Решение на СЕС е на път да обърне окончателно практиката за лихварството

Решение на СЕС е на път да обърне окончателно практиката за лихварството

LEX NEWS 16 НОЕМВРИ 2023, 13:01 6450 27

Решение (пълния му текст виж тук) на Съда на Европейския съюз (СЕС) е на път да обърне окончателно практиката на българските съдилища по отношение на т. нар. лихварство по чл. 252, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК).

Разпоредбата гласи: „Който без съответно разрешение извършва по занятие банкови, застрахователни или други финансови сделки, предоставя платежни услуги или издава електронни пари, за които се изисква такова разрешение, се наказва с лишаване от свобода от три до пет години и с конфискация до 1/2 от имуществото на дееца“.

Престъплението по чл. 252 НК е против паричната и кредитната система, т.е. то охранява самата финансова система и пазарните принципи на нейното функциониране, а не е в защита на пострадалите от прекомерната лихва, например. Самата разпоредба е създадена през 1995 г. като наказателноправен отговор срещу нароилите се в зората на прехода финансови пирамиди.

В продължение на години съдилищата у нас приемаха, че по този текст от Наказателния кодекс могат да бъдат преследвани и лихварите, които по занятие дават заеми от собствените си пари срещу лихва.

Това виждане обаче започна да се променя първо сред представители на наказателноправната наука като проф. Пламен Панайотов, а след това и в част от съдебната практика.

Така през 2020 г. по искане на Висшия адвокатски съвет (повече за него виж тук) Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) образува тълкувателно дело, по което трябва да даде отговор на въпроса: „Предоставянето по занятие на заеми/кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение, осъществява ли състава на престъпление по чл. 252, ал. 1 НК?“ (повече за тълкувателното дело виж тук).

Както „Лекс“ писа, преди това състав на ВКС отправи преюдициално запитване до СЕС (поводът е дело срещу бивш общински съветник, давал заеми срещу огромна лихва на хора в нужда, осъден на две инстанции, повече виж тук), в което поиска тълкуване на Регламент № 575/2013, в който са дадени определения за кредитна институция и за лиценз. И да се установи дали според правото на ЕС кредитните институции осъществяват кредитирането единствено с публично привлечени средства и не могат да извършват кредитиране и със средства, получени от други източници, например – събрани такси, лихви и т.н.

Ако определението изисква и публично привлечени средства (от над 30 души), и раздаване на кредити, от това ще следва, че лихварите, които отпускат заеми със собствени пари срещу висока лихва, няма как да попаднат под ударите на чл. 252, ал. 1 НК.

Днес Съдът на ЕС отговори: „Член 4, параграф 1, точка 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012, изменен с Регламент (ЕС) 2019/2033 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г., трябва да се тълкува в смисъл, че предприятие попада в обхвата на понятието „кредитна институция“ по смисъла на същия член 4, параграф 1, точка 1 само когато неговата дейност се състои едновременно в приемане на депозити или други възстановими средства от обществеността и в отпускане на кредити за негова собствена сметка, с уточнението, че тези депозити или други средства, приети от обществеността, са предназначени за отпускането на кредити, без да се изключва възможността кредити да се отпускат и със средства от други източници“.

В решението си СЕС най-напред отбелязва, че член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент № 575/2013, в който който се съдържа определение на понятието „кредитна институция“, е изменен с Регламент 2019/2033. Новата дефиницията вече гласи, че за „кредитна институция“ се счита предприятие, чийто предмет на дейност обхваща една или повече от дейностите, посочени в член 4, параграф 1, точка 1, букви а) и б) от изменения Регламент № 575/2013. Такива дейности са „приемането на депозити или други възстановими средства от обществеността и отпускането на кредити за своя собствена сметка“ и „извършването на някоя от дейностите, посочени в приложение I, раздел А, точки 3 и 6 към Директива 2014/65“, при определени условия“.

И СЕС заявява, че освен ако не се установи друго при проверката на ВКС, лихварят, заради чието дело е отправено преюдициалното запитване, не е извършил нито една от тези дейности.

Съдът на ЕС подчертава, че определението за кредитна институция съдържа два елемента – от една страна, „приемане на депозити или други възстановими средства от обществеността“ и от друга, „отпускане на кредити за своя собствена сметка“. Освен това тези два елемента са свързани със съюза „и“.

„Следователно предприятие, което не извършва никоя от дейностите, посочени в член 4, параграф 1, точка 1, буква б), попада в обхвата на понятието „кредитна институция“ по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 само когато неговата дейност се изразява едновременно в приемане на депозити или други възстановими средства от обществеността и в отпускане на кредити за негова собствена сметка. Освен това, макар да не е изключено кредити да се отпускат със средства от други източници, различни от депозити или други възстановими средства, приети от обществеността, по принцип непременно съществува връзка между приемането на депозити и отпускането на кредити“, заявява СЕС.

Съдът отбелязва и друго – в член 9, параграф 1 от Директива 2013/36 от една страна, е въведена изрична забрана за лица или предприятия, различни от кредитните институции, да извършват публично приемане на влогове или други възстановими средства, без да се посочва и дейността по отпускане на кредити, и от друга страна, в точки 1 и 2 от приложение I приемането на влогове и кредитирането са посочени отделно.

Той отказва да тълкува определението за „лиценз“ съгласно Регламент № 575/2013, тъй като условията за получаването на разрешение като финансова институция се уреждат само на национално равнище и обхватът на понятието в регламента е неотносим към делото за лихварство във ВКС.

След разясненията на СЕС се очакава и задължителното тълкуване на ВКС, което следва да ги съобрази.