МЕТОДИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

 

 

 

 

 

 

УДК - 330.5

Econ Lit M - 410

 

 

МЕТОДИЧЕСКИ ПРОБЛЕМИ ПРИ ИЗГОТВЯНЕ И ПРЕДСТАВЯНЕ НА ОТЧЕТА ЗА ПАРИЧНИТЕ ПОТОЦИ

гл. ас. д-р С л а в и Ге н о в Рецензенти: проф. д-р ик. н. Гено Генов

доц. д-р Стефан Вачков

 

Увод

В съвременните икономически условия информаци- ята става все по-необходима и полезна. Инвеститорите, кредиторите и собствениците се нуждаят от информация за финансовото състояние на предприятията. Колкото по- детайлна е тази информация, толкова по-надеждни и обо- сновани ще бъдат техните решения. Във връзка с това осо-

бено значение придобива Отчетът за паричните потоци (ОПП). Tой възниква в счетоводната практика на САЩ и в зависимост от нуждите от информация на по- требителите на финансовите отчети се променя като форма, съдържание и концеп- ции за представяне. Поради значението му за различните ползватели на финансо- вите отчети се налага и неговата унификация. Така се осигурява правилното раз- биране на паричните потоци, както и сравнимостта между отделните предприя- тия.

В стремежа да се покаже финансовото състояние на предприятията в цялост, ОПП постепенно се превръща в съществена част от годишните финансови отчети. Като част от годишния финансов отчет ОПП е регламентиран както в ОПСП на САЩ (Общоприети счетоводни принципи US-GAAP), така и в Международните счетоводни стандарти (МСС). Той е регламентиран и в националните законодател- ства на отделните европейски страни, напр. в HGB (Handelsgesetzbuch – Търговс- ки закон), както и в специален счетоводен стандарт в Германия, а също и в Нацио- налните стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия (НСФОМСП) у нас.

Въпреки значението на ОПП за пълно оповестяване на финансовото състоя- ние на предприятието, както и за цялостната му оценка, следва да се отбележи, че в нашата практика все още не му се отделя необходимото внимание. Тъй като този елемент на финансовия отчет не е определящ по отношение на отчитания финан- сов резултат, както и по отношение на дължимите данъци, в много случаи той се изготвя формално.

 

 

 

 

 

Въпросите, свързани с разработването и представянето на годишния финан- сов отчет, чийто елемент е отчетът за паричните потоци, попадат в обхвата на фи- нансовото счетоводство. В тази студия не сa обект на разглеждане проблемите на планирането, анализа и контрола на паричните потоци за управленски цели, както и на анализа на годишните финансови отчети.

Обект на изследване е представянето на паричните потоци в годишния фи- нансов отчет на предприятието, а негов предмет са конкретните методи, методики и подходи за структурирано представяне на входящите и изходящи парични пото- ци с оглед на техните предимства и недостатъци.

Целта на студията е да се разгледат методическите проблеми, във връзка с изготвянето и представянето на ОПП по прекия и по косвения метод. Във връзка с това си поставяме следните задачи:

1.   Да се проследи развитието на концепциите, свързани с ОПП, което е по- лезно за разбиране на съдържанието му, формата на представяне, методите и под- ходите за съставяне.

2.   Да се анализират основните принципи и правила за изготвяне на ОПП.

3.   Да се изследват проблемите, свързани със съставянето на ОПП по отдел- ните методи и подходи, като се обоснове връзката между тях и възможностите за контрол.

4.   Въз основа на регламентацията на изготвянето и представянето на ОПП в МСС, ОПСП на САЩ и HGB да се анализират промените в СС 7 Отчети за парич- ните потоци.

 

Глава първа

Историческо развитие на практиката на съставяне на ОПП

1. История и развитие на идеята и практиката на изготвяне на отчета за паричните потоци

Първоизточникът на съвременния Отчет за паричните потоци (ОПП) може да се открие в отчетите, различни по форма и съдържание, разработвани десетиле- тия наред от компаниите, най-вече в САЩ. Първоначално тези отчети са представ- лявали списък на разнообразни увеличения и намаления на статиите от счетовод- ния баланс под формата на пояснения. Счетоводният баланс показва финансовото състояние на предприятието в определен момент. Всъщност той представя общото състояние на компанията, но не и детайли за сделките, осъществени през отчетния период. Ако се представят допълнителни справки, показващи как са се извършили промените в края на периода спрямо неговото начало, потребителят ще има възмож- ност да разбере и детайлите от представения финансов отчет, както и да се инфор- мира дали тези промени в активите и пасивите са в резултат от операции, свързани с отчетения финансов резултат, набиране на нов капитал, или в резултат от изпол- зване на активите, за да се изплатят задълженията, да се придобият нови активи и т.н. От Отчета за собствения капитал (ОСК) се добива представа за нетните фи-

 

 

 

 

 

нансови резултати, разпределението на финансовите резултати за предходни пери- оди, за създаване на резерви и плащане на дивиденти. В Отчета за приходите и разходите (ОПР) е представена информация за дейността за периода от гледна точ- ка на приходи, разходи, печалби и загуби, но въпреки това, нито балансът, нито ОПР, нито ОСК показват в подробности значителните сделки, които са били из- вършени през периода за финансиране на предприятието. Счетоводната колегия е била винаги наясно с това, че счетоводният баланс, ОПР и ОСК не предоставят необходимата и достатъчна информация за вземане на ефективни управленски решения. Стигнало се е до извода, че запълването на тази непълнота може да се постигне със специално разработен отчет, който да предостави информация от- носно източниците на придобиване и направленията на използване на ресурсите.

Първият финансов отчет, съдържащ елемент с допълнителна информация е на Missouri Pacific Railway, издаден през 1893 година, а първият учебник, който препоръчва разработването на отчет за представяне на източниците и употреба на средствата, е написан през 1908 година от професора в Харвардския университет Уилям Мур Коул, озаглавен „Сметки, изграждане и интерпретация”. Коул класи- фицира всички балансови сметки, на принципа “откъде набавям” ( източници) и “къде се използва” (използване). По негово мнение този отчет е по-полезен за про- гнозиране на несъстоятелността, а не като средство за предоставяне на допълни- телна информация, поясняваща данните в баланса.

В периода между 1950 и 1960 г. основният счетоводен дебат е свързан с кон- цепцията за средствата (фондовете), които трябва да бъдат използвани при съста- вянето на отчета за промените във финансовото състояние. Най-често са дискути- рани два въпроса, по които липсва консенсус:

-  като се приема, че функцията на информацията за фондовете е да посочи промените в платежоспособността, въпросът, който се разисква, е дали е по-под- ходяща концепцията за изготвянето на отчета на „касова основа”, или на базата на

„работен капитал”;

-  дали целта на използването на информацията от отчета е да се представят промените в платежоспособността, или да се обяснят всички промени в баланса.

Отговорите, които тези два въпроса получават, предопределят и подхода, който се възприема за неговото съставяне. Първоначално господства разбирането, че целта е да се даде всеобхватен анализ на балансовите статии, което е довело до включва- нето на непарични позиции и съставянето му на базата на „работен капитал”. Под- ходът, насочен към пълно поясняване на балансовите статии не е променен и при по-късно възприетата „касова основа” на изготвяне на отчета за промените във финансовото състояние. Това на свой ред предопределя използването и на непа- рични операции.

Епстейн посочва, че „Този финансов отчет е разработен в САЩ, където през 50-те и началото на 60-те години са правени многобройни експерименти с форма- ти и концепции. До средата на 60-те години най-разпространеният подход в САЩ е този по отношение на източниците и употребата на средствата, въпреки че този

 

 

 

 

 

метод на отчитане става задължителен едва през 1971 г.” [4, с. 145]. Дори тогава, средствата могат да се дефинират от отчетното предприятие по поне четири раз- лични начина, включително като парични средства и като нетен оборотен капитал (текущи активи минус текущи пасиви) [4, с. 145]. Основа на организираното и уеднаквено представяне е поставена със студията, озаглавена “Анализ на парич- ния поток и на отчета за фондовете”, публикувана през 1961 г. Студията препоръ- чва Отчетът за паричния поток да стане задължителен елемент в рамките на го- дишните финансови отчети на компаниите в САЩ и да бъде обект на одиторска проверка, като се включва в издаваното от одиторите мнение в одиторския доклад. Вследствие на развитието на идеята за ОПП през 1963 г. е публикуван APB 3 “The Statement of Sources and Application of Funds”, при което се променя наимено- ванието на отчета на “Отчет за източниците и употребата на фондовете” и се прави опит да се осигурят някакви стандарти за изготвянето и представянето на отчета за фондовете. Препоръчва се отчетът да се представя като допълнителна информа- ция, а не като част от годишния финансов отчет. Одиторската проверка и издаване- то на одиторско мнение е по избор (опционно) [33]. Повечето компании изпълня- ват това предписание и продължават да представят Oтчет за източниците и изпол-

зването на фондовете.

През 1971 г. се публикува APB 19 “Reporting Changes in Financial Position”, което изисква Отчетът за промените във финасовото състояние да се представя като част от елементите на годишния финансов отчет и да бъде обект на одиторска проверка с мнение в одиторския доклад [33]. Това наименование се използва масо- во до 1980 г. от предприятията и отчетът се публикува заедно с одиторския доклад. Отчетът за промените във финансовото състояние представя най-често промените в работния капитал, а не промените в паричните наличности. През периода между 1970 г. - 1980 г. се появяват много привърженици на използването на метода на

„касовата основа”.

“Една от причините, поради която изготвителите на финансови отчети не са възприели по-бързо понятието за паричен поток, е, че професионалните счетово- дители са изпитвали значителна антипатия към паричната база като измерител за резултатите от оперативната дейност на едно предприятие. До голяма степен това е било резултат от тяхната привързаност към счетоводството, базирано на принци- па на текущото начисляване, което признава приходите в момента на възникването им, а разходите в момента на извършването им и от гледна точка на отчетността на база на паричния поток като задна вратичка към отчетността на парична база” [4, с. 145]. С дефинирането на фондовете, които най-често са били определяни като нетен работен капитал, става възможно непаричните статии, като вземания и задъ- лжения да се включат в Oтчета за паричния поток и по този начин да не се наруши принципът на начисляването. От друга страна, Отчетът не винаги успява да осигу- ри на потребителите цялостен поглед върху източниците на средства за предприя- тието и използването на паричните средства като част от оценката на ликвидност- та и платежоспособността на предприятието.

 

 

 

 

 

Преди публикуването на SFAS 95-Statement of Cash Flows (Отчет за парични- те потоци), FASB (Financial Accounting Standarts Board - американският комитет за счетоводни стандарти) одобрява различни начини на представяне на паричния поток (funds flow) във формата на “Statement of Changes in Financial Position” (“Отчет за промените във финансовото състояние”). „Това разнообразие в представянето води до разнообразие по отношение на целите на Отчета за промените във финансовото състояние и дефиницията на “фондовете” [30].

Отчетът за промените във финансовото състояние (ОПФС), често наричан отчет за източниците и употребата на фондовете, се съставя на:

·  касова основа – като се представят паричните постъпления и плащания;

·  основа “работен капитал” – като се представят постъпленията и изходящи- те потоци на работния капитал. Понятието “работен капитал” се дефинира като разлика между текущи активи и текущи задължения.

Отчетът за промените във финансовото състояние, изготвен на “касова осно- ва”, включва следните основни направления в представянето на паричните пото- ци: по източници на постъпления, по направления на използване и нетно увеличе- ние/намаление на паричните наличности.

Източниците на парични постъпления се групират в следните направления:

-  парични постъпления от обичайна дейност;

-  парични постъпления от продажби на нетекущи активи;

-  парични постъпления от финансова дейност;

-  парични постъпления от други източници.

За използване на паричните наличности в отчета се обособяват следните гру-

пи:

-  плащания към доставчици и кредитори;

-  плащания за покупка на нетекущи активи;

-  плащания към собствениците;

-  други плащания.

Нетното увеличение/намаление на паричните наличности за периода е резул-

тат от разликата между постъпленията и плащанията, а наличността в края на пе- риода е равна на сбора от наличността от парични средства в началото на периода и нетното изменение на наличностите през периода [33, p. 761]. Тук се прилага концепция, според която като източници на парични средства и като плащания се включват и непарични операции. Най-типичен пример за такива операции е замя- ната на издадени собствени капиталови инструменти – обикновени акции - с дългот- райни активи или със задължения. В тези случаи издадените собствени акции се разглеждат като парични източници на постъпления, а придобиването на активите или погасяването на пасивите се отнася към направлението за използване. За отра- зяване на нетните изменения в паричните наличности от оперативна дейност се извършват корекции на нетния финансов резултат за преоформянето му от начис- лена на касова основа, като например за начислени амортизации, увеличение/на- маление на вземания, задължения, материални запаси и др. по подобие на корек-

 

 

 

 

 

циите в настоящия ОПП при използване на косвения метод (гл. II, т. 2).

Концепцията за работен капитал е строго логична и обоснована, тъй като изследва промяната в разполагемите нетни оборотни активи и тяхното изменение спрямо предходния период. Различието между концепцията, използваща касова основа и тази на основата на работен капитал е в начина на оценяване на парични- те наличности. При концепцията за работен капитал вместо паричните наличнос- ти като източници на парични постъпления се разглеждат източниците на работ- ния капитал и се представят направленията на неговото използване. Тази концеп- ция се базира на разликата между общата стойност на текущите активи и общата стойност на текущите пасиви. В този смисъл работният капитал е една абстрак- ция, която не представя отделен актив или група от подобни активи, а по-скоро общата сума на текущите активи, респ. на текущите пасиви. Поради абстрактния характер на работния капитал, отчетът за промените във финансовото състояние е трудно разбираем за ползвателите на финансовите отчети.

При определянето на разликата между текущи активи и текущи пасиви се спазват следните равенства:

- увеличение на текущите активи и намаление на текущите пасиви = увеличе- ние на работния капитал;

-  намаление на текущите активи и увеличение на текущите пасиви = намале- ние на работния капитал.

Стопанските операции, които засягат отделните елементи на работния капи- тал не влияят на неговия размер. Промени в работния капитал са възможни при операции, засягащи едновременно един или повече нетекущи активи и пасиви.

Операциите, които водят до увеличение на работния капитал, се наричат из- точници на работен капитал. Тези операции са свързани с увеличение на текущ актив или намаление на текущ пасив, както и с увеличение на позиции от неработ- ния капитал. Основните източници на работен капитал се изследват в три направ- ления:

1.  От обичайна дейност - нетната печалба/загуба за периода от ОПР (на на- числена основа) се коригира до размера на печалбата/загубата, определена на ка- сова основа. Когато са продадени материални запаси или услуги през периода, работният капитал се увеличава – под формата на пари или вземания от клиенти (два елемента на работния капитал). Извършените разходи през отчетния период обикновено са свързани с намаление на работния капитал – под формата на парич- но плащане или нарастване на задълженията (също два елемента на работния ка- питал). Поради това, печалбата при концепцията, базирана на работния капитал, се обуславя от увеличението на работния капитал, а загубата - от неговото намале- ние. Корекциите на нетната печалба за периода са подобни на корекцията на нет- ната печалба при изготвянето на ОПФС на касова основа. Основната разлика е, че корекцията, която се извършва, засяга единствено елементи на неработния капи- тал - амортизация, продажба на нетекущи активи, получаване на дългосрочни зае- ми и др. [32, p. 777].

 

 

 

 

 

2.  От продажба на собствени капиталови инструменти срещу пари или крат- косрочни инвестиции, в т.ч.:

-  от продажба на нетекущи активи;

-  от получени дългосрочни заеми.

Използването на работния капитал произтича от операции, водещи до него- вото намаление. Тези операции се възприемат като изполване на работния капи- тал. Операциите са свързани с намаление на отделен елемент от работния капитал и с увеличение на елементи на неработния капитал. Използването на работния капитал може да се сведе до:

-  плащане на парични средства за покупка на нетекущи активи;

-  плащане на дивиденти;

-  плащане на дългосрочни задължения.

Предимствата и недостатъците на двете концепции за изготвяне на ОПФС - на основата на работен капитал и на касова основа, могат да се обобщят в следно- то:

„Отчетът за ОПФС на базата на работен капитал има следните предимства пред ОПФС, изготвен на касова основа:

-  той е по-обхватен, тъй като работният капитал включва всички текущи ак- тиви и текущи пасиви;

-  съставя се по-лесно.

Предимствата на ОПФС, изготвен на касова основа са следните:

1. Паричните средства са важни за ползвателите на финансовите отчети, като основен ресурс, релевантен за вземане на решения.

· паричните средства са по-разбираеми за ползвателите на финансовите от- чети;

· има съществено повишаване на броя на ползващите касовата основа пред

тези, ползващи работен капитал, като основа.” [32, р. 783].

Работният капитал като база е по-често използван в миналото. Впоследствие все по-често започва да се използва касовата основа на изготвяне на отчета, пора- ди промените в изискванията и нагласите на потребителите на финансовите отче- ти. Извършено проучване през 1985 г. в САЩ в 600 големи компании показва, че има налице тенденция за изместване на основата за изготвянето на ОПСФ [15, p. 358].

 

Таблица 1

База	1984 г.		1983 г.		1982 г.		1981 г.
	Брой	%	Брой	%	Брой	%	Брой	%
Касова	356	59	314	52	254	42	134	22
Работен капитал	244	41	286	48	346	58	466	78
Общо:	600	100	600	100	600	100	600	100

 

 

 

 

 

Тенденцията е постоянно да се увеличават компаниите, избиращи касова ос- нова за изготвяне на ОПФС. Основните причини за това са:

1.  Концепцията, базирана на работния капитал, е трудно разбираема за потре- бителите, поради заложената в нея обща стойностна разлика между стойността на текущите активи и на текущите пасиви, която не отразява индивидуалните изме- нения.

2.  За целите на управлението повечето компании изготвят Отчет за парични- те потоци ежемесечно на касова основа, което прави по-логично използването на същата основа за изготвянето на ОПСФ при представянето на годишния финансов отчет [32, p. 758].

Отчетът за промените във финансовото състояние (ОПФС), изготвян на касо- ва основа или на основата на работен капитал, не е особено полезен за ползватели- те на финансовите отчети, тъй като се възприемат различни определения за пари и фондове и включване на резултати от непарчини операции, което води до съще- ствени различия между отчетите, представяни от различните компании. Това е наложило промяната в концепциите за фоновете и формата на отчета.

Отчетът за паричния поток (SFAC 95 – Statement of Cash Flows) APB 19 Reporting Changes in Financial Position, публикуван през 1971, отговаря на наеобхо- димостта от ясни цели на представянето на паричните потоци. FASB (Financial Accounting Standards Board) се опитва да отстрани неяснотата при дефинирането на фондовете и дава ясни насоки за целите на изготвянето и представянето на От- чета за паричните потоци. Основнa цел при съставянето на Отчета за паричните потоци е да се осигури информация относно паричните потоци, като се предоста- вя информация за получените и платените парични средства от предприятието за периода. В началото на 1980 г. задълженията на много компании се увеличават значително, така че рискът от изпадане в несъстоятелност значително нараства. Инвеститорите все повече са загрижени, че разнообразието на прилаганите счето- водните методи не дава точна представа за нетните приходи и за финансовото състо- яние на компанията. Финансовата общност става все по-загрижена, че финансови- те отчети, изготвени при прилагане на „принципа на начисляване”, са все по-отда- лечени от реалните парични потоци на предприятието. Отчетът за промените във финансовото състояние е подложен на сериозна критика, защото използва като основа нетните приходи, които вече са „заподозрени” в неточност, така че инфор- мацията не отразява точно възможностите на предприятието. Информацията за паричните потоци следва да се промени, за да стане по-полезна за вземането на решения. Например, представянето на паричен поток от оперативна дейност игно- рира факта, че компанията обикновено инвестира в нови дълготрайни активи, за да поддържа своята конкурентна позиция и настоящите инвеститори следва да очакват, че наличните парични средства от оперативна дейност не са изцяло на разположение за дивиденти. Част от тях ще служат също и за разширяване на биз- неса. Свободен паричен поток ще бъдат налични парични средства за ново разши- ряване, както следва:

 

 

 

 

 

паричен поток от оперативна дейност

-     минус разходи за инвестиции

-     минус плащане на дивиденти

= свободни парични наличности на разположение

Посочената логика довежда до идеята за отделяне на инвестициионна секция в отчета, която да показва дали се подменят активи, придобиват се нови мощнос- ти, или се разширява производството, напр. чрез въвеждането на нова продуктова линия. Отчетът следва да осигури на потребителите информация относно разпре- делението на ресурсите и очакваните бъдещи парични потоци.

През 1987 г. е публикуван счетоводен стандарт SFAS № 95 Отчет за парични- те потоци, с който се решава въпросът за единен отчет за паричните потоци, изгот- вен на касова (парична) основа и се постига еднакво разбиране за дефиницията на фондовете. SFAS № 95 предизвиква уеднаквяване на разнообразните практики на представяне [29]. При фокусирането върху пари и парични еквиваленти SFAS № 95 свежда броя на възможните дефиниции за фондовете до една. Според дефини- циите в SFAS № 95 пари са: касовите наличности, депозити на поискване и на виждане във финансови институции, както и други депозити на поискване. Парич- ни еквиваленти са краткосрочни, високоликвидни инвестиции, които са:

-  бързо и лесно превръщаеми в пари;

-  техният падеж е много кратък, при което съществува несъществен риск от промяна на стойността, вследствие на промяна в лихвените равнища. SFAS № 95 посочва срок от три месеца, в рамките на които следва да е падежът на инвестици- ята, за да бъде представена като парични еквиваленти.

Използването на строга дефиниция за парични еквиваленти става причина и за изискване на допълнително оповестяване. SFAS № 95 изисква всяко предприя- тие да оповестява политиката си по отношение на определянето и третирането на паричните еквиваленти.

Отчетът, съгласно новите правила, изготвен на касова основа, оценява само тези транзакции, които включват или входящ паричен поток, или изходящ паричен поток, за разлика от третирането на непаричните операции в предходните регла- ментации. Например, продажбата на стоки или услуги през 2006 г., за която пла- щането е получено през 2007 г., се оценява през 2006 г. като приход в ОПР, без да се отрази в отчета за паричните потоци. Постъплението на парични средства ще бъде посочено в ОПП през 2007 г. Паричен дивидент се признава като приход в ОПР в момента на начисляването му (вземане на решение за разпределение на дивиден- ти), но ще бъде отразен в ОПП в периода на получаването на паричните средства.

През 1984 г. с издаването на Concept Statement 5 от FASB се защитава тезата за включване на Отчета за паричния поток като основен елемент в годишните фи- нансови отчети на предприятията, който Отчет трябва да отразява паричните по- стъпления по основни източници и тяхното плащане, класифицирано по основни направления на използване.

 

 

 

 

 

2. Принципи, правила и цели на представяне на ОПП

Общата рамка на Международните счетоводни стандарти (МСС) за изготвя- нето на финансовите отчети дефинира основните качествени характеристики, на които следва да отговарят тези отчети. Качествени характеристики са атрибутите на информацията във финансовите отчети, които я правят полезна за техните по- требители. Като съставна част на финансовия отчет за ОПП важат същите каче- ствени характеристики, които са валидни и за останалите елементи на отчета.

1. Разбираемост. Информацията в ОПП като цяло и по отделни позиции следва да бъде ясна и разбираема и формулирана по начин, който да не води до заблужде- ние на потребителите на годишния финансов отчет (ГФО). Разбира се, че се пред- полага, че ползвателите на финансовите отчети имат приемливи познания за биз- неса на предприятието, както и по счетоводство, икономика, финанси и др.

2.   Сравнимост. Този принцип изисква данните в ОПП, както за текущия, така и за предходния период да бъдат сравними, за да могат потребителите да анализират тенденциите във финансовото състояние на предприятието. В случаи- те, когато начинът на представяне на паричните потоци или структурата на ОПП са променени спрямо предходния период следва да се извърши прекласификация по нововъзприетия начин и за предходните периоди, с оглед осигуряване на срав- нимост. Историческата информация за паричните потоци се използва като показа- тел за размера, разпределението във времето и сигурността на бъдещите парични потоци. Полезно е да се проверява точността на миналите оценки за бъдещи па- рични потоци, както при проучването на съотношението между рентабилността и нетния паричен поток, така и при оценката на влиянието на променящите се цени.

3.  Надежност и достоверно представяне. Според този принцип, за да бъдат третирани данните в ОПП като надеждни, следва да отговарят на следните усло- вия:

-      не трябва да съдържат съществени грешки;

-      трябва да са неутрални, т.е. да не съдържат съзнателно изопачаване, дву- смислие или манипулиране;

-      да са достоверни;

-      да се представят на основата на разумно и честно тълкуване на стопански- те операции;

-      да са пълни и изчерпателни.

При това, за да бъде коректна информацията, представена в ОПП, следва да бъдат анализирани внимателно отделните постъпления и плащания на предприя- тието и коректно да бъдат класифицирани.

4.  Брутно представяне. Според МСС при изготвянето на ОПП следва да се прилага брутният принцип. Това означва, че постъпленията и плащанията на па- рични средства и парични еквиваленти се отразяват некомпенсирани. Компенси- рането (нетирането) е подходящо само по изключение в следните случаи:

- паричните постъпления и плащания от името на клиентите, когато парични-

 

 

 

 

 

те потоци отразяват по-скоро дейности на клиентите, отколкото такива на пред- приятието, като например: наеми, събирани от името на собствениците на имоти- те и изплащани на тях, изплащани наеми за сметка на наемателите и впоследствие събирани от тях.

-  паричните постъпления и плащания за статии, при които обръщаемостта е бърза, сумите са големи и падежите са кратки - сумите на главниците, отнасящи се до клиенти с кредитни карти, закупуването и продажбата на инвестиции, краткос- рочни заеми, например тези, които имат падеж три месеца или по-малко.

Основните правила за представяне на отделни позиции в ОПП са резултат от многогодишна практика и са генерирани въз основа на прилагането на изисквани- ята за разбираемост, сравнимост, надеждност и брутно представяне на паричните потоци.

Паричните потоци, генерирани от сделки в чуждестранна валута, трябва да се отчитат във функционалната валута на предприятието, като към сумата в чуж- дестранна валута се прилага обменният курс на функционалната валута към чуж- дестранната валута на датата на сделката, пораждаща паричен поток. Паричните потоци на чуждестранно дъщерно предприятие трябва да се приведат към обмен- ния курс на функционалната валута към чуждата валута на датата на паричния поток.

Влиянието на промените в обменните курсове върху паричните средства или паричните еквиваленти, държани в чуждестранна валута, се отчитат в отчета за паричните потоци, за да се извърши изравняване на паричните средства и парич- ните еквиваленти в началото и в края на периода.

Паричните потоци от получени и изплатени лихви и дивиденти следва да бъдат отчитани поотделно. Всеки отделен поток трябва да се категоризира поот- делно и последователно за всеки период като отнасящ се до оперативната, инвес- тиционната или финансовата дейност. Общата сума на лихвата, изплатена през отчетния период, се отчита в Отчета за паричните потоци, независимо от това дали е призната като разход в ОПР, или е капитализирана в съответствие с разрешения алтернативен подход (до 31.12.2008 г.) или подхода за капитализация (след 01.01.2009 г.), регламентиран в МСС 23 Разходи по заеми. Изплатените лихви и получените лихви и дивиденти могат да бъдат категоризирани и като парични по- тоци от оперативната дейност, тъй като участват при определянето на финансовия резултат за периода. Изплатените лихви могат да се категоризират като финансови парични потоци - те представляват разходи за получаването на финансови ресур- си, а получените лихви и дивиденти - като инвестиционни парични потоци, защо- то се третират като възвръщаемост на инвестициите. Изплатените дивиденти мо- гат да се категоризират като финансов паричен поток, тъй като представляват раз- ходи за получаване на финансови ресурси. Като алтернатива изплатените диви- денти могат да се категоризират и като компонент на паричните потоци от опера- тивните дейности, за да се определи способността на предприятието да изплаща дивиденти от оперативните си парични потоци. Във финансовите институции из-

 

 

 

 

 

платените лихви и получените лихви и дивиденти следва да се категоризират като парични потоци от оперативната дейност.

Паричните потоци, генерирани от данъци върху дохода, трябва да се катего- ризират като парични потоци от оперативната дейност, освен ако не следва да бъдат определени като инвестиционна и финансова дейност.

При инвестиция в асоциирано или дъщерно предприятие чрез използване на метода на собствения капитал или себестойностния метод инвеститорът отразява в своя отчет само паричните потоци между себе си и предприятието, в което се извършва инвестицията. Предприятие, което отчита своя дял в съвместно контро- лирано предприятие, като използва пропорционална консолидация, включва в кон- солидирания си отчет за паричните потоци само своя пропорционален дял от па- ричните потоци на съвместно контролираното предприятие. Предприятие, което отчита такъв дял, като използва капиталовия метод, включва в отчета си за парич- ните потоци онези парични потоци, които се отнасят до инвестициите му в съвме- стно контролираното предприятие, както и разпределенията от дохода и други пла- щания или постъпления между него и съвместно контролираното предприятие.

Паричните потоци за придобиването и продажбата на дъщерни предприятия трябва да се представят поотделно и да бъдат класифицирани като инвестиционна дейност. Отделното представяне на паричните потоци от придобиването или про- дажбата на дъщерни предприятия като статии на отделни редове, както и оповес- тяването на сумите на придобитите или продадени активи и пасиви, дава възмож- ност тези парични потоци да се разграничат от паричните потоци, произтичащи от оперативната, инвестиционната и финансовата дейност. Паричните потоци от при- добивания се определят, като изплатените или получените парични средства се коригират със сумата на паричните средства в придобитото/продаденото предпри- ятие.

Инвестиционни и финансови операции, които не изискват използването на

парични средства или парични еквиваленти, т.е. безналичните сделки, не следва да бъдат отразявани в отчета за паричните потоци.

Според Meigs „Нарастващата роля във времето на ОПП се корени в изисква- нията за солидното финансово състояние на предприятията. Така например, за кредиторите най-вече в конюнктурно слаби времена стои въпросът как предприя- тието стопански използва предоставените му кредити и как в бъдеще ще бъде в състояние да посрещне своите задължения за лихви и главници.” [27, p. 171]. Соб- ствениците и инвеститорите (вложителите на капитал) се интересуват дали пред- приятието в бъдеще ще бъде в състояние с наличните ликвидни ресурси да изпла- ща дивиденти в задоволителен размер.

Формалното и съдържателно оформяне на ОПП е регламентирано в МСС 7 Отчет за паричните потоци. МСС 7 е преработен през 1992 г. и заменя публикувания през 1977 г. “Отчет за промените във финансовото състояние” (“Statement of Changes in Financial position”). Преработената версия на стандарта е в сила от 2004 г.

Според последна редакция на МСС целта, която се поставя при съставянето

 

 

 

 

 

на ОПП, е да се осигури информация за историческите изменения на паричните средства и паричните еквиваленти на предприятието.

Епстейн счита, че „Това е изключително важен финансов отчет, тъй като ин- веститорите основно се интересуват от способността на отчитащото се предприя- тие да генерира парични потоци, които ще осигурят плащанията към акционерите. ОПП е важен финансов отчет, тъй като:

1.   Той осигурява поглед върху финансовата структура на предприятието (включително неговата ликвидност и платежоспособност) и способността му да въздейства върху размера и времето на възникване на паричните потоци, за да се адаптира към променящите се обстоятелства и възможности.

2.   Той предоставя на потребителите на финансовите отчети информация, не- обходима за оценка на промените в активите, пасивите и собствения капитал на предприятието.

3.   Увеличава се степента на сравнимост на отчетността за резултатите от дей- ността на различни предприятия, защото се елиминират ефектите от използването на различни счетоводни третирания на едни и същи операции и събития.

4.   Той служи за индикатор на размера, времето на възникване и сигурността на бъдещите парични потоци.” [4, с. 147].

Ориентирането към парите и паричните еквиваленти предоставя важното предимство, че подобряването или влошаването на финансовото състояние на пред- приятието може да се предвиди по-лесно. Освен това, използването на ОПП дава по-добра сравнимост между отделните предприятия, тъй като се елиминират раз- личията между използваните оценъчни и счетоводни методи. Във връзка с това можем да отговорим защо ОПП е толкова важен – той дава отговор за адекватната ликвидност. Hermason счита, че „ОПП е полезен за инвеститорите и кредиторите и другите заинтересовани страни, тъй като показва:

·   възможността на предприятието да генерира положителни парични пото-

ци в бъдеще;

·   възможността на предприятието да посреща своите задължения;

·   възможността на предприятието да изплаща дивиденти;

·   нуждите на предприятието от външно финансиране;

·   причините за разликите между нетния финансов резултат и свързаните с това парични постъпления и плащания (съгласно изискванията на ОПСП на САЩ компаниите, използващи директния метод следва да представят справка за равне- ние на нетния финансов резултат с нетните парични потоци от основна дейност; такова изисква не съществува в МСС - бел.авт.);

·   ефектът за предприятието от неговите парични и непарични операции през

периода (според ОПСП на САЩ следва да се оповести схема на извършените за периода безналичните операции от финансови и инвестиционни дейности – пога- сяване на дълг срещу издадени собствени капиталови инструменти – обикновени акции, придобити ДМА под формата на финансов лизинг - бел.авт.). Подобно опо- вестяване “на друго място във финансовите отчети, по начин който дава цялата

 

 

 

 

 

съответна информация” следва да се направи и според МСС 7 Отчети за парични- те потоци.” [21, p. 829].

Отчетът за приходите и разходите (ОПР) и счетоводният баланс се изготвят при спазване на принципа на начисляването. Това се отнася и за отделните им компоненти - приходи, разходи, финансови резултати, активи, пасиви и собствен капитал – които се признават към момента на извършването на стопанската опера- ция, без съобразяване с момента на осъществяване на свързаните с тази операция плащания. ОПР и счетоводният баланс не предоставят адекватна информация за ликвидността на предприятието. Счетоводството, прилагащо „принципа на начис- ляването”, се фокусира върху приходите и разходите и спазването на принципа на

„съпоставимост” между тях, не е обвързано с плащанията, така че бизнесът може да е печеливш и в същото време да изпитва недостиг на ликвидни средства. ОПП като отчет, несвързан с принципа на „начисляването”, се фокусира върху парични- те наличности, постъпления и плащания за отчетния период и дава възможност за оценка на настоящото и бъдещото ликвидно положение на предприятието. Важно е да се разбере, че процесът на текущото счетоводно отчитане и на годишното счетоводно приключване е сложен и зависи от оценката на много обстоятелства и условности. Установяването на финансовия резултат невинаги е възможно да бъде точно и безпроблемно. Във всяка отчетна година се наблюдават както завършени, така и незавършени стопански операции и процеси. А една операция е завършена тогава, когато е осъществено окончателното плащане и не се наблюдават усложне- ния при установяването на финансовия резултат. Проблемите възникват най-вече при незавършените към балансовата дата процеси и операции, при които устано- вяването на финансовите резултати се осъществява чрез прилагането на прибли- зителни счетоводни преценки и разнообразни счетоводни и оценъчни методи към активи, пасиви, приходи и разходи. На тази дата, при спазването на принципа на начисляването, дотолкова, доколкото съществува или е установима връзката меж- ду приходите и разходите за периода, те се отразяват в ОПР. В следващия отчетен период обикновено се налага преглед и ако е наложително, се предприемат корек- ции в приложените от предприятието счетоводни предположения и в приблизи- телните счетоводни преценки, направени от неговото ръководство. Във връзка с това отчетът, който се фокусира върху паричните средства, има две много съще- ствени предимства:

първо, той предоставя допълнителна информация за движението и промяна- та в ликвидните активи, които са свързани с оценката на бъдещото развитие на предприятието;

второ, предоставя информация, която е много по-обективна и необходима от тази, съдържаща се в ОПР.

Посочените две предимства предопределят голямото значение на ОПП както при нормални икономически условия, така и особено в ситуация на финансова и ликвидна криза и стагнация.

ОПП, освен информацията за преценка на ликвидността и в крайна сметка за

 

 

 

 

 

финансовото състояние в миналото и в настоящето, служи също и за оценка на бъдещите ликвидни нужди. Разбира се, важно е да се отбележи различието между това предприятието да е на печалба, и да показва позитивни парични потоци. Фактът, че предприятието е в състояние да предизвиква положителни парични потоци не означава непременно, че постига печалба, както и обратното също може да не е вярно. Например, производствено предприятие изпитва финансови затруднения вследствие на ниско търсене на произвежданата продукция и поради това решава да продаде част от производствените машини, за да реши въпросите, свързани с ликвидността си. За предприятието, разбира се, е по-добре да използва машините и да реализира оперативна печалба. Но тъй като това не е възможно, за решаване на проблемите с ликвидността се пристъпва към продажба на използваните маши- ни. От тази продажба предприятието ще бъде на загуба, тъй като вероятно продаж- бата ще е на цена по-ниска от балансовата стойност на машините. В годината, в която е осъществена продажбата, предприятието ще бъде с позитивен паричен поток, но неговият потенциал за генериране на бъдещи парични потоци ще е зна- чително намален. Т.е. паричният поток е положителен, а финансовият резултат е отрицателен.

Положителният паричен поток от оперативна дейност е добър знак за финан- совото състояние на предприятието, особено ако това се случва години наред и той расте с темп, по-висок от инфлацията. Ако има съществено разминаване в сумата на паричните потоци от оперативна дейност в текущата година спрямо предходни- те години, това може да е индикация за промяна в способността на предприятието да генерира пари. Следва да се подчертае, че негативен паричен поток в инвести- ционната или финансовата дейност на предприятието невинаги е лош знак и след- ва да се преценява дали тези парични плащания са инвестиции в бъдещи операции на компанията (или на друга компания). Покупката на машини и оборудване или покупка на предприятие (дългосрочна инвестиция) се обвързва с увеличение на потенциала на предприятието за генериране на позитивни парични потоци от опе- ративна дейност.

Важността на ОПП може да се изведе от възможността за придобиване на информация, която служи за оценка в следните няколко направления:

- способността на предприятието да събира паричните си вземания и да пога- сява задълженията си;

-  бъдещите нужди на предприятието от парични средства;

-  причините за различието между финансовия резултат за периода и принад- лежащите парични потоци;

- отражението на инвестиционната и финансовата дейност върху финансово- то състояние и ликвидността;

- възможността и момента, в който предприятието е в състояние да заработва приходи и да предизвиква положителни парични потоци.

Оценката на тенденциите в ликвидността на предприятието на базата на ОПП

 

 

 

 

 

може да се извърши с различни способи: сравнителен анализ за текущия и пред- ходни отчетни периоди - по отделни дейности и по отделни позиции в рамките на всяка дейност, структурен анализ и изследване на съотношенията и тенденциите за структурата на ОПП по дейности, както и за отделните постъпления и плаща- ния; сравнителен и структурен анализ на базата на дисконтирани парични потоци с процента на инфлация за текущия отчетен период и съпоставка с базисния (ба- зисните) периоди; изчисляване на съотношенията между нетния паричен поток и постъпленията за всяка дейност и за всяка отделна позиция в рамките на дейност- та и съпоставянето й с данните за предходен период; сравнителен анализ на съот- ношенията между сходни като дейност предприятия и т.н. Във връзка с това най- често използвани показатели са следните:

А. Паричен поток на акция. От 1973 г. Комисията за ценните книжа и борси- те в САЩ забранява публикуването на този показател във финансовите отчети като подвеждащ. БМСС споделя това мнение с аргументацията, че този показател е подвеждащ и не може да замени показателя „доход на акция”.

Б. Парични потоци от оперативна дейност като процент от общите парични потоци.

В. Парични потоци от оперативна дейност като процент от дългосрочните задължения.

Г. Парични потоци от оперативна дейност като процент от инвестиционните разходи.

ОПП е важен елемент на годишния финансов отчет, но определени стопанс- ки факти не могат да бъдат изведени чрез него. Например, той не може да ни пока- же дали е заработена печалба, или е понесена загуба за периода, тъй като финансо- вият резултат не е обвързан само с парични позиции. Със сигурност, обаче, ОПП ни показва какви са паричните потоци и как предприятието е генерирало парични- те си потоци. Тъй като ОПП не може винаги да ни ориентира в това, дали е реали- зирана печалба и какъв е нейният размер, той не може да покаже в цялост финан- совото състояние, тъй като в него липсва информация за вземанията и задължени- ята на предприятието. А вземанията и задълженията може да са твърде съществе- ни за предприятието. С други думи, ОПП е една компресирана версия на оборотна ведомост, относима до сметките за отчитане на паричните средства и тяхното дви- жение – включваща малка част от оборотите, извършени в брой или чрез плащане по сметка. Например, за финансовата дейност - колко парични средства са платени за покупките на собствени акции и какви са паричните постъпления от тяхната продажба, издаването на облигации, получаването на заеми и тяхното изплащане и др. Поради ограничеността на показателите, които могат да бъдат получени при един анализ на ОПП, те следва да бъдат обвързани и изследвани едновременно с показателите от анализа и на останалите елементи на ГФО. Например, показате- лите за ликвидност, изчислени на базата на данните от баланса; паричен поток от дейността (оперативен паричен поток) (Приходи – разходи за оперативна дейност

 

 

 

 

 

+ амортизации на ДА + обезценки на активи + провизии - данъци върху дохода) на базата на отчета за доходите; коефициент за ликвидност на база паричните потоци (паричен поток от дейността: краткосрочни задължения), изчислен на основата на данните от ОПР и балaнса и т.н.

За да се разбере нуждата от ОПП, следва да се разбере обвързаността на пред- приятието с паричните потоци, които то генерира. Независимо от печалбата, която предприятието реализира, ако то не разполага със средства да посрещне задълже- нията към кредиторите си, неговото финансово състояние не е добро. В същото време инвестирането в предприятие, което показва положителни финансови ре- зултати е примамливо, но само в случаите на трайна възможност да се генерират положителни парични потоци; обратното се отнася за предприятията, които не генерират позитивни парични потоци. ОПП е част от пъзела, показващ финансо- вото състояние на предприятието. Анализът на ОПП, съвместно с останалите съставни части на финансовия отчет, може да помогне за придобиване на по-пълна и вярна представа за финансовото здраве на предприятието. Според Питър Райли

„Теоретично един от най-добрите начини да се направи това (да се изследва фи- нансовото състояние на компанията - бел.авт.), е да се анализират паричните пото- ци. Балансът е важен, но не казва нищо за движението на парите. Доходите са парични потоци, но се базират на много оценки и не дават пълна картина на здра- вето на дружеството.     Ако не можете да разберете паричните потоци на друже-

ството, тогава не можете да претендирате за разбиране на дружеството.” [10, с. 1]. Всички предприятия, които са задължени да представят самостоятелен или консолидиран отчет в съответствие с МСС 7, следва да спазват изискванията на стандарта. Липсват облекчения за правната форма, публичността на капиталов пазар, както и изисквания за големина на предприятието. Когато едно предприя- тие е длъжно (или е приело) да представя финансовия си отчет по МСС, то следва да прилага отделните МСС и МСФО, както и МСС 7. Предприятие, чиито финан- сови отчети се съставят в съответствие с МСФО и МСС, трябва изрично и безре- зервно да оповести този факт в пояснителните приложения. Финансовите отчети не се определят като съответстващи на МСФО, освен ако не отговарят на изисква-

нията на всички МСС и МСФО.

Правилата за изготвяне и представяне на ОПП важат за предприятието неза- висимо от принадлежността му към определен отрасъл или неговата правна или организационна структура. Дейността на предприятието също не играе никаква роля за представянето на ОПП. Дори финансовите институции, при които разпла- щателните средства се разглеждат като продукт, също трябва да представят ОПП. Тук определящо е разбирането, че всички предприятия, независимо от тяхната дейност, са свързани с получаването и изплащането на парични средства.

 

 

 

 

 

3. Основни структурни компоненти на ОПП

С дефинирането на пари и парични еквиваленти се ограничава възможността за прилагане на различни дефинициии за фондовете. Парите са касовите налично- сти, депозитите на поискване и на виждане във финансови институции, както и други депозити на поискване. Парични еквиваленти са краткосрочни, високолик- видни инвестиции.

Паричните средства са дефинирани като парични средства, налични в брой и по депозити на виждане и на поискване. Паричните средства включват парични средства на разположение, което означава всъщност налични парични суми, пари по банкови сметки, чието незабавно и неограничено използване се определя от ръководството на предприятието. Получаването на заеми от банки по принцип се счита за финансова дейност. В някои случаи банковият овърдрафт, който е платим при поискване, може да представлява неразделна част от управлението на парич- ните средства на предприятието. При тези обстоятелства, банковият овърдрафт се включва като елемент на паричните средства и паричните еквиваленти. Салдото по банковата сметка често се променя от положителни стойности до овърдрафт. Включването на банковите овърдрафти като компонент на паричните средства на предприятието е възможно, ако са спазени следните условия:

-  банковият овърдрафт е платим при поискване;

- салдото по сметката често варира межу положително и отрицателно (овърд- рафт).

Парични еквиваленти са краткосрочни, високоликвидни инвестиции, кои- то са лесно обръщаеми в парични суми и съдържат незначителен риск от промяна в стойността им. Паричните еквиваленти се държат по-скоро за посрещането на краткосрочни парични ангажименти, отколкото за инвестиционни или други цели. На тази дефиниция отговарят краткосрочни инвеситиции, чиито падеж към датата на придобиване е до три месеца. Паричните еквиваленти са краткосрочни високо- ликвидни инвестиции, които са:

-  лесно конвертируеми в определени парични суми;

-  които са толкова близо до своя падеж (първоначален падеж от три месеца), че притежават незначителен риск от промени в стойността поради промяна в лих- вените проценти като например съкровищни бонове и търговски ценни книжа.

Капиталовите инвестиции не се включват в паричните еквиваленти, освен ако по същество не са парични еквиваленти, например привилегировани акции, придобити в рамките на кратък срок и с посочен срок за обратно изкупуване. При- вилигировани акции, подлежащи на обратно изкупуване, са акциите, получени в рамките на три месеца от предварително определената им дата за обратно изкупу- ване, отговарят на гореспоменатия критерий и по своята същност са парични екви- валенти.

Използването на ограничителна дефиниция е причина за изискването за допъ- лнително оповестяване. SFAC № 95 и МСС 7 (т. 45) изисква всяко предприятие да

 

 

 

 

 

оповестява политиката си по отношение на определянето и третирането на парич- ните еквиваленти.

Според ОПСП на САЩ съставителите на отчети могат да избират да дефини- рат парите като “парични средства и парични еквиваленти”, дотолкова, доколкото използват същата категотрия и в баланса и в отчета за паричните потоци. От своя страна, МСС 7 поставя изискването ОПП да отчита промените, както в паричните средства, така и в паричните еквиваленти.

Законовите депозити не се третират като парични средства или еквиваленти. Приложението към МСС 7, което илюстрира прилагането на стандарта към отче- тите за паричните потоци на финансовите институции, не включва законовите де- позити в централната банка като паричен еквивалент. Заключението на авторите е, че няма логика да се подкрепя алтернативното представяне на тази статия като паричен еквивалент [4, p. 149].

Паричните потоци са входящи и изходящи парични средства и парични ек- виваленти. Те не включват движенията между статии, които представляват парич- ни средства или парични еквиваленти, защото тези движения са по-скоро част от управлението на паричните средства на предприятието, отколкото част от негова- та оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Като част от управлението на паричните потоци се счита и инвестирането на свободните парични средства в парични еквиваленти.

В ОПП се обхващат промените в ликвидните средства за текущия и за пред- ходния период. Потребителите на финансовите отчети се интересуват как пред- приятието генерира и използва паричните средства и паричните еквиваленти. Не- зависимо от характера на дейността и от това, дали паричните средства се раз- глеждат като продукт на предприятието, какъвто е случаят при финансовите ин- ституции. Предприятията се нуждаят от парични средства по причини, които по същество са еднакви, колкото и различни да са основните им дейности. Те се нуж- даят от парични средства, за да извършват своята дейност, да плащат задължения- та си и да осигуряват възвръщаемост на своите инвеститори. Поради това се изис- ква всички предприятия без изключения, да представят Отчет за паричните пото- ци.

Отчетът за паричните потоци трябва да представя паричните потоци през

отчетния период, категоризирани по оперативна, инвестиционна и финансова дей- ност [32, p. 617; 28, p. 561; 14, p. 691; 21, p. 829].

 

 

 

 

 

 

                                                                   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Схема 1. Класификация на паричните потоци

 

Предприятието следва да представи паричните си потоци, получени от оперативна, инвестиционна и финансова дейност, по начин, който е най-подходящ за осъществяваната от него стопанска дейност. Класифицирането на потоците по дейности осигурява информация, която дава възможност на потребителите да оценяват влиянието на тези дейности върху финансовото състояние на предприятието и размера на паричните средства и паричните еквиваленти, които то притежава. Тази информация може да се използва и за оценяване на отношенията между тези дейности. Една сделка може да включва парични потоци, които са класифицирани по различен начин.Например, когато погасяването на кредит включва както лихва, така и главница, лихвата може да бъде класифицирана като плащане за оперативна дейност, а главницата - като плащане за финансова дейност. В ОПП, изготвен в съответствие с ОПСП на САЩ, МСС и НСФОМСП, се

 

 

 

 

 

изисква класифициране на паричните потоци от оперативна, инвестиционна и финансова дейност.

Оперативната дейност включва всички операции, които са свързани с ос- новната приходоносна дейност на предприятието. По правило паричните потоци, свързани със статии или резултат от такива статии в Отчета за приходите и разхо- дите (ОПР), се класифицират като парични потоци от оперативна дейност. Опера- тивната дейност е главната генерираща приходи дейност на предприятието и включ- ва продажба на стоки, продукция или услуги. Основната дейност на предприятие- то, която генерира приходи, както и всяка друга дейност, която не е инвестиционна или финансова, се третират като оперативна дейност. Размерът на паричните пото- ци, получени от оперативната дейност, е основен показател за степента, в която дейностите на предприятието са генерирали достатъчно парични потоци за изпла- щане на заемите, за поддържане на оперативната дееспособност на предприятие- то, за изплащане на дивиденти и за извършване на нови инвестиции, без да се прибягва до външни източници на финансиране. Информацията за конкретните компоненти на историческите оперативни парични потоци е полезна за прогнози- рането на бъдещите парични потоци. Паричните потоци от оперативна дейност се генерират главно от основната приходоносна дейност на предприятието и обичай- но те са резултат от сделки и други събития, които се включват при определянето на печалбата или загубата за периода. Като пример за парични потоци от оператив- на дейност могат да се посочат:

-  паричните постъпления от продажбата на стоки и извършването на услуги;

-   паричните постъпления от възнаграждения за права, такси, комисиони и други приходи;

-  паричните плащания на доставчици на материали, стоки и услуги;

-  паричните плащания на и от името на персонала;

-   паричните постъпления и паричните плащания на застрахователно пред- приятие за застрахователни премии и обезщетения;

-  паричните плащания или възстановяването на суми, внесени като подоход- ни данъци, с изключение на случаите, когато те могат да бъдат отнесени към фи- нансовата и инвестиционната дейност;

-  паричните постъпления и плащания по договори, държани за дилърски или търговски цели.

Някои сделки, като например продажбата на оборудване, могат да донесат печалба или загуба, която се включва при определянето на печалбата или загубата на предприятието. Но паричните потоци, които са свързани с подобни сделки, пред- ставляват парични потоци от инвестиционна дейност.

Дадено предприятие може да държи ценни книжа и кредити за дилърски и търговски цели, като в този случай те са подобни на стоките, придобити за после- дваща продажба. Следователно, в този случай паричните потоци, произтичащи от покупката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класи- фицират като оперативна дейност.

 

 

 

 

 

Паричните аванси и кредити, предоставени от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на предприятието.

МСС, както и НСФОМСП, са по-гъвкави в дефинирането на тези три дейно- сти в сравнение с ОПСП на САЩ. Например, според ОПСП на САЩ изплатените лихви трябва да се включват към оперативната дейност, но според МСС 7 те могат да се включат към оперативната или към финансовата дейност [4, с. 149]. Това противоречие е отражение на факта, че макар тези статии - раходите за лихви, да са свързани с оперативната дейност, те са свързани и с финансовата дейност на предприятието.

Следва да се отбележи, че не винаги е възможно еднозначното дефиниране на паричните потоци и тяхното класифициране като оперативна, инвестиционна или финансова дейност. Например, положителните парични потоци от лихви и дивиденти и приходите, получени от инвестиции в ценни книжа, следва да се тре- тират като оперативна дейност. Логиката на подобно третиране се състои в това, че приходите се отнасят в отчета за доходите и касаят оперативната дейност. Ал- тернативно, паричните потоци от лихви и дивиденти може да се третират и като инвестиционна дейност. Логиката тук е, че паричните потоци, генерирани от по- купката и продажбата на инвестиции в ценни книжа се отнасят до инвестиционна- та дейност. Получените лихви и дивиденти се третират като положителни парични потоци от оперативна дейност, а продажбата и покупката на инвестиции в ценни книжа като паричен поток от инвестиционна дейност. Подобно третиране съще- ствува и при разходите за лихви по заеми. Отрицателните парични потоци за пла- щане на лихви се третират като оперативна дейност, тъй като те са свързани с финансирането на тази дейност или като операции, свързани с финансова дейност. SFAS 95 (пар. 19, 20, 23) изисква разходите за лихви по заеми, платени през текущия отчетен период, да се третират като оперативна дейност, но получаването или изплащането на заем - като финансова дейност. Дивидентите, които се плащат на акционерите в предприятието, следва да се третират като операции, свързани с финансовата дейност. Класификацията на разходите за лихви по заеми като опера- тивна дейност, а плащането на дивиденти на собствените акционери като финан- сова дейност, изглежда, меко казано, на пръв поглед непоследователно. Тук опре- делящият критерий е връзката с отчета за доходите и финансовия резултат за теку- щия отчетен период. Плащанията за лихви се третират като разход в отчета за доходите и участват при определяне на счетоводния финансов резултат, докато плащанията за дивиденти представляват разпределение на активи, генерирани от нетния финансов резултат (балансовата печалба), но не като разход, намаляващ печалбата. Подобен проблем възниква и при класификацията на плащанията и постъпленията при покупката и продажбата на търгуеми ценни книжа, третирани като оперативна или инвестиционна дейност, както и при увеличение и намаление на краткосрочните банкови заеми, третирани като част от операциите, свързани с

финансовата дейност.

 

 

 

 

 

Инвестиционната дейност включва придобиването или продажбата на ДА, както и на дългови и капиталови инструменти на други предприятия, които не се считат за парични еквиваленти, или държани за дилърски операции, или за търгу- ване. Инвестиционните дейности включват парични аванси и кредити, предоста- вени на други страни (които не са аванси и кредити на финансови институции), придобиването и продажбата на дълготрайни активи и други инвестиции, които не са включени в паричните еквиваленти. Отделното отчитане на паричните потоци, генерирани от инвестиционната дейност, е важно, защото паричните потоци пред- ставят размера на плащанията, извършени за ресурси и дейности, предназначени да генерират бъдещи приходи и парични потоци. Като примери за парични потоци от инвестиционни дейности могат да се посочат:

-  паричните плащания за придобиване на имоти, машини и съоръжения, не- материални и други дългосрочни активи. Тези плащания включват плащанията, свързани с капитализираните разходи за развойна дейност както и с капитализира- ните разходи за имоти, машини и съоръжения, придобити по стопански начин;

-  паричните постъпления от продажбата на имоти, машини и съоръжения, нематериални и други дългосрочни активи;

-  паричните плащания за придобиване на капиталови или дългови инстру- менти на други предприятия и дялови участия в смесени предприятия;

-  паричните постъпления от продажбата на капиталови или дългови инстру- менти на други предприятия и дялови участия в съвместни предприятия;

-  паричните аванси и кредити, предоставени на трети страни;

-  паричните постъпления от възстановяването на аванси и погасяването на кредити, предоставени на трети страни;

-  паричните плащания за фючърсни договори, форуърдни договори, опцион- ни договори и суапови договори, с изключение на случаите, когато договорите се държат за дилърски или търговски цели или плащанията са класифицирани като финансова дейност.

Когато даден договор се отчита като хеджиране на определена позиция, па- ричните потоци по договора се класифицират по същия начин, както паричните потоци на позицията, която се хеджира.

Финансовата дейност включва получаването и връщането на средства на собствениците, както и получването на заеми (краткосрочни или дългосрочни) и погасяването на сумите по тези заеми. Това е дейност, която води до промени в размера и състава на разполагемия собствен капитал и привлечените средства на предприятието. Отделното оповестяване на паричните потоци, генерирани от фи- нансовата дейност, помага за прогнозирането на сумите от бъдещите парични по- тоци, които представляват вземания на институциите и лицата, които са предоста- вили капитал на предприятието. Като примери за парични потоци от финансова дейност могат да се посочат:

-   паричните постъпления от емитирането на акции или други капиталови инструменти;

 

 

 

 

 

-  изплащането на парични суми на собственици за придобиването или обрат- ното изкупуване на акции на предприятието;

-  паричните постъпления от емитиране на дългови облигации, заеми, креди- ти, полици, ипотеки и други краткосрочни или дългосрочни заемни средства;

-  паричните погасявания на получени в заем средства;

-  паричните плащания на задължения по финансов лизинг.

 

Глава втора

Методи за отчитане на паричните потоци от оперативна, инвестиционна и финансова дейност

1.  Пряк (директен) метод за отчитане на паричните потоци от оперативна дейност

Предприятията могат да отчитат паричните потоци от оперативната дейност, като използват два метода: пряк и косвен.

При прекия метод се отразяват главните групи от брутни парични постъпле- ния и брутни парични плащания. При този метод се представя отделно всеки осно- вен клас от оперативна дейност, което предоставя полезна и подробна информа- ция за пaричните потоци – входящи и изходящи – за оперативната дейност.

При косвения метод печалбата или загубата се коригира по отношение на ефекта на сделките, извършвани по безналичен начин, на отложените или начис- лени минали или бъдещи парични постъпления или плащания за оперативната дейност и на приходни или разходни позиции, свързани с инвестиционни или фи- нансови парични потоци.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Схема 2. Методи за представяне на паричните потоци

 

При директния (прекия) метод паричните потоци се представят въз основа на положителните (постъпления) и отрицателните (плащания) парични потоци.

 

 

 

 

 

Отделните направления на плащанията се подреждат в отделни групи. МСС 7 не дава минималното разчленяване на групите. Не се изисква и никакво обособено представяне на извънредните позиции. При прекия метод информацията за основ- ните групи брутни парични постъпления и брутни парични плащания може да бъде получена чрез използването на два подхода:

а) чрез информацията, получена от счетоводните регистри на предприятието; б) чрез коригирането на продажбите, себестойността на продажбите и други

статии от отчета за доходите по отношение на:

-  промените на материалните запаси и оперативните вземания и задължения по време на отчетния период;

-  други безналични статии;

- други статии, за които паричните ефекти представляват инвестиционни или финансови парични потоци.

 

Парични потоци от оперативна дейност

Единият подход е свързан с използването на подробни разпечатки (система- тични и хронологични) за оборотите по сметки от гр. 50 Парични средства, на основата на които се групират постъпленията (Дт на с/ки от гр. 50, Кт на с/ки...) и плащанията (Кт на с/ки от гр. 50, Дт на с/ки...). Следва да се подчертае, че това е най-разпространеният в нашата страна подход [7, с. 6; 11; 13, с. 4; 12]. Единични са случаите, в които ОПП се съставя по непопулярния в развитите в икономическо отношение страни пряк метод при използване на подхода на корекциите на прихо- дите и разходите, който се изготвя трудно при голямо количество и разнобразни по вид стопански операции. Разбира се, реализирането на подхода с използването на оборотна ведомост с кореспонденции (в някои счетоводни програмни продукти - главна книга с кореспонденции) е възможно и без ползването на хронологични ведомости, ако е извършена настройка на отделните редове на ОПП и е предвиде- но автоматично (програмно) съставяне на ОПП. За да е възможно това, е необходи- ма по-развита система от синтетични и аналитични счетоводни сметки в индиви- дуалния сметкоплан на предприятието, така че да бъде възможно отделните по- стъпления и плащания да бъдат класифицирани правилно по дейности. Например, ако в индивидуалния сметкоплан на предприятието е прeдвидена сметка Клиенти по продажба на ДМА, от кореспонденцията Дт с/ка Разплащателна сметка, Кт с/ка Клиенти по продажба на ДМА ще бъде възможно да бъде отнесена сумата на това постъпление като постъпление от инвестиционна дейност, без да се налага пре- глед на конкретната операция за продажбата. Ако например, имаме продажба на ДМА и сумата постъпва в брой, ще бъде възможно да бъде отнесена сумата като постъпление от инвестиционна дейност, без да се налага преглед на конкретната операция за продажбата, ако в индивидуалния сметкоплан присъства сметка При- ходи от продажба на дълготрайни активи. Този въпрос може, разбира се, да бъде решен и с въвеждането на подходящо аналитично отчитане като отделно анали-

 

 

 

 

 

тично ниво. Разходите за лихви, дължими от предприятието, се отчитат по дебита на сметка Разходи за лихви. По повод на изготвянето на ОПП трябва да се има предвид, че лихвите, изплатени от предприятието, могат да имат различна принад- лежност. Първият възможен вариант е те да се класифицират като изходящи па- рични потоци от финансова дейност, тъй като са свързани с получаването на фи- нансови ресурси от трети страни. Но това може да са лихви, касаещи ваимоотно- шения с доставчици (търговски контрагенти), което ще ги обвързва логически с паричните потоци от оперативна дейност или пък да са лихви по повод на забаве- ни плащания във връзка с доставката на ДМА, което ще ги обвързава с паричните потоци от инвестиционна дейност [13, с. 5]. В този и други подобни случаи на плащания (постъпления) ще следва или последващ преглед на отразените счето- водни статии за периода, с оглед правилното им класифициране по дейности, или отново ще е необходим развит индивидуален сметкоплан на синтетично или ана- литично ниво, даващ възможност за текущо съобразяване на насочването на по- стъплението/плащането към съответната дейност. Това ще даде възможност за ато- матичното изготвяне на ОПП в края на периода, разбира се, след съответната на- стройка в използвания счетоводен софтуер. Следва да се почертае, че освен нали- чието на развит индивидуален сметкоплан, е необходимо още:

-  грамотен и опитен счетоводен персонал;

-  счетоводна дисциплина и контрол на правилността на текущото счетоводно отразяване на стопанските операции.

Въпреки това е възможно да бъдат допуснати грешки при отчитането на съот- ветните операции. Целесъобразно би било, след като се изготви ОПП, да се из- върши проверка на всички или на по-съществените позиции от ОПП с корекциите, предвидени във втория подход за изготвяне на ОПП по прекия метод, при което могат да бъдат открити и коригирани допуснатите грешки.

Друг подход (по-често използван в практиката на икономически развитите страни) е подходът за корекция (елиминиране) на ефекта от счетоводството на на- числена основа върху паричните потоци.

При използването на втория подход сумите, които трябва се включват в раз- дела за оперативна дейност на ОПП, са суми, които се изчисляват след корекция на отделните позиции. Те не са обороти или салда по счетоводните сметки, които да се пренесат пряко в ОПП. Това допълнително усилие, необходимо при подготовка- та на информацията за оперативните парични потоци по прекия метод, е причина, поради която този метод е непопулярен. Още повече, в производствените предпри- ятия съществуват някои усложнения при корекцията на разходите и промените в запасите от продукция и незавършено производство. Има последваща причина, поради която този метод не е популярен в САЩ. ОПСП на САЩ изисква, когато се използва прекият метод, да се направи допълнителна схема, която равнява нетния доход с нетните парични потоци от оперативна дейност, което означава по съще- ство, че трябва да се използва и прекия, и косвения методи [4, с. 154].

 

 

 

 

 

Този подход е свързан с двойното записване по сметките - всяка операция, засягаща паричните средства, следва да засегне и сметка за активи, задължения или собствен капитал. Определянето на промените в тези сметки прави възможно определянето на сумите на касовите операции.

Парични постъпления от клиенти (от продажби)

За да се определи паричният поток на предприятието, приходите и разходите следва да се преобразуват от начислена в касова основа. Ако всички операции се осъществяват в брой и не възникват вземания, то всички начислени приходи ще бъдат равни на касовите приходи. Ако, обаче, времето на плащане се различава от времето на продажбата, възникват вземания, при което начислените приходи ще се различават от касовите приходи. Например, при увеличение на сумата на вземани- ята от клиенти за осъществени продажби, за да се получи сумата на касовите при- ходи тази сума следва да се приспадне от начислените приходи и обратно, при намаление на вземанията по продажби – те следва да се добавят към начислените приходи, тъй като са събрани повече суми от тези за извършените продажби за периода.

Нетните приходи от продажби (нетни приходи в ОПР)

+ начално салдо на с/ка Вземания от продажби (Клиенти)

- крайно салдо на с/ка Вземания от продажби (Клиенти)

= Парични постъпления от клиенти

 

Парични плащания за доставка на материални запаси

Крайно салдо по съответни с/ки от гр. 30 Материални запаси

-  начално салдо по съответните с/ки от гр. 30 Материални запаси

+ начално салдо по с/ките за отчитане задълженията за доставка на МЗ

-  крайно салдо по с/ките за отчитане задълженията за доставка на МЗ

= парични плащания за доставка на МЗ

 

Парични плащания за трудови и социални разходи

Разходи за заплати от ОПР

+ задължения към персонала и социално и здравно осигуряване в началото на периода

-  задължения към персонала и социално и здравно осигуряване в края на периода

= парични плащания на персонала за периода

 

Паричните плащания за оперативни разходи се отразяват в ОПР (те също са представени на начислена основа), но част от тях не са свързани с парични плащания. Затова при преминаване от начислени към касови разходи следва да бъдат извършени следните корекции:

1.   Приспадат се от начислените разходи тези, които не са свързани с плаща- ния (непаричните разходи) – амортизации, обезценки, провизии и др.

2.  Съобразяват се възникващите различия във времето на плащането и разхо-

да.

 

 

 

 

 

Оперативни разходи от ОПР (едностранна форма или отделни видове раходи при двустранна форма)

-  разходи за амортизация

+ увеличение на разходите за бъдещи периоди

-  намаление на разходите за бъдещи периоди

-  намаление на начислени разходи (разходи, фактурирани през следваща, но отнася- щи се за текущата година)

+ увеличение на начислени разходи

= парични плащания за оперативни разходи

 

Парични плащания за данък върху дохода

Разходи за данък в ОПР

+ разчети за данък върху дохода в началото на периода

-  разчети за данък върху дохода в края на периода

= парични плащания за данъци върху дохода

 

Парични плащания за лихви

Разходи за лихви в ОПР

+ задължения за начислени лихви в началото на периода

-  задължения за начислени лихви в края на периода

 

Част от горепосочените правила за корекция на позициите при директния метод са илюстрирани в схема 3.

 

 

Касови постъпления от клиенти	=	Начислени приходи от продажби	+	Намаление на вземанията от продажби
			-	Увеличение на вземанията от продажби

Схема 3. Парични постъпления от клиенти (нетни приходи от продажби)

 

 

Парични плащания за покупка на материални запаси (МЗ)

Връзката между отчетната стойност на продадените материални запаси и плащанията за тяхната покупка е промяната в стойността на материалните запаси и в задълженията към доставчиците. Тази връзка с преминаването от начислена към касова основа може да се илюстрира, както следва (схема 4)

 

 

 

 

 

 

 

Касови плаща- ния за покупка	=	Отчетна стойност на продадените стоки	+ Намаление на задълженията към доставчици
			+ Увеличение на стоките
			- Намаление на стоките
			- Увеличение на задълженията към доставчици

Схема 4. Парични плащания за покупка на материални запаси (МЗ)

 

Касови плаща- ния за разходи	=	Разходи - начислени в ОПР	+ Намаление на задълженията към доставчици
			+ Увеличение на разходите за бъдещи периоди
			- Амортизации, обезценки, провизии
			- Намаление на разходите за бъдещи периоди
			- Увеличение на задълженията към доставчици

Схема 5. Парични плащания за разходи

 

Отчетът за причните потоци може да бъде изготвен в частта за оперативна дейност или на база на счетоводните записвания по сметките за отчитане на па- ричните средстава на предприятието, или на основата на корекция на отчетените приходи и разходи, активи и пасиви на начислена основа.

Предимството на прекия метод се състои в това, че дава възможност по-доб- ре да се разбере връзката между нетния финансов резултат на предприятието и неговите парични потоци, например плащането, свързано с разходи, се отразява като изходящ паричен поток и се приспада от паричните постъпления.

Препоръчително е предприятията да отчитат паричните потоци от оператив- ната си дейност, като използват прекия метод. Прекият метод осигурява информа- ция, която може да бъде полезна при оценяване на паричните потоци и която не може да бъде получена по косвения метод.

 

2.  Косвен (индиректен) метод за отчитане на паричните потоци от оперативната дейност

Предприятието трябва да отчита паричните потоци от оперативна дейност, като използва или прекия метод, при който се отразяват главните групи от брутни парични постъпления и брутни парични плащания, или косвения метод, при който печалбата или загубата се коригира по отношение на ефекта на сделките, извършва- ни по безналичен начин, на начислени бъдещи парични постъпления или плаща- ния за оперативната дейност и на приходни или разходни позиции, свързани с инвестиционни или финансови парични потоци. Корекциите може да са свързани

 

 

 

 

 

с приходи, които са начислени, съгл. МСС 18 Приходи. Корекциите може да са свързaни и с разходи, които не изискват плащане, или плащане в текущия период – амортизации, провизии, начисления за разходи, обезценка на активи, признати приходи от финансирания, начисления за получени непарични активи или получе- ни през предходни отчетни периоди, приходи от освобождаване на провизии и др. Корекциите следва да обхванат и промените на материалните запаси, търговските вземания и задължения по време на отчетния период. Тук следва да се изключат приходите и разходите, отнесени във финансовия резултат, но засягащи финансо- вата или инвестиционната дейност.

Когато се използва този метод за установяване на паричните потоци от опера- тивна дейност, изграждането на ОПП започва с нетната печалба преди данъци. След което се извършват корекции за превръщане на нетния финансов резултат от начислена в касова основа. Например, начислената амортизация е разход за пери- ода и намалява печалбата (увеличава загубата), като в същото време не предизвик- ва изходящ паричен поток. Поради това разходите за амортизация се добавят об- ратно към нетния финасов резултат, за да се изчисли действителната печалба на касова основа.

Технологията на корекциите следва да се извърши по следния алгоритъм:

1.   Корекция за приходи и разходи, които не предизвикват намаление или уве- личение на наличните парични средства и еквиваленти, напр. разходи за амортиза- ции и разходи и приходи от провизии.

2.   Корекция за влияещи на финансовия резултат операции, които се числят към финансовата или инвестиционната дейност, напр. печалба от продажба на ДМА.

3.   Обхващане на операции, които не засягат финансовия резултат и които предизвикват изменения в активите и пасивите (задълженията), засягащи опера- тивната дейност, напр. увеличение на материалите, намаление на задълженията към доставчиците и др. При изчисляване на паричните потоци от оперативна дей- ност не следва да се включва промяната в краткосрочните заеми, за покупка на ДА, тъй като не е свързана с оперативната дейност. Тези заеми следва да се класи- фицират като финансова дейност.

4.   Обхващане на плащанията за данък върху печалбата (дохода).

 

Начин за извършване на корекциите

Нетен финансов резултат (печалба или загуба преди начисляване на данъци върху дохода)

-   позициите за начислени приходи, които не изискват плащания или не са платени през отчетни период

+ позициите за начислени разходи, които не са свързани или не изискват парични плащания

= парични потоци преди промените в работния капитал

-      положителните промени (увеличения) в текущите активи, тъй като са похарчени

 

 

 

 

 

или трансформирани парични средства в текущи активи (непарични активи)

+ отрицателните изменения (намаления) в текущите активи, тъй като текущи (непа- рични) активи са превърнати в парични активи.

+ увеличението на текущите задължения, тъй като увеличението на задълженията предполага, че по-малко парични плащания са направени през периода

-  намалението на текущите задължения, тъй като са похарчени повече парични сред- ства, за да бъдат редуцирани задълженията

= парични потоци от оперативна дейност.

Тъй като в резултат на корекците се изравнява нетният финансов резултат с паричните потоци от оперативна дейност, този метод е известен още с наименова- нието “метод на равнението” [4, с. 154].

Обобщение на корекциите е дадено в таблица 3 и 4.

Таблица 3

Корекции за оперативните активи

Позиция / изменение	Корекция за оперативните активи и пасиви
	+	-
Текущи активи
Вземания по продажби	Намаление	Увеличение
Материални запаси	Намаление	Увеличение
Разходи за бъдещи периоди	Намаление	Увеличение
Текущи пасиви
Задължения към доставчици	Увеличение	Намаление
Задължения за начислени разходи	Увеличение	Намаление
Задължения за данъци върху печалбата	Увеличение	Намаление

Таблица 4

Корекции на финансовия резултат

 

Позиция / изменение	Корекция към фин. резултат
Обезценка	+
Амортизация	+
Провизии	+
Печалба от финансова дейност	-
Загуба от финансова дейност	+
Печалба от инвестиционна дейност	-
Загуба от инвестиционна дейност	+

 

В МСС 7 липсва конкретно предписана схема за изготвянето на ОПП за опе- ративната дейност, затова може да се предложи следната схема на ОПП за опера- тивна дейност по косвения метод [28, p. 182; 4, с. 156].

 

 

 

 

 

 

 

 

+/-	Амортизации/увеличения на стойността на ДА
+/-	Увеличение/намаление на провизиите
+/-	Други, непредизвикващи плащания разходи/приходи
-/+	Печалба/загуба от продажба на ДА
-/+	Увеличение/намаление на материалите, на вземанията от клиенти, както и на други активи, които не касаят инвестиционната и финансовата дейност
+/-	Увеличение на задълженията към доставчици, както и на други пасиви, несвързани с инвестиционната и фаинасовата дейност
-	Плащания за данък върху печалбата
=	Паричен поток от основна дейност

Минималното представяне на паричните потоци от оперативна дейност Финансов резултат от ОПР преди данъци върху печалбата

Схема 6. Примерна схема за минимално представяне на ОПП за паричните потоци, изготвен по косвения метод, съгл. изискванията на МСС 7

 

Препоръчително е предприятията да отчитат паричните потоци от оператив- ната си дейност, като използват прекия метод. Прекият метод осигурява информа- ция, която може да бъде полезна при оценяване на паричните потоци, а не може да бъде получена при използване на косвения метод. Косвеният метод е по-малко информативен, тъй като не показва индивидуалните парични потоци – входящи и изходящи - от оперативна дейност. Вместо това той показва нетния паричен поток от оперативна дейност. Предимство на косвения метод е разкриване на връзката на активите, пасивите, приходите, разходите и финасовия резултат за периода с лик- видността и проблемите в тази връзка (презапасяване с материални запаси, несъбра- ни вземания, висок размер на провизии, амортизации и обезценки на активи и др.). Независимо че се препоръчва използването на директния метод, следва да се отбе- лежи, че най-приложим метод сега в практиката на западните компании е инди- ректният метод, тъй като по наше мнение е лесно приложим, в сравнение с прекия метод с използване на подхода с корекции на отчетените приходи и разходи, акти- ви и пасиви при запзаването на принципа на начисляване [28, p. 180; 4, с. 155; 19,

p. 344; 29, p. 647].

В нашата страна прекият метод е предпочитан при съставяне на ОПП. На базата на извършено изследване на публикувани финансови отчети на 679 българ- ски предприятия за 2006 г., попадащи в рамките на изискванията на чл. 40 от Зако- на за счетоводството, се установи, че само 2,80 на сто от предприятията изготвят отчета за паричните потоци по косвения метод (табл. 5).

 

 

 

 

 

Таблица 5

Методи за изготвяне на ОПП в България

Метод за изготвяне на ОПП	Брой предприятия	%
Пряк	660	97,20177
Косвен	19	2,798233
Общо:	679	100

 

Основните причини за това, според нас, са следните:

-      липсата на опит и практика така, както тя се е развила по естествен път в САЩ и развитите европейски страни – корекция на финансовите резултати от при- лагането на принципа на „текущото начисляване” до финансови резултати на „ка- сова основа”;

-      нормативната уредба на счетоводството в страната (след 1991 г.) винаги е препоръчвала прилагането на прекия метод, който беше и по-добре застъпен като регламентация, яснота и примери в действащите счетоводни стандарти;

-      наличието на достъпен счетоводен софтуер, даващ възможност за извеж- дане на главна книга с кореспонденции (шахматна оборотна ведомост);

-      автоматизирането на изготвянето на ОПП в много от предлаганите счето- водни продукти по прекия метод. Косвеният метод по-трудно се поддава на алго- ритмизация, поради връзката с отчета за доходите и счетоводния баланс и нуждата от индивидуален подход и конкретно третиране на отделни стопански операции или техни съставни части.

 

3.   Отчитане на паричните потоци от инвестиционна и финансова дейност

Предприятията са длъжни да отчитат поотделно основните групи брутни па- рични постъпления и брутни парични плащания, произтичащи от инвестиционна и финансова дейност, освен в случаите, когато е допустимо паричните потоци да се отчитат на нетна база. Паричните потоци от инвестиционна и финансова дей- ност се представят, като се прилага прекият (директен) метод, независимо от из- брания от предприятието метод за представяне на паричните потоци от оператив- на дейност.

Инвестиционна дейност от гл.т. на ОПП включва придобиването или про- дажбата на ДА, както и на дългови и капиталови инструменти на други предприя- тия, които не са парични еквиваленти и не се държат за дилърски операции или за търгуване.

Сферата на инвестиционните дейности обхваща тези плащания, които пред- приятието прави за придобиване (покупка, производство, строителство и др.) на активи, чийто срок на използване е по-дълъг от дванадесет месеца. Освен това тук ще се отнасят плащанията за подобрение на съществуващите ДА и за придобиване

 

 

 

 

 

на нови дейности.

Като се представят отделно постъпленията и плащанията за инвестиционни- те дейности, се показва влиянието на инвестиционните решения върху ликвидно- стта на предприятието. Това помага на финансовите анализатори и ползвателите на счетоводната информация да придобият представа и за това как в бъдеще вслед- ствие от инвестициите ще се генерират парични потоци.

Отделното отчитане на паричните потоци, генерирани от инвестиционната дейност, е важно, защото тези потоци представят размера на плащанията, извършени за ресурси, предназначени да генерират бъдещи приходи и парични потоци. На- пример, парични потоци от инвестиционна дейност са:

-  паричните плащания за придобиване на имоти, машини и съоръжения, не- материални и други дългосрочни активи, както и плащанията за капитализирани- те разходи за развойна дейност, за придобиването по стопански начин на имоти, машини и съоръжения;

-   паричните постъпления от продажбата на имоти, машини и съоръжения, нематериални и други нетекущи активи;

- паричните постъпления от продажбата и плащания за придобиване на капи- талови или дългови инструменти на други предприятия и дялови участия в смесе- ни предприятия;

-  паричните аванси и кредити, предоставени на трети страни, както и парич- ните постъпления от възстановяването на аванси и погасяването на кредити, пре- доставени на трети страни;

-  паричните плащания за фючърсни договори, форуърдни договори, опцион- ни договори и суапови договори, с изключение на случаите, когато договорите се държат за дилърски или търговски цели или плащанията, са класифицирани като финансова дейност.

Някои сделки, като например продажбата на оборудване, могат да донесат печалба или загуба, която се включва като печалбата или загубата на предприяти- ето в отчета за доходите. Паричните потоци, които са свързани с подобни сделки, представляват парични потоци от инвестиционна дейност.

Еднозначното дефиниране на паричните потоци и тяхното класифициране като оперативна или инвестиционна дейност не винаги е възможно. Положител- ните парични потоци от лихви и дивиденти и приходите, получени от инвестиции в ценни книжа, следва да се третират като оперативна дейност. Подобно третиране е свързано с факта, че приходите се отнасят в отчета за доходите и касаят опера- тивната дейност. От друга страна, паричните потоци от лихви и дивиденти може да се третират и като инвестиционна дейност, тъй като паричните потоци, генери- рани от покупката и продажбата на инвестиции в ценни книжа са част от инвести- ционната дейност в предприятието. Получените лихви и дивиденти се третират като положителни парични потоци от оперативна дейност, а продажбата и покуп- ката на инвестиции в ценни книжа - като паричен поток от инвестиционна дей- ност. Към инвестиционните дейности се отнасят и сделките по придобиване на

 

 

 

 

 

дъщерни предприятия и други подобни сделки. Резултатите от тези плащания се показват като част от паричните потоци, свързани с инвестиционната дейност на отделен ред. Платената цена за инвестицията/деинвестицията, при това за плате- ните/получени за продажбата парични средства и парични еквиваленти, се кори- гира с наличните парични активи на придобитото/продаденото предприятие. На- пример, с цел увеличаване на производствения капацитет и за увеличаване на па- зарния си дял “Х” АД закупува 60% от обикновените акции на друго предприятие за сумата от 60 млн.лв., платена в парични средства. В придобитото предприятие има парични наличности и еквиваленти в размер на 1 млн.лв. Придобиващото пред- приятие на основата на пълната консолидация в консолидирания си отчет ще включи придобитите активи и пасиви, а в консолидирания ОПП ще представи сумата на плащането, отразена на отделен ред, намалена с паричните средства и еквивален- ти на придобитото предприятие 59 млн.лв. (60 млн.лв. - 1 млн. лв.).

За паричните потоци от инвестиционна дейност МСС 7 не предписва детай- лна схема или минимално представяне. Брутните суми на постъпленията и плаща- нията по групи се представят с използване на директния метод (табл. 6).

Таблица 6 Схема на минималното представяне на паричните потоци от инвестиционна дейност

 

+	Постъплеия от продажба на ДМА
-	Плащания за придобиване на ДМА
+	Постъпления от продажби на НДА
-	Плащания за инвестиции в НДА
-	Плащания за инвестиции в ФДА
+/-	Постъпления/плащания от придобиване или продажба на дъщерни предприятия и други подобни сделки
=	Паричен поток от инвестиционна дейност

 

Финансовата дейност включва парични потоци, свързани с получването и връщането на парични средства на собствениците, както и с привличането на чужд капитал - получаването и погасяването на заеми (краткосрочни или дългосрочни). Това е дейност, която води до промени в размера и състава на собствения капитал и пасивите на предприятието. Отделното оповестяване на паричните потоци, гене- рирани от финансовата дейност, помага за прогнозирането на сумите от бъдещите парични потоци от лицата, които са предоставили капитал на предприятието. На- пример, парични потоци от финансова дейност са:

-  паричните постъпления от емитирането на акции или други собствени ка- питалови инструменти, на дългови облигации, заеми, кредити, полици, ипотеки и други краткосрочни или дългосрочни заемни средства;

-  изплащането на парични суми на собственици за придобиването или обрат- ното изкупуване на акции на предприятието;

 

 

 

 

 

-  паричните погашения на получени заеми;

-  паричните плащания на задължения по финансов лизинг.

Паричните аванси и кредити, предоставени от финансовите институции, се класифицират обикновено като оперативна дейност, тъй като те се отнасят към главната приходоносна дейност на институцията.

Съществуват различия между МСС, НСФОМСП и ОПСП на САЩ по отно- шение на класифицирането на тези дейности. Например, според ОПСП на САЩ изплатените лихви трябва да се включват към оперативната дейност, но според МСС 7 те могат да се включат към оперативната или към финансовата дейност [4, с. 149]. Това противоречие е отражение на факта, че макар раходите за лихви да са свързани с оперативната дейност, те са свързани и с финансовата дейност на пред- приятието. Дадено предприятие може да държи ценни книжа и кредити за дилър- ски и търговски цели, като в този случай те са подобни на стоките, придобити за последваща продажба. Следователно, паричните потоци, произтичащи от покуп- ката и продажбата на ценни книжа за дилърски и търговски цели, се класифицират като оперативна дейност. Отрицателните парични потоци за плащане на лихви се третират като оперативна дейност, тъй като са свързани с финансирането на тази дейност или като операции, свързани с финансова дейност. SFAS 95 (пар. 19, 20, 23) изисква разходите за лихви по заеми, платени през текущия отчетен период, да се третират като оперативна дейност, а получаването или изплащането на заем - като финансова дейност.

Дивидентите, които се плащат на акционерите в предприятието, следва да се третират като операции, свързани с финансовата дейност. Класификацията на разходите за лихви по заеми като свързани с оперативната дейност, а плащането на дивиденти на собствените акционери като финансова дейност, изглежда непоследователно. Тук, обаче, определящият критерий е връзката с отчета за доходите и финансовия резултат за текущия отчетен период. Плащанията за лихви се третират като разход в отчета за доходите и участват при определяне на счетоводния финансов резултат, докато плащанията за дивиденти представляват разпределение на активи, генерирани от нетния финансов резултат (балансовата печалба), но не като разход, намаляващ печалбата. Подобен проблем възниква и при класификацията на плащанията и постъпленията при покупката и продажбата на търгуеми ценни книжа, третирани като оперативна или инвестиционна дейност, както и при увеличение и намаление на краткосрочните банкови заеми, третирани като част от операциите, свързани с финансовата дейност.

МСС 7 също не предписва конкретна схема за паричните потоци от финансова дейност. Тази схема има следния вид:

 

 

 

 

 

Таблица 7 Схема на на минималното представяне на паричните потоци от финансова дейност

 

+	Постъплеия от продажба на дялове и акции от собствения Капитал
-	Плащания на собствениците
+	Постъпления от получени заеми
-	Плащания за погасяване на заеми
=	Паричен поток от финансова дейност

 

[26, p. 183; 14, p. 209]

 

4.   Различия и практика на изготвянето на ОПП

Сега действащият стандарт МСС 7 Отчети за паричните потоци замени МСС 7 Отчет за измененията на финансовото състояние, приет през юли 1977 г. Според МСС, ОПП е съставна част от годишния финансов отчет (ГФО). Предприятието трябва да изготви Отчет за паричните потоци в съответствие с изискванията на стандарта и следва да го представя като неразделна част от финансовите си отчети за всеки отчетен период, за който се представят финансови отчети.

Първоначално в Германия съдържателно и като форма ОПП не е законово регламентиран. Тези въпроси са оставени за решаване от неправителствени счетоводни и одиторски организации и най-вече от Института на дипломираните експерт-счетоводители в Германия (IDW), който през 1995 г. представя една съдържателна концепция за ОПП, съответстваща на МСС 7 (1992 г.). Прилагането на тази концепция се осъществява на доброволни начала от предприятията. Според HGB представянето на ОПП е доброволно (по желание). Немският стандартизиращ орган DRSC (Deutsche Rechnungslegungs Standards Committee) публикува счетоводен стандарт DRS 2 (Deutsche Rechnungslegungs Standards) “Kapitalflussrechnung” –

„Отчет за паричните потоци”, с който за първи път законово се регулира съставянето на ОПП като задължителен елемент на консолидираните финансови отчети в Германия. DRS 2 определя минималното съдържание на представяния ОПП, който удовлетворява концептуално и съдържателно изскванията, както на ОПСП на САЩ, така и на МСС 7 [17].

Според ОПСП на САЩ ОПП е задължителен и е съставна част на ГФО.

Според МСС, ОПСП на САЩ, както и според DRS 2, на предприятията е предоставена възможността да изберат метода за изготвяне на ОПП. Mоже да се избира между прекия и косвения метод. Разбира се, при избора на метод на изготвяне и представяне следва да има постоянство, с оглед на постигане на сравнимост между отделните отчетни периоди. И в трите посочени по-горе стандарта се препоръчва използването на директния метод, което показва, че този метод е с неоспоримо предимство в регламентацията, но не и в практиката. Следва да се отбележи, че според повечето автори, най-предпочитан сега в практиката на компаниите и в

 

 

 

 

 

САЩ, и в Германия е косвеният метод. За представянето на паричните потоци от финансова и инвестиционна дейност се препоръчва използването на директния метод.

От началото на 2008 г. у нас е в сила промененият СС 7 Отчети за паричните потоци. По-важните моменти в него, могат да се систематизират по следния начин:

1.   Предприятията, които са длъжни да изготвят ОПП в съответствие с изискванията на този стандарт, са тези, прилагащи двустранно счетоводно записване. Съгласно Закона за счетоводството, не прилагат двустранно счетоводство “едноличните търговци, които не подлежат на задължителен независим финансов одит и на които размерът на нетните приходи от продажби за предходния отчетен период не надхвърля 50 000 лв. Те нямат задължение за изготвяне на ОПП.

В СС 7 е предвидено облекчение (по избор на предприятието) за малките предприятия [5; чл. 32, ал. 4]. Малките предприятия могат да изготвят отчет за паричните потоци по прекия метод, посочен в приложение № 1, като посочват само “Нетен поток” за предходния и за текущия период. Предприятия, прилагащи облекчена форма на финансова отчетност, са предприятията, които в текущата или в предходната година не надвишават показателите на два от следните критерии:

-  балансова стойност на активите към 31 декември - 1,5 млн.лв.;

-  нетни приходи от продажби за годината - 2,5 млн.лв.;

-  средна численост на персонала за годината - 50 души.

По наше мнение, по-простата регламентация на облекчението е като възприемем практиката на Германия - за предприятията, прилагащи НСФОМСП и нямащи задължението да изготвят консолидиран финансов отчет, да се регламентира изготвянето на ОПП да става по избор.

2.  Отменено е правото за избор на метод за изготвяне на ОПП с премахването на използването на косвения метод след 01.01.2008 г. Регламентиран е прекият метод с регламентация на двата подхода:

-   подход на базата на информацията от регистрите на предприятието за движението на паричните му средства;

-  подход, базиран на сумите на статиите в ОПР, коригирани с промените през отчетния период в размера на статиите на счетоводния баланс, като се вземат предвид всички промени в тези статии, настъпили в резултат на сделки, осъществени без използването на парични средства.

3.   Принципните положения, валидни за останалите елементи на годишния финансов отчет, са в сила и за ОПП.

4.  В приложение 1 към СС 7 e посочена примерна схема за изготвяне на ОПП по прекия метод. Това, по наше мнение, е методологически неправилно, тъй като счетоводните стандарти регламентират принципите, правилата и съдържанието, подлежащо на представяне, но не и формата на отчетите.

Неразбираемо е защо СС 7 отменя използването на косвения метод за изготвяне на ОПП. Според нас, това е необосновано, тъй като вследствие на това решение на много български предприятия (местни лица по смисъла на търговското

 

 

 

 

 

законодателство) ще се налага все по-често да изготвят своя ОПП веднъж - по прекия метод, за да изпълнят изискванията на СС 7, и втори път - с оглед на съставянето на консолидиран финансов отчет от чуждестранно предприятие-майка

- по косвен метод, тъй като предприятието-майка, което прилага косвения метод, ще наложи уеднаквяване на счетоводната политика на икономическата група.

Освен това, примерът към СС 7 представя само единия подход за изготвянето на ОПП по прекия метод – на базата на регистрите в предприятието за движенията на паричните средства. В СС 7 е предвидено използването и на подхода с корекция на приходите и разходите от начислена на касова основа, който е по-малко познатия в нашата страна подход, но примерът към стандарта е само с използване на първия подход. Познаването и на втория подход би дало възможност на съставителите на ОПП по прекия метод, на база на информацията от регистрите на предприятието да извършат проверка за верността на ОПП.

Във връзка с изложеното могат да се направят следните препоръки:

1.   Законова реабилитация на непрекия (косвен) метод и допускане на използването му при изготвяне на отчети по НСФОМСП.

2.   Допълване на СС 7 Отчети за паричните потоци с примери, илюстриращи правилата за изготвяне на ОПП по косвения метод и за изготвяне на ОПП по прекия метод с използване на подхода за корекция (елиминиране) на ефекта на принципа на начисляването върху паричните потоци.

3.   Въвеждане на облекчение за изготвяне на ОПП по желание (избор) за предприятията, които не участват в икономическа група и не съставят консолидирани финансови очети, прилагат като счетоводна база за изготвяне и представяне на годишните си финансови отчети НСФОМСП, както и за тези, които не попадат в кръга на задължените предприятия за извършване на независим финансов одит.

 

 

Заключение

ОПП представлява мощен инструмент за оценка на сегашното и бъдещото финансово състояние на предприятията. В него се разглеждат и оценяват генерираните парични потоци, по видове дейности, както и направленията на тяхното използване. Това предоставя на финансовите анализатори, инвеститорите, кредиторите и другите заинтересовани лица възможност да вземат обосновани икономически решения. Разбира се, тези решения не следва, а и не биха могли да се вземат само на основата на ОПП. Разглеждането на финансовия отчет на предприятието в цялост – ОПП, заедно със счетоводния баланс, ОПР и отчета за собствения капитал ще помогне да се подреди пъзелът, илюстриращ финансовото му състояние. При това ще бъде възможно да се обоснове възможността на предприятието да бъде печелившо – да реализира печалби и в бъдеще. Освен това, е немаловажно, че ще бъде възможно да се прецени и способността му да посреща

 

 

 

 

 

своите задължения с генериране на положителни парични потоци, така че кредиторите да бъдат спокойни за получаването на вземанията си по лихви и главници, както и инвеститорите за възможността да им се начислят и изплатят дивиденти и т.н.

ОПП е сигурен и надежден инструмент за оценка на финансовото състояние на предприятията (особено в условията на финансова криза) и за установяване на техните ликвидни проблеми.

ОПП предоставя информация за движението и промяната в паричните активи, които са свързани с оценката на бъдещото развитие на предприятието.

Информацията, която се предоставя, е много по-обективна от тази, съдържаща се в счетоводния баланс и в ОПР.

Осигурява сравнимост между отделните предприятия по отношение на оценка на тяхното текущо финансово състояние и ликвидност, поради по-простата методика на изготвяне и на уеднаквените и ясни правила.

ОПП осигурява информация за анализ на текущите ликвидни проблеми при изследване и оценка на паричните потоци от оперативна, инвестиционна или финансова дейност.

При използването на косвения метод ОПП разкрива връзката на активите, пасивите, приходите, разходите и финасовия резултат за периода с ликвидността и проблемите в тази връзка (презапасяване с материални запаси, несъбрани вземания, висок размер на провизии, амортизации и обезценки на активи и др.) При използване на прекия метод предоставя информация, за да се установи дали предприятието е в състояние с постъпленията от оперативна дейност да посрещне плащанията за тази дейност, както и дали тази дейност създава възможност за покриване на инвестиционните плащания и на тези, свързани с финансовата дейност.

Поради важността и неоспоримите предимства, които ОПП предоставя, със сигурност може да се твърди, че неговото място и роля постоянно ще нараства. Безспорно, за едно предприятие е важно да е печелившо, но по-важно е то да разполага с достатъчно ликвидни активи, за да бъде „действащо” в предвидимо бъдеще. Ето защо, на ОПП ще се обръща все по-сериозно внимание, както в практиката на предприятията в България, така и от ползвателите на финансовите отчети, което предопределя и неговата все по-нарастваща роля за оценката на дейността на стопанските единици.

 

Специализирана литература

1          Велков, Минко. Паричните потоци - същност, значение, отчитане. София: “Аскана” ООД, 1999.

2          Георгиев, В., Филипова, Ф.Отново за паричния поток: като за портокала и неговия сок. Доклади от научно-практическа конференция, 1995.

3          Дочев, Иван. За отчета за паричните потоци като част от годишния финансов отчет. // Седмичен законник, бр. 1, 2005.

 

 

 

 

 

4          Епстейн, Б., Мирца, А.Международни стандарти за счетоводство и финансова отчетност. Коментари и приложения. Wiley & К&Б Консулт, 2006-2007.

5          Закон за счетоводството   ДВ, бр. 98 от 2001 г., посл. промяна ДВ, бр. 57 от 13.07.2007 г.

6          Златков, И.Коментар по Международен счетоводен стандарт 7. Отчети за паричните потоци. Циела Експертис Счетоводство, 2003.

7          Йонкова, Бойчинка. МСС 7 Отчети за паричните потоци. // Делова седмица, бр. 22, 20-26 май 2002 г.

8          Международни стандарти за финансово отчитане. Пълен текст на МСФО и разяснения към 01.01.2005 г., ФКМСС, част 1.

9          Национални стандарти за финансови отчети за малки и средни предприятия София: ИК “Труд и право”, 2007.

10      Райли, Питър. Съставителите на стандартите трябва да насочат вниманието си към паричните потоци. // Пари, 10.06.2008 г, притурка “Консултант”.

11      Стефанова, Райна Етапи при изготвяне на отчет за паричните потоци. // Експерт, 2007, бр. 2.

12      Татяна Конакчиева. Някои правила за отчитане на паричните потоци по прекия метод, съгласно МСС 7. Ekspertis 6,0.

13      Татяна Конакчиева. Прекият метод, съгласно МСС 7. // Седмичен законник, бр. 21, 2006.

14      Belvered, E., Needles, J. R. Financial Accounting. Houghton Mifflin Company. Fourth Edition. 1992.

15      AICPA Accounting Trends & Techniques. 39th edition. New York, 1985.

16      Buchholz, R. Internacionale Recnungslegung. Erich Schmidt Verlag, 2 Auflage, 2001.

17      Deutsche Rechnungsslegungsstandards Deutsche Rechnungslegungsstandard Comitee, DRS 2 Kapitalflussrechnung, http://www.standardsetter.de

18      Ellrott, Helmut Ellrott, Winkeljohann, Norbert.        Beck’scher          Bilanz- Kommentar, Handels - und Steuerrecht. 6th edition. Mьnchen 2006.

19      Friedrich, W., Erhart, M. Internationale Rechnungslegung. Oldenbourg Verlag, 3 Auflage, 2003.

20      Hayn, S., Waldersee, G. IAS/US-GAAP/HGB im Vergleich. Schafer Poeschel Verlag, Stutgart, 2002.

21      Hermason, R., James, E. Accounting Principles. Fourth Edition. IRWIN, 1989.

22      HGB http://www.gesetze-im-internet.de/

23      Kintzele, Philip L. Implementing SFAS 95, Statement of Cash Flows. (Statement of Financial Accounting Standard) (Accounting), The CPA Journal, 1990.

24      KPMG Deutsche Treuhand-Geselschaft      International Financial Reporting Standart, 3 Auflage, Schaffer Poeshel Verlag, 2004.

25      Larson, K. Finacial Accounting. Fourth Edition. IRWIN, 1989.

26      Libby, R, Libby, P., Short, D. Financial Accounting. Fourth Edition. Thomson South Western. IRWIN, 2004.

 

 

 

 

 

27      Meigs, W., Meigs, R. Finacial Accounting. Fifth Edition. IRWIN, 1987.

28      Pellens, B, Fulbier, R., Gassen, J. Internationale Rechnungslegung, 6 Auflage, Shaffer-Poeschel Verlag, 2006.

29      Stickney, Weil. Financial Accounting. 10 th Edition. Thomson South Western, 2004.

30      Statement of Financial Accounting Standards No. 95 Statement of Cash Flows November 1987.http://www.fasb.org/

31      Sutton, TimCorporate Financial Accounting and Reporting. Second Edition. Prentice Hall, 2004.

 

 

 

METHODOLOGICAL ISSUES OF THE PREPARATION AND SUBMISSION OF THE CASH FLOW STATEMENT

Chief Assist. Prof. Dr Slavi Genov Abstract

In present-day economic conditions investors, creditors and owners require information on the financial state of the enterprise. In that respect and particularly in conditions of a financial crisis the role of the statement of cash flows becomes more and more important.

The study substantiates the need to prepare and submit the statement of cash flows, as well as the need to unify the rules for that, with a view to a better perception on the part of the users of financial statements. The object of study are the methodological issues of the preparation, classification and submission of the cash flows of operational, investment and financial activity, as well as the individual methods of their reporting - direct and indirect. There is made a comparison of the rules for the preparation of the statement of cash flows in Bulgaria, USA and Germany.

 

 

 

METHODOLOGISCHE PROBLEME BEI DER ERFASSUNG UND PRÄSENTATION DER KAPITALFLUSSRECHNUNG

Hauptass. Dr. Slavi Genov Zusammenfassung

In der modernen Geschäftswelt brauchen Investoren, Kreditgeber und Eigentümer Information über die Finanzlage der Betriebe. In diesem Zusammenhang und ganz besonders unter den Bedingungen der Finanzkrise bekommt auch die Erfassung der Geldströme eine immer größere Bedeutung.

In der Studie wird die Notwendigkeit der Ausarbeitung und Präsentation der Bilanz des Kapitalflusses sowie der Standardisierung der Regelung dafür gezeigt, damit diese Bilanz besser von den Empfängern verstanden wird. Gegenstand der Untersuchung sind methodologische Probleme der Ausarbeitung, Zuordnung und Präsentation der Geldströme von operativer Tätigkeit sowie von Investitions- und Finanzaktivitäten mit den einzelnen Methoden für deren Buchführung – direkt und indirekt. Die Regelungen für die Buchführung des Kapitalflusses in Bulgarien, den USA und Deutschland werden miteinander verglichen.

 

 

 

 

 

МЕТОДИЧЕСКИЕ ПРОБЛЕМЫ ПОДГОТОВКИ И ПРЕДСТАВЛЕНИЯ ОТЧЕТА О ДЕНЕЖНЫХ ПОТОКАХ

Гл. асс. д-р Слави Генов Резюме

В современных экономических условиях инвесторы, кредиторы и владельцы нуждаются в информации о финансовом состоянии предприятий. В этой связи, тем более в условиях финансового кризиса, все более возрастает роль учета денежных потоков.

В работе обосновывается необходимость подготовки и представления отчета о денежных потоках, а также унификации правил составления финансовых отчетов с целью лучшего результата анализа со стороны его адресатов. Объектом рассмотрения являются методические проблемы изготовления, классификации и представления отчетов о денежных потоках оперативной, инвестиционной и финансовой деятельности, а также отдельных методов их учета

– прямого и косвенного. Проведено сопоставление правил подготовки отчета о денежных потоках в Болгарии, США и Германии

 

 

Съдържание

Увод............................................................................................................... 243

Глава първа.Историческо развитие на практиката на изготвяне на ОПП

1.  История и развитие на идеята и практиката на изготвяне на отчета

за паричните потоци................................................................................... 244

2.   Принципи, правила и цели на представяне на ОПП.................................... 252

3.   Основни структурни компоненти на ОПП.................................................. 260

Глава втора. Методи за отчитане на паричните потоци от оперативна дейност, инвестиционна и финансова дейност

1.   Пряк (директен) метод за отчитане на паричните потоци и

от оперативна дейност................................................................................ 266

2.   Косвен (индиректен) метод за отчитане на паричните потоци

от оперативната дейност............................................................................. 271

3.   Отчитане на паричните потоци от инвестиционна и финансова дейност.... 275

4.   Различия и практика на изготвянето на ОПП.............................................. 279

Заключение..................................................................................................... 281

Списък на ползваната литература................................................................... 282

Резюме на английски език............................................................................... 284

Резюме на немски език.................................................................................... 284

Резюме на руски език...................................................................................... 285