таков, тук във всички случаи трябва да включим органите на публичната власт. Големият въпрос е за сдруженията и фондациите по ЗЮЛНЦ, политически партии, професионални съюзи. Ако трябва да изхождаме от това, че някакъв обществен интерес трябва да бъде защитен, би следвало да приемем, че тук влизат сдруженията и фондациите в обществена полза. Когато се касае за такива в частна полза, не е необходимо. За политическите партии и професионалните съюзи, доц. Таков е раздвоен, но смята, че по-скоро не трябва да им се даде такава защита. 

Друг въпрос във връзка с чл. 62 ЗН е какво ще стане, ако все пак приемат без опис? 

1. Не са приели 

2. са приели, но се счита да са приели по опис?

Според доц. Таков, по-правилен е първият вариант. Описът е част от ФС, необходима предпоставка, за да произведе приемането действие. Но преобладаващото схващане е, че са приели и се фингира, че е по опис. 

Начинът на извършване на описа е уреден в ЗН и в производството по открито наследство- чл. 553-559 ГПК. Освен в това производство, извършването на описа е уредено в чл. 465 и сл. и чл.483 и сл., и 515- за други правни обекти. Така че на едно място е уредено извършването на описа, а на друго място- производството по открито наследство, а на трето място са уредени особените задължения на наследника при извършването на описа (чл. 63 и сл. ЗН). Но ЗН съдържа особени правила, като казва, че наследникът е длъжен да заяви дали приема под опис. Ако не го направи, губи изгодите от това, най-вече ограничената отговорност. Чл. 65 ЗН- Наследник, приел по опис, е длъжен да се грижи както се грижи за собствените си имущества. Не може да отчуждава имуществото в продължение на 5г., респ. на 3г. Нарушаването на тази забрана не води до нищожност, а до отпадане на ограничената отговорност. Невинаги противоречието с императивна ПН влече нищожност. В PECL е установено, че когато имаме противоречие с императивна ПН, това води до последиците, установени в съответната ПН. Когато правилото не съдържа последицата, съдът може да обяви договора за недействителен, за напълно действителен или да го измени- Принципите дават безкрайна свобода на преценка, но в някои случаи и нашият закон установява подобна свобода (напр. чл. 33 ЗЗД). При преценката дали да го прогласи за нищожен, да го остави в действие или да го измени, съдът следва да изследва целта на забраната, укоримостта на поведението, социалната функция на забраната, умисълът, дали има други санкции при накърняване на съответното прави, и т.н. Така че и в случая на чл. 65 ЗН имаме случай на накърнена законова забрана, която води до последици, различни от недействителност. 

Чл. 66 ЗН – Гениално самоизпълняващо се правило. Имаме възможност да поискаме защита, но ако пропуснем тази възможност, законът казва „кой превари, той завари“. Т.е. трябва да проявим съответна бдителност за защита на правата си. Това е едно типично либерално правило, което напомня на привилегиите по ЗЗД. 

Следваща последица – Отпадане на изгодите. 

Има и задължение за даване на сметка на кредиторите и заветниците (чл. 65 (2) ЗН). Недаването на сметка обаче не води до отпадане на ползите от описа.

Чл. 62 ЗН – Приемането по опис от един от наследниците ползва останалите. Но не лишава другите наследници от правото да приемат наследството направо или да се откажат. Когато единият е приел по опис, а другият- по право, кредиторите ще могат да насочат изпълнение към единия, но до размера на приетото наследство. А тогава какво означава, че описът ползва и останалите?- Ако единият наследник извърши описа, след това друг ако реши, че приема по опис, той няма да има нужда да извършва опис на свой ред. Т.е. дава им възможност да се ползват от извършеното охранително производство.

Отказ от наследство - да се обърне внимание на ефекта уголемяване дяловете на останалите сънаследници. Кои са „останалите“?- Призованите, всички или нещо друго? Първо, следва да се отграничат хипотезите на наследяване по закон и отказ от наследство, наследяване по завещание и отказ от завещание и на завет. При завета, няма проблем, защото заветниците нямат задължение да удовлетворяват другите наследници с това, което им е завещано. Ако универсален наследник по завещание се откаже и има други наследници по завещание, приема се, че те не увеличават дяловете на останалите, а делът на отказалия се отива в полза на наследниците по закон. Когато имаме отказ от наследяване по закон, тогава ще се увеличават дяловете на останалите сънаследници по закон. С уточнение, че се увеличават дяловете на сънаследниците от коляното на отказалия се. Това е установено с Постановление № 4 от 1964г. на ВС. 

Статия В. Петров: „За уголемяване на дяловете по завещание“; Съвременно право № 1/ 2011г. Класическите тези са в монографията на проф. Цанкова за завещанието и в учебника на Хр. Тасев.

Наследствена трансмисия: Има един регламент № 650 от 2012г. Първо, той отменя сериозни части от КМЧП. Тази отмяна не е изрична, а просто е преодоляна от регламента по силата на принципа на примат на регламента. Още една особеност- това е уредено от регламента не само за отношения в рамките на ДЧ на ЕС, а за всякакви ПО с международен елемент. Урежда приложимото правило при наследяването (чл. 20 до чл. 38). Урежда и нов институт- Европейско удостоверение за наследство. ЕУН не отменя националните удостоверения, а съществува наред с тях. Неговата цел е да можем да се легитимираме като наследник. Вж. чл. 628г и сл. ГПК. Има ограничено във времето действие- 6 месеца от момента на издаването. На следващо място, интересно при това удостоверение за наследство е, че създава презумпция за добросъвестност на трети лица, които след като са го видели, са действали съобразно с него. Т.е. освобождава ни от необходимостта да изследваме наследяването по закон- това е проявление, подобно на действие на регистър и е израз на общия принцип за правомерно доверяване на правната привидност. Какво доказва удостоверението, можем да видим в чл. 63 от регламента. На следващо място, интересна е уредбата на т.нар. автентичен акт- дефиниран е в чл. 3, пар 1, буква „и“ от регламента. Действието на автентичните актове е уредено в чл. 59 до 61 от регламента. Автентичен акт е всякакъв акт, който е удостоверен относно своето съдържание или авторство от надлежен държавен орган, например обявено саморъчно завещание, нотариално завещание, решение по иск за наследство, съдебна делба, доброволна делба (доколкото е извършена с нотариална заверка на подписите), изричен отказ или приемане на наследството, удостоверението за извършен презумптивен отказ от наследството по чл. 51 ЗН, както и удостоверението за наследници, което се издава от общината.

59. ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ – НАСЛЕДСТВЕНА ОБЩНОСТ

Това е наследствената общност. Тя се разпростира върху всички неделими по закон и естество вещи. За делими вещи не се поражда наследствена общност, а се разделят по право. 

Акциите – съвместно за останалите , които не са кратни на броя на наследниците. 

Обособеността не се отнася до отговорността, а с цел други операции – чл. 67 (разделяне на имуществото); приемане по опис, чл. 66 и 68 от ЗН. Обособеността на наследствената маса проличава и когато продаваме наследство – купувачът придобива всички активи и пасиви, без купувачът да придобива качеството наследник. 

Чл. 58 – наследникът може да упражнява владелчески искове дори и преди да е приел наследството. Наследниците се считат да са въведени във владение. Владение/държане упражняват получилите наследството. ТР 85/1968 + 6/1974 . 

Чл. 280 ГПК – подлежат на касационно обжалване решения, които противоречат на задължителната практиката на ВКС. В различни времена различни по наименование актове са били задължителна практика. В България има само феноменът задължителна практика на върховната съдебна инстанция – последни сме от Източния блок, които я поддържаме. Задължителната практика е в противоречие с разделение на властите – тя си е нормотворчество. Тя не е необходим инструмент. 

Прекъсваме ли давност с ревандикация, или е необходим установителен иск? Практика: когато можем да предявим ревандикация, не можем да предявим установителен иск. Изключение: ответникът владее на основата на констативен нотариален акт – тогава само установителен иск. Лишено от смисъл. 

Последици от деловостта на общността: 

• Съвместно и съразмерно носене на тежестите и разноските;

• Можем да искаме разпределение на ползването – един договор за разпределение на управлението това дали е действие на управление или на разпореждане и така да се счита за приемане на наследство. Аналогия от наем – ако е под 3 години – на управление, ако е повече от 3 години – разпоредително действие;

• Искане за обезщетение за ползване, плодове, подобрения – чл. 31, 98, 71, 72 ЗС, чл. 91 ЗЗД – последното е за подобрения на движима вещ. 

За разлика от съсобствеността – при продажба на наследство не е необходимо да предложим на сънаследниците преди да продаваме на ТЛ, но ако продаваме частта си от определен наследствен имот – по правилата на ЗС – подканяме първо сънаследниците да изкупят. Правилата се тълкуват СТРИКТНО!

Значение има разпореждането със сънаследствени вещи – разпореждания на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако те не се паднат в негов дял при делбата. 

ТР 72/85 и 1/2004 – посочени са в сборниците на СК. Този вид недействителност е много особен – особен вид относителна недействителност – на нея могат да се позовават само сънаследници, които не са извършили разпореждане с нея. 

60. ОТНОШЕНИЯ МЕЖДУ СЪНАСЛЕДНИЦИТЕ И ТРЕТИ ЛИЦА. ОТГОВОРНОСТ ЗА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА И ЗАВЕТИТЕ.

Искове на сънаследнциите – владелчески искове преди всичко. 

Чл. 58 ЗН.

Чл. 108 ЗС. Може и негаторен иск, може и установителен иск – за собственост ТР 178 от 1986 ОСГК, 405 от 2011 на ВКС по гр. Дело 6 от 2011 г. 

Спорният иск за наследство – 110 ГПК – искът за наследство още по стария процесуален закон е бил признат от теорията и практиката, стария ЗН не го е уреждал.

Кога е нужен искът за наследство – този иск е еманацията на 57 от ЗН, з се олуичава че ревандикацията не е удобна за наследника, з може да не може да се легитимира като собственик (т..е неговия наследодател е бил собственик) може да не владее имота и ще трябва да му признаем иск,с к да се защити и това е искът за наследство по 110. 

Кога се предявява и с/у кого – (това е псорът) – предявява се с/у лица, к се легитимират като наследници или с/у лица, к оспорват право, к наследодателят е имал (сервитут на преминаване) и в този смисъл не се дава възможност на лицето да го упражни (наследника) и то може да предяви този иск за наследство. Във Фр и Италия се признава този иск с/у всеки който владее, а в Германия – с/у тия к владеят pro herere. Трудно е да се докаже тази предпоставка – някой владее, наследникът трябва да доакзва, че не само владее, но и твърдейки че е наследник и наследника трябва да доказва че той владее ТВЪРДЕЙКИ че е наследник, а този същия може да каже че просто не е. 

(споровете) Наследодател може да води само владелчески иск, а наследника може да води два иска – владелчески и наследнически. Наследодателя може да е изпуснал 6м срок, а искът за наследство не е ограничен в срок. 

Активно легитимиран – всеки наследник, но не може лице, к е купувач по 212 ЗЗД, з няма качеството наследник.

Пасивни легитимиран – лице, к владее про хереде (пречи на друго лице да упражнява някакво право).

Искът може да бъде заведен и с/у лице, к отрича нашето качество наследник – лице, к казва, че е единствен наследник. С/у лице, к не владее макар че твърди че владее иск не може да се води. Може да е с/у лице,к не владее, но му пречи да упражнява право (със сервитут). Можело и с/у лице, к е отказало да изп зад на наследодателя.

Предмет на иска – може да е различен. В зависимост от това с/у кой и за аккво водим иска. (спорве дали е владелчески, собственически и т.н.) 

Искът се завежда по местооткриване на наследството, а местната подсъдност по 109 е специална по отношение на иска по 110, т..е ако ще водим иск за наследство и става въпрос за недвижим имот, трябва да си го водим по мястото където е имота.

Т.е. ако нямаме как да се защитим може да си търсим правата с този иск (110ГПК).

Заветници – те могат да бъдат намалявани, ако накърняват запазена част – чл. 66 (2) ЗН. Заветът може да се накърни от искане за възстановяване на запазена част и от претенция на кредитор на наследството. Дарените са засегнати при кредитори на наследника – с Павлов иск – не е споменато в ЗН, но и те са в кюпа. 

Проблем при тълкуване на чл. 66 (2) и чл. 69 ЗН. Искът е ограничен с 3-годишен срок с много неопределен начален момент – последното плащане. Чл. 68 – не е иск на кредиторите според Таков, а е на наследниците, които е трябвало да платят извън или свръх активите на наследството. 

Чл. 55 ЗН. Казва се, че наследниците не са длъжни да удовлетворят внезапно появили се завещания? Таков – активно легитимиран по чл. 68 е само наследник, който е платил свръхактива на наследството. Той не е на наследник, който е просто увреден с оглед запазената си част.

 Може ли заветник, чийто завет е намален по чл. 68 или са посегнали кредиторите по чл. 66 (2) ЗН, да поиска от наследниците по закон? Когато сме приели без да знаем, че има завети – не сме длъжни да ги удовлетворяваме извън запазената си част, камо ли друго. Затова заветникът е след кредиторите. 

Отделяне на наследството – средство на кредиторите на наследодателя. За кредиторите на наследника – чл. 135 ЗЗД. 

Солидарност не възниква! Тя трябва да е законовоустановена или уговорена. При неделими задължения – солидарност по право. Когато задължението е неделимо по съществото си, то остава такова и за наследниците. Има задължения, които са неделими по естеството си или по уговореното. При неделими задължения – остава и за наследниците неделимо – изрично в ЗЗД – солидарно задължение. Тук може да възникне само пасивна солидарност. Чл. 150 (2) – обезпеченията са неделими – залоги  ипотека. Солидарната отговорност на порътчителя остава солидарна отговорност на наследниците, но върху тях преминава солидарния характер на отговорността с главния длъжник, но помежду им си има разделение.

Ефект на сливането дали настъпва?

Таков – дълбоки съмнения в законовата му установеност. Няма да настъпи, когато наследникът има задължение към наследодателя си и когато продаваме наследството. 

Забава, в която е изпаднал наследодателя – тя не се заличава, но тя не се продължава след смъртта му – чл. 84 ЗЗД – за да продължи – трябва покана и 7-дневен срок.

Принудително изпълнение.

Ако е започнало срещу наследодателя принудително изпълнение – нужна е нова призовка за доброволно изпълнение от наследниците – чл. 428 (3) ГПК. 

Ако вече са започнали изпълнителни действия, тогава се спира изпълнението, за да се даде възможност за доброволно изпълнение – чл. 432 (1) т. 3 ГПК. 

Ако наследодателят е водил процес/инициирал заповедно производство и е снабден с изпълнителен лист – ползваме неговия – чл. 429 (1) ГПК. 

Ако е издаден изпълнителен лист срещу наследодателя ни – той важи и за нас. 

Res inter alios acta

Делба на наследство между сънаследниците – не променя нищо. 

Разпореждане на наследодателя наследниците му да придобиват в различни квоти задълженията му. Не обвързва кредиторите по никакъв начин – те могат да си търсят дължимото според законовите разпореждания. 

Ако наследниците са си разпределили задълженията по начин, различен от предвидения в закона – не засяга кредиторите. 

Продажба на наследство – става ли купувачът на наследство длъжник на кредитора. Мъгляв въпрос – Кожухаров – прилагат се правилата на встъпване в дълг, но аргументация няма. 

61. Делба на наследство – общи положения, видове, действие.

62. Доброволна Делба

63. Делба, извършена от наследодателя приживе.

Делбата е комплексен институт, който включва различни материи. Включва както материални, така и процесуални норми. Правната уредба е разпръсната в няколко нормативни акта : чл. 34-36 ЗС; чл. 69-80 ЗН; чл. 341-355 ГПК; чл. 200 и сл ЗУТ.

1. Делбата е способ за прекратяване на съсобственост и то на всякаква съсобственост. ЗН говори за делба на наследство само че чл. 34 ЗС препраща към правилата на ЗН. Тази съсобственост може да е възникнала от някаква сделка; наследяване; прекратяване на СИО и всякакви други факти. Само СИО не може да се прекрати с делба; когато самата СИО се прекрати в резултат на прекратяване на брака, чак тогава може да се стигне до делба.

2. Титуляр на правото на делба е всеки един съсобственик независимо от неговия дял. Това е субективно преобразуващо право и се упражянва по съдебен ред с конститутивен иск. Може и извънсъдебно, но тогава не е преобразуващо правото. Според ЗС това право не се погасява по давност. Няма ограничение кой срещу кого го иска; важното е да има съсобственост. 

3. В делбата трябва да участват всички съсобственици, независимо дали стаа дума за съдебна или доброволна делба. В противен случай делбата е нищожна – чл. 75 ЗН. Не е задължително всички съсобствени имоти да се включат. Спокойно може някой от имотите да остане неподелен и впоследствие да бъде делен на собствено основание.

4. Основен принцип при делбата е, че при възможност всеки от съсобствениците трябва да получи дял в натура – чл. 69, алл. 2 ЗН. Този принцип е посочен и в ТР № 63/1965г. на ОСГК на ВС. Това обаче не винаги е възможно – в този случай няма пречка да се направи допълване с пари. Този принцип в миналото е признаван едва ли не за задължителен като се е смятало, че ако единият получи имот, а другият уравнение в пари, това било продажба, а не делба. В момента няма такова разбиране и се третира като делба. Има ТР № 3/2013г. на ОСК на ВКС – възможно ли е единият съделител да получи вещ, а този, който е получил имот да се задължи да гледа и издържа другия съделител? И това делба ли е или е договор за гледане и издръжка? ТР казва, че в този случай пак има делба.

5. Какви права могат да бъдат предмет на делба? Вещните права могат да са предмет на делба; ограничените вещни права могат да бъдат предмет на делба (има се предвид правото на строеж и на надстрояване и пристрояване); влогове; дялово участие; ценни книги.

6. Какво става ако при делбата някои от съсобствениците са недееспособни (напълно запретени и ограничено запретени) или отсъстващи? Трябва да има съдебно разрешение. Какво ще стане ако едно лице прехвърли делбата с договор за прехвърляне на наследство, кой ще участва в делбата? Приобретателят. Ако по време на делбата се прехвърли дяла от наследството, тогава делото ще продължи между страните, които са започнали процеса. Приобретателят може да встъпи като подпомагаща страна или да бъде привлечена. По съгласие на всички страни лицето, което е станало титуляр на спорното право по време на процеса, може да замести първоначалната страна.

7. Възможно е да имаме една съсобственост, която в единия дял пак има съсобственост, например между наследници – в този случай първо се прекратява съсобствеността с трети лица и след това се прекратява съсобствеността между сънаследниците. Това се казва в ППВС № 4/1964г. Няма пречка да се започнат паралелно и двете, но до съставянето на разделителен протокол между сънаследниците, трябва да е приключила първата делба.

8. Видове делба : доброволна; съдебна; приживна делба. Има монография на Кръстьо Цончев – Съдебната делба; има на С. Тасев – Делба на съсобственост. Има и ППВС № 7/1973г.

8.1. Доброволна делба – тя е многостранна сделка, защото волеизявленията на страните не са насрещни, а са еднопосочни. Доброволната делба е възмездна сделка. Ако някой от съделите участва без да получи дял, с дарствено намерение, той извършва дарение, инкорпорирано в договора за делба, но трябва да се спазят изискванията за форма. Това е консесуална сделка – тя се счита за сключена от момента на постигане на съгласие. Това е формална сделка, защото ЗС казва, че договор за доброволна делба се сключва в писмена форма с нотариална заверка на подписите ако в делбеното имущество има недвижим имот или движима вещ над 50 лева. Затова по дефиниция делбата е неформална сделка, макар че на практика си е формална. Когато има недвижими имоти в съсобствената маса, договорът за делба подлежи на вписване в Имотния регистър. Това е сделка на разпореждане. Делбата, независимо от това в каква форма се извършва, има конститутивно действие. Тя не се е приемала за такава по стария ЗН. Делбата има вещно-транслативно действие – съсобственикът отстъпва едни идеални части от една вещ и получава идеални части от други вещи. Това става не с някакво обратно действие, а от момента на извършване на делбата. В това се състои конститутивното действие на делбата. Чл. 73 ЗН – ако след делбата единият съделител претърпи евикция по причина, предшестваща делбата, то тогава другите съделите му дължели обезпечение. Приема се, че се дължи обезщетение за претърпяната евикция. В 2 хипотези тази отговорност е изключена – на първо място може да се уговори в договора за делба; на второ място ако е воден съдебен процес срещу този съделител и той не се е бранил добре, т.е. ако не е положил дължимата грижа и е водел зле процеса. Доброволната делба има олекотена форма за прехвърляне на недвижим имот. Доброволната делба може да се сключи и като съдебна споготба – това е материално правен договор и страните могат да поискат от съда да я утвърди и той го прави това с определение. С това определение делбата придобива публичнопранви последици. Ако страна по договора за доброволна делба е държавата или общината – ако е държавата, трябва да има заповед на областния управител по местонахождение на имота. На базата на тази заповед държавата може да участва като страна по договор за делба. Като страна в самата сделка ще участва областният управител. Ако съделител е общината – решение на Общински съвет и на базата на него да се сключи договор за делба като представител по сделката е кметът на общината.

8.2. Съдебна делба – уредена е като особено исково производство в чл. 341-355 ГПК. Тя е исково производство, защото е спорно, състезателно производство. Тук особеното е, че всички се третират и като изщи и като ответници едновременно. Това напрактика означава, че този, който е предявил иска, не може да направи отказ от него. Тя е особено производство, защото за нея има специални правила. За неуредените въпроси се прилагат правилата на общия исков процес. Компетентен е винаги районният съд, независимо каква е цената на иска. Когато става въпрос за делба на наследство, компетентен е съдът по местооткриване на наследството – по постоянен адрес на наследодателя. Ако е за съсобственост, която произтича от друг факт, тогава компетентен е районният съд по местонахождение на имота. Когато предмет на делба са движими вещи, компетентен съд е районния съд по постоянния адрес на ответника. Това производство има 2 фази : всяка фаза приключва с решение, което може да се обжалва по общия ред. Първа фаза е т.н. фаза по допустимост на делбата – в нея с решението се решават следните въпроси : межди кои лица се допуска делба; върху кои вещи се допуска делба; в какви дялове се допуска делба. Възможно е решението да съдържа и други диспозитиви – ако в делбата има движими вещи, съдът трябва да се произнесе кой ги държи. Тук съдът може да допусне и някакво временно разпределение на ползването. В тази фаза е допустимо да се предявяват и съединени искове за нищожност и унищожаемост на завещание; допустим е да се предявяват искания за възстановяване на запазена част; допустимо е оспорване на осиновяване, т.е. унищожаването му; допустимо е оспорване на произход; оспорване истинността на писмени доказателства. Те се допускат да се разглеждат от районен съд, въпреки че са подсъдни попринци на окръжен, защото са преюдициални за въпроса на делбата. Само за целите на делбата се разглеждат тези въпроси и по отношение на тях решението няма сила на пресъдено нещо. Възможно е съдът да не допусне делба и тогава няма да има втора фаза. Ако съдът допусне делба, с това се прекратява първа фаза. В тази първа фаза се решава въпросът по чл. 12, ал. 1 ЗН. Съдът задължително с това решение насрочва заседание за втора фаза. Втората фаза вече е по реалното извършване на делбата. Идеята е да се получат релани дялове еднолична собственост. Тук се извършва заключение на вещото лице, което дава оценка на отделните вещи. На базата на него съдът изготвя разделителен протокол. Впоследствие трябва да се извърши разделение на отделните дялове между отделнтие ъделители – това в закона пише, че става с теглене на жребии. Ако тегленето на жребий е невъзможно или би създало големи неудобства, тогава съдът разпределя дяловете. В тази втора фаза голямо значение има първото заседание по делото, т.к. там трябва да се предявят някои въпроси, т.к. иначе се преклудира правото на страните – в това заседание най-късно се предявяват : исканията по сметките, т.е. съсобствениците може да имат някакви вземания помежду си във връзка например с тази съсобственост; ако има някакво искане по чл. 12, ал. 2 ЗН; искането по чл. 349 ГПК – за възлагане на неподеляем жилищен имот. Има 2 хипотези – съгласно чл. 349, ал. 1 ГПК ако даден имот е бил СИО, тогава съпругът на когото е предоставено упражянването на родителските права и няма друго жилище може да иска възлагане в своя дял на този жилищен имот;той ще трявб да уравни дяловете на останалите ако се налага; по ал. 2 на чл. 349 ГПК ако друг сънаследник, който е живял в тои жилищен имот към момента на откриване на наследството и няма други жилище, може да поиска да му се възложи в дяла. Ако има и двете хипотези по ал. 1 и ал. 2, тогава преимущество има съпругът. Приема се в практиката, че тези разпоредби важат само за наследствена общност, т.е. ако съсобственост е възникнала по друг начин, не може да иска такова възлагане. Тогава имотът трябва да се изнесе на публична продан. Когато има възлагане в дял, този, в чийто дял се пада имотът, трявба да плати парично уравнение на останалите сънаследници и то в 6-месечен срок. Ако не го направи, това решение за възлагане се обезсилва по право и тогава може да се възложи на другия, който е направил искане.

8.3. Приживна делба – уредена е вл. 77-80 ЗН. Това напрактика не е делба, защото делбата е способ за прекратяване на съсобственост. Тук няма съсобственост. Едно лице приживе разпределя своите права между своите потенциални наследници. Целта е да се предовтрати възникването на една съсобственост. Няма пречка едно лице със съвсем отделни актове във времето да извърши разпореждане, но това не е точно приживна делба. Ако едно лице реши в един акт да разпредели тези имоти, тогава този акт е приживна делба и се подчинява на правилата на тази делба. Тази делба се извършва по 2 начина : делба-дарение и делба-завещание. Делбата-дарение поражда действие веднага в момента на извършването й. Това е договор между собственика на тези имоти и неговите потенциални наследници. Тази делба се подчинява на правилата на чл. 225-227 ЗЗД. В зависимост от характера на правата, делбата се извършва в различна форма. Спазват се общите правила за форма по ЗЗД. В тази наследствена маса при този вид делба не може да се включи вещ, която наследодателят не притежава. Делбата-завещание – тя ще породи действие след смъртта на завещателя. Тя е отменима във всеки един момент. Може да бъде извършена в една от двете форми, допустими за завещанието – саморъчна или нотариална. Тя изглежда по скоро като съвкупност от завети, но те с правят с един акт. В този случай няма пречка този завещател да включи в наследствената маса вещи, които все още няма, но се очаква да придобие. Дали притежава тази вещ или не, се преценява към момента на откриване на наследството. При приживната делба наследодателят задължително трябва да включи в нея наследниците със запазена част – независимо дали е делба-дарение или делба-завещание. В противен случай делбата е нищожна. Задължително трябва да се включи наследник със запазена част, независимо дали накурнява запазената им част. В тази приживна делба трябва да се включат задължително призованите наследници със запазена част – т.е. съпруг и деца. Това не е договор върху неоткрито наследство.

9. Недействителност на делбата

9.1. Доброволна делба – тя се подчинява на общите правила на чл. 26-35 ЗЗД. Ако не е включен някой от съсобствениците, делбата е нищожна. Чл. 74 ЗН – ако единият от съсобствениците бъде увреден в своя дял с повече от ¼, то това е основание за унищожаемост. Това би следвало да е приложимо към доброволната делба, а не и спрямо съдебната.

9.2. Съдебна делба – тук има съдебно решение. То може да е нищожно; недопустимо и неправилно. Нищожно е ако е постановено от незаконен състав или пък ако не е подписано от съдията; ако не е включен някой сънаследник. Недопустимите решения се обезсилват – нарушени са процесуалните предпоставки за правото на иск. Ако съдът присъди нещо повече от това, което е поискано. Едно решение може да бдъе неправилно – да не отговаря на действителното положение. 

9.3. Приживна делба – тя се подчинява на режима на дарението и на завещанието. Там трябва да се съобразят техните основания за недействителност. Трябва да се включат всички наследници със запазена част, иначе има нищожност.