ЛЕКЦИИ ПО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО – ОСОБЕНА ЧАСТ

 

ЛЕКЦИИ ПО НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО – ОСОБЕНА ЧАСТ

Проф. Александър Стойнов

Учебна 2008 / 2009 година

СУ „Св. Климент Охридски”

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ СТОПАНСТВОТО

 

            Уредени са в гл. 6 на Особената част на НК.

Не е правилна употребата на престъпления против стопанството, защото всички те са престъпни посегателства с икономически характер, т.е. така към тях се включват и престъпленията против собствеността.

Престъпните състави са обусловени от съществуването на централизирано стопанство, основано на особените форми на обществена собственост, уредени в конституциите от 1947 г. и 1971 г. По това време значителни имущества се предоставят за стопанисване на лица, които нямат отношение към собствеността на имуществото. Много от тези престъпления губят значението си при децентрализирането на стопанската дейност.

Обща характеристика и система

Родов обект – обществените отношения, които осигуряват правилното управление на стопанската дейност; засягат изискванията за осъществяване на стопанската дейност. Позитивната уредба на тези престъпления е извън НК. Правните норми в НК защитават изисквания, които се съдържат в други нормативни актове, като тези изсиквания се основават на действителността на обективните икономически закони. Тези изисквания се разделят в три групи:

1.       Изисквания, които се отнасят до всички или повечето стопански отрасли;

2.       Изисквания, които са специфични за даден отрасъл и важат за отделен стопански отрасъл;

3.       Изисквания, които са специфични условия за осъществяването на стопанската дейност – установени с митнически режим, остойностяване на стопанския обмен.

Системата на престъпленията против стопанството се дели на три части:

1.       Общи стопански престъпления – засягат общоважащите изисквания за осъществяване на стопанската дейност. Във всички сфери на стопанството – раздел I; специфичен вид общостопански престъпления – престъпления против кредиторите – раздел Iа;

2.       Престъпления против отделните стопански отрасли – раздел II – тези престъпления могат да се осъществят в отделните стопански отрасли – селско стопанство, промишленост, търговия, услуги. Транспортната дейност е изключена от тази система – те са вид стопански, но и в същото време общоопасни престъпления.

3.       Престъпления против митническия режим и паричната и кредитната система – не е типичен вид стопанска дейност. Митническият режим е част от финансовата и данъчна система и, следователно, по-удачното му място би било в глава 7.

Престъпления против паричната и кредитната системи – тези системи не са типична стопанска дейност в т. см., защото няма пряко производство и разместване на материални блага, но има чисто икономически аспекти – обслужват пряко обмена на стоки и услуги. Следователно, те са част от системата на престъпленията против стопанството.

Разграничение на престъпленията против стопанството от престъпленията против собствеността – при престъпленията против стопанството деецът не въздейства пряко върху материални обекти, като няма непосредствено присвояване или сменяне на фактическа власт върху предмета на престъплението.

Разграничение от административните нарушения – различават се по характера и степента на на обществената опасност. Те определят дали дадена проява трябва да се определя като административно нарушение – чл. 424 НК.

 

 

 

ОБЩИ СТОПАНСКИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ

 

            Обект – общите за всички стопански отрасли изисквания за правилно управление на стопанската дейност.

            Система:

1. Безстопанственост – чл. 219 НК;
2. Сключване на неизгодни сделки – чл. 220 НК;
3. Издаване на стопанска тайна – чл. 224 НК;
4. Престъпления против ценовия режим – чл. 225 – 225в НК;
5. Корупционни аспекти при осъществяване на стопанската дейност – чл. 225в НК;
6. Противозаконно упражняване на стопанска дейност – чл. 226 НК – архаична разпоредба.

 

Съществува голямо разнообразие на изпълнителни деяния, като престъпленията са главно резултатни, но има и формални. При някои от тях се изисква особен субект.

Криминологична характеристика – общият ръст е минимален, съществува ниска разкриваемост, изключително вредоносни престъпления.

 

БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТ

 

Нормативната уредба е в чл. 219 НК, като в (1) и (2) са уредени двата основни състава.

Непосредствен обект – обществените отношения, които осигуряват правилното ръководене, управление, стопанисване и запазване на имуществото и правилната стопанска дейност въобще.

Чл. 219 (1) НК

Субект – длъжностно лице, на което е възложено ръководенето, управлението, стопанисването и запазването на определено имущество; длъжностно лице, на което е възложено ръководенето на определена стопанска дейност. Т.е. това е длъжностно лице, което осъществява стопанска дейност, а не всяко длъжностно лице.

Изпълнително деяние – състои се в неполагането на достатъчно грижи по изпълнението на съответните възложени стопански функции по ръководене, управление, стопанисване и запазване на имуществото. Това е едно типично престъпление на бездействие. Изпълнителното деяние винаги е бездействие.

Достатъчно грижи – изразът има оценъчен характер – зависи от конкретните разпоредби, както и от конкретните особености на случая и до къде могат да се положат необходимите грижи. Достатъчни са грижите, когато деецът се е съобразил със съществуващите правила на техническите норми.

Типично резултатно пресъпление – резултатът е в няколко форми – значителна повреда, унищожаване, разпиляване на предмета на престъплението – имуществото.

При разпиляването имуществото е престанало да бъде на разпореждане на съответния стопански субект. Обективно то съществува, но не се знае къде се намира.

Значителни щети – използван е по-общ израз. Става дума за едно отрицателно засягане на имуществото, при което се намялават неговите активи. Оценяват се само причинените вреди, но не и пропуснатите ползи.

Формата на вината е непредпазливост – извежда се от систематчиното тълкуване на чл. 219 (3) НК.

 

Чл. 219 (2) НК

Субектът е длъжностно лице, в кръга на чиято служба влизат задълженията по упражняване на контрол на лицата по (1).

Престъплението е резултатно. Поради липса на контрол не се полагат дължимите грижи от лицата по (1) и това е в пряка връзка.

Умишлената безстопанственост има субсидиарен характер по отношение на другите престъпления – напр. вредителството по чл. 107 НК. Тя се поглъща от длъжностното присвояване.

 

Чл. 220 НК – сключване на неизгодна сделка

Субект – длъжностно лице, което има представителни функции по отношение на държавно учреждение, предприятие, юридическо лице. В качеството си на представител длъжностното лице сключва съзнателно неизгодна сделка.

            Престъплението е довършено, когато сделката е сключена от гл. т. на предствлявания субект.

            От субективна страна престъплението се извършва с умисъл като форма на вината. Дееецът трябва да съзнава, че сделката е неизгодна за предствлявания от него субект. Ако сделката е извършена поради немарливост, тогава деянието не е съставомерно.

 

Чл. 225в НК

            Това е хипотезата на активен и пасивен подкуп в сферата на търговската дейност. Формата на имотната облага няма значение, може и да е обещание. С това престъпление се нарушава механизма за правилното осъществяване на търговската дейност. По-точно е да се говори за корупционни практики в сферата на търговията.

            При пасивен подкуп, деецът е лицето, което приема подкупа, а при пасивен – лицето, което го дава.

            Субектът е особен. Той изпълнява работа за юридическо лице или ЕТ.

            Изпълнително деяние

-          поиска – волеизявление, че лицето желае да получи облагата;

-          приеме – волеизявление, с което лицето получава облагата.

Дарът е с веществен характер, но може да бъде и от друг вид.

-          приемане на предложението – съгласие в бъдеще да получи облага;

Съществува особен мотив за даващия, който е част от обективната страна по пасивната корупционна практика. Проявява се като бъдещо поведение под формата на действие или бездействие.Чрез него деецът нарушава задълженията си към юридическо лице или ЕТ.

            Деянието по (2) се квалифицира като активни корупционни действия.

            Субектът е особен – той трябва да осъществява търговска дейност.

Изпълнителното деяние може да се осъществи под формите на предлагане, обещаване или даване. За разлика от подкупа, се отнася до бъдещо действие.

            При това престъпление не може да се говори за необходимо съучастие, защото са уредени като две форми на престъпление.

            При (2) престъплението е довършено с факта на обективиране на предложението.

 

           

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ КРЕДИТОРИТЕ

 

Нормативната уредба е в раздел Iа, глава 6 от Особената част на НК.

                                                  

Престъпленията против кредиторите са характерни за всички държави, чиито икономики са базирани на свободното пазарно стопанство. Били са уредени още в първия наказателен закон от 1896 г.

Непосредствен обект – широка група обществени отношения, които осигуряват интересите на кредитора на длъжника – търговец, изпаднал в състояние на неплатежоспособност, както и тези, които осигуряват справедливо осигуряване на кредиторите и възможност за заздравяване на търговските предприятия (търговци), както и интересите на работниците на тези търговци. Страните в тези обществени отношения са, от една страна, лицата, наречени търговци (само физически лица, т.е. ЕТ; лица, които управляват и представляват търговските дружества и кооперациите; в отделни случаи и прокуристите), а от друга страна – техните кредитори по търговски и нетърговски взаимоотношения – търговци по смисъла на ТЗ, както и други ФЛ и ЮЛ, вкл. и ЮЛНЦ. Тези отношения възникват по повод изискванията за законосъобразно удовлетворяване на кредиторите при неплатежоспособност на търговеца.

Дължимо поведение – задължение да се въздържат от всякакви действия от естество да засегнат отрицателно имуществото на даден търговец и да компрометират интересите на кредиторите на търговеца.

От обективна страна изпълнителното деяние може да е действие и бездействие.

Тези престъпления са резултатни, но има и формални.

В отделни случаи има и квалифицирани състави.

От обективна страна съществува един особен признак, който се свързва с едно особено състояние на търговеца – неплатежоспособност по чл. 608 ТЗ – тя е налице, когато един търговец не е в състояние да изпълни изискуеми и неоспорими парични задължения по тръговски сделки. Може да се открие производство по несъстоятелност, а в някои случаи – да се обяви несъстоятелност.

Субект – според НК. В повечето състваи се изисква наличието на особен субект – търговец, с изключение на чл. 227е (3) НК, където няма специално изискване за качествата на субекта.

Видове особени субекти:

1.               Търговец – само физическо лице, което е ЕТ или по занятие извършва търговска дейност по смисъла на чл. 1 ТЗ, както и физическо лице, което развива дейност, която в своя предмет и обем изисква воденето й по търговски начин.

2.               Лице, което управлява и предствлява търговско дружество или кооперация – едновременно трябва да осъществява и двете функции;

3.               Прокурист по смисъла на чл. 21 (1) ТЗ.

 

Субективна страна – умишлени престъпления, с изключение на непредпазливия банкрут.

Наказуемост – основното наказание е лишаване от свобода. Като алтернативно наказание за някои състави е предвидена глобата. При умишления банкрут задължително се налага като кумулативно наказание лишаването от права. Предвидена е възможност за кумулативно наказание конфискация – чл. 227д НК. При непредпазливия банкрут съществува една поощрителна разпоредба, според която деецът може да удовлетвори кредиторите до постановяване на присъда от първоинстанционния съд. Тази разпоредба може да се прилага само веднъж.

Престъпленията против кредиторите са част от категорията на общите стопански престъпления и поради тази причина са разположени между първите два раздела на глава 6 от Особената част. Отнасят се към всички икономически дейности, включително и към лица, незанимаващи се с подобна дейност. Те имат особено значение от гл. т. на икономическата система.

Критерият за тяхната систематизация  е отношението на престъплението за режима на несъстоятелност – 3 вида престъпления против кредиторите:

1. Незаявяване на настъпила неплатежоспособност – чл. 227б НК;
2. Престъпления, извършени при откриване на производството по несъстоятелност – 227в, 227г, 227е (1), 227е (3) НК;
3. Причиняване на щети поради несъстоятелност – 227д, 227е (2) НК.

В ТЗ задължение на търговеца е да поиска откриване на производство по несъстоятелност при окръжния съд по седалището на дружеството.

 

Изпълителното деяние се осъществява чрез бездействие в два случая –

1.               За търговеца и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията – незаявяване пред окръжния съд, че търговецът е изпаднал в неплатежоспособност;

2.               За прокуриста – неуведомяване в 7-дневен срок на търговеца, че е изпаднал в неплатежоспособност.

 

Предметът може да бъде два вида:

1. Когато търговецът и лицата, които управляват и представляват търговското дружество или кооперацията, не заявят пред окръжния съд, че търговецът е изпаднал в неплатежоспособност – предметът тогава е съдът.
2. Когато прокуриста не осведоми в 7-дневен срок търговеца, че е изпаднал в неплатеспособност – предмет на престъплението е търговецът.

 

Престъплението е формално – достатъчно е в предвидения срок деецът да бездейства. С изтичането на срока престъплението е довършено.

 

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че търговецът е изпаднал в неплатежоспособност.

 

БАНКРУТ

 

Банкрутът е престъпно причиняване на щети от търговец на неговите кредитори в следствие на упажняването на забранени права или немарливо водене на неговата дейност. Съществуват два вида банкрут:

1. Умишлен банкрут – чл. 227в, 227г НК;
2. Непредпазлив банкрут – чл. 227д НК.

 

Умишлен банкрут по чл. 227в НК

Търговецът след откриване на производството по несъстоятелността извършва нещо по т. 1- 8 (1) 227в НК. Общото е, че се уврежда имущество, необходимо за удовлетворяването на кредиторите.

            Предмет – различни елементи от масата на несъстоятелността – чл. 614 ТЗ – това са отделни вещи, имуществени права или вземания, понякога и задължения (признаването на несъществуващо задължение). Предмет може да са и един или няколко кредитори, както и търговските книги и документи.

Изпълнително деяние – може да се осъществи както с действие, така и с бездействие. Съществува голямо разнообразие от изпълнителни деяния – напр. противозаконно разпореждане с имуществени права, водещи до отрицатено изменение на масата на несъстоятелността.

Престъплението е резултатно, като се изисква настъпването на значителни вреди. Преценяването им е въпрос на конкретна преценка – парична оценка на реално причинените щети, като не се вземат предвид пропуснатите ползи.

Престъплението може да се извърши само при особени обстоятелства – след откриването на производство по несъстоятелност.

Субект – особен – търговец, който е физическо лице, или лице, упражняващо представителни и управителни функции по отношение на търговско дружество или кооперация.

Субективна страна – престъплението е умишлено в повечето случаи, като умисълът може да е пряк или косвен. Косвен е, когато деецът само допуска настъпването на значителните щети. В някои случаи (чл. 227в (1), т. 5 НК) се изисква съзнание за сигурното настъпване на значителните щети. Деецът трябва да осъзнава, че има открито производство по несъстоятелност и че действията му увреждат масата на несъстоятелността. В чл. 227в (2) НК има квалифициран състав – при особено тежък случай се преценяват всички последици от деянието, а не само размера на щетите – напр. брой на увредените кредитори, значимостта на сделките и др.

 

Непредпазлив банкрут по чл. 227д НК

 

Изпълнителното деяние може да се изрази както с действие, така и чрез бездействие. Пример за действие са участието в рискови сделки, правенето на лични разходи и др., а пример за бездействие има, когато деецът не е водил търговските си дела с грижата на добрия търговец или когато е пропуснал да състави годишния отчет или баланс.

Престъплението е резултатно. Резултатът се сътои в това, че търговецът със съдебно решение е обявен в несъсътоятелност и от това трябва да са произлезли щети за кредиторите му. Трябва да съществува причинна връзка между действията на търговеца и този резултат.

Има наличие на особена обективна страна – трябва да има продължителен период от време между осъществяването на престъпното поведение и настъпването на престъпния резултат.

Субект – особен – търговец, който е физическо лице, или лице, упражняващо представителни и управителни функции по отношение на търговско дружество или кооперация.

Субективна страна – престъплението е непредпазливо, като се проявяват и двете форми на непредпазливостта – небрежност и самонадеяност.

Престъплението е резултатно, защото търговцът трябва да е бил обявен в несъстоятелност.

 

Съпоставка между измамата и банкрута

При банкрута се причиняват имуществени вреди на длъжностно лице. Разликата между двете престъпления е в обекта. При банкрута щетите не включват пропуснати ползи за разлика от измамата. От субективна страна при банкрута няма користна цел, която се явява особена субективна цел при измамата.

 

Съпоставка между безстопанствеността и банкрута

Общото е, че и двете престъпления са насочени против стопанската дейност. Разлика има в обекта. При банкрута обект са по-тесен кръг обществени отношения, свързани с осигуряване изискванията за защита на кредиторите, докато при безстопанствеността е по-общ. Съществува разлика и от обективна страна, защото при банкрута се изисква настъпването на значителни щети, като конкретно са изброени формите на изпълнителното деяние. От субективна страна – ако в условията на непредпазлив банкрут се извърши умишлено, сме в положението на умишлена безстопанственост, когато субектът е от кръга на лицата по чл. 219 НК – управлява и представлява юридическо лице.

 

227е (1) НК – престъпно изпълнение на търговски задължения

Субектът е търговец физическо лице, но няма наказателна отговорност за лицата, които имат функции по представителсвто и управление.

Обективна страна – трябва да има открито производство по несъстоятелност за друг търговец, кредитор на извършителя.

Изпълнителното деяние е бездействие, като поето задължение не се изпълнява в угововрения или обичаен срок.

Престъплението е формално.

Умишлено – деецът трябва да съзнава, че неговият кредитор е в производство по несътоятелност.

 

227е (1) НК – престъпно укриване на задължение

Субектът е търговец физическо лице, но няма наказателна отговорност за лицата, които имат функции по представителство и управление.

Обективна страна – да съществува правоотношение между субекта на престъплението и трето лице – кредитор на дееца. В този случай субектът е длъжник по правоотношението.

Изпълнителното деяние е под формата на бездействие – укрие изцяло или отчасти. Става дума за парично или имуществено задължение на дееца, което се явява актив на търговеца.

Престъпленито е резултатно, защото се причиняват щети на кредитора на кредитора на субекта на престъплението. Трябва да съществува причинна връзка между задължението и увреденото трето лице. Деянието трябва да е извършено с одобрението или знанието на търговеца, т.е. това е една специална форма на задружна престъпна дейност.

Престъпното укриване на задължение се извършва с пряк или косвен умисъл, който се определя в зависимост отношението към настъпването на вредите на кредиторовия кредитор.

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ОТДЕЛНИТЕ СТОПАНСКИ ОТРАСЛИ

 

Тези престъпления са уредени в раздел II, гл. 6 от Особената част на НК. Те нямат общ непосредствен обект. Отделните видове престъпления засягат специфичните изисквания за даден стопански отрасъл, т.е. те засягат различни обществени отношения. Общото между тях е, че те са специфичните само за един определен стопански отрасъл и се различават от общите стопански престъпления по раздел I.

Система – значението, което е отдал законодателят на отделните стопански отрасли, отношението към икономиката. Това не отразява настоящото разбиране. Видове престъпления спрямо непосредствените им обекти:

1.                          Престъпления против промишлеността – чл. 228 НК – произведения в леката и тежката промишленост;

2.                          Престъпления против селското стопанство – свързани с изкупуването на земеделска продукция – чл. 228 НК; свързани с предпазването на селското стопанство от разпространяване на заразни болести и вредители – чл. 230 НК;

3.                          Престъпления против вътрешната търговия – пускането в продажба на стоки, неотговарящи на задължителните изисквания измама на купувача – 231, 232 НК;

4.                          Противозаконна външна търговска дейност – чл. 233 НК;

5.                          Престъпления против горското стопанство – чл. 235, 236 НК;

6.                          Престъпления против ловното стопанство – чл. 237 НК;

7.                          Престъпления против нормалните условия за развъждане на риби и други полезни водни животни – чл. 238 – 240 НК.

 

Чл. 228 НК

            Този състав е предвиден при наличието на силно централизирана икономика. Има наличие на задължителни изисквания за качеството, стандартите или комплектоването на промишлените изделия. Целта е да се заместят механизмите на свободната конкуренция. Бъдещето на този член е при монополните дейности – отбранителна промишленост, защита на потренителите.

            Обект – обществените отношения, в рамките на които се изпълняват установените задължителни изисквания към производството на стоки в тежката и леката промишленост, както и изискванията за маркиране на произведената промишлена продукция, като съответствие на тези задължителни нормативи.

 

Чл. 228 (1) НК

Всъщност има два състава – престъпно нареждане или допускане производство на недоброкачествени, нестандартни или некомплектовани промишлени произведения или произведения, неотговарящи на установените за тях изисквания за качество, тип или белези.

Предмет – недоброкачествени, нестандартни или некомплектовани промишлени произведения или произведения, неотговарящи на установените за тях изисквания за качество, тип или белези. Трябва да има съответствие между задължителни изисквания и крайна продукция.

Недоброкачествени – не могат да се използват без преработка. Те са произведени при нарушение на обичайните или установените по съответния ред качествени показатели или при съхранение могат да се повредят в гаранционен срок.

Нестандартни – не отговарят на изискванията на българския държавен стандарт, на одобрените модели или мостри или на изисквания, установени с международни споразумения, страна по които е България.

Некомплектовани – пуснати без една или няколко части, когато само пълният комплект би съставлявал произведение, съответстващо на назначенията, както и пуснато без резервни части.

Вж. повече в Постановление # 7/1976 г. на Върховния съд.

Съществуват две категории субекти:

1.                          Ръководител – лице, чиито нераждания във връзка с производството, са задължителни за участващите в производсвения процес.

2.                          Контролен орган – лице, чиято функция в производствения процес е да следи за спазването на установените задължителни изисквания в процеса на производството. То е длъжно или има право да спира нарежданията, които противоречат на стандартите и изсикванията закачеството на продукцията.

Изпълнително деяние – зависи от вида на субекта. Когато субектът е ръководител изпълнителното деяние се осъществява чрез нареждане да се произвежда, а когато е контролен орган – допускане да се произвежда.

            Престъплението е резултатно. То е довършено, когато е започнало производството на съответните промишлени произведения.

            Реализира се при пряк и косвен умисъл. При ксвения умисъл деецът се примирява, че могат да се произведат такива промишлени произведния.

 

Чл. 228 (2) НК – престъпно отразяване на качеството на промишлените произведения.

            При това престъпление се нарушават изискванията за отбелязване на качеството на стоките върху самите стоки, когато е от значение за мотивиране на купувача, от значение за използването на стока по предназначение, предвидено в нормативен акт.

            Субект – контролен орган, задължен да проверява отговарят ли стоките на необходимите изисквания.

            Предмет – само готова продукция. Контролният орган има функции относно проверката по готовата продукция.

            Изпълнителното деяние се проявява като действие и бездействие. Действието се изразява в маркирането като стандартна на стока – поставяне на белег, удостоверяващ, че стоката отговаря на нормативните изисквания за качество. Бездействие – контролният орган не маркира стока, която не отговаря на съответните изисквания, когато това е задължително.

 

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ОБЛАСТТА НА ТЪРГОВИЯТА

 

Обект – обществените отношения, в рамките на които се осъществяват установените общи изсиквания за размяната на стоки и тези, които обезпечават правилното обслужване на потребителите.

            Обществена опасност – потребителите трябва да са сигурни, че получават каквото търсят като качество, количество и цена. Засягат се изискванията продавачът да осигурява такива условия, при които потребителите да могат да решават дали да сключат сделката при точно познаване на конкретните условия.

 

Чл. 231 НК – престъпно пускане на стоки в продажба

            Субект – ръководител на търговско или снабдително предприятие, началник склад на предприятие на търговия на едро, управител на магазин. Те трябва да следят дали стоката отговаря на нормативните изисквания за качество, комплектованост или съответност със задължителните стандарти.

            Предмет – промишлени или селскостопански стоки в значително количество или със значителна стойност, които явно не отговарят на показателите за качество, комплектност и стандарт.

            Значително количество – определят се само от количествени показатели.

            Значителна стойност – определя се преди всичко от паричната равностойност на предмета.

            Произведенията не трябва да отговарят на съответните изисквания към момента на пускането им в продажба.

            Престъплението е двуактно.

1. Стоките да са пуснати в продажба – да се предлагат за закупуване. Осъществява се чрез действие.
2. Необявяване изрично на недостъците на стоката – чрез бездействие.

Престъплението е формално – със започване на предлагане, без да са обявени недостъците. Не е необходимо някой да си е закупил от стоката.

Престъплението може да се извърши при пряк и косвен умисъл.

 

 

Чл. 232 НК – измама на купувача

 

Субект – лице, което е продавач по конкретен договор за продажба. Лицето може да е собственик на вещта или негов представител.

Изпълнителното деяние може да се появи под две форми.

1.                          Чрез измама на купувача – въвеждане на купувача в заблуждение относно съществени белези на продаваната стока – количество, качество, материали. Указва се психическо въздействие върху купувача, като се създава у него неправилна представа за съответната обстановка.

2.                          Чрез използването на неверни мерки и теглилки – при определяне на количеството на стоката.

Престъплението е резултатно, като резултатът е възникването на невярна представа у купувача относно качеството, количеството или други съществени елементи на сделката.

От обективна страна специфичен е начинът на използване на съответните средства.

Умисълът е пряк, тъй като деецът цели да въведе в заблуждение.

Ако в следствие на измамата на купувача има настъпила реална вреда, то престъплението трябва да прерасне в класическа измама. Ако купувачът плати цената, т.е. извърши акт на имуществено разпореждане, тогава имаме довършена класическа измама по чл. 209 НК.

 

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ГОРСКОТО СТОПАНСТВО

 

            Обект на тези престъпления са обществените отношения, свързани с правилното стопанисване на националния горски фонд, както и с производството и експлоатацията на горите.

            Престъпленията против горското стопанство са два вида:

1. Престъпен добив на дървен материал по чл. 235 НК;
2. Унищожаване на горски дървета по чл. 236 НК.

 

Чл. 235 НК

Предмет – дървета или части от тях, принадлежащи към горския фонд. Такива не са: дърветата върху земеделски земи, крайпътните дървета, дърветата в населени места.

 

Когато бъде унищожен природен обект, налице е съвкупност с престъплението по чл. 278в НК.

 

Формите на изпълнителното деяние са изчерпателно изброени:

-          отсичане на дървета – прекъсва се връзката между дървото и земята. Дървото се превръща в дървен материал.

-          Събиране – дейност по установяване на фактическа власт върху вече отесечени и други подобни дървета.

-          Добиване – дублира се с отсичането.

-          Вземане – форма на установяване на фактическа власт върху отсечено дърво, но е свързана с пренасянето на горския материал извън територията на горския фонд. Може да се извърши само от хора.

-          Извозване – форма на установяване на фактическа власт върху отсечено дърво, но е свързана с пренасянето на горския материал извън територията на горския фонд. Може да се извърши само посредством животни или превозни средства.

 

Горският фонд е обособена територия. Поради тази причина някои от изброените дейности се извършват извън горския фонд. Вземането и извозването са свързани с пренасянето на дървения материал извън горския фонд.

 

От обективна страна престъплението е на просто изършителство. Достатъчно е да е осъществена някоя от дейностите по чл. 235 НК. Те трябва да са извършени без редовно писмено позволение, което представлява разрешение от горските власти за осъществяване на дейностите по чл. 235 НК. Позволението няма да е редовно, ако извършваната дейност е извън неговите параметри – територия, количество и т.н.

 

От субективна страна се изисква пряк умисъл. Деецът трябва да съзнава, че добивът се осъществява извън параметрите на позволението или че позволението въобще го няма.

 

В чл. 235 (2) НК са изброени също няколко форми на изпълнително деяние.

Предметът е дървен материал, който е преработен в някаква степен.

-          укриване – дейност по поставяне предмета на престъпление в такова положение, че горските служби не знаят къде е скрит предметът. При това изпълнително деяние престъплението е резултатно, като престъплението е довършено, когато предметът е скрит.

При другите изпълнителни деяния по (2) престъплението е формално.

-          товарене – дейност по преместване на дървения материал от земята на превозното средство.

-          Транспортиране – дейност по пренасяне на дървения материал от едно място на друго чрез транспортно срдство или животно.

-          Разтоварване – преместване на дървения материал от превозното средство на земята или склада.

-          Преработване – променя се естеството на дървения материал – касае се за междинна преработка или преработка в някаква по-напреднала степен.

В (3), (4) и (5) са изброени квалифицирани случаи, а в (6) е предвиден маловажен случай. Квалифициращо обстоятелство е наличието на предварителен сговор, който обаче трябва да е за конкретната дейност. В т. 2 на (3) се засягат по-широк кръг обществени отношения, тъй като субектът на престъплението е длужител по горите, който е действал в това си положение. Като квалифициращо обстоятелство е предвидено и големите размери на предмета на престъплението, като те се определят от паричната му равностойност. Престъплението по (4) е по-тежко, а най-тежко е това по (5). Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата.

 

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ МИТНИЧЕСКИЯ РЕЖИМ

 

Тези престъпления са уредени в раздел VI, глава 6 от Особената част на НК.

Тези пресъпления са два вида:

1. Квалифицирана контрабанда по чл. 242 НК
2. Нарушения, свързани с транзитния превоз на стоки – 242а НК

Митническият режим по-скоро трябва да се отнася към областта на финансите на държавата. Т.е. тези нарушения, с оглед на естеството си, по-скоро трябва да са към гл. 7 – Престъпления против финансовата система. Митническият режим е съществено условие за осъществяване на стопанската дейност.

 

Квалифицирана контрабанда

 

Името не трябва да подвежда, че се отнася за квалифициран състав на контрабанда, а е с цел да се нарушава от контрабандата, която не е престъпление, а митническо нарушение.

 

Обект – установените със закон ред и условия за пренос през границата на стоки и предмети.

 

Предмет – по основния състав това са стоки (продукти на човешкия труд, създадени за размяна); силно действащи, отровни, взривни вещества, орижия, боеприпаси. По квалифицирания състав – наркотични вещества.

 

Изпълнително деяние – пренасянето през границата на стоки без разрешението на митническите власти. Това означава предметът на престъплението да премини линията на държавната граница – както в посока чужда държава -> България, така и България -> чужда държава.

 

Престъплението е резултатно. Предметът трябва да е преминал границите на България. При износ престъплението е довършено с преминаването на границата, като преди това има само опит. При внос престъплението е довършено, когато е предметът е преодолял митническия контрол. Това трябва да става без знанието и разрешенито на митниците. Митниците са държавни служби, като те действат при декларативен и разрешителен режим. При декларативния режим се изисква да се съобщи на митническите органи, а при разрешителния има нужда от изрично разрешение от митническите служби.

 

Престъплението се извършва при пряк умисъл.

 

Различава се от митническите нарушения поради квалифициращите признаци от гл.т. на установения митнически режим. Съществуват различни видове квалифициращи обстоятелства:

1. С оглед на предмета
2. С оглед субекта
3. С оглед начина

 

Съществуват две особености на санкционния режим, които са закрепени в (7) и (8). Предметът на престъплението се отнема в полза на държавата. Отнемат се и превозните и преносни средства, независимо кой е техният собственик.

 

Инфо от упражнението при ст. ас. Красимир Манев:

Що се отнася до предмета на престъплението, една вещ, която е предназначена за лична употреба не може да бъде предмет на квалицираната контрабанда.

 

Когато предмет на престъплението са наркотични вещества, трябва да се направи съпоставка с състава по чл. 354а НК от общоопасните престъпления. Тук трябва да се прецени съотношението между държане, превозване и пренасяне. Когато се осъществява пренасянето, деецът трябва да осъществява фактическа власт върху предмета на престъплението. Важно е да се определи в какво съотношение се намират съставите по чл. 242 и чл. 354а НК – на поглъщане или на съвкупност? За да се стигне до правилния извод трябва да се разгледат няколко предпоставки.

 

Престъплението по чл. 242 НК е с по-голяма степен на обществена опасност от това по чл. 354а НК. Характерно за 354а е наличието на особена субективна цел – разпространението на наркотични вещества. Тази съпоставка много наподобява на съотношенито между отвличане и противозаконно лишаване от свобода (вж. учебника на проф. Ал. Стойнов за престъпленията против личността). Държането на наркотичните вещества по необходимост се съдържа в пренасянето им през границата. Съществуват два варианта:

1. Ако целта на дееца е само пренасяне на наркотичните вещества (вкл. и транзитно преминаване), тогава извършеното престъпление ше се квалифицира само като престъпна контрабанда по чл. 242 НК, т.е. деянието по чл. 242 поглъща това по чл. 354а НК.
2. Ако деецът внася контрабандно наркотични вещества и продължава да ги държи и транспортира с цел да ги разпространява в България или в чужбина, тогава сме изправени пред хипотезата на съвкупност. Държането трябва да има самостоятелно значение, а не само държането като фактическата предпоставка за пренасянето през границата. Възможно е разпространенито да се извърши от дееца или от трето лице. Държането трябва да може да се обоснове като допълнително деяние извън контрабандата.

 

Интересно е да се отбележи кога престъплението е довършено. Когато се касае за износ и деецът не е преминал все още границата, тогава имаме налице опит и престъплението ще се квалифицира по съответната алинея и точка от 242 НК във връзка с чл. 18 НК. Когато се касае за внос – контрабандата е довършена с преминаването на границата.

 

Начало на опита – когато извършителят се насочи непосредствено към мястото за митнически контрол. Това може да стане и във вътрешността на страната. Когато се изпраща пратка по пощата, опитът е довършен, когато се предаде пратката.

 

Трябва да се изясни и въпросът, когато се преминава два или повече пъти границата. В този случай се извършват две деяния и имаме продължавано престъпление. Възниква въпросът какво трябва да се прави с предмета на престъплението. Практиката на ВС и ВКС е едностранна – няма удвояване на предмета, не се удвоява и левовата равностойност.

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПАРИЧНАТА И КРЕДИТНАТА СИСТЕМА

 

Нормативната им уредба е в раздел IV, гл. 6 от Особената част на НК.  Тези престъпления не засягат отделен вид стопанска дейност, а особена важна сфера в стопанския живот, която е предназначена за обслужване на стопанската дейност. Те си имат тясно стопански елементи. Засегната е системата, облсужваща стопанския оборот, но не и самите стопански елементи.

 

Парична система – съвкупност от установени от държавата парични средства, както и реда за издаването, обезпечаването, обращението, обмяната, съхранението и унищожаването им.

 

Кредитна система – съвкупност от официално позволени форми, средства и начини за безкасови плащания, които заместват заплащанията с пари, както и формите и начините за кредитиране на държавата от физически и юридически лица. Не се включват формите на кредитиране в стопанската сфера – отпускане на кредити, лизинги и т.н.

 

Тези две системи са важни елементи на икономиката и поради тази причина са уредени в един общ раздел.

 

Обект – обществените отношения, в рамките на които се осъществява емитирането, съхранението, оборота, натрупването и обмена на парични и на официални финансови и престационни знаци, както и тези обществени отношения, в рамките на които се осъществяват различни форми на плащания.

 

Тези деяния се осъществяват чрез въздействие върху особен предмет – пари, облигации, финансови престационни знаци, държавни ценни книжа, платежни инструменти.

 

Пари – скрепено от Държавата с принудителен курс законно платежно средство, което е мерило за ценноста. Има два вида – монети и банкноти. Монетата е знак на метален къс, изразен чрез пресоване и гравиране на белези, показващи нейната стойност, придадена й от съответната емисионна институция. Тези, които са от благороден материал, най-често имат реална стойност. Трябва да се прави разлика между формалната и реалната сойност. Банкнотата е клиширан отпечатък върху хартия или друг материал, указващ на определена стойност, придадена от емисионната институция. Банкнотата не можа да има реална стойност.

 

Облигация – ценна книга, която материализира право на вземане в определен размер по държавен заем. Те са особени ценни книги, които отразяват, че държателят на ценната книга е предоставил пари на държавата в заем. В определен момент те стават ликвидни. Могат да служат за разменно средство и преди да са станали ликвидни.

 

Финансови престационни знаци – таксови и пощенски марки. Те материализират право на определена услуга – административна или пощенска.

 

Държавни ценни книжа – особени документи, които материализират право на вземане от държавата.

 

Кредитни карти – особени магнитни носители на информация относно сключен договор за многократно ползване на заем от една банка.

 

Разплащателни карти – особен вид платежни инструменти относно покупките чрез безкасови плащания с предварително осигурени провизии, както и операции, осъществявани по този начин – фонокарти.

 

Дебитни карти – особени магнитни носители на информация относно сключен договор за банков влог, които позволяват да се теглят пари от специални автомати.

 

 

Подправка на парични и финансови знаци

 

Предмет – парични знаци с курс в страната или чужбина. Те са обявени от България или друга държава за официални платежни средства към момента на подправката. Същото е и за чл. 243 (2), т.1, 2, 3. Предмет не могат да бъдат дебитни карти, защото видовете предмети са изброени изчерпателно.

 

Изпълнителното деяние се среща в две форми.

1. Изготвяне на неистински знаци или други предмети – всички парични знаци или други предмети, които имат вид на истински, но са изготвени от лице, което няма правото да върши това. При този случай изпълнителното деяние е само под формата на действие. Други предмети могат да са кредитни или разплащателни карти – тряба да служат по предназначение. Често е под формата на сложна дейност – съвкупност от действия, водещи до създаването на неистински знаци или предмети.
2. Преправяне – неправомерно изменение на правнозначимото съдържание на истински по произхода си предмет. В този случай пак се изготвят неистински знаци.

 

Престъплението е довършено със съзадаването на неистинските парични знаци.

 

Резултатно престъпление, като при него не може да има довършен опит.

 

Осъществява се при пряк умисъл – деецът цели съзадавнето на неистински знаци.

 

 

Чл. 244 НК – вкарване в обращение на неистински знаци.

Може да се реализира под три форми:

1. Вкарване в обращение – реализиране на привидната стойност на фалшификата чрез предаване на друго лице – срещу заплащане или като си служи с него по предназначение. Престъплението е довършено с предаването на знака на трето лице – има установяване на фактическа власт или знаците са използвани като платежно средство.
2. Внасяне на подправени знаци в България – трябва да се внесат през границата. Престъплението е довършено, когато знаците са на територията на България.
3. Служене – неистинските знаци се използват по предназначение като истински. Деецът трябва да знае, че са подправени. Престъплението е довършено с факта на предявяване знаците другиму с цел да се възприемат като истински.

 

Чл. 245 НК

Престъплението, визирано тук, се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. Предметът на престъплението е само един. Деецът, когато приема неистинския знак, не знае, че е подправен, но впоследствие разбира.

 

По чл. 244а НК паричните знаци се изготвят в нарушение на установения ред. Те са истински знаци, но са емитирани в нарушение на обустановения ред, а не са неистински.

 

Особени хипотези на приготовление

 

Чл. 246 (1) НК– сдружаване с цел подправяне или разпространяване – особена форма на приготовление.

Чл. 246 (3) НК – някои форми на приготовление, но и помагачество и укривателство.

-          пазенето е приравнено на държането;

-          предметът е особен;

-          извършва се при пряк умисъл;

 

Престъпно използване на платежни инструменти

Чл. 249 (1) – резултатно престъпление. Характерно е, че особено средство на престъплението е платежният инструмент.

 

В чл. 93, т. 24 има легална дефиниция за платежен инструмент – веществено средство, което позволява, самостоятелно или във връзка с друго средство да се прехвърлят пари или парични стойности.

 

Изпълнителното деяние е формулирано бланкетно – в зависимост от вида на платежния инструмент, изключени са парите или другите знаци в обращение, служещи за обмяна на парични стойности. Това може да са чек, пътнически чек, дебитна, разплащателна и кредитна карта.

 

-          платежният инструмент трябва да се използва без съгласието на титуляра (лицето, което може правомерно да го използва);

-          трябва да са настъпили значителни имуществени вреди на титуляра или на трето лице;

-          престъплението е довършено, когато настъпят вредите;

-          деецът трябва да съзнава, че използва платежен инструмент и че отсъства съгласието на титуляра, както и да цели използването на документа по предназначение;

-          трябва да има настъпили значителни имущественин вреди – те са неизбежен резултат. Към тях деецът действа с евентуален умисъл.

 

Документна измама

-          от системното място – престъпление против паричната и кредитната система, престъпление против собствеността;

-          от обективна страна предмет на престъплението са всички платежни средства;

-          документите може да са с неистинско, преправено или невярно съдържание;

-          резултатно престъпление;

-          деецът получава лично документа или дава възможност натрето лице да осъществи фактическа власт;

-          трябва да е довело до причиняването на значителна имуществена вреда.

 

Чл. 249 (2) НК

Без да има покритие за сумата – използват се такива платежни инструменти, които предполагат по силата на договора с издаване на документа да се осигурят парични средства за покритие на операциите по този документ – дебитни, кредитни карти. Става дума за това, че или предварително не са осигурени провизии, или е надхвърлен кредитният лимит.

 

По (2) диспозицията е формулирана като престъпление на просто извършителство, а при наказанието е предвидено кумулативно налагане на наказания лишаване от свобода и налагане на глоба до двойния размер на получената сума.

 

По (1) престъплението е резултатно, като то е довършено, когато деецът е получил сума пари, т.е. е установил фактическа власт.

 

По (2) престъплението е на просто извършителство – то е довършено с факта на използване на документа, а глобата трябва да се налага, когато е получена сумата.

 

Чл. 249 (3) НК – придобиване на информация. Получаването на сума го няма като елемент на изпълнителното деяние на престъплението.

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ПУБЛИЧНИТЕ ИНТЕРЕСИ – ГЛ.1, ЧАСТ ОТ ГЛ.7 ОТ ОСОБЕНАТА ЧАСТ НА НК

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕПУБЛИКАТА

 

Престъпленията против републиката са уредени в чл. 95 – 114, гл. 1 на Особената чст на НК. Тези престъпления се осъществяват сравнително рядко или по-рядко се регистрират. С НК от 1968 г. закрилата на държавата се счита за реална гаранция за защита на другите обществени отношения. В наказателните закони на някои държави (Швейцария, Франция) престъпленията против републиката не са поставени на първо място. Този вид престъпления имат сравнително стабилна нормативна уредба. Последните промени в българския НК са свързани с криминализирането на тероризма като особен вид престъпление, въвеждането на понятието държавна тайна, легално дефинирано в Закона за защита на класифицираната информация.

 

Обща характеристика:

 

-          родов обект – установените с Конституцията на Република България държавен и обществен строй, обществените отношения, в рамките на които се осигурява упражнавянето на държавната власт в Република България при стриктното спазване на конституцията, националната сигурност на държавата и нормалното участие в международните отношения.

-          Позитивната уредба на тези отношения е в конституцията, законите на страната и международните договори, по които България е страна, и са ратифицирани, обнародвани и влзезли в сила.

-          Обективна страна – изпълнителното деяние се осъществява предимно чрез действие, а по-рядко чрез бездействие. Съществуват особени форми на задружна престъпна дейност.

-          Съществуват множество формални престъпления – това се обяснява с желанието да се защитят важни обществени отношения преди увреждането им. Има и резултатни престъпления.

-          Има различни признаци от обективна страна – обстановка, признаци и др.

-          Преобладават престъпленията с общ субект, но при някои видове субектът трябва да притежава особени качества.

 

От субективна страна има две особености:

 

-          всички престъпления се извършват само при пряк умисъл.

-          Извършват се често с противодържавна цел – често е елемент от състава на престъплението. Целта е субективно изживяване на дееца, резултатът, към който той се стреми, но може и да не се постигне.

Видове цели:

 

1. Цел за събаряне на властта – разбиване, разрушаване, ликвидиране на устоите на конституционния държавен строй и заместването му с противоконституционно управление.
2. Цел за подравяне на властта – увреждането на държавната и политичека организация на обществото по начин да се предизвикат отрицателни структурни промени в някои или отделни звена на държавния апарат, поради което тези звена стават негодни да изпълняват функциите си.
3. Отслабване на властта или предизвикване на функционални смущения в дейността на държавните органи. Те престават да функционират в пълен обем или в нормалното си състояние. Промените са само функционални.
4. Затрудняване на властта – дестабилизиране на властта, създаване на недоверие у гражданите за възможността на демократичната държава да закриля правата и свободите на гражданите.

 

За някои престъпления е характерна и предателската цел.

 

Наказуемост – тежки престъпления с изключение на противодържавната агитация и пропаганда. Характерни са големи размери на лишаването от свобода, високи минимуми. Съществува възможност за кумулативно налгане на конфискация или лишаване от всякакъв вид права.

 

Система – изгражда се в зависимост кои аспекти на държавността се засягат:

 

1. Престъпления, засягащи политическите аспекти на държавността – престъпления против вътрешната сигурност, престъпления против външната сигурност.
2. Престъпления, засягащи основите на държавността – диверсия  и вредителство по р. III.
3. Престъпления против идеологическите аспекти на държавността

 

4. Тероризъм – особен вид престъпление, което може да засяга горните три групи престъпления – р. IV.

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТВ ВЪТРЕШНАТА СИГУРНОСТ НА РЕПУБЛИКАТА

 

Уредени са в р. I „Измяна”, като съществуват различни форми на измяната.

 

Чл. 95 НК

Уредени са три форми на изпълнителното деяние – различни видове посегателства срещу органите на властта – опит за преврат, бунт, въоръжено въстание. По същество те изискват необходимо съучастие. Криминализирана е всяка форма на съучастие, като няма диференциация на отговорността от гл.т. на формата на съучастие.

 

Опит за преврат – има две особености. Има предварителна, прикрита, тайна подготовка и внезапен удар за насилствено завземане на властта в центъра или по места.

 

Прави впечатление, че е криминализиран опитът за преврат.

 

Формално престъпление – участниците в опит за преврат винаги могат да се съдят за опит.

 

Общото между бунта и въоръженото въстание е, че те представляват едно открито повдигане на множество хора против властта. При бунта съществува някакъв общ признак на хората, а при въоръженото въстание хората не са обединени от някакъв общ за тях признак. Бунтът не е винаги организиран диференцирано, а за въстанието е характерно, че то има по-стройна организация и част от участниците са въоръжени.

 

Престъплението е формално и в трите форми.

 

Предмет – органите на властта в центъра или по места.

 

Престъплението винаги се извършва при пряк умисъл, като се преследва някоя от изброените по-горе цели.

 

96, 97 НК

Тук е уреден специфичен терористичен акт извън този по 108а НК.

 

96 (1) НК – относителната определеност на санкцията е ограничена – под 20 г. лишаване от свобода само при изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства.

 

Изпълнителното деяние – покрива се и като изпълнително деяние, и като резултат с умишленото убийство – от обективна и субективна страна. Чрез лишаването от живот се цели да се засегне вътрешната сигурност на държавата. Осъществява се въздействие върху лицата, натоварени с осъществяването на властническа функция.

 

Държавният деятел заема ръководна длъжност в органите на държавната власт или в отделни звена на държавния апарат. Той се различава от длъжностно лице по 93 (1), т. 2, б. „а”. Държавният деятел винаги има качеството на длъжностно лице, т.е. това понятие е по-тясно от понятието за длъжностно лице. Държавният деятел трябва да се разграничава и от понятието за орган на властта. Държавният деятел най-често е натоварен с властнически функции, но той трябва да заема ръководна длъжност.

 

Обществен деятел – лице, което е ръководител на работата или е активист на политическа партия, синдикат или на обществена организация (сега ЮЛНЦ). Деянието трябва да доведе до подравяне или отслабване на властта, като това е и цел на дееца.

 

От обективна страна престъплението осъществява състава на убийството по 115 НК.

 

Извършва се винаги при пряк умисъл, като деецът трябва да съзнава и общественото положение на предмета на престъплението.

 

Престъплението е резултатно, като е довършено с настъпването на смъртта.

 

97 НК

Виж Общоопасните престъпления – престъпления против народното здраве

 

97а НК – задържане на заложник като престъпление против републиката. Съществува особена обективна и субективна насоченост (вж. престъплението по 143а НК).

 

 

Раздел II – престъпления против външната сигурност на републиката

Обект – обществените отношения, чрез които се осигурява безопасността на държавата от посегатеслтва отвън – военната мощ, държавната независимост, условията за мирно участие на Република България в международния живот.

 

Предателство – 98 – 103 НК

Шпионство – 104 – 105 НК

 

99 (1) НК

Обективни признаци – включва признаци на умишлено убийство. Обективна и субективна насоченост – създаване на международни усложнения за Република България или война.

 

Особено качество на пострадалия – надлежно упълномощен да представлява чужда държава пред Република България. Не се предвижда квалифицирано наказание, ако пострадалият е представител на международна организация – 116 НК или като отегчаващо вината обстоятелство.

 

103 НК – дипломатическо предателство

Особен субект – изпълняващ държавна служба или поръчка пред чуждо правителство или международна организация – може да е български или чужд гражданин, но трябва да е надлежно упълномощен.

 

Изпълнителното деяние е абстрактно формулирано – деецът трябва да използва възложената му международна задача по начин, който не е добър за българската държава, т.е. трябва да води до вреда за републиката.

 

Престъплението е умишлено – деецът трябва да съзнава, че начинът по който представлява държавата, ще увреди интересите й.

 

Формално престъпление – достъчно е да се осъществява дейност от естество да увреди интересите на републиката.

 

 

104, 105 НК – Шпионство

 

Предметът на престъплението шпионство е особен – информация, представляваща държавна тайна. Определението за държавна тайна е легално и се намира в Закона за защите на класифицираната информация – информация, определена в списъка в Приложение #1, нерегламентираният достъп до който би създал опасност или би увредил интересите на републиката, свързани с национална сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционноустановения ред.

 

Особености на държавната тайна – три белега:

 

1. Информация – факти, сведения (в по-старата уредба или за предмети).
2. Материален белег на държавната тайна – отразява обстоятелството, че непозволеният от престъплението достъп до информация е от естество да създаде опасност за сигурността на държавата, свързана с националната сигурност, отбраната, външната политика или защитата на конституционноустановения ред. По това се определя дали информацията е държавна тайна.
3. Формален белег на държавната тайна – определя се от Народното събрание със Закона за защита на класифицираната информация, Приложение #1 – определени са видове информация, а не конкретика.

 

Огласяването на една информация, която е вид тайна, не изключва задължението тайната да се пази и не се снема характера на тайната.

 

Съществуват две форми на изпълнителното деяние:

 

1. Издаване на чужда държава на информация, представляваща държавна тайна – осигуряване на достъп до информацията на представител на чужда държава или чужда организация. Има различни конкретни проявления – устно, може да се предаде писмено или под друга форма. В този случай престъплението е резултатно. То е довършено, когато представителят на чуждата държава или организация установи фактическа власт върху носителя на информацията или когато узнае сам информацията. Възможен е и опит, когато носителят на информацията е поставен в тайник и е оставена представителят на чуждата държава или организация да я вземе, но няма установена фактическа власт. Престъплението се извършва при пряк умисъл – деецът съзнава, че информацията неизбежно ще се узнае от представител на чужда държава или организация, както и че тази информация представлява държавна тайна.
2. Събиране на информация, представляваща държавна тайна, с цел да се издаде на чужда държава или организация. Това е вид приготовление към издаването – опасно и като самото издаване. Престъплението тук е формално – деецът трябва да е предприел действия по узнаване на информация или да се е опитал да се добере до такава информация. Все още няма издаване на държавна тайна. Престъплението се извършва с пряк умисъл. Има наличие на специална цел – да издаде на чужда държава или организация държавна тайна. Умисълът трябва да обхваща и естеството на информацията – държавна тайна.

 

105 НК

Приготовление на шпионството по 104 НК.

От обективна страна трябва да се съгласува волята на дееца с представител на чужда държава или организация. В бъдеще време той трябва да извърши деяния по 104 НК.

 

Престъплението е на просто извършителство, като е достатъчно съгласуване на волята. Деецът не трябва да е пристъпил към събирането на сведения или издаването им. В противен случай съставът на 104 НК поглъща този по 105 НК. Не може да се осъществи съвкупност тъй като и двете престъпления имат еднакъв родов и непосредствен обект и засягат еднакви обществени отношения.

 

Съществуват поощрителни норми. Такъв пример за това е 104 (2) НК, според който се носи отговорност при смекчаващи обстоятелства. Не е възможен отказ от довършено престъпление, но това не е изрично предвидено от закона. Поощрителна е и нормата на 105 (2) НК. Има смисъл да се стимулира, тъй като по 105 НК деецът още не е пристъпил към извършването на действия.

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ИКОНОМИЧЕСКИТЕ ОСНОВИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

Уредени са в раздел III. Става дума за засягане на държавата чрез увреждане на икономическите й основи.

 

106 НК – Диверсия

Предмет на престъплението е обществено имущество, което е значително. Има примерно изброяване – обществени сгради, строежи, инсталации, съоръжения, транспортни или съобщителни средства или друго значително обществено имущество. Дали едно имущество е значително, може да се определи на основата на паричната му равностойност, но и с оглед предназначението му в обществения живот. Съставът е формулиран абстрактно, тъй като техниката се развива постоянно.

 

Изпълнителното деяние е унищожаването или повреждането на предмета на престъплението.

 

Престъплението е резултатно, като то е довършено с унищожаването или повреждането.

 

Престъплението се извършва с пряк умисъл, като деецът трябва да съзнава значението на предмета и да преследва целта да отслаби властта или да й създаде затруднения.

 

Съществуват различия между диверсията и унищожаването/повреждането на чужда вещ. Различията са в обекта на престъплението, като при унищожаването/повреждането на чужда вещ се изменя правоотношението на собственост, а при диверсията има наличие на специална цел, която се постига чрез засягането на правоотношението на собственост.

 

107 НК – Вредителство

При извършването на това престъпление се предизвикват структурни и функционални смущения в стопанската дейност.

 

Подравяне – предизвикват се структурни промени в отделни звена на стопанската система. Разстройва се дейността на отделни звена и се стига до функционални смущения в дейността на едно звено.

 

За да се предизвикат тези последици се използват различни държавни учреждения, стопански предприятия или обществени организации, чрез препятстване на дейността им.

 

Престъплението е на просто извършителство.

 

Цели:

-          да се отслаби властта или

-          да й се създадат затруднения.

 

Субект – ръководител или лице с отговорно поведение в националното стопанство.

 

 

108а НК – Тероризъм

Поведение, което е насочено към създаване на смут и страх в населението или неправомерно въздействие върху дейността на орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация.

 

Обективна страна – престъпление от категорията на тежките и опасните.

 

Обектът е различен. Когато деецът цели да предизвика страх и смут – непосредствен обект на престъплението са обществените отношения, които гарантират обществения ред и спокойствие. Когато деецът цели да заплаши или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо в кръга на наговите функции – непосредствен обект са обществените отношения, които осигуряват нормалното им функциониране.

 

Изпълнителното деяние е в зависимост по кой от изброените членове от НК е извършено престъпление. Поради тази причина престъплението може да бъде както резултатно, така и формално.

 

Има наличие на особена цел – да се създаде смут или страх в населението или да заплаши или да принуди орган на властта, представител на обществеността или представител на чужда държава или на международна организация да извърши или пропусне нещо (действие или бездействие) в кръга на наговите функции.

 

В 108а (2) НК са визирани случаите, когато се събират или предоставят средства или пари  за финансиране на деянието по (1). Събирането на средство представлява всъщност едно осигуряване на средствата.

 

Престъпленито може да се извърши при пряк и косвен умисъл. Пряк е умисълът, когато деецът знае, че тези средства ще се използват терористична дейност, а косвен – когато деецът предполга, че ще се използват за това.

 

 

Противодържавна агитация и пропаганда

 

108 (1) НК – според проф. А. Стойнов проповядването на фашистка или друга антидемократична идеология не трябва да се криминализира или трябва поне да се даде легална дефиниция за тях.

 

Пропагандиране на насилствено изменение на установения с Конституцията държавен строй – всяко изменение, което ще се установи в нарушаване на така установения ред.

 

Изпълнително деяние:

 

-          пропагандиране – дейност по довеждане до знанието на неограничен кръг хора на съответните идеи.

 

Престъплението е на просто извършителство.

 

Извършва се с пряк умисъл – деецът трябва да съзнава характера на идеите, които изповядва, както и да цели те да се възприемат от неограничен кръг хора.

 

Опетняване на държавните символи

Държавните символи са герб, знаме и химн. При химна – той трябва да звучи и по същото време да се извършват непристойни действия. Опетняването на държавните символи може и да се извърши под формата на разрушаване, повреждане, разкъсване и подпалване (на флага). Трябва да стане пред много хора.

 

 

Форми на приготовление

Хипотезата на 109 НК е особена форма на приготовление. При нея две или повече лица са съгласували волите си за обща престъпна дейност, като те са обединени от обща престъпна цел.

 

Изпълнително деяние:

 

-          образуване – дейност по съгласуване на волята;

-          ръководене – дейност по поставяне на задачите, вземане на решения и изпълняването им.

-          членуване – изразяване на съгласие, приемане на идеи, приобщаване, но няма ръководене. Това изпълнително деяние е с по-ниска степен на обществена опасност от горните две. Членуването е форма на приготовление, т.к. се образува за извършване на престъпление от гл. 2.

 

По 109 (3) НК вече е осъществено друго престъпна дейност освен образуването на групата.  Трябва съществено да улесни разкриването и доказване на престъплението – тогаво може да се приложи правилото на 55 НК за изключителни и многобройни смекчаващи обстоятелства.

 

По 109 (4) НК организацията или групата вече е сформирана и участникът съобщава за нейното сформиране. Важна особеност е, че все още не е извършено престъпление по гл. 1 от групата/организацията или участникът. Тогава участникът не се наказва.

Организация – особен вид група, която се характеризира със структурна и йерархична подчиненост на участниците.

 

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ДЕЙНОСТТА НА ДЪРЖАВНИ ОРГАНИ, ОБЩЕСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ И ЛИЦА, ИЗПЪЛНЯВАЩИ ПУБЛИЧНИ ФУНКЦИИ

 

Престъпленията са уредени в гл. 8 от Особената част на НК. Трябва да се отбележи, че те засягат дейността на обществени организации не като заместители на държавни органи. Публични функции се възлагат на частни субекти – нотариуси и частни съдебни изпълнители.

 

Обща характеристика

 

Групов обект – обществените отношения, които осигуряват правилното осъществяване на дейността на държавните органи, на целия държавен апарат, авторитета и доверието на гражданите към органите и дейността им.

 

Системата е изградена въз основата на няколко критерия:

1. Положение на субекта на престъплението спрямо държавните органи:

Недлъжностни престъпления – извършват се от лица, които са извън системата на съответното звено на държавния апарат (посегателства отвън). Може да е и орган на власт, но не в това си качество да извършва престъплението.

Длъжностни престъпления (престъпления по служба) – извършват се от лица вътре в системата на държавните органи и които лица са натоварени с властнически функции (престъпления отвътре).

2. Особена област на държавната дейност – напр. престъпления против правосъдието
3. Особеност на престъпната дейност – подкуп

 

Раздел I – престъпления, чийто субект не е лице в системата на държавния апарат;

Раздел II – общи престъпления по служба;

Раздел III – престъпления против правосидието;

Раздел IV – подкуп.

 

Раздел I – престъпления против реда на управлението

 

Непосредствен обект – също като при груповия обект – обществените отношения, които осигуряват нормалното протичане на дейността на отделните звена на държавния апарат, както и някои категории лица, натоварени с изпълненито на публични функции.

 

Система:

1. Противоправна мотивация към служебни действия – 269 НК;
2. Препятстване дейността на на органите на власт – 270 НК;
3. Присвояване на власт – 274 НК;
4. Престъпления, свързани с официални удостоверителни знаци – 276 НК;
5. Престъпления с предмет паметници на културата – 278 – 278б НК;
6. Престъпления, свързани с унищожаването или повреждането на природни уникати – 278в НК. Засягат се обществените отношения, които възникват по повод защитени зони, защитени територии, екземпляри от защитени животински или растителни видове.
7. Престъпления, свързани с преминаването на границата

 

От обективна страна съществува изключително разнообразие.

 

Субектът е лице, което е извън системата на държавните органи, като единствното изключение е по 278 (2) НК.

 

Различават се от престъпленията по раздел II по отношението на субекта към държавните органи.

 

269 НК

Предмет – орган на власт - органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Но самият орган трудно може да бъде предмет на престъплението. Тогава трябва да се разглежда понятието орган на власт в тесен смисъл – лицата, служители към органите на държавно управление, които обаче са натоварени с властнически функции. Принуда може да се упражнява само към човек.

 

Изпълнително деяние – упражняване на физическа или психическа принуда, която обаче е различна от принудата по 143 НК. Тук целта е да се мотивира орган на власт да предприеме поведение по служба.

 

Престъплението е формално, като е достъчна да е употребена принудата.

 

В (3) е уреден квалифициращ състав – участие в тълпа. Тълпата е множество от хора, обединени от обща цел, и открита за присъединяване. Подбудителите поставят общите цели, а предводителите насочват действията на хората.

 

От субективна страна умисълът е пряк. Деецът трябва да цели постигането на конкретна цел, както и да съзнава качеството орган на власт.

 

270 НК – препятстване орган на власт

Изпълнителното деяние може да се осъществи под формата както на действие, така и на бездействие – в зависимост какво трябва да върши органът на власт.

 

Престъплението е формално.

 

Извършва се при пряк умисъл, като деецът трябва да съзнава, че действието или бездействието създават препятствия по изпълнението на службата.

 

Съставът по (2) е квалифициран.

 

 

Престъпления, свързани с официални удостоверителни знаци – 276, 277 НК

Тези престъпления имат особен предмет – официален удостоверителен знак.

 

Удостоверителният документ не е дефиниран легално, но трябва да се различава от документа. Той е абстрактно и общо изявление, направено в клиширана форма, който отразява съществуването на факти с правно значение.

 

Особености:

-          представлява мисъл, изявление; отразява мисленото съдържание и воля на даден правен субект;

-          клиширана форма – опростено графично изображение, чието съдържание лесно се разбира от адресата и служи за трайно фиксиране на изразената воля;

-          може изображението да се разпространява многократно чрез отражението му върху различни предмети. Знакът трябва да се различава от отражението. Отражението показва, че знакът е изполван по предназначение. При престъплението на подправяне на удостоверителни знаци се подправят се подправят самите знаци, а не отражението.

-          отговорността по 276 НК е за знаци – напр. печатът като предмет;

-          изявлението е абстрактно – отнася се до определена категория с правно значение. При анонимно авторство фактът на изявлението може да се обективира от оправомощено лице, което не е автор на волеизявлението, но това не променя характера на знака.

 

Изявлението има правно значение в два аспекта:

1.       Удостоверява същността на правоотношението – поржадането, изменението, прекратяването му;

2.       Отразява определени факти, елементи на правоотношение.

 

Удостоверителните знаци могат да са частни и официални. Само официалните са предмет на престъплението по 276 НК.

 

Няма легална дефиниция за официални удостоверителни знаци. В 93, т. 5 НК са определени официалните документи. Приликата е в това, че и двете са изявления с правно значение. Официалните удостоверителни знаци се изготвят от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в изпълнение на обществените си функции.

 

276 (1) НК – подправка на официални удостоверителни знаци

Подправка – изготвяне на наистински предмет (знаци).

 

Изпълнителното деяние може да се осъществи под различни форми:

- подправяне, пускане в обръщение по (1);

 

Престъплението е довършено, когато бъде изготвен или когато се пусне в обръщение – установяване на фактическа власт на трето лице или деецът го използва по предназначение.

 

Престъплението се извършва при пряк умисъл.

 

В 276 (3) НК са визирани няколко състава на престъплението. Този състав има субсидиарен характер.

- отнемане – вж. кражба;

- унищожаване – предеметът на престъплението става изцяло и окончателно негоден за употреба по преднанчение;

- скриване.

 

Важат и когато става дума само и за един официален удостоверителен знак. Стойността на самия предмет е малка. Предметът е особен – предназначен е за установяване или отчитане на стойности – напр. ваучер.

 

Престъплението е резултатно. То е довършено при промяна на фактическата власт, промяна на субстанцията, поставянето му в положение, че не се знае къде е.

 

Извършва се при пряк умисъл.

 

277 НК

Става дума за истински печат, който е поставен на законова основа и чрез него се обозначават известни ограничения. Има значение за разпореждане с вещта, върху която е поставен печатът.

 

Премахване – въздействие, което води до това, че обозначението не може да се възприема от трети лица.

 

Паметник на културата – движима или недвижима вещ, която трябва да е обявена за такава от Закона за защита на паметниците на културата. Може предметът да е архивен материал или ценна историческа находка. За определянето на историческата находка от значение е фактическата преценка, а за определянето на архивен материал има специална процедура.

 

Изпълнителното деяние е унищожаване, повреждане, изнасяне извън границата, противозаконно отчуждаване, несъобщаване за намерени такива вещи – има своително намерение.

 

В 278 (2) НК субектът на престъплението е длъжностно лице.

 

279 (1) НК

Преминаване на границата – има режим – нужда от надлежно разрешение на компетентните органи и упражняване на надлежен контрол на лицата, като преминаването може да става само през определените за  това места – гранични контролно-пропусквателни пунктове (ГКПП).

 

Престъплението е довършено с преминаване на границата.

 

За българските граждани не е нужно да има надлежно разрешение, като преминаването става по установените ред и места. Напускането на територията може да се ограничава от органите на съдебната власт. За гражданите на ЕС също не е нужно надлежно разрешение за преминаване на българската граница. Всако преминаване на границата извън определените места е престъпно.

 

Престъплението е квалифицирано, когато е извършено повторно.

 

По (5) не се наказва онзи, който влезе в страната, за да се ползва от правото си на убежище съглсно с конституцията – това са лица, които извън България са преследвани за етническа или расова принадлежност, партийни убеждения и др. Само влизането не е престъпно, това не се отнася за излизането извън територията на страната.

 

280 НК

Обект – обществените отношения, които осигуряват нормалното функциониране на установения режим за преминаване на държавната граница.

 

Превеждането е дейност по осигуряването възможност на трети лица да преминат държавната граница. Става без разрешението на компетентните органи или не през определените за това места, като е касае за отделни лица или групи.

 

Престъплението е довършено с преминаването на лицата на държавната граница.

 

Извършва се при пряк умисъл.

 

Поставя се въпросът, ако деецът премине границата дали ще има съвкупност между престъпленията по 279 и 280 НК? При 279 НК се касае за лично преминаване на границата, а при 280 НК – за помагане на трети лица да преминат границата. Стига се до извода, че престъпленията имат различия в конкретния обект, поради което става дума за съвкупност, ако деецът лично е преминал границата.

 

Има квалифицирани състави на престъплението по 280 (2), т.1 – 5 НК.

 

Трябва да се направи съпоставка и между престъплението по 280 и трафика на хора по 159б НК. По 159б НК превеждането през  границата е квалифициращо обстоятелство, като преминаването на границата може да стане и през установените за това места. Поради тази причина и тук е налице съвкупност между престъпленията по 159б и 280 НК.

 

 

Раздел II – Престъпления по служба

Засягането на функционирането на държавния апарат става от лица, които работят в системата от звена на самия държавен апарат.

 

Обект – обществените отношения, които осигуряват дейността на държавните органи, техния авторитет, доверието на гражданите в тях, като същевременно се засягат изискванията на демократичното общество и изсикванията за дейността на длъжностните лица.

 

За повечето престъпления субектът трябва да е длъжностно лице – изключение има при разгласяването на служебна тайна.

 

Длъжностни лица, работещи в държавни органи или обществени организации:

Съгласно 93, т. 1 НК има две категории длъжностни лица – изпълняващи служба в държавно учреждение и останлите, за които е характерна работата. Длъжностните лица се определят от общото качество на дадена категория субекти, които показват, че те са страни или участници в определени обществени отношения. Засягат се отношенията, в които длъжностното лице участва, или се цели засягането на други, но се засягат и тези.

 

Има два основни елемента на понятието за длъжностно лице:

1. Длъжностното лице винаги изпълнява определена функция в системата на една обособена в организационно отношение единица. Тази определена функция е съвкупност от права и задължения, които са определени с нормативен акт. Упражняването на правата и изпълнението на задълженията са елемент от единицата.
2. Правата и задълженията са възложени – може да произтичат от разпоредбата на нормативен акт – нотариуси и частни съдебни изпълнители; може да са и по силата на властническо разпореждане на държавен орган; като да произтичат и от  сключен договор – граждански или трудов; може да са резултат и на комплексен фактически състав.

 

Категории длъжностни лица:

1. Длъжностни лица, изпълняващи служба в държавни учреждения с изключение на тези, които извършат дейност по материално изпълнение. Те трябва да упражняват елемнт от функцията на съответното учреждение. Лицата на материално изпълнение са тези, чиято работа не представлява изпълнение на функциите на учреждението.
2. Длъжностни лица, изпълняващи ръководна работа в ЮЛ или при ЕТ. Има изрично изброяване на субектите, при които може да се упражнява работата. Това трябва да са обособени в организационно отношение единици – държавни учреждения, ЮЛ, ЕТ. Ръководителят осъществява стопанско-разпоредителна, организационно-ръководна и организационно-възпитателна дейност. Вземат се управленски решения и се възлага изпълнението им на трети лица.
3. Длъжностни лица, на които е възложена работа, свързана с пазене на чуждо имущество при ЮЛ или ЕТ. По предназначението си работата се изразява в пазене на чуждо имущество. Тази дейност се различава от пазенето, когато то съпътства същностната работа. Не могат да са субект на общи престъпления по служба. Засягат се отношения, в рамките на които се засягат дейността на държавни органи.
4. Нотариуси, помощмик-нотариуси, частни съдебни изпълнители, помощник-частни съдебни изпълнители – те са натоварени с публични функции. Задълженията им са възложени по силата на закона. Те придобиват това си качество по реда и условията, предвидени в специални закони.

 

Орган на власт – легална дефиниция в 93, т.2 НК - органите на държавна власт, органите на държавно управление, органите на съдебната власт, както и служителите при тях, които са натоварени с упражняването на властнически функции. Това са служителите към съответните органи – физически лица, на които е възложено да изпълняват елементи от функциите на учреждението. Касае се винаги за държавни учреждения. Лицето, което е натоварено с властниески функции, винаги има качеството длъжностно лице. Не всички длъжностни лица обаче са органи на власт. Длъжностното лице е по-широко понятие.

 

Представител на обществеността – лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или на друг нормативен акт определена функция. Това лице може да изпълнява функции само с представителен характер, но и управленски функции. То може и да не е длъжностно лице, но е възможно едно лице да съвместява и двете качества.

 

Съществуват две деления на длъжностните престъпления:

1. Общи и специални – обшите засягат общоважащи изисквания за дейността на държавните органи, обществените организации, лицата, упражняващи публични функции. Прилагат се, когато не е осъществен специален състав на – раздел II, гл. 8, Особената част на НК. При специалните престъпления по служба наред с общите изисквания за осъществяване на дейност на държавните органи, се засягат и други обществени отношения, които са обект на други престъпления. Когато се осъществява състав на специално престъпление, общото се поглъща.
2. Същински и несъщински длъжностни престъпления – при същинските престъпления субектът на престъплението по основния състав може да е само длъжностно лице. Винаги се засягат отношения, в които длъжностното лице участва в това му качество – длъжностно присвояване, безстопанственост по 219 (1) НК, пасивен подкуп. При несъщинските престъплението по основния състав не изисква субектът да има качество на длъжностно лице. Поначало е всяко наказателноотговорно лице, а ако е длъжностно лице – товава е налице по-висока степен на обществената опасност.

 

Общи престъпления по служба  - раздел II, гл. 8

Става дума за престъпно нарушаване или неизпълнение на служебни задачи, превишаване на власт или права.

 

282 НК

Субект – длъжностно лице, изпълняващо служба в държавно учрежение или изпълняващо ръководна работа в публичен субект. Когато става дума за превишаване на власт, тогава субектът на престъплението е орган на власт.

 

Изпълнително деяние

1. Нарушаване на служебните задължения – в пределите на компетенцията си длъжностното лице не се съобразява с установените изисквания – може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие.
2. Превишаване на власт – субектът има качеството орган на власт и извършва действия извън рамките на своята компетенция. Те спадат към компетенцията на друго длъжностно лице или колегиален орган, когато той е част от този колегиален орган, но извършва еднолично.
3. Неизпълнение на служебните задължения – длъжностното лице не предприема действия по служба, установени с нормативен акт, като субектът е правнозадължен да предприеме.
4. Превишаване на права – действия, които се отнасят до чужда власт. Длъжностното лице осъществява правомощия, предвидени в нормативен акт и които длъжностното лице упражнява, без да има право.

 

282 (1) НК

Престъплението е резултатно, като се санкционира поставянето в опасност. Резултатът е съзадаването на опасност от настъпването на вредни последици, които може да са както с имуществен, така и с неимуществен характер. Преценява се възможният резултат. По създадената реална опасност това престъпление се различава от административните и дисциплинарни нарушения.

 

Извършва се с пряк умисъл, който трябва да обхваща възможността за настъпване на немаловажни последици.

 

Престъплението се характеризира с особена алтернативна цел:

1. Набавяне на облага – имуществена или всяка друга полза за себе си или за трето лице. Не е користна цел това.
2. Причиняване на вреда – неблагоприятно изменение в имотното състояние или причиняване на морални вреди.

 

Квалифицирани състави:

1. С оглед реалното настъпване на значителни вреди – ако вредите са настъпили, но не са значителни, тогава квалификацията е по основния състав.
2. Ако лицето е с отговорно служебно положение – зависи от кръга функции, които са му възложени, и се преценява конкретно.

 

Съпоставка между престъплението по 282 НК и длъжностното присвояване –

-          когато има само присвояване, тогава е само длъжностно присвояване;

-          когато престъплението по 282 НК има улесняваща функция по отношение на длъжностното, тогава това престъпление се поглъща от длъжностното присвояване (квалифициран случач на длъжностно присвояване);

-          когато извършеното престъпление няма улесняваща функция и няма връзка с длъжностното присвояване – има съвкупност между длъжностното присвояване и престъплението по служба.

 

283 НК – използване на служебно положение

Субектът и тук е длъжностно лице.

 

Изпълнителното деяние е неправомерно експлоатиране на служебната в извънслужебна дейност. То се извършва извън рамките на служебното положение. Получаването на облаги е мотивирано от длъжностното качество. Няма значение от кого идва инициативата – дали длъжностното лице иска имотна облага, или тя му се предлага. За разлика от подкупа, когато облагата е във връзка с конкретно действие или бездействие по служба. При 283 НК няма конкретно действие.

 

Според проф. И. Ненов и проф. А. Стойнов престъплението е резултатно, тъй като трябва да има положително изменение за субекта на престъплението или за трето лице. Съществува и друго мнение, според което престъплението е довършено с мотивирането да се извърши определено действеи. Облагата не е елемент от състава на престъплението. Прави се аналог с измамата, като тя е довършена с въвеждането в заблуждение – „с цел да получи имотна облага”(К. Манов).

 

Извършва се с пряк умисъл, като длъжностното лице цели да набави противозаконна облага за себе си или трето лице. То също така трябва да съзнава, че другото лице, от което ще получи облага, съзнава положението на длъжностното лице и му дава облагата в това му качество.

 

284 НК – откриване на служебна тайна

Предмет – тайна – информация, познание относно определени факти и обстоятелства, чиито узнаване трябва да е ограничено от гл.т. на лицата, които ги знаят тези качества, защото това се налага от определен личен или публичен интерес. Тази информация трябва да е обявена за тайна с нормативен акт.

 

Изпълнителното деяние може да е всички форми на разкриване на тайната. Може да стане чрез съобщаване другиму (трябва да се доведе до знанието на поне едно трето лице), чрез обнародване (осигуряване достъп до тайната на неограничен кръг лица).

 

Престъплението е довършено, когато сведенията стана известни на лице, което няма право да ги знае, когато станат достъпни.

 

Това разгласяване трябва да е във вреда на определен субект, както и да зясага неблагоприятно правната сфера на субекта, в чийто интерес е установено ограничението.

 

Субектът по основния състав трябва да е длъжностно лице, но може и да е вещо лице, преводач и тълковник. На последните информацията трябва да е станала известна във връзка с поставените им задачи.

 

Вещо лице (експерт) – особен субект, назначен от съд или друг надлежен орган, притежаващ специални знания от областта на науката, техниката, изкуствата, необходими за изясняването на определени обстоятелства с правно значение.

 

Преводач – назначава се от съд или друг надлежен орган на власт, когато е необходимо да се получи информация от лице, незнаещо български език.

 

Тълковник – говорещо лице, което познава жестомимичната реч на глухонемите. Назначава се от съда или друг надлежен орган на власт.

 

Престъплението е с пряк умисъл. Интелектуалният момент се състои в това, че деецът трябва да съзнава, че сведенията са тайна (т.е. същесвтува ограничение за разгласяването на информацията) и да предвижда, че ще настъпи вреда за субекта, в полза на който е установена.

 

285 НК – Допустителство

Субект – длъжностно лице, на което е подчинено трето лице, извършващо престъпление. Третото лице може да не е длъжностно лице.

 

Изпълнителното деяние може да е само под формата на бездействие. Длъжностното лице не се противопоставя на извършването на престъпление, което е част от контролните му задължения. Престъплението, което извършва третото лице, може да е както умишлено, така и непредпазливо. То трябва да е извършило престъплението, а а когато престъплението е умишлено – може и на фазата на опита. Обществената опасност на престъплението е свързана с неупражняването на контролната функция от страна на началника. Престъплението се извършва по време, когато началникът знае, че то се извършва, и той може да го прекрати или предотврати, т.е. той знае предварително или към момента на негово извършване.

 

Трябва да съществува особено взаимоотношение между длъжностното лице и подчинения. Длъжностното лице има право да нарежда и да спира действия и бездействия, а третото лице е длъжно да изпълнява.

 

Престъплението може да се извърши както при пряк, така и при евентуален умисъл, като умисълът трябва да обхваща факта, че подчиненото лице извършва престъпление.

 

Особена санкция – препраща към различни текстове на Особената част.

 

Трябва да се различава от съучастието, защото при допустителството няма общ умисъл. Престъплението на подчиненото лице може да е непредпазливо. У подчиненото лице липсва съзнанието, че началникът знае за престъплението.

 

 

Раздел III – Престъпления против правосъдието

Обект – обществените отношения, които осигуряват осъществяването на правораздавателната дейност в държавата, както и авторитета на органите на съдебната власт, доверието на гражданите в тях и дейността им. Някои от престъпленията са такива, които могат да засегнат правораздаването по всички дела, а други – само по наказателни дела.

 

Системата на престъпленията против правосъдието се изгражда спрямо мястото на субекта в органите на съдебната власт:

1. Длъжностни престъпления
2. Недлъжностни престъпления – лицата, които са извън системата на органите на съдебната власт, натоварени с правораздавателна дейност. няма особено качество на субекта.

 

286 НК – Набедяване

Това престъпление има сложен обект. Извършването му засяга правораздавателната дейност само по наказателни дела, като в същото време се засягат и неприкосновеността на човешките чест и достойнство.

 

Изпълнителнителното деяние може да се осъществи под две форми:

1. „Набеди” – субектът на престъплението уличава другиго в престъпление, което третото лице не е извършило;
2. Представяне на неистински доказателства – може да са устни, писмени, веществени.

 

Престъплението е довършено, когато твърдението за извършеното престъпление или неистинските доказателства се възприемат от надлежните органи на власт.

 

Това трябва да се извърши пред надлежен орган на власт, като тези органи биват два вида:

1.         Органи, които имат правото да образуват досъдебно производство за престъплението, за което е набеден пострадалият – разследващи полицаи, органи на прокуратурата.

2.         Органи, които по закон са длъжни, когато узнаят данни за извършено престъпление, да уведомят органите, които имат право да образуват досъдебно производство.

 

Престъплението се извършва с пряк умисъл. Субектът на престъплението трябва да съзнава, че набеденият не е извършил престъплението и че доказателствата са неистински, както и да съзнава, че органът ще възбуди производство.

 

Престъплението има квалифициран състав – по резултата си – когато набеденият се подведе под наказателна отговорност.

 

Трябва да се различава от клеветата.

-          непосредственият характер на набедяването има комплексен характер – по-голям обем от този на клеветата;

-          обективна страна – набедяването можеда се извърши само пред надлежен орган на власт.

Изводът е, че когато е осъществено набедяване, то поглъща клеветата.

 

290 НК – Лъжесвидетелство

По 290 (1) НК свидетелят е субект на престъплението, т.е. налице е един особен субект на престъплението. Свидетелят придобива това си качество, когато съдът или надлежен орган го призоват да дава показания. Свидетелят е длъжен да дава показания относно известните нему факти от значение за решаване на делото.

 

Субект може да е и преводач или тълковник. Те не се призовавт, а се назначават от съда.

 

Изпълнителното деяние може да се осъществи под формата на действие, бездействие и съчетание между двете. Има две форми на изпълнителното деяние:

1. Съзнателно потвърждаване на неистина – субекът не престъплението съобщава на органите за същесвтуването на факт, които не същесвтуват в действителността.
2. Затаяване на истината – субектът на престъплението не казва на органите реално същесвтуващи факти от действителността.

 

Изпълнителното деяние може да се осъществи, когато преводачът или тълковникът дават друг превод на речта.

 

Престъплението може да се извърши както устно, така и писмено.

 

Престъплението е на просто извършителство, но това не е абсолютно. Престъплението е довършено, когато надлежният орган възприеме говора на свидетеля, превода или тълкуването.

 

Престъплението може да се извършва както с пряк, така и с евентуален умисъл. С пряк умисъл е, когато субектът съзнава истината и цели да я изопачи. При евентуален умисъл престъплението се извършва, когато субектът на престъплението съзнава, че фактите може би не съответстват на действителността, но затаява тази своя несигурност.

 

Лъжесвидетелстването трябва да се разграничава от набедяването.

-          непосредствен обект – при лъжесвидетелстването – праворазадавнето по всякакви дела, а при набедяването само праворазадавнето по наказателни дела.

-          особени качества на субекта – при лъжесвидетелстването субектът на престъплението трябва да притежава процесуланото качество на свидетел, преводач или тълковник, а за набедяването не се изисква особен субект.

 

291 НК – даване на невярно заключение

Заключение – извод, който вещото лице трябва да направи въз основата на специални знания в областта на науката, техниката, изкуствата. Заключението се дава по конкретно дело.

 

Субектът е вещо лице, което придобива това си качество с акта на назначаването си.

 

От субективната страна престъплението може да се осъществява както умишлено, така и непредпазливо.

 

 

293 НК – Подбуждане към лъжесвидетелстване

Подбуждането към лъжесвидетелстване е дейност на просто извършителство. То представлява едно съзнателно, умишлено, целенасочено психическо въздействие върху едно или няколко лица с цел да се мотивират да дадат неверни показания.

 

Трябва да се различава от подбудителството, което от своя страна е форма на съучастие. Подбуждане ще има, когато свидетелят даде верни показания. Ако свидетелят даде неверни показания, тогава вече налице ще е подбудителство за лъжесвидетелстване, т.е. подбуждането може да прерастне в подбудителство.

 

292 НК – Отказ от лъжесвидетелстване

Става въпрос за едно отпадане на наказуемостта при лъжесвидетелстване. Хипотезата на (1), т.1 е свързана с правото на защита – това важи само за престъпления, но не и за административни и дисциплинарни нарушения. Няма право на лъжа, защото отсреща никой няма задължение да му вярваJ

 

294 НК – Лично укривателство

Основният състав е уреден в първата алинея. До 1997 г. (2) е била квалифициран състав на (1). След промените от 1997 г. максимумът на наказанията в двете алинеи е изравнен – 5 г. лишаване от свобода, но според проф. Стойнов (2) си остава квалифициран състав на (1).

 

Обективна страна

Престъплението може да се извърши само когато преди това е извършено друго престъпление от едно трето лице.

 

Изпълнителното деяние е формулирано абстрактно. Касае се за едно спомагане на лице, което вече е извършило престъпление. Укривателят променя действителността и по този начин прави невъзможно наказателното преследване.

 

Престъплението е довършено, когато укривателят промени действителността по начин, който прави невъзможно преследването. В най-чист вид това престъпление се разкрива при укривателството на извършител, но също така то може и да се изрази в улесняване на лицето, извършило престъпление да напусне страната, както и в унищожаване на доказателства. Задължително трябва да липсва споразумение с другото лице преди извършването на престъплението, т.е. по този начин укривателят не улеснява третото лице преди и по време на извършването не престъплението, както и липсва негово знание за деянието.

 

NB!!! Трябва да се различава от помагачеството. При помагачеството деецът предварително дава обещание да помогне на третото лице след извършването на деянието, като по този начин улеснява изпълнението на престъплението. Ако има наличие на предварителен сговор, тогава ще имаме налице помагачество в другото престъпление. Трябва да се отбележи, че помагачество може да има само по отношение на умишлени престъпления, а укривателството може и да е спрямо лице, което е извършило непредпазливо престъпление.

 

Укривателството е умишлено престъпление. Деецът трябва да знае какво е извършеното друго престъпление, а при пряк умисъл трябва и да съзнава, че осуетява наказателното преследване. При евентуален умисъл само се досеща какво може да бъде другото престъпление, но не знае какво е точно. Също така деецът и в двата случая трябв да съзнава, че другото лице е извършило престъпление.

 

(3) е израз на хуманността на българското наказателно право. В нея е закрепено едно лично основание за отпадане на отговорността. Става дума за една родствена връзка, която обаче трябва да е юридически установена – граждански брак, по произход, братя, сестри.

 

В (4) са визирани специални категории лица, които могат да бъдат субект на престъплението. Те трябва да заемат служба в системата на съдебната власт или в МВР, свързана с осъществяването на наказателното преследване. Поради тяхната служебна функция в този случай се повишава обществената опасност. При стриктно тълкуване на текста, тези категории лица са длъжни да предприемат необходимото за наказателното преследване на технте родственици. Според проф. Стойнов това не може да се иска от тях.

 

Длъжностни престъпления против правосъдието

Тези престъпления се осъществяват от лица, които работят в системата на органите на съдебната власт и в системата на органите, осъществяващи досъдебното производство – разследващи полицаи. Някои от престъпленията засягат само правораздаването по наказателни дела, а други – правораздаването и по други дела.

 

288 НК – Осуетяване възбуждането или провеждането на наказателно преследване

Особен субект – органа на власт, който работи в системата на съдебната власт и изпълнява функции относно наказателното преследване – съдии, прокурори, следователи.

 

Изпълнително деяние – деецът пропуска да изпълни служебните си задачи. Поначало е под формата на бездействие, но е възможно и по друг начин да се осуети наказателното преследване.

 

Обект – правораздаването по наказателни дела.

От обективна страна трябва да има извършено и друг престъпление.

 

Престъплението е на просто извършителство – в състава не е предвиден резултат.

 

Субективна страна – престъплението се извършва при пряк умисъл, като налице трябва да има и една специална цел – да избави другиго от наказанието, което му се следва по закон.

 

Трябва да се различава от личното укривателство. Има разлика в субекта, защото тук лицето е орган на власт. Също така не е казано, че трябва да е осуетено наказателно преследване, достъчно е да не е изпълненено служебно задължение, като чрез това неизпълнение може да се попречи за наказателното преследване. Няма изискване за споразумение преди това. Няма и подобна привилегия за родственици, както и квалифициран състав с оглед качествата на субекта (съдия, прокурор, следовател).

 

287 НК – Изтръгване на показания, признания и заключения

Субект – длъжностно лице, а не само орган на власт (до 2006 г. е само орган на власт). В кръга на службата на длъжностното лице трябва да е включено събирането на информация с правно значение.

 

Пострадали може да бъдат обвиняем, свидетел, вещо лице.

 

Изпълнително деяние – събиране на информация с правно значение при или по повод изпълнение службата на субекта. Извършва се по време на досъдебното производство.

 

Цел на дееца – да изтръгне признания, показания, заключения по делото, което е предмет на разследването.

 

Възможно е длъжностното лице лично да изпълни противозаконните действия или да нареди на трето лице да извърши това.

 

Престъплението е формално – не е необходимо деецът да събее необходимата информация.

 

 

ПОДКУП

Обект – обществените отношения, които осигуряват нормалното функциониране на държавния и обществен апарат. С това престъпление се засягат трите сфери на обществения живот.

 

Сравнително строги наказания.

 

Системата на подкупа се разглежда от гледна точка на мястото на субекта в обществото:

1. Пасивен подкуп – субект е лице, което е ангажирано в участието в тези отношения – 301 – 303 НК.
2. Активен подкуп – субект може да е всяко наказателноотговорно лице – 304 и сл. НК.

 

От процесуална гледна точка подкупът е много трудно за разкриване престъпление.

 

301 – 303 НК – Пасивен подкуп

Пасивният подкуп е типично користно престъпление (т.е. при него има користен мотив). Трябва да се различава от престъпление с користна цел (користната цел трябва да е част от състава на престъплението).

 

Основният състав на пасивния подкуп е уреден в 301 (1) НК.

Субект – според (1) може да е само длъжностно лице, но също така – арбитър или вещо лице, защитник или повереник. Защитник и повереник – лица, упражняващи адвокатска професия, и по силата на упълномощаване представляват доверителите си в наказателния, респ. граждански процес.

 

Предмет – дар или друга облага, която е имотна. След 2002 г. вече се говори за каквато и да е облага. Дарът винаги има веществен характер – движима или недвижима вещ. Облагата представлява едно благоприятно изменение в житейския статтус в резултат на получения подкуп. Тя най-често има имуществен характер, но не е задължително – командировка, използване на автомобил и др.

 

Изпълнително деяние:

-          приемане на дар или облага;

-          приемане на предложение или обещание за дар или облага.

 

Приемане – волеизявление, с което деецът изказва съгласие да му се предостави предмета на престъплението.

Предложение – това е насрещното волеизявление.

 

„Не се следва” – няма правно основание за получаването на дара или облагата. Трябва да се отбележи, че съществуват гранични хипотези, при които съществуват такива правни основания.

 

Мотив за получаване:

-          осъществяване на правомерно поведение по служба (по основния състав) – от систематичното тълкуване на уредбата може да се стигне до извода, че това деяние може да е под формата на действие или бездействие, както и вече да е осъществено или предстои да бъде осъществено.

 

Тъй като приемането е волеизявление, престъплението е довършено, когато е направено волеизявлението и е възприето от лицето, към което е отправено.

 

Квалифицирани състави:

 – по 301 (2) НК, когато длъжностното лице извърши някое от деянията по (1), за да наруши или загдето е нарушило службата си, когато това нарушение не съставлява престъпление. Т.е. има административно нарушение на служебните задължения, което обаче не осъществява състав на престъпление.

 

Отношение между друго престъпление по служба и подкуп – другото престъпление образува съквупност с квалифицирания подкуп. Тук подкупът едновременно е квалифициращо обстоятелство и отделно деяние.

 

-          302, т. 1 НК – съставът е квалифициран в зависимост от правомощията на длъжностното лице и как то може да влияе на правната сфера на трети лица;

-          302, т. 2 НК – длъжностното лице неправомерно изпълнява действия по служба или се въздържа от действия, като по този начин цели да мотивира даващият подкуп да го даде. Трябва да се прави разлика от изнудването по 214 НК, което засяга нормалното осъществяване на правото на собственост. Това е специален състав и изключва употребата на 213а и 214 НК;

-          302, т. 3 НК – престъплението е извършено в условията на повторност;

-          302, т. 4 НК – престъплението е извършено в големи размери – когато стойността на предмета на подкупа е 70 пъти по-голям от минималната работна заплата в България;

-          302а НК – подкуп в особено големи размери, представляващ особено тежък случай – най-тежко от всички квалифицирани състави на подкупа.

 

Трябва да се отбележи, че по 301 (5) НК субектът на подкупа може да бъде и чуждо длъжностно лице.

 

В 303 НК е визирана хипотезата, когато дарът не се дава директно на лицето.

 

304 и сл. НК – Активен подкуп

Трябва да се отбележи, че наказанието по 304 НК е от същият вид и размер като това по 301 НК.

 

Субект – всяко наказателноотговорно лице.

 

Изпълнително деяние – три форми – който предложи, обещае или даде.

Предлагането и обещанието са обективизирани волеизявления.

Даване – предоставяне на благоприятни реални промени в положението на получаващия подкупа. Предоставя се фактическа власт върху вещ.

 

Престъплението е довършено, когато субектът на активния подкуп направи волеизявление или предостави предмета на подкупа във фактическа власт.

 

Цел – длъжностното лице да осъществи правомерно поведение по служба – чрез действие или бездействие.

 

Престъплението се извършва с пряк умисъл.

 

Квалифицирани случаи:

-          304 (2) НК – квалифициращо обстоятелство е поведението, което ще предприеме получаващият подкупа – административно нарушение или престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години и глоба до 7 хил. лв. ако се предвижда по тежко наказание, тогава ще има съвкупност между активния подкуп по основния състав и другото престъпление (най-често под формата на подбудителство). Тук трябва да се отбележи разликата с пасивния подкуп, където по-тежкото престъпление не може да бъде квалифициращо обстоятелство, тъй като законът изключва това.

-          304а НК - съставът е квалифициран в зависимост от правомощията на длъжностното лице и как то може да влияе на правната сфера на трети лица;

-          съставът е квалифициран в зависимост от правомощията на длъжностното лице и как то може да влияе на правната сфера на трети лица;

 

305а НК – Посредничество към подкуп

Тази дейност се изразява в съгласуването на волите на даващия и получаващия подкуп с цел получавщият да осъществи поведението, за което му се дава.

 

Престъплението е на просто извършителство.

 

От субективна страна посредникът съзнава, че длъжностното лице би получило нещо, което не му се следва, и даващият ще даде, мотивиран от това положение.

 

Този състав иам субсидиарно приложение спрямо останалите в раздела. Ако се стигне до съгласуване волята на двете страни и едната страна направи предложения, а другата приеме, тогава налице ще имаме довършен пасивен подкуп, като посредникът ще бъде подбудител към активен и пасивен подкуп.

 

307 НК – Провокация към подкуп

От обективна страна се създават условия за давнето или получаването на подкуп. Трябва да се различава от съучастието в подкуп, тъй като целите са различни. Тук целта е да се навреди на този, който дава или получава подкупа.

 

У провокиращото лице не съществува умисъл за даването или получаването на подкупа. Провокиращият цели да навреди на лицето, като го мотивира да даде или получи подкуп. Обществената опасност се изразява във въздействието върху лице, което няма намерение да даде или получи подкуп. Трябва да се различава от оперативната разработка, която се предприема, когато има данни, че получаващият подкупа е посикал този подкуп. Вече е формирал умисъл за получаването и е изразил вола да го получи. Касае се за форма на довършен пасивен подкуп.

 

Провокацията трябва да се различава и от посредничеството към подкуп. Посредничеството обективно и субективно е насочено към формиране на воля за даване и получаване. При провокацията целта не е да се осъществи състава на подкупа, а да се уличи лице или да му се навреди.

 

Няма наличие на необходимо съучастие, тъй като този, който дава, обещава или предлага не е подбудител на лицето, което получава. Това е така, защото двата вида подкуп са уредени отделно, едно длъжностно лице може да поиска, но да не получи – извършен е пасивен подкуп, може някои д апредложи, но длъжностното лице да откаже – предложението е довършено престъпление, без да е налице насрещно престъпление.

 

306 НК – субектът на пасивния подкуп осъществява квалифицирания състав чрез противоправна мотивация. Изнуденото лице трябва незабавно да съобщи, при това доброволно – то има обективната възможност да не съобщи, съзнава тази възможност, но въпреки това съобщава незабавно (т.е. в първия възможен момент).

 

307а НК – предметът на престъплението се отнема в полза на държавата, а когато липсва, се присъжда неговата парична равностойност. Предметът е един и същ и поради тази причина може да се отнеме само веднъж (касае е се за реално съществуващ предмет, който има веществен характер и парична стойност). При обещание за подкуп няма какво да се отнеме.

 

 

 

ДОКУМЕНТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ – ГЛАВА 9 НА ОСОБЕНАТА ЧАСТ НА НК

 

„Юрист, който не знае какво е документ, не е юрист.”

 

А. Стойнов

 

(Благодарности на Неви за лекцията)

 

Трябва да се прави разлика между документ и удостоверителен знак. Това всъщност са два способа за трайно фиксиране на информацията.

 

Предмет на престъпленията по гл. 9 е документът (NB!!! Незнанието на понятието причинява изпитна смърт – и на семестриален, и на държавен изпит). Документът е писмено свидетелство за доказване на нещо. С понятието за документ се занимава и Постановление # 3 / 1982 г. на Пленума на ВС. Според проф. Иван Ненов документът е конкретно писмено изявление, разгледано в неговата обективно изразена или виртуално дадена правна фикция. Може да се направи изводът, че документът представлява едно писмено изявление на дадено лице с правно значение, което трябва да бъде изразено конкретно. Според съдебната практика документът представлява конкретно писмено изявление, което съдържа факти, обстоятелства, твърдения за съществуването на факти и обстоятелства с правно значение. В чл. 93, т. 5, 6 НК са легално дефинирани понятията за официален и неистински документи.

 

Извод:

Документът е конкретно писмено изявление с правно значение. Проф. Д. Михайлов изтъква изричния характер на документа.

 

ДЕФИНИЦИЯ (ПРОФ. А. СТОЙНОВ): ДОКУМЕНТЪТ Е КОНКРЕТНО И ИЗРИЧНО ПИСМЕНО ИЗЯВЛЕНИЕ, НАПРАВЕНО ОТ ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ, КОЕТО ФИКСИРА ТРАЙНО СВЕДЕНИЯ ИЛИ ИНФОРМАЦИЯ ОТНОСНО ФАКТИ С ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ.

 

Характеристика:

1. Изявление – мисъл, отразяваща определено мисловно съдържание; материализиран израз на определени психични процеси, протегли в съзнанието на автора на изявлението. Документ е самото изявление, а не неговия материален носител. Възможно е с материалния носител да се отразява част от изявлението. В този случай материалния носител е част от изявлението, от документа (напр. документ с воден знак).
2. Писмено изявление – способ за довеждане на съдържанието до знанието на трети лица.
3. Конкретно изявление – закрепена е волята, предадена лично от автора. Тази характеристика не се променя в случаите, когато се използва трето лице за фиксиране на съдържанието.
4. Изрично изявление – авторът трябва да бъде посочен. Това е задължителен белег на документа.
5. Изявление, направено от конкретно физическо лице – да се обърне внимание, че проф. Стойнов недолюбва понятието нормативен документ, което според него е „юридически нонсенс”. Документът е фиксираната воля на колегиален орган (в парламента). Така че трудно може да се говори за нормативен документ.
6. Трайно фиксира информацията за направеното изявление.
7. Съдържание – изявлението отразява същесвтуването на определени факти от действителността. Изявлението, след като е направено, също представлява факт.
8. Правно значение – изявлението фиксира и юридически факти.

 

Само при кумулативното наличие на тези осем белега може да има наличие на документ.

 

Документът е формата на изявлението. Самото действително намерение на автора няма значение за съществуването на документа.

 

Документно престъпление – посегателство срещу обществените отношения, установени за правилното и законосъобразно използване на формата на изявлението, т.е. на документа.

 

Официалните удостоверителни знаци не са документи и поради тази причина не могат да бъдат предмет на документни престъпления.

 

Прилики между документите и официалните удостоверителни знаци:

1. Изявлението, волята, които са закрепени трайно.
2. Правното им значение.

 

Разлики между документите и официалните удостоверителни знаци:

Има разлики във формата. При документите тя е писмена, а при официалните удостоверителни знаци – клиширана. При документа има едно изрично изявление, а при официалните удостоверителни знаци – мълчаливо изявление (авторът при тях не е обозначен). Документите са с личен характер, а официалните удостоверителни знаци – с абстрактен характер.

 

Тези особености са общи за всички документи – преправени, официални, неистински, истински, преправени, с вярно и невярно съдържание.

 

Видове документи:

 

-          класически и електронни по смисъла на ЗЕДЕП – повечето особености важат и за електронните с малки изключения.

1. Диспозитивни и удостоверителни

Диспозитивните документи са тези, които фиксират едно първично изявление на автора. Самото изявление е юридически факт, който поражда, променя, погасява правоотношения (напр. собственоръчно написаното завещание). Този вид документ не може да бъде с невярно съдържание, но може да бъде предмет на материална подправка на документ.

 

Удостоверителните документи закрепват факти, които същесвтуват извън съзнанието на автора на документа. С тях само се констатира съществуването на определени юридически факти (напр. уверение за студент). Битието на удостоверителните документи зависи от отразените факти, а не от волята на автора. Този вид документи могат да са предмет на всички документни престъпления.

 

Диспозитивно-удостоверителни документи – зависят от битието на дадено правоотношение, но и отразяват факти извън съзнанието на автора (оценка от изпит), както и факти с правно значение.

 

Смесен документ – съдържа две изявления от един и същи автор, като едното изявление е диспозитивно, а другото – удостоверително. Разликата им от диспозитивно-удостоверителните документи е в броя на изявленията, защото при последните има само едно изявление.

 

2. Официален документ – чл. 93, т. 5 НК - този, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на възложената му функция.

-          авторът има особено качество – длъжностно лице или представител на обществеността;

-          изявлението е направено като част от неговата служебна функция;

-          издава се по установения ред и форма – има процедура, която трябва да бъде спазена.

Тези изисквания трябва да са кумулативно дадени, за да можем да определим един документ като официален.

 

3. Частен документ – изявление, направено от частно лице или като представител на друго частно лице. Не съдържа някой от белезите на официалните документи.

 

4.       Комплексен документ – изявления на две или повече лица, направени върху един носител (напр. двустранен договор, медицинско свидетелство за получаване на правоспособност за шофиране).

 

Може и да е комплексен официален документ – и двете лица трябва да са длъжностни лица или представители на обществеността.

 

Комплексен частен документ – и двете лица трябва да са частни лица.

 

Комплексен официлано-частен документ – напр. нотариално заверен частен документ.

 

5.       Истински документ – трябва да има наличие между действителния и обозначения автор. В чл. 93, т. 6 НК има легална дефиниция за неистински документ. При неистинския документ действителния и посочения автор са различни. Както частните, така и официалните документи могат да бъдат с истински или неистинско съдържание.

6.       Преправен документ – при този вид документ допълнително са внесени изменения, промени от лице, което няма право да го прави, и които изменят съдържанието на изявлението или неговото правно значение. Промените трябва да са извършени от неоправомощено лице. Те трябва да касаят съдържанието или правното значение (напр. датата).

7.       Документ с вярно / невярно съдържание – това деление важи само за удостоверителните документи, но не и за диспозитивните.

 

Документът с вярно съдържание отразява правилно съществуващите факти с правно значение, а този с невярно съдържание удостоверява юридически факт, който не отговаря на действителността.

 

8.       Оригинален документ – написан лично от неговия автор и подписан от него.

9.       Препис – изявлението е взето от оригинален документ, написано е от лице, което не е авторът, но това е изрично отбелязано върху документа.

 

Всички тези особености на класическите документи важат и за електронните документи.

 

Електронен документ – нематериализиран израз на психически процеси; писмено изявление.

 

Чл. 3 (2) ЗЕДЕП – писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.

 

Чл. 2 (1) ЗЕДЕП:

-          конкретно изявление;

-          изрично;

-          направено от физическо лице;

-          трайно фиксирана информация;

-          има свое съдържание и правно значение.

 

Различия между електронните и класическите документи:

 

Използват се общоприети стандарти за цифрово фиксиране и разчитане. Според чл. 1 (2) ЗЕДЕП електронният подпис не може да се използва в два случая: квалифицирана писмена форма (саморъчно написано завещание, нотариална заверка, нотариален акт) и когато самото държане на документа има правно значение (ценни книги).

 

Електронен документ – конкретно, изрично изявление от физическо лице и представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията, приравнено на писмената форма, което изявление е закрепено на магнитен, оптичен или друг носител и закрепва информация с правно значение. Електронните документи могат да са предмет на документни престъпления.

 

Съществуват три вида документни престъпления – престъпно създаване, престъпно ползване и престъпно премахване.

 

Престъпно създаване на документи – два вида:

-          интелектуална подправка – засягат реда на създаване на документите и изискванията относно автентичността на актовете. Става дума за интелектуална подправка или лъжливо документиране.

-          материална подправка – чл. 308, 309, 310 НК

 

308 (1) НК – материална подправка

Предмет на престъплението е официален документ, който може да бъде съставен като неистински официален документ.

 

Преправяне – при него като основа имаме истински официален документ.

 

Изпълнително деяние – 2 форми:

1. Съставяне
2. Преправяне – внасяне на изменения в същесвтуващ истински официален документ от неоправомощено лице.

Според проф. Стойнов престъплението е резултатно и в двете му форми. Подправката на частен документ обаче е формално престъпление. Поради тази причина не е и възможен довършен опит при подправка на официални документи.

 

Престъплението се извършва само с пряк умисъл.

 

Субект – не е лицето, което се сочи като автор или което не е оправомощено да внася изменения в даден документ.

 

(2) и (3) – квалифицирани състави;

 

(5), (6), (7) – хипотези на приготовление по (2) и (3).

 

В (2) има примерно изброяване. Предмет на престъплението са удостоверителни документи, които удостоверяват правоспособност, лични или регистрационни данни, отнасящи се до имущество, което подлежи на задължителна регистрация.

 

Визовите стикери не са документи. Той е основа, върху която се оформя визата, която е официалният документ. Визовият стикер е материалният носител на разшрешението, изявлението.

 

По (3) целта е квалифициращо обстоятелство, а в (7) е визиран особен вид приготовление.

 

 

Подправка на частен документ – 309 НК

По чл. 309 НК предмет на престъплението е частен документ.

 

Изпълнителното деяние може да се прояви под две форми:

-          съставяне на неистински частен документ;

-          преправяне съдържанието на истински частен документ.

 

Престъплението е сложно двуактно формално престъпление. Трябва да се обърне внимание на факта, че функцията на втори акт играе използването на документа като доказателство. С това използване на документа престъплението е довършено.

 

Става дума, който „сам или чрез другиго” състави или преправи документ. Под „сам” се разбира деецът лично да извърши деянието, а „чрез другиго” – когато възложи на специалист преправянето, но използва документа като доказателство лично.

 

Престъплението се извършва при пряк умисъл.

 

Субект е всяко наказателноотговорно лице.

 

Ценна книга – материализирано право на вземане, оценено в пари.

 

 

Чл. 311 НК – Интелектуална подправка на документ

Предмет на престъплението е официален документ с невярно съдържание.

 

Субект – длъжностно лице, което извършва деянието в кръга на своята служба.

 

Изпълнително деяние – отразяване в документа на неверни обстоятелства или изявления.

 

Престъплението е резултатно.

 

Изършва се при пряк умисъл.

 

315 (1) НК – кражба на подпис

 

316, 317 НК – Престъпно ползване на документ

 

Обект – обществените отношения, които осигуряват законосъобразно ползване на документ с вярно съдържание в стокооборота.

 

Съставът има субсидиарен характер – използва се само когато лицето не е участвало в подправянето на документа.

 

Извършва се при пряк умисъл.

 

 

319 НК – Престъпно премахване на документ

Предмет – истински документ без значение дали е частен, или официален.

 

Чужд документ – съдържа факти с правно значение, които касаят едно трето лице и реализирането на неговите права.

 

Изпълнително деяние – няколко форми:

-          унищожаване – документът става негоден за употреба по предназначение;

-          повреждане – част от информацията изчезва или е затруднено нейното разчитане;

-          скриване – местоположението на документа е неизвестно за лицата, които ще го използват.

 

Престъплението е резултатно и се извършва при пряк умисъл.

 

Има наличие на особена цел – да се причини другиму вреда чрез употребата на този документ.

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ РЕДА И ОБЩЕСТВЕНОТО СПОКОЙСТВИЕ – ГЛ. 10 ОТ ОСОБЕНАТА ЧАСТ НА НК

 

Обект – обществените отношения, в рамките на които се осигурява нормален и необезпокояван живот на гражданите. Регулират се от нормите на правото и нравствеността.

 

Система:

1. Хулиганство – 325 НК;
2. Самоуправни действия – 323 – 324 НК;
3. Създаване на условия за престъпна дейност – 320 – 322 НК;
4. Престъпно засягане на общественото спокойствие – 325 – 329 НК.

 

325 НК – Хулиганство

Обект – редът, установен в страната и общественото спокойствие

Обществен ред – установените в страната обществени отношения, основани на ..........................

 

Обект са също и условията за спокойно съществуване на гражданите.

 

Изпълнително деяние – осъществяване на непристойни действия, нарушаващи обществения ред.

 

Престъплението може да е под формата само на действие.

 

Непристойни – неприлични, безсрамни, които се изразяват в буйство, ругатни, невъзпитаност и други прояви, които скандализират обществото.

 

Всички непристойни действия се извършват на обществени места – улици, транспортни средства за обществено ползване, паркове, места с неограничен достъп.

 

Възможно е действията да са свързани с посегателства върху личността – ругатни, псувни, побой.

 

Действия против морала – съвкупление с магарица на селския площад J

 

Престъплението е резултатно, като резултатът се изразява в грубото нарушение на обществения ред.

 

Субект – всяко наказателноотговорно лице.

 

Това престъпление много често се извършва в условията на съучастие.

 

Има наличие на квалифицирани състави за повторно извършване и опасен рецидив.

 

Престъплението се извършва при пряк и евентуален умисъл.

 

Хулигански подбуди – стремеж за демонстрация на грубото нарушаване на обществения ред.

 

В 325 (2) НК са визирани квалифицирани случаи на хулиганство:

- изключителен цинизъм – особена наглост и безсрамност – напр. развратни действия, извършвани на публично място;

- хулигансите действия изразяват грубо нахалство.

 

 

323 НК – Самоуправни действия

Обективна страна – касае се за осъществяването на едно предполагаемо или действително осъществяване на субективно право. Необходимо е да има оспорване на това субективно право. Има непризнаване на изцяло или отчасти на самоуправно осъществено право. Т.е. има несъгласие относно самото същесвтуване на субективното право. Има установен от закона ред за осъществяване на субективните права – бланкетна разпоредба.

 

Случаят трябва да не е маловажен.

 

Изпълнително деяние – чрез действие, но е възможно и чрез бездействие – напр. деецът не предава една вещ на съдия-изпълнител.

 

Престъплението е резултатно – довършено е, когато настъпи промяна във фактическото положение по упражняване на правото.

 

Престъплението е умишлено – обхваща представи относно реда за упражняване на правото и че е оспорвано от друг правен субект.

 

 

Престъпна група – участие, ръководене, образуване

321 (1) НК

Обект – обществените отношения, чрез които с създават условия за борба с престъпността, за предотвратяване на престъпни посегателства.

 

Група – две или повече лица са се съгласили да образуват една организирана единица, които имат обща цел, за постигането на която предвиждат трайна комбинирана дейност.

 

Организазията е вид група, която е по-конкретно структурирана.

 

Организирана престъпна група – легална дефиниция в 93, т. 20 НК – структурирано трайно сдружение на три или повече лица с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави имотна облага. Сдружението е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. В нея се включват най-малко три лица. Те преследват две цели – да вършат организирано в страната или в чужбина престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода за не по-малко от три години, и целят имотна облага.

 

Три форми на изпълнителното деяние:

1. Образуване – съгласуване волята на участниците в групата с оглед създаване на група за осъществяване на престъпна дейност.
2. Ръководене – дейност по поставяне на задачи, управление на отделни звена на групата, вземане на решения за извършване на престъпления и изпълнението им.
3. Участие – изявяване на воля за приобщаване към групата, приемане на нейните престъпни цели. Необходимо е от страна на групата да е изявено желание за приобщаване на члена.

 

Престъплението е формално, като то е довършено с осъществяването на изпълнителното деяние в съответната форма.

 

Престъплението се извършва при пряк умисъл.

 

 

327 НК – Престъпления във връзка с хазартните игри

Хазартна игра – игра, при която се залагат пари или други вещи и печалбите или загубите зависят изключително от шанса. Знанията и уменията не са единствените, които определят успеха.

 

Обект – обществените отношения, които регулират спазването на законоустановения ред във връзка с провеждането на хазартни игри.

 

Устройване – създаване на условия други лица да участват в играта.

 

Престъплението е формално – достатъчно е да е предприета даейността по устойване. Не е необходимо играта да се е състояла. Необходимо е да липсва разрешение от надлежно упълномощен орган.

 

Престъплението се извършва при пряк умисъл.

 

Системно участие – най-малко три пъти, но лицето трябва да знае, че хазартната игра е организирана без разрешение.

 

 

 

ОБЩООПАСНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ – ГЛАВА 11 ОТ ОСОБЕНАТА ЧАСТ НА НК

 

Спорен е въпросът в теорията относно родовия обект на престъпленията от гл. 11. Според проф. Ненов има самостоятелен родов обект, който е обществента сигурност, но в това понятие се включва комплекс от разнородни обществени отношения, които не винаги се засягат в тяхната съвкупност. Според учебника на Школата на МВР тези престъпления нямат общ родов обект, като обединяващ критерий е общата опасност.

 

Всъщност чрез престъпленията по гл. 11 се засягат различни по характер обществени отношения, които осигуряват неприкосновеността на различни лични права или обществени интереси.

 

Обща опасност – създаване на възможност за настъпване на по-големи по количество и различни по характер вредни последици. Общата опасност може да е единствена последица или добавка към конкретен престъпен резултат.

 

Престъпленията по тази глава могат да се извърват чрез действие, бездействие, съчетание между двете.

 

Може да са както увреждащи, така и поставящи в опасност; формални или резултатни. Също така има квалифицирани състави по резултата. За някои състави от значение са използваните за извършването на престъплението начини и средства.

 

От субективна страна се срещат всички форми на вината – умисъл, непредпазливост, смесена форма на вина.

 

Система

Спрямо обекта – престъпления против транспорта, народното здраве, използване на атомна енергия

 

Друго възможно деление е спрямо обективната страна.

 

 

Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства

 

Комплексен обект – правоотношенията на собственост, но някои от тях увреждат живота и здравето на личността.

 

Три категории престъпления:

1. По общоопасен начин – палеж или причиняване на наводнение;
2. С общоопасни средства – унищожаване и повреждане на вещи чрез взрив;
3. Престъпления относно режима относно оръжия, взривни вещества и боеприпаси.

 

 

Палеж – общоопасно престъпление, от категорията на тези, извършвани по общоопасен начин (с използването на сили, неподлежащи на контрол).

 

Основният състав е в 330 (1) НК.

Предмет – имущество със значителна стойност. Трябва да се обърне внимание на факта, че предметът трябва да бъде със значителна стойност, а не резултатът. Видовете предмети са примерно изброени: сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник. Предметът на умишления палеж може да бъде както чуждо, така и притежание на дееца имущество. 

 

Различава се от унищожаването и повреждането както по начина на извършване на деянието, така и по предмета – собственост и размер.

 

Изпълнително деяние – запалване на предмета. Въздейства се по такъв начин на субстанцията на предмета, така че да гори. Горенето е химически процес, при който се изменя веществото на предмета и се отделя топлина и светлина. Деянието може да бъде под формата както на действие, така и на бездействие.

 

Престъплението е резултатно, тъй като увреждането или унищожаването на запаленото имущество няма как да се избегне. Престъплението е довършено със започването на горенето. Друг довод, че престъплението е резултатно взимаме от поощрителната разпоредба на 332 НК, където е предвидено настъпването на вреди. С началото на горенето вече започва изменението на химическия състав (това начало се поставя от момента на запалването). Т.е. прекият резултат на запалването е горенето, като унищожаването или повреждането е следствие на горенето. Проф. Ненов застъпва обратното становище, че престъплението е формално.

 

Престъплението може да се извърши както умишлено, така и непредпазливо. При умишления палеж деецът предвижда запалването и иска или допуска горенето като пряка последица, като същевременно съзнава значителната стойност на предмета. При непредпазливост предвижда запалването, но е мислил, че ще го предотврати горенето – самонадеяност. При небрежност деецът не е предвиждал запалването, но е бил длъжен да го стори.

 

Квалифицирани състави на умишления палеж – 330 (2), (3) НК:

1. С оглед обективната страна – възникнала е конкретна опасност за друго имущество от изброените в (1) или за живота на другиго. Конкретната опасност се прибавя към обществената опасност и по този начин обществената опасност се повишава.
2. С оглед предмета – когато запаленото имущество има историческа, научна или художествена стойност или предмети с такава стойност се намират в помещението, предмет на престъплението. Предметите с историческа стойност представляват вещи, които са носители на информация за определени факти от историята на човечеството. Тази стойност не зависи от паричната им равностойност. Предмети с научна стойност – вещи, носители на информация за определени обекти на научни изследвания, за самите научни изследвания или резултатите от тях. Не е необходимо паричната равностойност да е голяма. Предмети с художествена стойност са произведенията на изкуството, художествените занаяти, скулптурата и архитектурата. При умишлен палеж деецът трябва да съзнава това обстоятелство за особената им стойност.
3. С оглед резултата – когато са причинени значителни имуществени или морални вреди.

-          смърт по непредпазливост, уредена в 330 (3) НК – субективната страна е формулирана в отрицателен аспект – деецът не е искал и не е допускал това. Тук е налице смесена форма на вината. Деецът по отношение на палежа е действал умишлено, а по отношение на причиняването на смърт – с непредпазливост. Когато към смъртта се действа умишлено, тогава ще е налице съвкупност между палеж и умишлено убийство.

 

В 330 (2), т. 5 НК престъплението е квалифицирано, ако запаленото имущество със значителна стойност се намира в защитена територия.

 

Непредпазлив палеж

Трябва да е налице особена причинна връзка – напр. запалването на стърнище. Не е умишлен палеж по 330 НК.

 

По 332 НК има привилигирован състав. Деецът обективно трябва веднага и действително да е прекъснал процеса на горене. Това може да го извърши както лично, така и с намесата на органите на противопожарна защита. Практическа стойност има само личната му намеса, тъй като във втората хипотеза се стига до настъпването на знаичтелни вреди. От обективна страна намесата трябва да се осъществи, преди да са настъпили значителни вреди. От субективна страна деецът трябва да действа по собствена подбуда, т.е. той трябва да има фактическата възможност да остави имуществото да гори, да съзнава за наличността на тази възможност и въпреки това незабавно да изгаси пожара.

 

334 НК – Наводнение

Според съдебната практика наводнението представлява предизвикване на буйно и стихийно течение на големи водни маси, при което се образува ударна вълна или се залива значителна повърхност от сушата.

 

Изпълнителното деяние може да се осъществи както чрез действие, така и чрез бездействие.

 

Престъплението е резултатно, като резултатът е буйното и стихийно течение на големи водни маси. Това течение не трябва да става постепенно. Не е от значение дали във водата са примесени други вещества – напр. изтичане на води от хвостохранилище. Резултатите са два: наводнението или създването на опасност за живота или имота на другиго. Това е смесен резултат – реален и заплаха.

 

Престъплението може да бъде умишлено (334 НК) и непредпазливо (335 НК).

 

Квалифициращи обстоятелства са реално причинените значителни вреди и евентуално последвалата смърт. Въпросът за вината е както при пожара (смесена вина), като по отношение на смъртта деецът винаги трябва да е действал по непредпазливост.

 

Унищожаване чрез взрив

333 НК – престъплението е свързано с използването на особено общоопасно средство – взривно вещество. Легалната дефиниция е в чл. 3 ЗКВВООБ - химични съединения или смес от съединения, които при определени условия са способни на бързо саморазпространяващо се химично превръщане с отделяне на голямо количество топлина и с високо налягане на газообразни продукти с разрушително или метателно действие, както и изделията, които ги съдържат. Обществената опасност се състои във въздействието на газа върху другите предмети чрез топлина и натиск.

 

Изпълнително деяние – взривяване – мигновено химическо разлагане на химичните вещества.

 

Резултатът е повреждането или унищожаването на имущество ссъ значителна стойност. Само умишленото взривяване е въздигнато в специално престъпление, когато деянието е извършено по непредпазливост, тогава говорим за унищожаване или повреждане като престъпления против собствеността.

 

Престъпления, свързани с нарушаването на режима относно оръжията, взривните вещества и боеприпасите

Това са престъпления с особен предмет:

-          огнестрелни оръжия – технически уреди, които чрез използването на енергията на взривните вещества могат да изхвърлят твърди предмети, имащи дулен пробег, които получават насочено движение и има механично поразяване на целта;

-          боеприпаси – съвкупност от взривни вещества и други елементи, които се изхвърлят чрез огнестрелно оръжие.

 

Предмет на престъплението от оръжията могат да представляват само бойните оръжия.

 

Непосредствен обект – обществените отношения, които осигуряват изпълнението на установения ред относно производството, ползването и съхранението на оръжията, взривните вещества и боеприпасите.

 

337 (1) НК

Изпълнителното деяние може да се осъществи в множество форми. Характерно е, че се осъществява само чрез действие.

Внасяне и изнасяне – трансгранично пренасяне.

 

От обективна страна изпълнителното деяние трябва да е в нарушение на установения ограничителен режим относно дейността с тези предмети. Определени категории лица имат право да извършвт действия с оръжията, взривните вещества и боеприпасите. Но престъплението се осъществява и извън параметрите на даденото разрешение.

 

Престъплението е формално.

 

Извършва се с пряк умисъл, като деецът трябва да има съзнание относно естеството на предмета и противоправния характер на извършваните действия, както и трябва неизбежно да съзнава това, че извършва действието без разрешение.

 

Субект – лице, което няма право да упражнява действия с тези предмети.

 

Квалифицирани състави:

-          с оглед субекта – длъжностно лице, което се възползва от служебното си положение;

-          престъплението е извършено повторно;

-          предметът е в големи и особено големи размери.

 

 

Противозаконно придобиване, държане и разпореждане с оръжия, взривни вещества и боеприпаси

 

339 (1) НК

Изпълнителното деяние може да се осъществи под няколко форми:

-          придобиване – да се установи фактическа власт върху предмета;

-          държане – упражняване на фактическа власт върху предмета;

-          предаване другиму – предоставяне фактическата власт на трето лице;

 

 

При придобиването и предаването престъплението е резултатно, като е довършено с установяването, респ. предаването на фактическата власт върху предмета. При държането престъплението е формално. От обективна страна престъплението трябва да се извършва без разрешение.

 

В (3) и (4) е визирана друга форма на изпълнителното деяние – отчуждаване. То е налице, когато е сключен договор за прехвърляне на собствеността. От гражданскоправна гледна точка такъв договор е нищожен.

 

В (2) са визирани различни квалифициращи обстоятелства:

- големи размери – става дума за голямо количество. Количеството зависи от естеството на предмета. Пти огнестрелните оръжия става дума за бройки, единици. Но може да става дума и за количество с оглед разрушителната сила на вещетсвата – ядрени оръжия, взривни вещества.

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ПРОТИВ ТРАНСПОРТА И СЪОБЩЕНИЯТА – РАЗДЕЛ II

 

Обща характеристика и система

Става дума за различни по характера си престъпления.

Непосредствен обект са две групи обществени отношения:

1. Обществните отношения, осигуряващи безопасността на транспортната дейност като полезна и изключително необходима за всяко общество, но и представляваща повишена опасност за живота на гражданите.
2. Обществените отношения, осигуряващи създаването, използването и нормалното функциониране на средствата и системите за далекосъобщения и предаването на информация по тях.

 

Това всъщност са два различни типа обществени отношения. Връзката, която може да се направи е на следната плоскост – предаването на информация по далекосъобщителен път може да се разглежда като пренасяне на информация (един вид „транспорт” на информация).

 

От обективна страна поради особеното им обществено значение те са подробно регламентирани с различни нормативни актове. Поради тази причина разпоредбите в НК относно тях са главно с бланкетен характер.

 

Изпълнителното деяние най-често се изразява в нарушаването на установени правила за извършването на дейност, свързана с транспорта и съобщенията.

 

Престъпленията по този раздел могат да са резултатни, увреждащи, поставящи в опасност, формални. В някои случаи резултатът е квалифициращо обстоятелство.

 

Срещат се всички форми на вината, но престъпленията по съобщенията могат да са само умишлени.

 

Системата е спрямо непосредствения обект:

1. Престъпления по транспорта
2. Престъпления по съобщенията

 

Транспортната дейност е не само дейност по пренасяне на хора и предмети, но и включва и съпътстващите дейности, които осигуряват транспортната дейност – изграждането на съобщителни пътища, железопътни участъци, производство, ремонт, регулация.

 

Съществуват 4 вида транспорт – по суша, по вода, въздушен и космически. Пряко са защитени само първите три вида.

 

Нормално осъществяване на транспортната дейност – сложна система от изисквания, осигуряващи използването, движението, експлоатацията на транспортните средства.

 

Системата на престъпленията по транспорта може да се изгради спрямо различни критерии. Един от тях е спрямо спецификата на посегателството и кои страни на безопасността се засягат:

1. Престъпно повреждане на транспортни средства и съоръжения – 340 – 341 НК;
2. Престъпно нарушаване на установените правила за движение, ремонт и експлоатация – 343 – 343г НК;
3. Престъпно нарушаване на установените правила за знаци и сигнализация – 344 НК;
4. Отнемане на моторно превозно средство – 346 НК;
5. Престъпно ползване на контролни знаци – 345 НК;
6. Престъпления против въздушния транспорт – 341а, 341б НК

 

340 (1) НК – Престъпно повреждане на транспортни средства

Предмет – транспортно средство. Изброени са изчерпателно в три групи:

1. Подвижен железопътен състав и железен път;
2. Различни видове транспортни средства – въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство
3. Съоръжение или принадлежности към тях

 

Изпълнително деяние – повреждане предмета на престъплението – въздействие върху субстанцията му, така че да стане временно или постоянно негоден за употреба по предназначение. Когато става дума за кораб допълнително изпълнителното деяние включва повреждане, засядане, потъване.

 

Престъплението е резултатно. Има три въможни резултата:

1. Повреждане предмета на престъплението (засядане, потъване на кораб);
2. Реална опасност за живота на другиго или за повреждане на чуждо имущество

 

При повреждането субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, с изключение, когато предмет на престъплението е кораб – има особен субект – лице, длъжно по закон да следи за целостта на кораба и неговата навигация.

 

Има сложна субективна страна – отношение към повредата или чуждия имот.

 

При повреждането на предмет умисълът може да бъде както пряк, така и евентуален. Деецът предвижда повредата и може пряко да я цели или да се отнася безразлично към нея.

 

Наличие на опасност за живота на другиго и значителна повреда. В този случай деецът допуска опасността. Ако цели настъпването на тези последици, тогава ще има квалифициран случай.

 

Тук има особен случай на допустителство. Престъпният резултат се дължи на поведението на трето лице, коеот деецът трябва да контролира. Деянието е умишлено. Това се отнася за хипотезата, когато предмет на престъплението е кораб.

 

340 (2) НК

Предметът е особен – въздухоплавателно средство – то е предназначено да се движи по въздуха, без да има връзка със земята. Поради тази причина това престъпление е по-опасно от престъплението по първата алинея. Падането върху земята крие допълнителна опасност и поради тази причина се предвижда и по-тежка отговорност.

 

Изпълнително деяние – разрушаване (унищожаване) или повреждане.

 

Престъплението е резултатно, като е довършено, когато въздухоплавателното средство е повредено или унищожено.

 

Има наличие на особен признак от обективна страна – предметът на престъплението трябва да е в експлоатация. Това е времето, когато се изпълняват полети – по време на летене на въздухоплавателното средство или подготовка на земята.

 

Субект е всяко наказателноотговорно лице.

 

Престъплението се извършва умишлено – пряк и косвен умисъл.

 

В 340 (3) НК са уредени квалифицираните случаи. Става дума за престъпни посегателства, които са квалифицирани по резултата. Последиците трябва да се намират в причинна връзка с деянието по основния състав – средна или тежка телесна повреда или настъпването на смърт на едно или повече лица. Деецът действа умишлено по отношение на този резултат – с пряк умисъл относно деянието по основния състав и с евентуален по отношение на по-тежкия резултат.

 

Това престъпление трябва да се различава от:

1. Диверсията – двете престъпления имат еднакъв предмет, но при диверсията се цели икономическа дестабилизация на държавата, т.е. диверсията е престъпление против икономическите основи на републиката, а при престъпното повреждане на транспортни средства се засягат обществените отношения, свързани с безопасността на транспортната дейност – т.е. двете престъпления имат и различен непосредствен обект. Не е възможна съвкупност.
2. Унищожаването и повреждането – при престъпно повреждане на транспортно средство наред с правоотношението на собственост се засяга и сигурността на транспортната дейност, т.е. разглежданото престъпление има по-сложен обект. Не е възможна съвкупност.
3. Злепоставянето – то има по-общ характер и засяга само личността. В случая то е една пряка последица от посегателството срещу транспортната дейност, т.е. то се явява едно допълнително следствие.
4. Убийството и телесната повреда – освен личността се засяга и транспортната дейност.

 

341 НК

Формата на вината е непредпазливост. Има три резултата. Повреждането на предмета на престъплението се осъществява по непредпазливост по отношение на допълнителния резултат. Самото деяние също е извършено по непредпазливост.

 

 

Престъпно нарушаване правилата на движение

Система:

-          в 342 (1), (2) НК са уредени два основни състава – формата на вината е умисъл;

-          343, 343а НК – непредпазливи престъпления, свързани с наруването правилата на движение;

-          343в, 343г НК – престъпления с наказание лишаване от права.

 

342 НК

Непосредствен обект – обществените отношения, които осигуряват безопасността на движение на транспортните средства. Тези обществени отношения са уредени в спациални нормативни актове, регулиращи поведението на участниците в движението. Една от страните в тези обществени отношения винаги е субект на престъплението.

 

Предмет – съответното транспортно средство. NB!!! Транспортното средство не е средство на престъплението.

 

Изпълнително деяние – нарушаване на правилата за дижение, експлоатация и ремонт на превозните средства и съоръжения. Съдържанието на бланкетната разпоредба на (1) се изпълва от съответните правила, съдържащи се в закон или подзаконов нормативен акт.

 

Изпълнителното деяние може да се осъществи при следните форми:

-          действие – предприемане на забранени действия;

-          бездействие – деецът не намалява скоростта, не спира;

-          съчетание – неспазване на предимство.

 

Това е престъпление на поставяне в опасност. Необходимо е да е възникнала реална опасност за причиняване на телесна повреда или смърт другиму. Това е изразено чрез субективната страна.

 

Престъплението е умишлено. Деецът трябва да е допускал причиняването на смъртта или телесната повреда.

 

Субект – всяко наказателноотговорно лице, което фактически управлява транспортно средство.

 

Умисълът по отношение на настъпването на телесната повреда или смъртта винаги е само косвен. Деецът трябва да съзнава, че нарушава правилата за движение, предвижда, че може да настъпи смърт или телесна повреда и се отнася към това безралично. Ако цели някой от двата резултата, тогава става дума за опит за телесна повреда или опит за убийство.

 

342 (2) НК

Непосредствен обект – аналогичен на този по (1) – обществените отношения, които осигуряват безопасността на движение на транспортните средства. Тези обществени отношения са уредени в спациални нормативни актове, регулиращи поведението на участниците в движението. Сигурността на движението се нарушава чрез въздействието върху различни материали, използвани за транспортната дейност – подвижни състави, пътища, съоръжения.

 

Предмет – изброени са изчерпателно

 

Изпълнително деяние – може да се релизира, както чрез действие, така и чрез бездействие – нарушаване правилата относно експлоатацията или изискванията за добро качество на ремонта или експлоатационната дейност.

 

Престъплението е на поставяне в опасност, като тук това също е отразено чрез субективната страна.

 

Субектът е особен – работник или служител в транспорта, на който с трудов договор са възложени задачи по осигуряването на безопасна експлоатация или съответната ремонтна дейност.

 

Субективната страна е като тази по (1). И тук деянието се извършва при евентуален умисъл.

 

В (3) са уредени квалифицирани състави – причиняване на смърт, средна и тежка телесна повреда, значителни имуществени вреди. По отношение на този резултат деецът действа с умисъл, който може да бъде както пряк, така и косвен. ?

 

Непредпазливо нарушаване на правилата за движение

 

343 НК

Наказанията по този член са дифернцирани по отношение на резултата от престъплението.

 

Изпълнителното деяние е същото като по 342 НК – нарушаване на правилата за дижение, експлоатация и ремонт на превозните средства и съоръжения.

 

Престъплението е резултатно, като отговорността е диференцирана спрямо резултата. Между извършеното  нарушение и резултата трябва да има пряка и непосредствена причинна връзка.

 

По отношение на последиците деецът действа с непредпазливост, като тя е в двете си форми. Възможно е по отношение на нарушените правила за движение деецът да действа умишлено, но по отношение на по-тежкия резултат – по непредпазливост. В този случай налице има смесена вина. Възможно е нарушените правила за движение да са по непредпазливост, като по отношение на по-тежкия резултат също формата на вината да бъде непредпазливост.

 

В ал. 2, 3, 4 са предвидени квалифицирани състави:

- с оглед резултата – причиняване на телесна повреда или смърт на повече от едно лице;

- деецът е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози – състояние, при което в кръвта на има концентрация на алкохол над 0,5 ‰ – формално установен критерий в Закона за движение по пътищата. Нарушени са функциите на органите и способността на дееца да се ориентира правилно и да се взимат правилни решения.

 - наркотично вещество – всяко упойващо и психотропно вещество, включено в закона, и всички други природни и синтетични вещества, които може да предизвикат състояние на зависимост, действащи стимулиращо или депресиращо на нервната система. Може да предизвикват халюцинации.

- аналог – вещество със сходен химичен строеж с някое от наркотичните вещества и предизвикващо неговите последствия.

- субектът е избягал – това е поведение, допускащо излагането жертвата на опасност. Не това е целта на дееца, а да не бъде заловен.

 

343а (1) НК – привилигирован състав

Резултатът трябва да е настъпил и деецът да прави всичко възможно за спасяването на пострадалите.

 

Управление на МПС по 342б НК

Тълкувателно решение на ВКС приема, че става дума за пияно състояние и това изключва прилагането на 78а т.6 НК (ТР #2 / 2007, ВКС, ОСНК).

 

346, 346а НК – Престъпно отнемане на МПС

Обект – обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на фактическа власт върху МПС и условията за съхраняването и запазването им. Също така се засягат и обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на собственост.

 

МПС е опасно средство, тъй като с него могат да се реализират различни неблагоприятни последици.

 

Особен предмет – МПС – пътно превозно средство, снабдено с
двигател за придвижване, с изключение на релсовите превозни средства. Пътно превозно средство – съоръжение, придвижвано по пътя на
колела и използвано за превозване на хора и/или товари. Предметът трябва да бъде чуждо МПС.

 

Изпълнително деяние – само чрез действие – отнеме владението от другиго (аналогично на кражбата).

 

Престъплението е резултатно, като е довършено, когато фактическата власт премине у дееца. Възможен е опит, но само недовършен.

 

Престъплението се осъществява без съгласието на собственика на МПС.

 

Субект – всяко наказателноотговорно лице, което не владее правовмерно или не е собственик.

 

Престъплението се извършва само при пряк умисъл. Има наличие на специално намерение – да ползва МПС.

 

Разлики от кражбата:

-          обект – при отнемането се създава опасност за движението по пътищата;

-          предмет – при кражбата това е всяка движима вещ, а при отнемането – само МПС;

-          субективна страна – при отнемането намерението на дееца е да използва вещта, а при кражбата – да присвои;

Субективното намерение е трудно за доказаване от наказателнопроцесуална гледна точка. Фактът, че вещта се ползва, доказва намерението за ползване.

 

Квалифицирани случаи:

-          предвижда се по-тежко наказание, ако е последвала повреда – цялостна или частична негодност за употреба на вещта по предназначение;

-          пияно състояние или повторност – деецът при повторност е осъждан за такова престъпление, като предишното осъждане да е било условно, отложено или под определения минимум;

-          повече от два пъти;

-          извършено по условията на 195 (1), т. 1 – 6 НК;

-          извършено с цел имотна облага от връщането на МПС;

-          (3) – предлагане на съдействие за отнето МПС срещу получаването на имотна облага.

 

 

ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С НАРКОТИЦИ – 354А, 354Б НК

 

354а НК – Престъпления против народното здраве

Обектът е сложен. Той е свързан с осигуряването на нормалното съществуване на нацията, групи от граждани или отделни граждани.

 

Обществена опасност – деянието е от естество да застраши здравето на множество хора. Ако е увредено конкретно лице, тогава ще има съвкупност.

 

354а (1) НК

Особена цел – разпространение (при една част от формите на изпълнителното деяние).

 

Особен предмет – наркотични вещества и аналози

 

Разпространяване – дейност по предоставяне на наркотични вещества на трето лице. Резултатът е, че определено количество от наркотичното вещество преминава във фактическата власт на третото лице.

 

Престъплението е на просто извърителство. Трябва да е започнала дейност по доставяне на наркотично вещество на трето лице.

 

Изпълнително деяние:

 

-          производство – химически процес, при който възниква вещество. В този случай престъплението е довършено, когато веществото е получено;

-          преработване – процес на почистване на наркотичното вещество от примеси. Престъплението е довършено, когато се промени наркотичното вещество;

-          придобиване – установяване на фактическа власт;

-          държане – упражняване на фактическа власт;

 

Отговорността е различна в зависимост вида на наркотичното вещество – рисково или високорисково (няма нискорискови наркотични вещества). Високорискови наркотични вещества са кокаин, хероин, морфин, марихуана.

 

Прекурсори – вещества, изолзвани при промишлени процеси за производството на наркотични вещества. Те не са наркотични вещества в чистии вид.

 

Квалифицирани слуачаи – (2):

-          голямо количество – определя се с оглед 2 критерия – маса и съдържание на активно вещество;

-          особено голямо количество;

-          извършвано на публично място – достъпно за неограничен кръг хора – може да става дума и за вход на блок, ако той не се заключва;

-          извършвано по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група;

-          извършва се от лекар или фармацевт;

-          извърша се от възпитател, преподавател, ръководител на учебно заведение или длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му;

-          деянието представлява опасен рецидив.

 

В (3) е регламентирано обикновеното държане на наркотични вщества или аналози. Особеното от обективна страна тук е, че тези вещества са поставени под специален режим и за придобиването или държането им е необходимо надлежно разрешително.

 

 

НАДЯВАМ СЕ, ЧЕ С ТЕЗИ ЛЕКЦИИ СЪМ ВИ БИЛ ПОНЕ МАЛКО ПОЛЕЗЕН ЗА ПОДГОТОВКАТА ВИ ЗА ИЗПИТА (НЕЗАВИСИМО ДАЛИ Е СЕМЕСТРИАЛЕН, ИЛИ ДЪРЖАВЕН).

 

УСПЕХ, ПОПЪТЕН ВЯТЪР И КЪСМЕТ!!!