РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧАТА ОТ ПИСМЕНИЯ ИЗПИТ ПО СЧЕТОВОДСТВО ЗА ДИПЛОМИРАНИ ЕКСПЕРТ-СЧЕТОВОДИТЕЛИ ХII СЕСИЯ - ЮНИ 2001 г.(продължение от бр.7/2001 г.)

РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧАТА ОТ ПИСМЕНИЯ ИЗПИТ ПО СЧЕТОВОДСТВО ЗА ДИПЛОМИРАНИ ЕКСПЕРТ-СЧЕТОВОДИТЕЛИ ХII СЕСИЯ - ЮНИ 2001 г. (продължение от бр.7/2001 г.)

Третото условие, което трябва да се изпълни по казус 1, е изготвянето на отчет за паричния поток. За целта трябва да се използват изготвените вече счетоводен баланс и отчет за паричния поток. По условие на казуса отчетът за паричния поток трябва да се изготви по прекия метод и приложената специфична бланка. Във връзка с това трябва да се отбележи следното. Съгласно НСС 7 Отчитане на паричните потоци за изготвяне на отчета за паричния поток може да се използват два метода - пряк и косвен. Разликата между тях се проявява само при отчитане на паричните потоци, генерирани от оперативната дейност - по терминологията на МСС 7 Отчитане на па-ричните потоци от основната дейност. За инвестиционната и финансовата дейности винаги се прилага прекият метод. За изготвяне на отчета за паричния поток по прекия метод трябва да са известни дебитните и кредитните обороти по всички парични сметки. Тъй като в този случай пряко и непосредствено се отчита движението на паричните средства, методът се нарича пряк. За прилагането на този метод обаче по условието на казуса липсват нужните данни за движение на паричните средства, поради което едва ли отчетът за паричния поток би могъл да се изготви по прекия метод в частта за оперативната дейност. При косвения метод паричните потоци се обвързват с финансовия резултат, т.е. с приходите и разходите, които са елементи на отчета за приходите и разходите. В този случай приходите и разходите за дейността (съответстваща на оперативната дейност по смисъла на НСС 7) трябва да се обвържат непосредствено с движението на паричните средства, защото има приходи и разходи, произтичащи от кредитни взаимоотношения, но има парични постъпления и парични плащания, които не са непосредствено свързани с текущия финансов резултат. Поради това към или от приходите и разходите, отразени в отчета за приходите и разходите, трябва да се добавят или приспаднат тези приходни и разходни елементи, които нямат пряко отражение в движението на паричните средства, едновременно с тези елементи, които имат отношение към паричните постъпления и плащания, без да въздействат върху текущия финансов резултат.Тези процедури се осъществяват чрез специално отчитане на безналичните сделки и операции и на измененията в остатъците на краткотрайните активи и краткосрочните задължения. От тази гледна точка става ясно, че за отчитане на паричните потоци от оперативна дейност са необходими данни, които могат да се почерпят от отчета за приходите и разходите и счетоводния баланс. Затова условието на казуса би трябвало да насочва вниманието на решаващия към косвения, а не към прекия метод за изготвяне на отчета за паричния поток. За удобство изготвянето на отчета за паричния поток ще започнем от раздела за финансовата дейност, за която се прилага прекия метод. За целта операциите, свързани с тази дейност, трябва да се представят чрез непосредственото движение на парични средства. По условието на казуса през отчетната година дружеството е продало акции за 2500 лв., представляващи парични постъпления от финансова дейност (кредитен оборот по сметка 101 Основен капитал). Наред с това са заплатени 20 000 лв. главница от получения дългосрочен заем (дебитен оборот по сметка 152 Получени дългосрочни заеми). И двете суми непосредствено са свързани с движение на парични средства, макар че кореспондиращата със сметка 101 касова сметка (както е по условието казуса) не присъства в оборотната ведомост. Това са и двете числа, които присъстват в официалния отчет за паричния поток. Трябва да се отбележи, че съгласно изискванията на т. 5 от НСС 7 дължимите лихви по дългосрочния заем също би трябвало да се включат в раздела за финансовата дейност, макар че в представената за попълване бланка на отчета лихвите са дадени в раздела за оперативната (основната) дейност. Но от гледна точка на крайния резултат тази промяна в структурата на финансовата и оперативната дейност няма фатални последици. По-сложно стои въпросът с инвестиционната дейност. Постъпления от тази дейност няма. Вече бе определено, че дружеството е закупило ценни книжа за 87 548 лв. От оборотната ведомост и от счетоводния баланс се вижда, че през отчетния период предприятието е придобило машини, съоръжения и оборудване за 28 000 лв. и транспортни средства - за 10 400 лв. В условието на казуса специално не е посочено, дали целите суми са заплатени към 30.11.2000 г. До този извод може да се стигне чрез съответни разчети. Нека съпоставим кредитния оборот по сметка 401 Доставчици с оборотите по възможните кореспондиращи сметки. На първо място нека поставим придобитите материали (164 304 лв.) и външни услуги (280 000 лв.), които формират сбор от 444 304 лв., който е равен на отчетените задължения към доставчици. Следователно оборудването и транспортните средства са плащани наистина пряко от парична сметка. Това прави общо 38 400 лв. Но от тази гледна точка не е ясно защо в официалния отговор присъства сумата 29 400 лв., която е с 9000 лв. по-малко от действителната?! Накрая трябва да се определи нетния паричен поток (нетните парични наличности) от оперативна (основна) дейност. От отчета за приходите и разходите е известно, че приходите от продажби към 31.12.2000 г. възлизат на 770 900 лв. За да се превърнат тези приходи в "звънка монета", от тях трябва да се извадят приходите от продажби на кредит. Последните могат да се засекат чрез промените във вземанията от продажби. Ако вземанията растат, в паричните сметки постъпват по-малко пари, макар че приходите (печалбата) растат. Обратното, ако вземанията намаляват, паричните постъпления се увеличават, макар че приходите (печалбата) могат да остават непроменени. От счетоводния баланс се вижда, че вземанията са се увеличили с 11 300 лв. (59 300 лв. за текущата година - 48 000 лв. за предходната година). Това е сумата, с която приходите реално са се увеличили, без обаче те да са се превърнали в парични постъпления. Затова тази сума трябва да се извади от стойността на приходите. В резултат на това ще се получи стойността на паричните постъпления, които реално са получени от направените продажби - 759 600 лв. (770 900 лв. - 11 300 лв.). В противовес на положителния паричен поток трябва да се определи и отрицателния паричен поток от оперативна дейност. По същата схема от всички направени разходи за дейността трябва да се елиминират тези, които през текущия период не са намерили израз в движение на парични средства. От отчета за приходите и разходите е известно, че разходите за дейността възлизат на 659 854 лв. (535 000 лв. себестойност + 96 804 лв. административни разходи + 28 050 лв. разходи за продажби). Корекцията на разходите за дейността може да стане по четири линии: увеличение на печалбата (намаление на загубата) без наличието на положителен паричен поток; намаление на печалбата (увеличение на загубата) без наличието на отрицателен паричен поток; положителен паричен поток без увеличение на печалбата (намаление на загубата); отрицателен паричен поток без намаление на печалбата (увеличение на загубата. Тъй като разходите имат пряко отношение към загубата, при интерпретацията на възможните корекции движението на паричните средства ще се свързва с изменението на загубата. Намаление на загубата без положителен паричен поток възниква тогава, когато например намаляват задълженията към клиенти (във връзка с авансови плащания) или се увеличават запасите от продукция, незавършено производство и разходи за бъдещи периоди. В решавания казус е налице увеличение на наличностите от разходи за бъдещи периоди с 1000 лв.. Това намаление на загубата е непарично, затова то трябва да се приспадне от общата сума на разходите. Увеличение на загубата без отрицателен паричен поток е налице тогава, когато например намаляват запасите от продукция и незавършено производство, а такива в казуса има и те възлизат на 65 000 лв. (45 000 лв. намаление на запаса от продукция + 20 000 лв. намаление на запаса от незавършено производство). Подобно е положението и при увеличение на задълженията към доставчици, свързани с покупка на външни услуги и материали и при увеличението на задълженията към бюджета. Това увеличение възлиза, като задължения към доставчиците в размер 4000 лв. (61 000 лв. остатък към края на отчетния период - 57 000 лв. остатък в началото на периода), за данъчните задължение - на 2000 лв. (17 000 лв. остатък към края на отчетния период - 15 000 лв. остатък в началото на периода). Липсата на отрицателен паричен поток изисква тези намаления да се добавят към изходната сума на разходите. Тук може да се направи следната бележка относно бюджетните задължения. По общата схема, свойствена за косвения метод, плащането на данъците също трябва да се отрази като увеличение на задълженията към бюджета, което в случая е 2000 лв. В приложената бланка на отчета за паричния поток и в дадения отговор се изисква да се посочат платените данъци в размер на 39 446 лв. Но този начин на отчитане е свойствен за прекия метод, при който се отчита сумата, която непосредствено е платена от парична сметка. Положителен паричен поток без намаление на загубата в разглеждания казус възниква, когато от стоката на консигнация са получени 5400 лв. (без комисионната), които остават временно в разпореждане на предприятието. С тази сума разходите от дейността трябва да се увеличат. Отрицателен паричен поток без увеличение на загубата - такъв в казуса е случаят с намалението на задълженията към персонала. Подобно намаление означава изтичане на парични средства, с които се заплаща начислена вече заплата, която е отчетена като разход (увеличение на загубата) през предходния период. Ето защо с разликата от минус 1300 лв. (11 500 лв. остатък към края на отчетния период - 12 800 лв. остатък в началото на периода) разходите за дейността трябва да се намалят. Към посочените корекции на разходите за дейността трябва да се добавят и безналичните сделки и операции. В разглеждания казус подобни сделки са отчетените разходи за амортизация, възлизащи на 28 050 лв. Начисляването на амортизации не е свързано с движение на парични средства, затова от общата сума на разходите за дейността те трябва да се извадят като непарични разходи С оглед на казаното може да се намери отрицателния паричен поток, свързан с разходите за дейността: 659 854 лв. + 1000 лв. (т.1) + 71 000 лв. (т.2) + 5400 лв. (т.3) - 1300 лв. (т.4) - 28 050 лв. (амортизации) = 707 904 лв. (Следва)