Непризнати разходи за данъчни цели

 

Непризнати разходи за данъчни цели

Публикувано на 05.01.2021

Отговаря Лиляна ПАНЕВА – данъчен консултант

    Въпрос: Лекарските практики - ЕТ, оформят ежемесечно фактури към РЗОК за стойността на извършени услуги „по договор и спецификация“ за изтеклият месец. РЗОК ги плаща по банков път. Но РЗОК проверява с известно закъснение услугите и при нарушения издава заповед за налагане на санкция - финансова неустойка, по разни членове на Индивидуалния договор и на Националния рамков договор - ИД и НРД.
И двете страни обикновено предпочитат сумите на санкциите да се прихващат от следващо плащане по договора. Така се фактурират едни суми, а се изплащат други.
Тези санкции следва ли да се считат за непризнати разходи за данъчни цели по чл. 26, т. 6 от ЗКПО „разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове“?
НРД нормативен акт ли е, защото ако не е, не би ли трябвало с тези финансови неустойки да се намали облагаемата печалба и ако да, по кой от начините:
- да се отчитат като разход;
- да се оформят като кредитно известие;
- като непризнат приход, т.е. да се отчете като приход само реално изплатената от РЗОК сума?
Все пак ЕТ окончателно се облага като физическо лице - за реално получени доходи и някак не е редно хем да не получава фактурираната сума, хем да плаща осигуровки и данъци върху нея?

   Отговор: В отговор на първия въпрос следва да се отбележи, че съгласно чл. 26, т. 6 от ЗКПО счетоводните разходи за начислени глоби, конфискации и други санкции за нарушаване на нормативни актове не се признават за данъчни цели. По силата на чл. 23, ал. 2, т. 1 и 2 от закона те формират постоянни данъчни разлики и макар да са счетоводно отчетени, не участват при формирането на годишната данъчна основа, върху която се начислява корпоративен данък.
Нормативен акт ли е НРД?
Съгласно разпоредбите на чл. 3 - чл. 8 от Законът за нормативните актове като нормативни актове следва да се приемат:
1. Законите и подзаконовите актове.
2 Кодексите.
3. Постановленията на Министерският съвет за приемане правилници, наредби или инструкции.
4. Нормативен акт се издава и в случаите, когато трябва да се приемат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на актове на Европейския съюз или на международни договори, сключени от Европейските общности.
5. Наредбите, с които се издават за уреждане на взаимоотношения съобразно нормативните актове от по-висока степен за неуредени от тях обществени отношения с местно или национално значение.

   Предмет на НРД за медицинските дейности са правата и задълженията по оказването на медицинска помощ в рамките на чл. 55 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) на:
1. Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Районните здравноосигурителни каси (РЗОК).
2. Българския лекарски съюз (БЛС) и неговите районни колегии;
3. изпълнителите на медицинска помощ (ИМП).
4. здравноосигурените лица (ЗОЛ).
Следователно, тъй като НРД е създаден по силата на Закона за здравното осигуряване, той е подзаконов нормативен акт и по силата на чл. 3 от Закона за нормативните актове се приема за нормативен акт. Това означава, че разходите за санкции, наложени със заповед на основание негова разпоредба, са непризнати разходи за данъчни цели по смисъла на чл. 26, т. 6 от ЗКПО и съгласно чл. 23 от закона следва да се третират данъчно като постоянни данъчни разлики.