РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧАТА ОТ ПИСМЕНИЯ ИЗПИТ ПО СЧЕТОВОДСТВО ЗА ДИПЛОМИРАНИ ЕКСПЕРТ-СЧЕТОВОДИТЕЛИ - ХII СЕСИЯ - ЮНИ 2001 Г.

РЕШЕНИЕ НА ЗАДАЧАТА ОТ ПИСМЕНИЯ ИЗПИТ ПО СЧЕТОВОДСТВО ЗА ДИПЛОМИРАНИ ЕКСПЕРТ-СЧЕТОВОДИТЕЛИ - ХII СЕСИЯ - ЮНИ 2001 Г.


И тази година ще се опитаме да направим по-достъпно решението на задачата, дадена на писмения изпит за дипломирани експерт-счетоводители, като направим нужния коментар за подходите и методите, които би трябвало да се приложат при решаване на възникващите проблеми. Без съмнение може да се намери и друг логически подход към търсеното решение, поради което не могат да съществуват каквито и да е претенции за уникалност. За разграничаване на редакционния коментар той се представя с обикновен шрифт, докато официалната теза - тази на изпитната комисия, се дава контрастно, чрез почерняне. Условията на казусите, включени в задачата, тук не се показват, тъй като те вече са публикувани в бр.6 на списанието.

Решение на казус 1


Този казус фактически изисква най-много време и усилия за решаване, тъй като трябва да се направят множество разчети, които в действителност не са толкова трудни и имат в определена степен рутинен характер. Големият проблем е изготвянето на счетоводните отчети на предприятието "Късмет" АД към 31.12.2000 г., състоящ се от счетоводен баланс (който фактически само трябва да се коригира), отчет за приходите и разходите и отчет за паричния поток, като се използват данните от оборотната ведомост, изготвена обаче към 30.11.2000 г., която трябва поради това да се промени с допълнителните операции, станали през месец декември с.г. Това изисква добро познаване на структурата и съдържанието на отчетите, вътрешната връзка и взаимна зависимост между тях, между отделните им елементи. Наличието на предварително изготвени бланки за отчетите, които се отличават от обичайните, не би трябвало да създава съществени трудности, тъй като счетоводната логика е една и съща и не
се влияе от структурата на формулярите. Последните могат само да отразяват едни и същи информационни дадености по-детайлизирано или в укрупнен вид.

А. Да се провери правилността на изготвения счетоводен баланс

Във връзка с извеждането на крайния резултат нужният коментар ще следва последователно съдържащите се условия и забележки. Затова най-напред ще насочим вниманието към двете бележки, свързани с изготвянето на предварителната оборотна ведомост. В първата се подчертава, че на 30.06.2000 г. са емитирани 25 акции по 100 лв., които са продадени по номинал на инвеститори - трети лица, и срещу които са получени фактически 25 000 лв. Макар че сумите са получени в брой, те са вече оползотворени, поради което в оборотната ведомост сметка 501 Каса в левове няма салдо. Тя обаче трябва да има обороти, поради което нейната липса е неправомерна. Тази информация има важно значение при изготвяне на отчета за паричния поток, тъй като положителният паричен поток, който се генерира при предаването на акциите на инвеститорите, трябва задължително да се отнесе към финансовата дейност на предприятието. Втората бележка има ясно послание към начина на попълване на счетоводния баланс.
Във формуляра на баланса, който сега се изготвя у нас, дългосрочните задължения се дават в пълен вид, без нужната разбивка, отчитаща настъпващия падеж на част от задълженията. Това представяне на информацията е удобно за изготвящия баланса, тъй като в случая трябва само да пренесе салдото на съответната сметка за дългосрочно задължение. Тази информация обаче не е подходяща за анализаторите на финансовото състояние на предприятието - особено на неговата ликвидност, защото при изчисляването на различните показатели за ликвидност в знаменателя на изчисляваните отношения трябва да се посочат текущите задължения. Очевидно е, че тази част от дългосрочните задължения, която подлежи на възмездяване през следващия 12-месечен период, също представлява текущо задължение, макар да се съдържа в салдото на сметка за дългосрочно задължение. За да се отговори по-пълно на потребностите на финансовите анализатори (и най-вече на инвеститорите на предприятието), във формуляра на счетоводния баланс по принцип се отделя специален ред, в който се посочва или като самостоятелно перо, или като добавка "в това число" частта от дългосрочните задължения с "текущ" падеж. По такъв начин към 30.11.2000 г. поредната вноска за 20 000 лв. вече е направена и тя е отчетена в оборотната ведомост - дебитният оборот по сметка 152 Получени дългосрочни заеми. Тъй като по погасителен план следващата вноска пак от 20 000 лв. трябва да се направи към 30.11.2001 г., което е в рамките на следващия 12-месечен период, нейната сума трябва да се посочи на реда от счетоводния баланс "Краткосрочна част от дългосрочни задължения". В резултат на това една от допуснатите грешки в баланса към 31.12.2000 г. ще бъде коригирана.
През декември, преди изготвяне на окончателната оборотна ведомост и попълване на счетоводния отчет, са направени още две сделки. Първата от тях изисква по-широко коментиране, тъй като тя има "чисто" финансово значение и почти не се познава като механизъм от повечето от действащите счетоводители. За какво става дума?
Дружеството е купило ценни книжа. От условието на казуса се вижда, че тези книжа са платими, т.е. имат падеж на 1.12.2010 г. Това означава, че те имат ограничен срок на действие. Такива ценни книжа могат да бъдат облигации. В полза на тази теза действа и другото условие - получаването на фиксиран доход, който съответства на твърд годишен лихвен процент от 8 на сто. Изясняването на характера на ценните книжа позволява по-нататък просто да се приложи съответната финансова формула за намиране на настоящата им стойност, съответстваща на платената цена на придобиване1. Тази формула за облигациите има следния вид:
НС = [С (1/1 r)1 С (1/1 r)2 …
С (1/1 r)n] М (1/1 r)n     ;(1),
където:
НС- настояща (сегашна) стойност или цена
 на придобиване на облигациите;
r- пазарен коефициент на възвръщаемост,
 който в казуса съответства на пазарния
 лихвен процент в размер на 10 на сто в
 годишно измерение, характеризиращ
 средните за финансовия пазар условия на
 доходоносност на облигациите;
n- брой на периодите, през които облигации-
 те носят доход;
С- стойност на купона (лихвата), който
 носят облигациите като доход на инвести-
 тора;
М- номинална стойност на облигациите,
 която като правило се възстановява при
 падежа им (накрая), възлизаща в случая на
 100 000 лв.

Прилагането на дадената формула изисква спазването поне на три важни правила:
1. Трябва да има съпоставимост и съизмеримост между коефициента за възвръщаемост (r) и броя на периодите (n). Това означава, че ако периодите са години, и коефициентът трябва да се взема в годишно измерение. Ако периодите се измерват в полугодия, и коефициентът за възвръщаемост трябва да се прилага в полугодишно измерение. По условие лихвата (купонът) е платима два пъти в годината, следователно са налице полугодишни периоди. Тъй като срокът на действие на облигациите е 10 години, за намиране на настоящата им стойност n трябва да се приравни на 20 периода.
2. Лихвеният процент по заема (по закупените облигации) служи само за определяне на дохода, който носят ценните книжа. В случая той е 8% в годишно измерение. Затова годишният доход от закупените облигации възлиза на 8000 лв. Но тъй като вече бе уточнено, че трябва да се работи с полугодишни величини, стойността на реалния - полугодишния - купон трябва да се определи на 4000 лв.
3. Закупените облигации ще носят бъдещ доход, представен чрез получавани парични потоци в размер на 4000 лв. всяко шестмесечие. Такива порции от парични потоци ще бъдат получени 20 пъти. За да се определи каква е ценността им в момента на закупуването на облигациите, бъдещите парични потоци трябва да се приравнят към настоящия момент. Това става чрез тяхното дисконтиране на база на посочената формула. Но както вече бе отбелязано, при дисконтирането се използва пазарният коефициент за възвръщаемост (пазарната лихва), за да може сделката с ценни книжа да се съпостави с възможностите, които фактически предоставя финансовият пазар. В казуса пазарната лихва е 10% в годишно измерение, което я прави 5% за полугодие. По такъв начин, чрез използване на пазарния лихвен процент за дисконтиране (осъвременяване) на бъдещите парични потоци и чрез сумиране на техните съвременни значения, се получава общата сегашна стойност на всички бъдещи парични потоци.
Тази сумарна сегашна стойност фактически е пазарната цена на придобиваните облигации.
След изясняване на икономическата страна на въпроса остава за извършване само техническата, изчислителната процедура. Тя обаче може да се опрости поради факта, че получаваният доход за всеки период е равен - на 4000 лв., и коефициентът за възвръщаемост през всичките 20 периода, макар и условно, се приема за неизменен. Това е предпоставка получаваният доход да се разглежда като анюитет. В резултат на това формула 1 може да се преобразува и опрости до два самостоятелни члена:
НС = С х АФ М х ДФ ;   (2),
където:
АФ - анюитетен фактор;
ДФ - дисконтен фактор.
Анюитетният фактор се получава по следния начин. Понеже във формула 1 "С" е с една и съща величина за всички събираеми, тя може да се изнесе пред скоба. В скобите ще остане геометрична прогресия, представляваща анюитетния фактор, която след редица преобразувания се свежда до следния вид (n и r имат познатите вече значения):
АФ = [1 - 1/(1 r)n ] / r
Сега вече не е трудно да се определи, че анюитетният фактор е 12.462. Тази величина трябва да се вземе от помощната таблица, дадена в условието на казуса за 5% лихва в полугодишно измерение и 20 периода.
Дисконтният фактор за номинала на облигациите вече присъства във формула 1 - [1/(1 r)n]. При решаването му по отношение на зададените r и n се получава коефициент, равен приблизително на 0.377, както е посочено във втората помощна таблица, дадена в условието на казуса за 5% лихва в полугодишно измерение и 20 периода.
Тъй като шестмесечният купон е 4000 лв., а номиналът - 100 000 лв., настоящата стойност (цената на придобиване) на облигациите може да се определи по формула 2. Тя възлиза на 87 548 лв. (4000 лв. х 12.462 100 000 лв. х 0.377).
По тази стойност облигациите трябва да бъдат заприходени в баланса на предприятието, като се състави следната счетоводна статия, имайки предвид, че те са купени, т.е. реално платени:
Дебит с/ка 223 Ценни книжа  87 548
   Кредит с/ка 503 Разплащателна сметка
   в левове ;87 548
Втората сделка е свързана с покупко-продажба на консигнация. Съгласно разпоредбите на НСС 18 Признаване на приходи предаването на стоки на консигнация не се признава за приход за консигнанта. На базата на реципрочния принцип в този случай на 5.12.2000 г. за консигнатора не възниква разход. Ето защо получената от "Късмет" АД стока за 10 000 лв. трябва да се разглежда като предадена на "отговорно пазене", изискващо задбалансово отчитане:
Дебит с/ка 931 Получени стоки
на консигнация  10 000
    Кредит с/ка 990 Разни пасивни
   задбалансови сметки ;10 000
До края на годината част от тази стока е продадена за 6000 лв. Макар че в условието на казуса липсват други указания, при по-нататъшните разчети се разбира, че тези 6000 лв. реално са платени, и то по разплащателната сметка на предприятието. Това изисква да се състави статията:
Дебит с/ка 503 Разплащателна сметка
в левове  6000
   Кредит с/ка 491 Доверители ;6000
Извършената продажба трябва да се съпровожда и от съответното намаление на стоките на "отговорно пазене", като се намалят задбалансово получените наличности:
Дебит с/ка 990 Разни пасивни
задбалансови сметки  6000
   Кредит с/ка 931 Получени стоки
   на консигнация ;6000
Макар че консигнаторът не предава до края на годината получената сума на консигнанта, той отчита своята комисиона в размер на 10% от получената сума, т.е. 600 лв. (6000 лв. х 10%). Този факт намира отражение в неговата отчетност:
Дебит с/ка 491 Доверители ;600
   Кредит с/ка 709 Приходи от други
   продажби ;600
Преди изготвяне на окончателната оборотна ведомост трябва да се отчете и следният факт. В нея по сметка 401 Доставчици в колонките за крайните салда са посочени две суми: дебитно салдо 1000 лв. и кредитно салдо 61000 лв. Това по всяка вероятност е резултат от превратното тълкуване на функционалното назначение на тази разчетна сметка. Крайното кредитно салдо показва какво дължи предприятието на своите доставчици, докато наличието на дебитно салдо по тази сметка е логично да се очаква да отразява наличието на някакво вземане. За последното обаче си има самостоятелна сметка 411 Клиенти, където то трябва да намери своето място. Ето защо при изготвяне на новата оборотна ведомост е целесъобразно въпросните 1000 лв. дебитно крайно салдо по сметка 401 да се отнесат по сметка 411.
С оглед на така извършените счетоводни операции оборотната ведомост към 30.11.2000 г. може да се допълни и да получи следния вид към 31.12.2000 г.:
Оборотна ведомост
на "Късмет" АД към 31.12.2000 г.
101 76500 2500 79000
112 9500 9000 18500
122 2196001110040500 249000
123 40500228750236600 48350
152 6100020000  41000
203106000   106000 
204180000 28000 208000 
20560600 10400 71000 
2132250   2250 
221300   300 
223  87548 87548 
241 105000 28000 133000
242 250 50 300
252 3000700  2300
30220000 16430415430430000 
30395000 49000053500050000 
401 57000440304444304 61000
41148000 76605075475059300 
421 12800134800133500 11500
425   11100 11100
452 150003944641446 17000
491  6006000 5400
50315000 7685007744489052 
601  154304154304  
602  280000280000  
603  2805028050  
604  133500133500  
61170000 47000049000050000 
6133000 1000 4000 
614  9680496804  
615  2805028050  
621  1625016250  
699  57005700  
701  765050765050  
709  58505850  
799  700700  
Обща сума60015060015051757605175760677450677450
491  1000060004000 
990  600010000 4000
Обща сума

160001600040004000


При наличието на окончателната оборотна ведомост може да се провери правилността на изготвения счетоводен баланс, даден по условие на казуса. Сравнението се отнася само до крайните салда от оборотната ведомост и колонката за 2000 г. от баланса.
1. По отношение на актива на баланса грешките се отнасят до:
- стойността на материалите, които са 30 000 лв.;
- разликата от 4000 лв. се отнася за нереализираната още стока на консигнация, която трябва да се отрази задбалансово;
- очевидно е, че след прехвърлянето на 1000 лв. от дебитния оборот на сметка 401 в дебитния оборот на сметка 411 търговските вземания се увеличават с 1000 лв. до 59 300 лв.
2. По отношение на пасива на баланса грешките се отнасят до:
- разделянето на стойността на дългосрочния заем на две части - дългосрочна (21 000 лв.), оставаща за изплащане за 2002 г., намираща отражение в раздела за дългосрочните задължения, и краткосрочна (20 000 лв.), отнасяща се в статията за краткосрочните задължения, припадащи се от дългосрочни задължения;
- увеличение на задълженията към доставчици с 1000 лв., след намаляване на дебитния оборот на сметка 401;
- другите краткосрочни задължения, които фактически възлизат на 16 500 лв., състоящи се от салдата по сметки 425 Задължения за съучастия и сметка 491 Доверители;
- съответно задбалансово уравновесяване на отразените задбалансово на стойност 4000 лв. (правилно изготвеният баланс е пред-ставен на следващата страница).
Б. Да се изготви отчет за приходите и разходите за 2000 г.

Изискваният отчет за приходите и разходите сe доближава до структурата и формата (едностранна), която е дадена като приложение 3 към НСС 1 Представяне на счетоводните отчети. Това обаче не отменя доброто познаване на структурата и съдържанието на двустранната форма на същия отчет. Защото последната в значителна степен позволява да се "набави" липсващата информация, така нужна за попълване на формуляра.
Най-напред трябва да се определят приходите и разходите, свързани с дейността на предприятието. Определянето на приходите от продажби не представлява трудност, тъй като трябва да се съберат само оборотите по сметки 701 Приходи от продажби на продукция (765 050 лв.) и 709 Приходи от други продажби (5850 лв.), включващи и стойността на получената комисиона от консигнацията. По такъв начин се получава обща стойност на приходите от продажби 770 900 лв.
По-сложен е разчетът за разходите от дейността, тъй като в оборотната ведомост няма аналитично разграничаване на отделните видове разходи, отразени в сметките от група 60 Разходи по икономически елементи, по направления. Все пак има информация за разходите за организация и управление (с/ка 614) и разходите за продажба на продукция (с/ка 615). Следователно, ако могат да се определят всички разходи за дейността, от които след това да се извадят административно-управленските и разходите за продажби, ще могат да се получат разходите, свързани с основната производствена дейност. Във връзка с това обаче трябва да се отчита и следното важно изискване - спазване на съпоставимостта между приходи и разходи, което означава, че на приходите от продажби трябва да се противопоставят тези производствени разходи, които са във връзка с тях.
Първата стъпка е определяне на сумата от всички отчетени текущо разходи по икономически елементи. Тя възлиза на 595 854 лв. (154 304 лв. от с/ка 601 280 000 лв. от с/ка 602 28 050 лв. от с/ка 603 133 500 лв. от с/ка 604).
Втората стъпка е свързана с елиминиране въздействието на текущите разходи, които нямат отношение към текущия финансов резултат. Това е свързано с изменението на запасите от продукция, незавършено производство и разходи за бъдещи периоди. От оборотната ведомост се вижда, че запасите от продукция са се намалили с 45 000 лв. (95 000 лв. начално салдо - 50 000 лв. крайно салдо), което означава, че предприятието е продавало повече, без да произвежда. Следователно разходите, имащи отношение към продажбите, са повече с 45 000 лв., макар че са направени през някакъв предходен период. Същото се отнася и за незавършеното производство, което също се намалява, но с 20 000 лв. (70 000 лв. начално салдо - 50 000 лв. крайно салдо). В противоположна посока действа изменението на разходите за бъдещи периоди, които се увеличават с 1000 лв. (3000 лв. начално салдо - 4000 лв. крайно салдо). След определяне на измененията на запасите отклоненията
могат да се добавят към текущите разходи, коригирайки така последните по отношение на получените приходи. В резултат на това ще се получат всички разходи за отчетния период, имащи отношение към получените приходи. Те са 659 854 лв. (595 854 лв. 45 000 лв. 20 000 лв. - 1000 лв.). От тези разходи сега трябва да се извадят периодичните - разходите за организация и управление и разходите за продажба на продукция, които са отразени по условие в оборотната ведомост и които възлизат общо на 124 854 лв. (96 804 лв. оборот по с /ка 614 28 050 лв. оборот по с/ка 615). По такъв начин се получава, че себестойността на продажбите възлиза на 535 000 лв.
Изваждайки себестойността на продажбите от приходите от продажби, се получава брутната печалба от дейността: 235 900 лв.
По-нататъшните разчети не представляват трудност, тъй като е необходимо само на съответния ред да се посочи конкретна сума, ясно и еднозначно определена вече в оборотната ведомост.
ПоказателиСума
Брутна печалба235 900
Административни разходи(95 804)
Разходи за продажби(28 050)
Общо разходи за дейността1(124 854)
Печалба от дейността111 046
Платени лихви(16 250)
Печалба преди данъци 
и извънредни позиции94 796
Данък върху печалбата(41 446)
Печалба преди извънредни позиции53 350
Извънредни позиции(5000)2
Нетна печалба48 350


Активи31.12. 1999 г.31.12. 2000 г.
Дълготрайни активи  
Нематериални активи2,2502,250
Амортизация на немат. активи250300
Преносна стойност немат. активи2,001,950
Имоти, машини, съоръжения346,600385,000
Амортизации105,000133,000
Преносна стойност имоти, машини241,600252,000
Положителна репутация  
Дългосрочни инвестиции30087,848
Други дълготрайни финансови активи  
Общо дълготрайни активи243,900341,798
Краткотрайни активи  
Материални запаси  
Материали20,00030,000
Продукция95,00050,000
Незавършено производство70,00050,000
Общо материални запаси185,000130,000
Търговски и други вземания48,00059,300
Провизии3,0002,300
Търговски и други вземания - нето45,00057,000
Разходи за бъдещи периоди3,0004,000
Общо за групата48,00061,000
Краткосрочни инвестиции  
Пари и парични еквиваленти15,0009,052
Общо краткотрайни активи248,000200,052
Общо активи491,900541,850


Пасиви31.12. 1999 г.31.12. 2000 г.
Собствен капитал  
Обикновени акции76,50079,000
Изкупени собствени акции  
Общо емитиран капитал76,50079,000
Допълнителен капитал  
Преоценъчен резерв9,50018,500
Неразпределена печалба260,100297,350
Общо капитал346,100394,850
Пасиви  
Дългосрочни задължения61,00021,000
Разсрочени дългосрочни  
задължения  
Отсрочени данъци  
Общо дългосрочни задължения61,00021,000
Задължения към доставчици,  
персонал и други69,80072,500
Краткосрочна част от  
дългосрочни задължения 20 000
Дължими данъци15,00017,000
Други краткосрочни  
задължения 16,500
Всичко краткосрочни  
задължения84,800126,000
Сума на пасива145,800147,000
Общо пасиви и капитал491,900541,850


Коментира Минко Велков
(Следва)

1 Тази формулировка не е точна, тъй като към разходите за дейността трябва да се добавят и останалите разходи, отчетени в сметките от гр. 61. А както се вижда, тук става дума само за непроизводствени разходи, имащи отношение и свързани с основната дейност.
2 Извънредните позиции са дадени като нетна сума, която отчита извънредните приходи (700 лв.) и извънредните разходи (5700 лв.).

Comments

Popular posts from this blog