Севдалин Среща(30.04.2024 г. 14-47-11)

 ПЕРИОДИЧНО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ И ИЗГОТВЯНЕ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ В ПРЕДПРИЯТИЕТО

Дипломант: Научен ръководител:
Maриела Иванова Деспотова Станислава Георгиева

Ф№ F 53585

СОФИЯ 2012г
Съдържание:
УВОД: 3
ГЛАВА I .ОРГАНИЗАЦИОННИ ОСНОВИ НА ПЕРИОДИЧНОТО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ 5

1.1 Периодичността като компонент на счетоводната политика 5

1.2 Технологичен режим в периодичното счетоводно отчитане 7
ГЛАВА II. ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО 21

2.1 Особености и нормативни изисквания 21

2.2 Етапи на годишно счетоводно приключване 22
ГЛАВА III. ТЕХНОЛОГИЯ НА ИЗГОТВЯНЕ НА ГОДИШНИЯ ФИНАНСОВ ОТЧЕТ 45

3.1 Информационни връзки и техника при изготвяне на годишния счетоводен баланс 45

3.2 Отчет за приходите и разходите / дохода / 52

3.3 Отчет за паричните потоци 61

3.4 Отчет за собствения капитал 65

3.5 Приложение 69

ЗАКЮЧЕНИЕ 75

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА 76

ПРИЛОЖЕНИЯ 77

УВОД

Годишният финансов отчет на предприятието е основният финансов документ, който е предназначен за широк кръг от потребители и чрез него се представя в систематизиран вид финансово – счетоводна информация за цялостното състояние на предприятието към 31 декември за годината, съгласно чл. 39,ал. 1 от Закона на счетоводството.

Първият въпрос, на който всяко предприятие трябва да си отговори е, коя е приложимата счетоводна база, върху която да изготви и представи Годишния си финансов отчет. Вече от няколко години предприятията в страната ни съставят годишни финансови отчети на две различни бази. От 2006 г. Международните стандарти се прилагат и от онези предприятия, които доброволно са ги прилагали през 2004 г. и след това – вече задължително през 2005г.Всички останали, прилагат Националните счетоводни стандарти за малки и средни предприятия, които са в сила от 01.01.2005 г.

През отчетната 2006 година основните текстове в Закона за счетоводството не бяха подложени на съществени изменения.Единствено чрез допълнение, публикувано в “ Държавен вестник “ бр. 33 от 21.04.2006г. бяха внесени две уточнения ,които се отнасят до кръга от лица които могат да бъдат съставители на финансови отчети. Освен това,още в края на 2005 година в брой 105 на “Държавен вестник “ бяха публикувани някои формални промени и допълнения към Закона за счетоводство, които нямат отношения към тази разработка .

Но друго изменение в Закона за счетоводството, което е в сила от началото на 2006 година, е свързано с отпадането на ал. 2 от чл. 15, а именно- отпадна нормата, въз основа на която амортизациите се начисляват от месеца,следващ месеца на придобиване на дълготрайните активи или въвеждането му в употреба.

В закона за счетоводството е записано, че отговорността за изготвянето, за своевременното вярно и точно представяне на годишния финансов отчет, се носи от ръководство на предприятието. Тази законова норма не е определена случайно. В практиката съществува мнение, че това е задължение не само на главния счетоводител, но и на ръководеното от него счетоводно звено. Тази отговорност е за пред ръководството на предприятието. Пред потребителите на информацията представена във финансовия отчет (инвеститори, банки, държавни органи, специализирани надзорни органи и т.н )- отговорността се носи от ръководството на предприятието – управителя, директора, борда на директорите и т.н.

Целта на магистърския проект работа е да се анализират особеностите на периодичното счетоводно приключване и технологията на изготвяне на годишния финансов отчет на предприятията. Проблемите разгледани в него са обхванати в три глави.

I глава- Организационни основи на периодичното счетоводно отчитане.

В главата е засегнато теоретичната същност,технологията на обобщаване на счетоводни данни и етапите, през които преминава периодичното приключване.

II глава – Годишно счетоводно приключване в предприятието.

В нея са използвани различни теоретични източници, законови и под законови нормативни актове.

III глава – Технология на изготвяне на Годишния финансов отчет.

ГЛАВА ПЪРВА

ОРГАНИЗАЦИОННИ ОСНОВИ НА ПЕРИОДИЧНОТО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ
1.1 Периодичността като компонент на счетоводната политика
Във всяко стопанско предприятие през отчетната година протичат множество и разнообразни стопански операции. Със своевременното отразяване на стопанските операции в първичните счетоводни документи се поставя началото на първичното счетоводно отчитане. В този си вид, информацията не е в състояние да даде вярна и точна представа за отчетните обекти, а от там и за тенденциите в развитието на предприятието като цяло. Следователно в определени моменти се налага, счетоводната информация да се обобщи и ограничи в установен брой показатели. Този етап на отчетния процес се осъществява на определени интервали от време и е известно в практиката като счетоводно приключване.

По своята същност, счетоводното приключване представлява временно прекратяване на счетоводни записвания и извършване на определена аритметична обработка с оглед получаването на резултатна отчетна икономическа информация за финансовото и имущественото състояние на предприятието, която допълнително се систематизира в счетоводни отчети.

В зависимост от периодите, за които се обобщава счетоводната информация, счетоводното приключване бива периодично и годишно. От своя страна, периодичното приключване се разделя на месечно, тримесечно, шестмесечно и деветмесечно. Месечните и тримесечни отчети се изготвят предимно въз основа на данни от счетоводните регистри.

Периодични приключвания се налагат преди всичко във връзка с определянето на някои задължения в полза на бюджета, каквито са например са авансовите вноски за данъка върху печалбата, за данъка за общините и други.

За да се осъществи на практика периодичното приключване, е необходимо големия обем информация създаден от счетоводството - да бъде групирана. Това се постига с помоща на „ сводка на отчетни данни“.

Следователно, “сводката на отчетните данни“ е метод с помощта, на който многобройните и разнородни данни, получени чрез счетоводството , се свеждат в обобщаващи показатели, които характеризират имуществото и финансовото състояние на предприятието, така също и резултатът от неговата дейност към определен момент”.

Способът “ сводката на отчетните данни “ намира най - широко приложение при обобщаване на отчетните данни в рамките на отделното предприятие чрез периодично счетоводно приключване. Тъй като обобщените показатели от текущото счетоводно отчитане се намират в различни счетоводни документи, налага се те да се представят в удобен за ползването им вид. Това се постига чрез периодичното приключване и изготвяне на периодични счетоводни отчети.

Анализът на стопанската дейност се извършва главно и въз основа на показатели от периодичните счетоводни отчети, в които се съдържат икономически показатели, формирани въз основа на периодичната сводка на отчетни данни.

Обикновено сводката се разглежда като техническо действие, свързано с периодичното обобщаване на информация и с изготвянето на счетоводните и статистически отчети. Сводирането на данните от сметките позволява също така да се формира оценката на някои от обектите на отчитане и да се изчисли фактическата себестойност на продукцията и услугите.

Периодичната сводка на отчетните данни има важно информационно значение. Получената обобщена информация изразява в синтезиран вид осъществените сделки през отчетния период и резултатите от тях. Тя представя имущественото и финансовото състояние на предприятието и характеризира работата на неговото ръководство, умението му да използва и да увеличава собствения капитал. Освен това тази информация се прави достояние на всички външни лица, които имат интереси в предприятието и преди всичко лицата, които са вложили капитали в предприятието -акционерите и съдружниците.

1.2 Технологичен режим в периодичното счетоводно отчитане.
Периодичното счетоводно приключване и съставянето на периодични счетоводни отчети е завършващ стадий на отчетния процес, който се повтаря в края на всеки период. Самото периодично приключване протича по определен ред. Така например не е възможно да започне съставяне на счетоводния баланс, преди да се установят обобщените показатели по сметките и счетоводните регистри. Това предполага, че най- напред трябва да бъдат завършени и отразени по счетоводен път всички стопански операции и намерят отражение в хронологичните регистри по синтетичните и аналитичните счетоводни сметки. Воденето на тези регистри е етап, следващ документирането. В този смисъл, счетоводните регистри следва да се схващат като разновидност на документите, при които се използва специфична техника на документиране.

Според чл.6, ал.1,т.3 от Закона за счетоводството “регистърът е носител на хронологично систематизирана информация за стопански операции от първични и/или вторични счетоводни документи”. Това означава, че счетоводните регистри представляват таблици, с помощта на които се регистрират и систематизират първични данни, получени чрез документирането.

Според вида на информацията, която се отразява в регистрите, те биват:

А. условно-първични регистри –

при тях на входа на системата за обработка постъпва информация, която е фиксирана. Това е характерно за някои системи, при които се изисква задължително пренасяне на данните от първичните документи.

В. регистри, съдържащи междинна информация-

те имат повече технологично, служебно за системата значение. Информацията в тях е претърпяла определена степен на преработка според алгоритъма на технологичната верига, но тя няма завършено, изходящо, резултатно значение.

С. регистри, съдържащи изходяща от системата за автоматизирана обработка информация (регистри за резултатна информация) –

получават се на изхода на системата. Информацията се изработва на екран или видеомонитор, предава се чрез терминал или се отпечатва с помощта на печатащо устройство (принтер). Разпечатките се наричат табулограми или машинограми.

Значението на счетоводните регистри се определя от предназначението им в общата работа по счетоводното отразяване на фактите, явленията и процесите в отделното предприятие.То се изразява в следното:

• 
  Чрез счетоводните регистри многобройните и многообразните данни, постъпващи при документирането се систематизират и отразяват в определени, сравнително малко на брой носители на информация. При използването им могат да се изчислят множество финансови показатели;
  
• 
  Счетоводните регистри са техническа връзка между документирането /първичното отразяване/ и счетоводните отчети. Не би могло да се съхраняват счетоводните отчети без да се прилагат счетоводните регистри, защото чрез тях именно става възможно приложението на способите на двустранното счетоводно записване и системата на счетоводните сметки.
  
• 
  Чрез прилагане на счетоводните регистри се създават възможности за лесно и бързо извършване на справки за данните, получени чрез първичното отчитане.
  

Регистрите за систематически записвания ни дават представа за вторичната регистрация на извършените стопански операции въз основа на първичните документи, тъй като операциите са получили поредна номерация в регистъра за хронологическо отчитане. В зависимост от това дали се касае за записвания по синтетични или аналитични сметки, различаваме регистри за синтетични систематически записвания и регистри за аналитични систематически записвания.

Регистрите за синтетичните систематически записвания служат за получаване на обобщени показатели за стопански операции, осъществени от предприятието, както и за активите и пасивите. Основен регистър за синтетичните записвания е главната книга. В нея се обхващат всички синтетични сметки , открити в предприятието.

Главната книга може да се води непосредствено от данните отразени в отделните мемориални ордери, или след предварително систематизиране на данните от тези ордери в междинни регистри (контролни шахматни ведомости и др.). Във втория случай се обхващат извършените стопански операции за деня, месеца или друг период от време. Оборотите по дебита и по кредита на всяка синтетична сметка може да се записват общо или по кореспондиращи сметки.

Регистрите за аналитичните систематически записвания обхващат записванията по аналитичните сметки, водени към отделни синтетични сметки. Известни са в теорията и практиката под наименованието спомагателни книжа. Това не е свързано с външния вид на регистрите, а с функциите, които изпълняват.

Регистрационният журнал се различава от дневника по обхвата на данните за извършената стопанска операция през периода. Целта при неговото съставяне е установяване преди всичко на оборотите, което предполага предварително съставяне на счетоводните статии в мемориални ордери.

Периодичното счетоводно приключване и съставянето на периодични счетоводни отчети е завършващ стадий на отчетния процес, който се повтаря в края на всеки период. Самото периодично приключване протича по определен ред. Така например не е възможно да започне съставянето на счетоводния баланс, преди да се установят обобщените показатели по сметките и счетоводните регистри . Това предполага, че най-напред трябва да бъдат завършени и отразени по счетоводен път всички стопански операции, за които са издадени съответните документи, т.е. до осигуряването на напълно достатъчна и възможно най-пълна и годна за използване счетоводна информация. Преминава се през два етапа: хронологично отчитане и систематично. Тези два вида отчитане се реализират чрез използването на системата на счетоводните сметки и по - конкретно, съставянето на счетоводните статии.

Хронологичното счетоводно отчитане включва съставянето на първичните счетоводни документи и тяхната проверка и се осъществява чрез съставянето на счетоводните статии (контировка) и последващото записване в хронологичните счетоводни регистри. При построяването на отчетния процес се изисква осигуряването на строг контрол, особено при хронологичните записвания.

Чрез контировката се определя кореспонденцията (връзката) между счетоводните сметки, свързани с тези отчетни обекти, които са засегнати от извършената стопанска операция. Контировката се осъществява или върху първичния счетоводен документ или специална бланка, наречена мемориален ордер, в които се отразява стопанската операция, кореспондиращите сметки и отразените суми по тях.

Мемориалният ордер представлява таблица със следния вид и съдържание:
Мемориалин ордер№ ........

Да се запише за месец..................20... год

№ по ред	Основание (посочва се документа или съдържанието на счетоводното записване)	По Д-т На с/ка	По К-т На с/ка	Сума
1.	Съгласно фактура №...... от...20.. год са доставени стоки за 500 лв. От Адвен ЕООД ............... ............................................	Стоки	Доста- вчици	500

Приложение : фактура Дата............ 20.. год.

Съставил: .................... Гл.счетоводител:.......
В съответствие с възприетата в стопанското предприятие счетоводна форма, хронологичното счетоводно отчитане, освен в мемориален ордер се осъществява и в други счетоводни регистри, като дневник, регистрационен журнал и др.

От мемориалния ордер данните се пренасят в дневници или т.нар. хронологични регистри, получават отделен пореден номер, съобразно съответната дата и реда на съставяне на счетоводната статия, който е постоянен за дадената година.Този т.нар. “контролен номер“ се отразява и в мемориалния ордер. С това се цели всяка стопанска операция да се индивидуализира, което подпомага и улеснява счетоводната работа.

След хронологичните записвания следва етапа на систематичното счетоводно отчитане, който включва отразяването на стопанските операции по сметките. Систематичното отчитане се изразява в завеждане на синтетичните и аналитични сметки в предвидените за целта книги – главна за синтетични сметки и спомагателни книги за аналитични сметки. По тази причина систематичното счетоводно отчитате се разграничава на синтетично отчитане и аналитично отчитане.

Синтетичното счетоводно отчитане се осъществява посредством откриването, завеждането и приключването на синтетичните счетоводни сметки, които в своята съвкупност образуват съдържанието на главната книга. Посредством синтетичното отчитане се осигурява по - обобщаваща информация за обектите на счетоводно отчитане, изразена чрез стойностния измерител. Използва се двустранна форма на счетоводните сметки, като се правят записвания и по двете страни на сметките (и в дебита и в кредита). В зависимост от техния вид (дали са активни или пасивни) сметките се откриват с начално салдо, което при активните сметки се отразяват в дебита, а при пасивните - в кредита.

Синтетична сметка Материали/ Активна/

Дата	№ по счет. статия	Обяснение	Сума		Дата	№ по счет. статия	Обяснение	Сума
01.09 05.09 08.09 15.09	351 368 380	Начално салдо Доставени Доставени Доставени	..... ...... ..... .....		06.09 10.09 20.09	359 370 382	Изписани Изписани Изписани	...... ..... .....

За получаването на по - подробна информация за отчитаните обекти към всяка синтетична сметка се завеждат отделни аналитични сметки, които са неразривно свързани с нея, тъй като съдържат информация за същия отчетен обект, но много по - детайлизирана. Във връзка с това, информацията в аналитичните сметки може да се представя освен в стойност и чрез натурални и трудови измерители. Видът на табличната форма на аналитичната сметка, свързана с отчитане на обекти, които се характеризират само в стойност, като вземания, задължения, разходи, приходи др., е същия като този на синтетичната сметка, в която информация по принцип се отразява в стойност.

За аналитичното отчитане на останалите обекти, които изискват използването и на другите измерители, се използва по – разширена таблична форма на аналитичната сметка.

Например:

Синтетична сметка Материали

Аналитична сметка Материали “Х”

Дата	№ по счет. статия	Обяснение	Ед. цена	приход		разход		остатък
				кол.	стойност	кол.	стойност	кол.	стойност
1.09		начално салдо	.........	........	...........	........	...........	.......	..........
5.09		доставени	.........	........	...........	.......	..........	........	..........
6.09		изписани	.........	........	.........	.......	.........	.......	.........

От изложението до тук може да се направи извода, че между хронологичното и систематично счетоводно отчитане на стопанските операции съществува логична връзка и зависимост, тъй като синхронизираното съчетаване на хронологично със систематично счетоводно отчитане, са два взаимно обусловени и логически последователно свързани етапа на текущото счетоводно отчитане на дейността на предприятието. Ако целта на хронологичното счетоводно отчитане е създаването на информация преди всичко за времето на извършените операции, както и за оперативен контрол върху цялостното обхващане и отразяване на стопанските операции в системата на счетоводните сметки с цел последващото им управление, то систематичното счетоводно отчитане осигурява информация за получаване на показатели за характеризиране на стопанската дейност.

През отчетната година в стопанското предприятие се осъществява разнообразна стопанска дейност, във връзка с която се правят множество счетоводни записвания по синтетичните и аналитични сметки, отразяващи хронологичното и синтетичното счетоводно отчитане. В края на отчетния период се налага акумулираната информация в системата на счетоводните сметки да бъде обобщена с цел да се създадат обобщени информационни масиви, необходими за изготвянето на отчети, анализи и прогнози за бъдещото развитие на предприятието. Освен това чрез обобщаването се дава възможност за извършване на проверка на верността на направените счетоводни записвания. Съставят се оборотни ведомости, които съобразно своята същност и предназначение се явяват средство за обобщаване и проверка на данните в счетоводните сметки и на взаимната връзка между тях в процеса на прилагане на способа на двойното отразяване в системата на счетоводните сметки през текущия период.

Оборотните ведомости биват два вида:

- оборотни ведомости на синтетичните счетоводни сметки;

- оборотни ведомости на аналитичните счетоводни сметки;

Първият вид оборотна ведомост представлява таблица, в която са обобщени всички синтетични счетоводни сметки, които са открити, заведени и приключени през отчетния период, в зависимост от следните три показателя: начални салда, обороти по дебита и по кредита и крайни салда. Целта при съставянето на оборотна ведомост на синтетичните сметки е освен обобщаване на данните от текущото отчитане и проверка на правилността на записванията по счетоводните сметки. Във връзка с контрола трябва да е налице равенство между трите двойки контролни сборове, а именно:

1 - сборът на началните дебитни салда да е равен на този от началните кредитни салда;

2 - сборът от дебитите обороти и сборът от кредитните обороти по сметките също да са равни;

3 - сборът на крайните дебитни и крайните кредитни салда също.

Посоченото равенство е израз на точността и синхрона между хронологичното и синтетичното счетоводно отчитане на стопанските операции през отчетния период в стопанското предприятие.

Несъвпадението на дебитните и кредитните обороти по сметките показва, че са допуснати грешки при съставянето на счетоводните статии или при извършване аритметични действия, или при разнасянето на сумите и прочие, които трябва своевременно да бъдат отстранени.

Оборотната ведомост на синтетичните счетоводни сметки има вид на таблица от следния вид:
Оборотна ведомост на синтетичните сметки

На предприятието ....................................... към 30.09.20... год.

№ по ред	Наименование на синтетичните сметки	Салдо към 01.09.20..		Обороти за м 09.20..		Салда към 30.09.20...
		Д-т	К-т	Д-т	К-т	Д-т	К-т
1	100 Основен капитал,
	изискващ регистрация
2	110 общи резерви
3	202 Сгради
4	203 Машини и оборудване
	..................................
	Всичко:	А	А	Б	Б	В	В

Дата.......... Съставител:......... Гл. Счетоводител: .............

Оборотната ведомост от втория вид е на аналитичните счетоводни сметки, която се използва за обобщаване и проверка на верността на записванията в синтетичната (главна) сметка чрез проверка на съответствието на информация в нея (прилежащите й) аналитични сметки. Оборотните ведомости на аналитичните сметки, подобно на аналитичните сметки, представени в таблична форма, могат да бъдат два вида: за обект, отчитан само в стойност и за обект, характеризиращ се и с натурални измерители. Оборотната ведомост на аналитичните сметки към дадена синтетична сметка от първия вид представлява таблица със следното съдържание:
Оборотна ведомост

на аналитичните сметке към синтетичните сметки...................

към 30.03.20... год.

№ по ред	Наименование на аналитичните сметки	Начално състояние (салда) към 01.03	Оборот за м.03.20...		Крайно състояние (салда) към 01.03
			Д-т	К-т
1
2
3
4
	Всичко:

Дата:.................. Съставител: ............

Характерно при нея е това, че в случая не се търсят равенствата, посочени при оборотната ведомост на синтетичните сметки, което е съвсем логично, тъй като тук не се представя цялото имущество на предприятието. Съобразно вида на синтетичната счетоводна сметка (активна или пасивна), откритите към нея аналитични сметки могат да бъдат или само активните или само пасивните. Така че следва да се спазват познатите зависимости, описани при изясняване видовете счетоводни сметки, а именно:

- сборът на началните салда по аналитичните сметки да е равен на началното салдо на синтетичната сметка, към която принадлежат;

- сборът на дебитните, респективно кредитните обороти на аналитичните сметки да е равен на дебитния, респективно кредитния оборот на синтетичната сметка, към която са открити;

- Сборът на крайните салда по аналитичните сметки да е равен на крайното салдо на синтетичната сметка, към която принадлежат.

В общи линии технологичния режим на счетоводното приключване преминава през следните последователни и взаимно свързани стъпки:

1. Съставяне на всички счетоводни статии, отнасящи се за отчетния период и отразяване на сумите по синтетичните и аналитичните сметки. По – конкретно това са счетоводните статии за отразяване на извършените разходи като:

1.1. Разпределение и счетоводно отразяване на разходите за материали през отчетния период.

1.2. Разпределение и счетоводно отразяване на разходите за работна заплата.Заедно с това се отразяват и начислените суми за социални осигуровки.

1.3. Начисляване и отнасяне на амортизациите на дълготрайните активи в състава на разходите.

1.4. Отнасяне на част от разходите за бъдещи периоди като разходи за дейността през текущия период или покриване на част от същите за сметка на постъпленията.

1.5. Установяване на себестойността на услугите на спомагателните производства и отнасяне на същите по направления съобразно оказаните услуги.

2. Втората стъпка се изразява в извършване на инвентаризация на незавършеното производство. Тя се извършва с оглед да се установи какви разходи от извършените през отчетния период са въплътени в това незавършено производство, което пък дава възможност да се установи фактическата производствена себестойност на произведената готова продукция, т.е. онези част от разходите, които са въплътени и изразходвани именно за готова продукция. Инвентаризацията на всички останали активи и на разчетните взаимоотношения осигурява възможност да се установи фактическото им състояние което е гаранция за съставяне на реален годишен баланс, които да изразява действителното имуществено състояние на предприятието в края на годината.

3. Третата стъпка се състои в калкулиране на фактическата себестойност на произведената готова продукция. Въз основа на извършените и отчетените разходи през отчетния период, като се има предвид и размерът на установеното при инвентаризацията незавършено производство, се пресмята фактическата себестойност на произведената готова продукция. Калкулирането като способ на счетоводния метод, се изразява в предварително точно разграничаване и оценяване на частите на обекти с по –сложна структура с оглед формирането на цялостната им стойностна характеристика¹.

4. Следващата стъпка се отнася до извършване на счетоводните записвания (ако до момента не са били извършени) за реализираните продукция, стоки и услуги по продажни цени и отписването на същите по себестойност, установена въз основа на основните разходи.

5. По дебита на сметките за отчитане на постъпленията се отразяват и административно- управленските разходи и разходите за продажба на продукция.

6. Установява се резултатът от реализацията на продукцията, стоките и услугите чрез сметка за отчитане на постъпленията. По този начин се формира резултатът от стопанската дейност, който се прехвърля по сметката за отчитане на финансовите резултати.

7. Резултатите от финансовите и извънредните операции също се прехвърлят към сметката за отчитане на печалбите и загубите.

8. След записване на резултатите от стопанската дейност, от финансовите операции и от извънредните операции се установява окончателния резултат от дейността на отчетната единица.

9. Следващата стъпка се изразява в завеждане на главната книга. Известно е, че завеждането в главната книга може да се извърши текущо през или с едно записване в края на месеца. Това се обуславя от прилаганата счетоводна форма.

10. Установяване и проверяване верността на оборотите и салдата на синтетичните и аналитичните сметки, въз основа на които се съставя оборотна ведомост на синтетичните сметки и оборотните сметки на аналитичните сметки .

11. Съставяне на отчета за приходите и разходите, отчета за паричния поток, отчета за собствения капитал и приложенията, в които следва да се представи информацията за прилаганата счетоводна политика.

12. Съставяне на отчета за приходите и разходите, отчета за паричния поток, отчета за собствения капитал и приложенията, в които следва да се представи информация за прилаганата счетоводна политика.

Дейността на всяко предприятие може да се характеризира с извършените разходи. Те възникват със създаването на предприятието. Разходите могат де се определят или като намаляване на активи, или като увеличение на задълженията /пасивите/. Тази постановка най - точно отговаря на същностната страна на разходите. Това означава, че намалението на един актив винаги се превръща в разходи или той се заменя с друг актив.²

ГЛАВА ВТОРА

ГОДИШНО СЧЕТОВОДНО ПРИКЛЮЧВАНЕ В ПРЕДПИЯТИЕТО
2.1. Особености и нормативни изисквания

Нормативните актове, които имат значение и задължително се прилагат в счетоводството са два вида: общи и специфични.

Общите нормативни актове се отнасят предимно до възможностите за създаване и функциониране на предприятието. Такива са: Търговския закон, Закона за Банките, Закона за кооперациите, Закона за застраховането, както и тези за данъците и др.

Специфичните нормативни актове съдържат специфични и общи изисквания и са основополагащи при създаване на организацията на счетоводния процес в стопанското предприятие. Такива са: Закона за счетоводството и Националните и международни стандарти.

Специфичните нормативни актове регламентират главните методологически постановки и изисквания, без да конкретизират точните решения. Във връзка с това всяко стопанско предприятие разработва индивидуален сметкоплан на базата на примерния Национален сметкоплан за стопанската дейност.

Към 31.12.2009 година нормативната база по счетоводство включва:

- Закона за счетоводството ( обн., ДВ, бр.98 от 16.11.2001г., в сила от 01.02.2002г.; изм. и доп. бр.91 от 91 от 25.09.2002 г.,бр.96 от 29.10.2004г., в сила от 01.01.2005г.,бр.102 от 20.12.2005 г., в сила от 20.12.2005г. и бр105 от 29.12.2005г., изменен ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г.)

- Националните стандарти за финансов отчет за малки и средни предприятия (НСФОМСП) приет с ПМС № 46 от 21.03.2005 г.

- Междунарадни стандарти да финансови отчети (МСФО), приети с ПМС 207 от 07.08.2006г. от комисията на Европейския съюз, в редакцията им към 01.01.2005г., изготвени от съвета по международни счетоводни стандарти, обн. ДВ, бр. 66 от 15.08.2006г. Постановлението влиза в сила от 1 януари 2006г. 

 

 

2.2 Етапи на годишното счетоводно приключване
Годишното приключване се изготвя главно въз основа на данните от счетоводните регистри. Във връзка с това е необходимо да се съставят счетоводни статии за всички извършени през този период стопански операции. Трябва да се има предвид, че някои от счетоводните записвания могат да се правят само в края на съответния период от време, главно въз основа на вторичните документи (например за изразходваните материали, за продадените стоки и др.) или въз основа на съответното разпределение. Редът на годишното приключване в различните отчетни единици има свое специфично проявление. Във всички случаи обаче има общи принципни положения, които са валидни за всички звена и които задължително трябва да се спазват.

Условно могат да бъдат обособени следните етапи на годишното приключване:

• 
  Преглед и оценка на прилаганата счетоводна политика:
  

Съгласно т.6.1 на СС 1 Представяне на финансовите отчети, счетоводната политика се определя като съвкупност от принципи, изходни положения, концепции, правила, бази и процедури, възприети от предприятието за отчитане на неговата дейност и за представяне на информация във финансовия отчет. Във връзка с изискванията на т.6.2 от СС 1, предприятието разработва счетоводната си политика до началото на отчетния период. Следователно, прилаганата през 2012г. счетоводната политика би трябвало да е разработена от предприятието и одобрена за прилагане от ръководството още до 31.12.2011г. Елементите й са посочени в т.19.3.5 на СС1. Прилаганата счетоводна политика ще бъде оповестена в Приложението към годишния финансов отчет.

Започвам изложението със счетоводната политика на предприятието, защото в нея фактически е заложен проектът на годишния финансов отчет. Считам за неразделна част от счетоводната политика на предприятието възприетата от него структура, форма на представяне на съставните части на годишния финансов отчет. В приложимите счетоводни стандарти се съдържат обикновено по два подхода – препоръчителен и допустим (алтернативен ). Кой от тях ще бъде избран е въпрос на преценка на ръководството на предприятието, но веднъж направило своя избор и одобрило собствената си счетоводна политика, то трябва да я спазва. Разбира се, че нормативната уредба допуска промени, затова съществуват и съответните счетоводни стандарти ( СС 8 и МСС 8 ), но това е свързано с аргументите, преизчисления и представяне на съпоставима информация. Следователно първия етап на годишното приключване може да бъде характеризиран като оценка на приложението и спазването на утвърдената счетоводна политика през отчетния период.

• 
  Инвентаризация на активите и пасивите на дружеството и установяване на резултатите от нея.
  

Същата е необходима да бъде извършена в съответствие с изискванията на глава IV Инвентаризация от Закона за счетоводството и при спазването на конкретната периодичност. Съгласно чл. 21 от закона за счетоводството, предприятията инвентаризират своите активи и пасиви в следните срокове:

1. Дълготрайните материални и нематериални активи – поне веднъж на две години;

2. Материалните запаси – поне веднъж годишно;

3. Книгите в библиотеките – веднъж на 5 години;

4. Останалите активи и пасиви – преди съставянето на годишния финансов отчет.

Известно е, че пълноценно провежданата и редовна инвентаризация дава достатъчно гаранции за изготвянето на верен финансов резултат, за верни наличности на имуществото за верни пасиви. Тук е мястото да се отличат като особено важни т.н. (а и да се получи отговор) към всички контрагенти: банки – кредитодатели; доставчици; клиенти, лизингодатели и /или лизингополучатели; инвеститори, изпълнители и подизпълнители и пр.

Инвентаризацията на незавършеното производство се извършва с оглед да се установи какви разходи от извършените през отчетния период са въплътени в това незавършено производство, което пък дава възможност да се установи фактическата производствена себестойност на произведената продукция, т.е. онази част от разходите, които са въплътени и изразходвани именно за готовата продукция.

Незавършеното производство изразява стойностния израз на направените разходи за „жив“ труд при прилагането на определена технология, резултатите от която до момента не са налице.

Установяването на незавършеното производство е елемент на процеса на отчитането на разходите и възприетата методика на калкулиране на себестойността. Счетоводната интерпретация на незавършеното производство е функция на разработената и оповестена счетоводна политика на предприятието. ³

Един от начините за установяване на натуралния размер на незавършеното производство е чрез инвентаризация. Инвентаризацията се извършва в унисон с изискванията на глава четвърта на Закона за счетоводството. Данните от вписванията в инвентаризационните описи се използват за оценяване на незавършеното производство по статии на калкулацията и общо. За установяването и оценяването на незавършеното производство могат да се използват две системи:

А. Подетайлна;

Б. Подетайлна – пооперационна.⁴

Друг етап в от периодичното приключване се състои в калкулирането на фактическата себестойност на произведената готова продукция. Въз основа на извършените и отчетени разходи през отчетния период, като се има предвид и установеното при инвентаризация незавършено производство, се пресмята фактическата себестойност на произведената готова продукция. Целта на калкулирането е обхващане на съответните разходи с оглед определяне на фактическата себестойност на произвежданата продукция, а оттам и на продажната и стойност.

Калкулирането може да се третира като определена система за наблюдаване на разходите, за пресмятане на себестойността на продукцията и услугите с цел ефективното управление на производствените процеси, на ценообразуването и икономическата обосновка за изменения в продуктовата и пазарна структура. ⁵

Освен познатите процедури по проверка на активите и пасивите на предприятието, при извършването на разчетите трябва да се отчетат и изискванията поставени със СС 37 Провизии, условни задължения и условни активи. Това включва и информацията от юрист на дружеството за състоянието и хода на делата, прогноза за изхода им – за евентуално провизиране на задължения. Провизията трябва да се признае, когато предприятието има текущо право или конструктивно задължение (като резултат от минали събития към датата на изготвяне на баланса), когато на същото това задължение може да бъде направена надеждна оценка и ако съществува вероятност за погасяване му да бъде необходим паричен поток, което ще доведе до изтичане на икономически изгоди . В края на всеки отчетен период се разглежда и актуализира размерът на провизиите . Формираните текущи задължения от начисляване на провизии се отчитат чрез с/ка Други текущи задължения, като предприятието следва да осигури подходяща аналитичност.

Тук вероятно е и мястото да обърна внимание върху третирането на сумите, предвидени за гаранционно подържане на продаваната продукция или стока. ОТ 01.01.2002 год., с приемането на СС 37 Провизии условни задължения и условни активи това става чрез начисляването на провизия за отстраняването на дефекти в гаранционния срок:
Дебит с/ка Разходи за провизии

Кредит с/ка Провизии, признати като пасиви

и при извършването на разходите за отстраняване на дефектите и приключване на провизията:
Дебит с/ка Провизии, признати като пасиви

Кредит с/ка Доставчици

и / или Парични средства
Трябва да обърнем внимание, че СС 36 Обезценка на активи не се отнася за финансовите активи, каквито са вземанията. Нормативното основание за проверка за обезценка на финансовите активи се съдържа в точка 10.1 и точка 10.2 от СС 32 Финансови инструменти. Ако има обективно обстоятелство за обезценяване на вземанията, то разликата между отчетната и възтановимата му стойност се отчита като текущ финансов разход. Следователно счетоводната статия ще бъде :

Дебит с/ка Други финансови разходи

Кредит с/ка Вземания
Счетоводни записвания при бракуване на ДМА след инвентаризация:

Към бракуване се пристъпва тогава, когато не съществува вероятност предприятието да черпи икономическа изгода от използването на активите. Такива обстоятелства са налице, когато актива е морално или физически остарял, или е повреден в резултат на някакво събитие.

В зависимост от това дали има виновност от страна на материалното лице за състоянието на актива се съставят следните счетоводни статии:

• 
  брак по вина на МОЛ – в този случай възниква вземане от виновното лице, като начетът се формира от продажната цена на актива. Съставят се следните статии:
  

за отписване на начислена амортизация:

Дебит с/ка Амортизация на Дълготрайни материални активи

Кредит с/ка от гр. 20 Дълготрайни материални активи
Дебит с/ка Вземания от подотчетни лица - по пазарна цена

Кредит с/ка Неамортизирана част на ДМА

Кредит с/ка Ценови разлики по липси и начети

- Брак не по вина на МОЛ

Дебит с/ка Амортизация

Дебит с/ка Разходи

Кредит с/ка ДМА или НА
Счетоводни записвания при липси на активи след инвентаризацията.
Много често в практиката или при годишна инвентаризация или при кражби се констатират липси на активи. В зависимост от това има ли застраховка имуществото или не, има ли виновно МОЛ или активите ще се отпишат за сметка на предприятието, ще се съставят познати статии за отписване на амортизациите, за евентуално вземане от МОЛ по пазарни цени или за отчитане на загуби или липси по балансовата стойност . Тъй като подобни записвания са показани по горе същите няма да бъдат повтаряни.
Счетоводни записвания при ликвидация на ДМА след инвентаризация
Това е факт, след който активът престава да съществува в досегашния си физически вид. Тази процедура е свързана с извършването на определени разходи например: като демонтиране, разглобяване, събаряне, физическо унищожаване. От друга страна обаче, от този процес понякога се очакват и приход: например от продажба на вторични суровини, тухли, или получаване на резервни части – втора употреба и пр.

• 
  Действия по преоценка и проверка за обезценка на активи
  

Известно е, че предприятията представят дълготрайните си активи или по модел (според МСФО) или препоръчителния подход (според НСФОМСП) – историческа цена, наема с амортизациите и загубите от евентуална обезценка или по допустимия подход – на преоценената стойност.

Справедливата стойност на земите, сградите и терените е пазарната им стойност. Тя се определя от лицензиран оценител. В СС16 Дълготрайни материални активи това е казано императивно, докато в стойности “обичайно” се определят от лицензиран оценител. Справедливата стойност на останалите активи е също пазарната им стойност. Ако липсва такава информация – приема се амортизираната им възстановима стойност .

Активите от всеки клас трябва да се преоценяват едновременно.

В стандартите за ДМА (националния и международния) са предвидени два подхода за извършването й.

И в двата стандарта първия подход е т.нар. пропорционален подход .

При него :

- на първо място се определя новата преоценена стойност;

- сравняваме досегашната балансова стойност с определената преоценена стойност. Първоначалната стойност и цялата натрупана амортизация към датата на преоценката се преизчисляват пропорционално на промяната в балансовата стойност на актива, така че последната да е равна на преоценената му стойност.

При увеличаване на балансовата стойност с разлика между новата, преоценена стойност на актива и балансовата му стойност се намалява натрупаната амортизация и ако тя е недостатъчна, се коригира отчетната стойност на актива.

Например:
Актива има: първоначална стойност 1000 лв.

натрупана амортизация 200лв.

балансова стойност 800 лв.

Преоценена стойност към 31 декември 1100 лв.
Изисквания :

1100 : 800 = 1.375

1000 х 1,375= 1375

200 x 1.375 = 275

1375 – 275 =1100
Записвания :

Дебит с/ка Дълготрайни материални актива 375

Кредит с/ка Амортизации 75

Кредит с/ка Преоценъчен резерв 300

След записванията :

Нова стойност на актива 1375

Амортизация 275

Балансова стойност = преоценена стойност 1100

Втория вариант за отчитане на преоценката е свързан с отстраняване на натрупаната да момента амортизация. Има известна разлика между методиката на международния и на българския стандарт. Докато според МСС първо се отстранява изцяло натрупаната амортизация за сметка на първоначалната стойност на актива и едва после евентуално се създава и преоценъчен резерв, то според националния стандарт – това става едновременно.

Например: Актив с първоначална стойност 10000лв., натрупана амортизация 2000лв. и справедлива стойност към датата на преоценката е 11000лв. Според МСС процедурата е :
Дебит с/ка Амортизации 2000лв.

Кредит с/ка ДМА 2000лв.

и

Дебит с/ка ДМА 3000лв.

Кредит с/ка Резерв 3000лв.
След тези записвания :

ДМА 11000 лв.

Амортизация 0 лв.

Ако спазваме националните стандарти, счетоводното записване ще бъде:

Дебит с/ка Амортизации 2000 лв.

Дебит с/ка Дълготрайни материални активи 1000 лв.

Кредит с/ка Резерв 3000 лв.
След записванията :

ДМА 11000 лв.

Амортизации 0 лв.
Резултатите в двата случая са еднакви.
Същият ред за отчитане на преоценките е предвиден и за Нематериалните активи. Следва да се обърне внимание, че МСС 38 препоръчва използването на алтернативния подход само при наличието на активен пазар на съответния вид актив. Известно е, че някои нематериални активи като например концесионните права не са обект на търгуване – напротив те са строго персонализирани и следователно – на практика непрехвърляеми. Следователно за тях преоценки в края на годината не се правят, тъй като няма нито справедлива стойност, нито активен пазар.

Последващо оценяване на инвестиционните имоти. Разработвайки своята счетоводна политика още в началото на отчетния период, предприятието трябва да избере кой модел ще прилага към всеки един от своите инвестиционни имоти. Напомням, че СС 40 не ни насочва към нито един от моделите като препоръчителен, те са равнопоставени. Когато обаче предприятието избере да прилага “модела на Справедливата стойност” то трябва да измерва всички свои инвестиционни имоти по промяна в справедливата им стойност. Печалбата или загубата, възникваща от промяна в справедливата стойност на инвестиционния имот, трябва да бъде включена в текущите приходи или разходи в периода в който възниква. Справедливата стойност на един инвестиционен имот е неговата пазарна стойност. Тя се определя от най - вероятната настояща цена, която може да бъде получена на активен пазар.

Какви счетоводни записвания се съставят при отчитане преоценките на инвестиционните имоти, когато са за първи път и няма формиран преоценъчен резерв.

При подоценки:

Дебит с/ка Разходите от последваща оценка на финансови активи

Кредит с/ка Инвестиционни имоти
При надценка:

Дебит с/ка Инвестиционни имоти

Кредит с/ка Приходи от последваща оценка на финансови активи
Ако предприятието се изправи пред невъзможност за достоверно измерване на справедливата стойност на инвестиционен имот, стандартът препоръчва същият да се оценява съгласно препоръчителния подход, предвиден в НСС 16 ДМА. На практика се отива към оценка по цена на придобиване, с натрупаните амортизации и загуби от обезценки. Това продължава до освобождаването от този инвестиционен имот.
Преоценки на Валутните активи и пасиви в края на отчетния период. Според НСС 21 Ефекти от промените във валутните курсове, сделките в чуждестранна валута се вписват в левове при тяхното възникване, като се прилага централния курс на БНБ към датата на сделката. Има само две изключения - при покупка на валута за оценката и се използва курса на придобиване, а при продажба продадената валута се оценява по курса на продажба.
Преоценка на Финансови активи и пасиви по реда на СС 32. Финансови инструменти.

След първоначалното признаване, предприятието я преоценява по справедлива стойност, която обаче не се коригира с очакваните разходи по продажбите. Финансовите активи държани за търгуване и тези, обявени за продажба, както и финансовите пасиви, държани за търгуване се оценяват по справедлива стойност.

Как се отчитат резултатите от преоценката?

Разликите от преоценката на финансовите инструменти, отчитани по справедлива стойност и класифицирани като държани за търгуване се отчитат като текущ финансов разход или текущ финансов приход, ументи. ?или като увеличение, респективно намаление на резерв от преоценка на финансови инструменти. Преоценъчният резерв може да бъде положителна или отрицателна величина.

Разликите от преоценки на заеми и вземания, предоставени от предприятието и държани за търгуване се отчитат като текущ финансов приход или разход.

Подоценката на финансовите активи, очетени по амортизационна стойност се отчитат като текущ финансов разход.

Преоценка на Стоково - материални запаси в края на годината във връзка със съставянето на годишния финансов отчет.

В СС 2 е регламентирано, че в края на отчетния период (у нас в края на годината) се прави оценка на нетната реализуема стойност. Тя се съпоставя с отчетната стойност до датата на съставяне на отчета. Ако се окаже, че отчетната стойност е по - ниска от реализуемата стойност – подоценка не се прави , защото общото правило е активите да се водят по по – ниска от двете. Когато обаче отчетната стойност се окаже по – висока от реализуемата стойност, следва да се извърши преоценка. Съставя се следната счетоводна статия:

Дебит с/ка Разходи от последващи оценки (или други разходи)

Кредит с/ка от гр.стоково – материалните запаси

• 
  Обезценка на активи.
  

Целта на стандарта е с извършването на процедурите по проверка за обезценка де се потвърди, че активите на предприятието са представени в баланса по цени, които не превишават тяхната възстановима стойност. Проверката за обезценка в края на отчетния период се прилага спрямо всички активи (в обхвата на стандарт 36) - независимо от това дали се водят по историческа стойност (препоръчителен подход) или по преоценена стойност (допустим подход).

Възстановима стойност се търси само когато има индикации за обезценка на активите. Ако не са налице признаци за потенциална обезценка, няма изискване към предприятието да прави формална оценка на възстановимата стойност. Тук трябва да се спазва и принципът на същественост. Според т.14 от МСС 36, ако има признаци че стойността на актива ще бъде намалена, това показва, че предприятието следва да преразгледа оставащия полезен срок на ползване, както и методът на амортизация на активи, дори в случай че не признава загуба от обезценка.

Последователност при проверка за обезценка :

• 
  определя се дали са налице условията за извършване на обезценка на актива;
  
• 
  определя се възстановимата стойност на актива. Същата е определена като по - високата от нетната продажна цена на даден актив и неговата стойност в употребата. Не винаги се определят и двете. Достатъчно е само някоя от тях да бъде по-голяма от преносната стойност на актива и не е необходимо да се измерва другата;
  
• 
  определя се загубата от обезценка на актива. На практика, това е сумата, с която преносната стойност на актива превишава неговата възтановимата стойност.
  

Определяне възстановимата стойност на даден актив:

За целта е необходимо да се определят поотделно и да се сравнят

нетната му продажна цена и стойността му в употребата.

• 
  когато не е възможно да се определи нетната продажна цена на даден актив, стойността му в употреба се приема за възстановимата стойност;
  
• 
  когато няма доказателства, че стойността в употреба надхвърля нетната продажна цена на даден актив, то последната се приема за негова възстановима стойност. Тя се определя за всеки актив поотделно. Само за активи, от чието използване не се пораждат разграничими парични постъпления, възстановимата стойност се определя за целия, генериращ постъпления обект;
  
• 
  когато нетната продажна цена е по - висока от балансовата на даден актив или ако има доказателства, че стойността в употреба е близка по размер до нетната продажна цена, може да не се определя стойност в употреба на генериращия паричен обект.
  

Отразяване загубата от обезценката на отделен актив

Когато възстановимата стойност на актива спадне под балансовата (преносната) му стойност, намаляваме балансовата стойност до размера на възстановимата. Загубата от обезценката се признава веднага за текущ разход за дейността.

Дебит с/ка Разходи от обезценка

Кредит с/ка Дълготрайни материални активи

или:

Дебит с/ка Разходи за обезценка

Кредит с/ка Амортизация на ДМА
Ако обаче активът се отчита по допустимия подход – по преоценена стойност, загубата от обезценка ще се отчете за сметка на намаление на преоценъчният резерв. Когато обаче загубата от обезценка е по- голяма от създадения за това резерв, превишението ще се отрази като текущ разход за дейността.

• 
  Проверка за достоверното отразяване на всички стопански операции, свързани с дейността на предприятието за периода 01.01 - 31.12 на текущата година.
  

Предприятията, прилагащи допустимия подход за последващо представяне на дълготрайни материални активи, следва да обърнат внимание дали е отнесен по предназначение преоценъчния резерв, на текущо изписвани през текущата година дълготрайни активи. Напомням, че преоценъчният резерв и за дълготрайни материални и за дълготрайните нематериални активи вече се изписва по еднакъв начин, а именно:

Дебит с/ка Преоценъчен резерв

Кредит с/ка Неразпределена печалба

като със същата сума се увеличава финансовия резултат в годишната данъчна декларация.
Ако предприятието има вземане по дивидент от съучастие за печалба от 2010г., гласуван на Общото събрание през 2011г., но все още неполучен към 31.12.2011г. необходимо е да се отрази съобразно възприетия подход за отчитане на инвестициите в дъщерни или асоциирани предприятия – или според прилаганата счетоводна база – МСФО или НСФОМСП.За промените в тази материя в МСФО отбелязахме по-горе .Ако се прилагат националните стандарти, то прилаганите методи биха могли да бъдат методът на собствения капитал , или себестойностния метод .

Накратко, методът на собствения капитал представлява такъв счетоводен приход, според който инвестицията първоначално се записва по себестойност, а впоследствие се преизчислява в съответствие с промените в дела на инвеститора в нетните активи на предприятието, в което е инвестирано. На датата на придобиване на дела, инвестицията се записва по себестойност. След това, същата се увеличава или намалява с цел отразяване дела на инвеститора в печалбите и загубите предприятието. Например, при обявяване на печалба в асоциирано предприятие – да приемем 20 000 лв. и доходи (дивиденти ), получени чрез разпределение от предприятието, в което е инвестирано - напр. 2000лв., последните не се отчитат като приходи от съучастия, а намаляват балансовата стойност на инвестицията.

Счетоводните записвания ще бъдат:
За обявения финансов резултат :

Дебит с/ка Инвестиции 4000 лв.

( 20 на сто от 20000лв.)

Кредит с/ка Приходи от инвестиции 4000 лв.

За обявения дивидент:
Дебит с/са Вземания от инвестиции 2000 лв.

Кредит с/ка Инвестиции 2000 лв.

• 
  Да се изчислят и отразят като разход и задължение към края на годината неизползваните отпуски по реда на НСС 19 Доходи на персонала както и полагащите им се осигурителни вноски. Напомням, че освен с тази сума, финансовия резултат ще се преобразува и с начисленията за осигуряване към тези задължения по компенсируеми отпуски.
  
• 
  Начисляване на евентуални приходи и /или разходи за лихви по предоставени или получени заеми.Обръщаме внимание, че разходите за лихви са обект на регулиране по реда на чл. 26 от ЗКПО(т.н. регулиране на слаба капитализация), когато двете страни са свързани лица .
  
• 
  Признаването за текущи на евентуални приходи и разходи за бъдещи приходи. Тук важен е принципът за съпоставимост между приходи и разходи.
  
• 
  Ако предприятието е получавало през годината финансирания под формата на дарения и/или субсидии, сега е времето да бъдат признати като приходи. Принципно, те се отнасят като текущи приходи през периода, през който са извършени разходи за изпълнение условията на дарението.
  
• 
  Ако предприятието (или кооперацията) има право на преотстъпени данъци – те се отчитат като дарения, освен ако в закон е предвидено друго. Например, както ЗКПО предвижда те да се отчитат като резерв.
  
• 
  Установяване и евентуално отразяване на промените от допуснати грешки при съставянето на годишния финансов отчет за 2011г. и предходни години, в съответствие с изискванията на СС 8. С този стандарт са регламентирани правила за представяне на счетоводните грешки с цел да се спази едно основно счетоводно изискване – не се допускат корекции на счетоводни отчети за минали отчетни периоди след тяхното съставяне и представяне.
  

В СС 8 Нетни печалби или загуби за периода, фундаментални грешки и промени в счетоводната политика са предвидени два възможни подхода за представяне на фундаменталните грешки и на промените в счетоводната политика.

Според препоръчителния подход с грешката се увеличава или намалява салдото на неразпределена печалба от минали години в началото на отчетния период. Ако салдото се окаже недостатъчно, разликата се отчита като непокрита загуба от минали години.

Според допустимия (алтернативен) подход, останал само в националните стандарти, грешката се отчита текущо като “други приходи “и/или “други разходи“. Изготвя се проформа – отчет за приходите и разходите, счетоводен баланс, отчет за паричния поток и за собствения капитал.

Дадени са редица определения, най- важното от които е събития след датата на баланса. Това са онези събития, които настъпват между датата на годишния финансов отчет и датата, на която последния е оторизиран за издаване.

Тук са разграничени две групи събития. Те са определени като коригиращи и некоригиращи. 

 

 Коригиращите събития са събития, които доказват условия, съществували към датата на годишния финансов отчет. Предприятието коригира признатите суми или признава суми, които не са били признати, за да отрази коригиращите събития. Такива могат да бъдат заличаване в търговския регистър на клиент, от когото са останали неудовлетворени вземания; влязло в сила решение на съда, което потвърждава вземания или задължения на предприятието, но в размер различен от признатите в годишния финансов отчет; получаване на информация след датата на годишния финансов отчет, показваща, че даден актив е бил обезценен към датата на годишния финансов отчет или че сумата на предварително признатата загуба от обезценка на този актив трябва да се коригира; всички събития, които конкретизират стойност на активи или пасиви, за които предприятието е ползвало приблизителни оценки към датата на годишния финансов отчет в съответствие с принципа на начисляването.

От друга страна събитията,които са показатели само за условия възникнали след датата на баланса, са некоригиращи събития.

Следва да се обърне внимание, че стандартът извежда отделно, предвид важността и темата за дивидентите. Предложените или декларирани дивиденти не се признават като задължение към собствениците към датата на баланса.


    Предвид особената важност на принципа на действащото предприятие, в този стандарт е залегнало правилото, че предприятието не трябва да изготвя финансовите си отчети на основата на принципа на действащо предприятие, ако ръководството прецени след датата на баланса, че възнамерява да ликвидира предприятието или да преустанови дейността му, или че няма друга реалистична алтернатива освен да направи това.

    Примери за отразяване на събитията след датата на баланса биха могли да бъдат:



Пример 1: При изготвянето на ГФО към 31.12.2011 година става известно заличаване от търговския регистър на 24.02.2012 год. на клиент, който е дължал 66 хил. лв. Съставя се записването:
Дебит с/ка Отписани вземания 66 000 лв.

Кредит с/ка Клиенти по продажби 66 000 лв.

Пример 2: При изготвянето на ГФО към 31.12.2011 год. влиза в сила съдебно решение, което потвърждава , че към 10.02.2012 год. предприятието дължи 50 хил.лв., но вече са добавени и 1000лв. лихва за забава, напр. за 3 годишен период.

Съставя се записването:

Дебит с/ка Разходи за лихви 1 000лв.

Кредит с/ка Задължения по съдебни спорове 1 000лв.

Пример 3: Към 31.12.2011 год. един вид залежал материален запас 10 000 бройки е признат в отчета с единична стойност 5 лв. Но на 20.02.2012г. предприятието е продало на клиент цялото количество от този вид материали на стойност 2 лв. Следователно трябва да се състави едно записване с дата 31.12.2011г.

Дебит с/ка Разходи за обезценка на СМЗ 30 000лв.

Кредит с/ка стоково-материални запаси 30 000лв.

Пример 4: Примери за некоригиращи събития, които се оповестяват в приложението към годишния финансов отчет:


    значимата бизнескомбинация след датата на баланса или продажба на важно дъщерно дружество;

    оповестяване на план за преустановяване на дейността;

    важни покупки на активи; класифициране на активи като държани за продажба; освобождавания от активи или изземване на активи от страна на правителството;

    разрушаване на важна производствена единица от пожар след датата на баланса;

    разгласяване и изпълнение на сериозно преструктуриране; важни сделки с обикновени акции и /или сделки с потенциални обикновени акции след датата на баланса;

    необичайно големи промени след датата на баланса в цената на активите или валутните курсове;

    промени в данъчните закони и/или в данъчните ставки, приети и обявени след датата на баланса, които ще имат съществен ефект върху текущите и отсрочените данъчни активи и пасиви;

    навлизане в значителни ангажименти или поемането на условни пасиви, например чрез издаване на значителни гаранции;

    започване на важен съдебен спор, произтичащ от събития, настъпили след датата на баланса.





        Заключителен етап на годишното приключване:

1. Съставяне на предварителна оборотна ведомост и изготвяне на годишен отчет за приходите и разходите.

2. Изготвяне на годишната данъчна декларация, преобразуване на финансовия резултат по реда на чл.23 от ЗКПО. Установяване на Данъците, дължими за сметка на годишния финансов резултат и тяхното счетоводно отчитане евентуално отчитане на времевите разлики по реда на НСС 12 Отчитане на данъци от печалбата.

3. Фактическо изготвяне на годишния финансов отчет, приложението към него и оповестяване на прилаганата счетоводна политика.

4. Проверка и заверка на годишния финансов отчет на предприятието, който подлежи на задължителна проверка по реда на чл.38 от закона за счетоводството. Това са АД, КДА, банкови, застрахователни и други финансови институции, кооперациите, всички останали предприятия, при условие, че превишават два от следните критерии, отнасящи се към 31 декември на предходната година: сумата на актива на баланса – 1 000 000лева; нетен размер на приходите от продажба и финансови приходи- 2 000 000 лева и средна численост на персонала – 50души.

5. Представяне на годишния финансов отчет на неговите потребители – Общо събрание, Национален статистически институт, Данъчното подразделение, Комисията по ценните книжа в предвидените в отделните нормативни актове срокове – на НСИ и ДС – ДО 31 март, на ДКЦК (само за публични дружества) – 30 юни.

6. Публикуване на годишния финансов отчет в срок до 3 месеца от приемането им във вида, в който са заверени от одитора, заедно с доклада на регистрирания одитор. Публикуването става не само в ежедневник и икономическо издание, но и в собствено издание и/или в Интернет страници.

7. ГФО на предприятията, които подлежат на задължителна одиторска проверка, се представят и в Търговския регистър, за което се пуска обявление в Държавен вестник.

В раздел III Публичност на финансовите отчети на глава V от Закона за счетоводството са регламентирани срока за изготвяне на годишния финансов отчет, който подлежи на независим финансов одит. Това е посочено в чл. 37.ал.1 и ал.2 ,и чл.38, ал.1 ал.26

ГЛАВА ТРЕТА


Технология на изготвяне на годишния финансов отчет
3.1. Информационни връзки и техника при изготвяне на годишния счетоводен баланс.
Годишният счетоводен баланс отразява имуществото и финансовото състояние на предприятието към 31 декември. Това е неговото основно предназначение, поради което понастоящем Съветът по МСС обсъжда възможността за заменянето на традиционния термин счетоводен баланс с “отчет за финансовото състояние”. С това ще се постигне еднаквост на изразните средства с останалите елементи на финансовия отчет, но ще се игнорира едно понятие с 500 - годишна история. МСФО допускат изготвянето на два вида счетоводни баланси:

а) класифицирани - това са балансите, при които активите и пасивите се подреждат в групи по предварително определен признак;

б) некласифицирани – при тези баланси предварително групиране на перата по определен признак не се прави, а те се подреждат по възходящ или низходящ ред на ликвидността и изискуемостта им.

За финансовите отчети с общо предназначение МСС 1 предполага използването на критерия текущи и нетекущи активи/пасиви. Най- общо в нетекущите активи се включват дълготрайните активи, а в текущите – краткотрайните; в нетекущите пасиви – дългосрочните, а в текущите – краткосрочните. Това обаче е обобщено и следва да има конкретно приложение в отделните случаи. Например, предоставените аванси могат да бъдат представени като текущи активи, ако се отнасят до покупка на материални запаси, или като нетекущи активи, в случай че се отнасят до заплащане на строителство на собствен имот. Един автомобил по принцип е дълготраен материален актив, но ако предприятието търгува с автомобили, същите следва да бъдат представени като текущи активи (стоки).

Най - често прилаганата формула на класифицирания счетоводен баланс е двустранната, като съгласно европейските традиции се започва от нетекущите активи/пасиви , съгласно американските традиции – от текущите активи/пасиви. Посочената по долу принципна схема на счетоводен баланс е в съответствие с изискванията на IV Директива на Европейската общност и е традиционно възприета от Българското законодателство и практика след 1991г. Затова тя е най- подходяща за предприятия, които прилагат МСФО освен ако предприятието майка не е заложило друг формат.

Активи Капитал и Пасиви

А. Нетекущи активи
Б.Текущи активи

    
  А. Капитал
Б. Нетекущи пасиви
В.Текущи пасиви

Общи Активи  = Общо Капитал + Пасиви

 

 

Международен счетоводен стандарт 1 изисква групирането на активите/ пасивите на текущи и нетекущи, а групирането на информацията по отделни пера е въпрос, който се решава чрез Счетоводната политика на всяко отделно предприятие. Друго изискване на МСС 1 е, че определена информация задължително следва да се представи в баланса, докато за друга част от необходимата информация може да се използва приложението на финансовия отчет. Обикновено на лицето на баланса се изисква да се представят основните видове активи и пасиви, докато в приложението се представя допълнителна информация за тях по групи, за движението им, за ограничения над използването им, за корекции в оценката им и т.н. За да се установи връзката между информацията, представена в баланса, и тази, представена в приложението, в допълнителна колонка “Приложение” срещу съответното балансово перо се посочва номерът на конкретното приложение по същото това перо.

Съгласно МСС 1 в баланса се представят като самостоятелни пера следните активи, пасиви и капитал, ако те съществуват като салдо по съответните сметки в предприятието.
В групата на нетекущите активи:
а) Имоти, машини съоръжения – всъщност това е терминологията, която МСС използват за дълготрайните материални активи.Тяхното представяне обикновено се прави само на един ред, докато стойността по отделните групи се представя в приложението наред с движението им и промените в амортизацията им. Към това перо следва да се включат дълготрайните активи в процес на строителство или придобиване, както и всички парични аванси, направени във връзка с тяхното строителство. В тази позиция се представят и наетите по финансов лизинг дълготрайни материални активи. Също към това перо следва да се включат всички подобрения, върху наети имоти, които имат материален характер.⁷

б) Инвестиционните имоти – тези нетекущи активи следва да се представят отделно от дълготрайните материални активи и от инвестициите, тъй като имат различен начин на използване и оценяване.

в) Нематериални активи – те следва да бъдат представени отделно от перото “Репутация”, ако в предприятието има такова.⁸ В перото на нематериалните активи следва да се включат закупените дългосрочни права, лицензи, концесии, търговски марки, права по програмни продукти и

други. Следва де се напомни, че съгласно общата рамка на МСС, разходите по учредяване и разширяване на предприятието нямат характер на нематериални активи и следва да бъдат отчетени като текущи. При не същественост на стойността на перото, то може да бъде обединено с позицията на дълготрайните материални активи, а необходимото разграничаване да се направи в приложението.

г) Инвестиции в дъщерни предприятия – това перо съществува само в индивидуалните финансови отчети и в него се представя стойността на направените вложения (над 50 % от капитала на други предприятия).

д) Инвестициите в асоцирани предприятия – това перо следва да бъде представено самостоятелно, тъй като се изисква преизчисляването му по капиталовия метод (метода на собствения капитал).

е) Други инвестиции – по това перо следва да се представят финансовите инструменти, които са на разположение за продажба, или казано по друг начин, дългосрочните инвестиции, направени от предприятието до 20 % от капитала на друго търговско дружество.

ж) Биологични активи – представят се по реда на МСС 41 – Селско-стопанство.

з) Дългосрочни вземания – това са всички вземания на предприятието от трети страни с падеж повече от една година след датата на баланса.

и) Отсрочени данъчни активи – по това перо се представят компенсираните временни данъчни разлики, в случай че отсрочените данъчни активи са по – голям размер от отсрочените данъчни пасиви. Те могат да бъдат признати и представени в баланса само до степента, до която предприятието прави разумна преценка, че могат да бъдат възстановени.

В групата на текущите активи:
а) Материални запаси – представянето им на лицето на баланса се прави с едно перо, а в приложението към отчета се представят отделни групи – материали, резервни части, незавършено производство, готова продукция, стоки и т.н.

б) Вземания и предоставени аванси – тук следва да намерят отражение всички текущи вземания или предоставени парични аванси по текущата дейност на предприятието. Така наречените у нас разходи за бъдещи периоди, които най – често имат характер на предплатени бъдещи разходи (абонати, застраховки, наеми и др.подобни), следва да бъдат представени в това перо, тъй като за отчетната година те имат характер на авансово плащане, но ще станат разходи през следващата година.

в) Парични средства и еквиваленти – с едно перо следва да се представят паричните наличности на предприятието в местна и в чужда валута. В случай че предприятието има блокирани парични средства по своите банкови сметки, те следва допълнително да се оповестят в приложението, но не и на лицето на баланса.
В групата на капитала:
а) Основен (регистриран) капитал – по това перо следва да се представи размерът само на ефективно внесения (апортния) основен капитал на предприятието. В случай че има записана, но невнесена част от капитала, това е обект на допълнителни оповестявания в отчета за капитала и в приложението към финансовия отчет.

б) Резерв – по това перо следва да се представят компенсирано заделените капиталови резерви, преоценъчни резерви, неразпределени печалби и непокрити загуби.

в) Текущите финансови резултати – сумата по това перо следва да съответства на нетната печалба (загуба),устанавена по отчета за приходите и разходите.

Както се вижда, в баланса информацията за капитала се представя изключително систематизирано, т.е от финансово – счетоводен аспект.

В групата на нетекущите пасиви:
а) Банкови кредити – по това перо се представят всички суми по банкови кредити, които са с падеж повече от една година след датата на баланса.

б) Задължения по лизингови договори – характерът на това перо е подобен на горното.

в) Задължения по доходи на персонала – по това перо се посочват всички бъдещи плащания към персонала, които са за сметка на предприятието и имат характер на дългосрочни.

г) Начислени провизии – посочва се само дългосрочната част от тях.

д) Отсрочени данъчни пасиви – по това перо се представят компенсираните временни данъчни разлики, в случай че отсрочените данъчни пасиви са в по – голям размер от отсрочените данъчни активи.

Общото за всички тези балансови пера е, че те имат падеж по- дълъг от една година след датата на баланса. Всички падежи, дължими през следващата година, ежегодно се прехвърлят към текущите пасиви.

В групата на текущите активи:
а) Текущи заеми и овърдрафти – по това перо се представят краткосрочно отпуснати суми или платените от банката текущи задължения на предприятието.

б) Текуща част от дългосрочните кредити – дължимата за следващата година част от дългосрочниите кредити се посочва по това перо

в) Текущи данъчни задължения – това са всички задължителни плащания към бюджета и към сходни държавни институции.

г) Задължения към доставчици и получени аванси – по това перо се представят всички текущи задължения на предприятието, без тези, включени в перата по – долу. Авансово получените суми, които ще бъдат отчетени като приходи в следващия отчетен период, следва да бъдат посочени по това перо.

д) Задължения към персонала – всички текущи задължения към персонала следва да бъдат посочени по това перо.

е) Начаслени провизии – посочва се само текущата част от тях.

Допълнително следва да бъдат посочени и някои особености в сравнение с традиционната българска практика:

а) Финансови разходи или приходи за бъдещи периоди, които са възникнали от сделки по финансов лизинг обикновено не се представят в баланса. Схемата на ежегодните лихвени плащания се оповестява в приложението към отчета, а начислените лихви се представят като текущи в отчета за приходите и разходите.

б) Правителствени дарения, които са обвързани с амортизируеми активи – перо с подобно наименование следва да се представи в нетекущите пасиви, като ежегодно се прехвърля в текущите приходи частта му, която съответства на амортизацията на съответните активи.

в) Нетекущи активи, държани за продажба, и пасиви, свързани с нетекущи активи, държани за продажба – съгласно изискванията на МСФО 5– Нетекущи активи, държани за продажба и преустановени дейности, тези пера следва де се представят отделно – в актива след текущите активи и в пасива след текущите пасиви, като се спазват правилата за оценка, изложени в цитирания стандарт.

г) Условни пасиви и активи – това перо е от така наречените задбалансови, то се посочва след общия сбор на баланса и не съдържа сума, а само номер на приложението, в което следва да се представят подробности относно наличието на подобни условни перa.
3. 2. Отчет за приходите и разходите (дохода)
Отчетът за приходите и разходите отразява финансовия резултат за периода и ефективността от стопанската дейност на предприятието. За разлика от счетоводния баланс в него се включват оборотите за периода, а не салдата към края на периода. Затова в съответните колони за текуща и предходна година винаги трябва да се посочва за какъв период се отнасят данните.

В отчета за приходите и разходите се посочват само резултатите, които са от дейността на предприятието и се отчитат като печалби или загуби. Това означава, че от информацията в отчета за приходите и разходите се изключват сделките и фактите, при които се засягат промени, отразени направо по някои от елементите на капитала – най - често това е преоценъчният резерв и неразпределените резултати от предходни години, както и вноските от и разпределенията към собствениците. Всички те се представят в отчета за промените в капитала.

Отчетът за приходите и разходите се съставя в едностранна форма по модела приходи – разходи = финансов резултат. При подобна форма се допускат и някои компенсирания между противоположни по характер пера, които ще бъдат посочени по - долу.

По икономическо съдържание приходите и разходите могат да бъдат:

Приходи Разходи

Оперативни приходи Оперативни (стопански)

(нетни приходи от продажби) разходи

Финансови приходи Финансови разходи

Приходи от данъци Разходи за данъци

Печалба Загуба

Не бива да се забравя, че съгласно промените в МСС 1 от 2004 година никакъв приход или разход не бива да се класифицира като извънреден нито на лицето, нито в приложението към отчета. Всеки възникнал и признат през отчетната година приходи или разходи следва да се класифицира в посочените по - горе групи на отчета според икономическото си съдържание.

В крайна сметка печалбата е новосъздадената стойност за отчетния период, изчистена от всякакви разходи, докато загубата е окончателното намаление на стойността на нетните активи за отчетния период. Представеният финансов резултат от отчета за приходите и разходите е тази част от промените в нетните активи за периода, която дава възможност да бъде изравнен годишния счетоводен баланс.

Независимо от това дали отчетът за приходите и разходите ще се изготви като производствен или като реализационен, оперативните приходи представляват реализираните и отчетени по сметките за текущия период нетни приходи от продажби, което означава, че те се представят намалени с косвените данъци и другите суми, които са в полза на трети лица. Най – често се приема тяхното групиране в следните категории:

а) оперативни приходи – в отчета за приходи и разходи те се посочват обобщено в едно перо, а в приложението към отчета могат да се разделят на:

• 
  От продажба на продукция (промишлена, селскостопанска, и т.н.);
  
• 
  От продажба на стоки;
  
• 
  От продажба на услуги;
  
• 
  От правителствени дарения;
  

б) други приходи от продажби – в това перо могат да се представят приходите от продажба на имущество и други активи, които продажби нямат регулярен характер, поради което не се приемат като част от обичайната дейност. Те не се представят като оперативни приходи, като при същественост на сумите следва да бъдат посочени отделно в отчета за приходите и разходите със съответстващото си наименование;

в) други приходи - такива биха могли да бъдат получени кредит ноти, възстановени суми, застрахователни обезщетения, получени глоби и неустойки, отчетени излишъци от активи, корекция на несъщественени грешки от предходни периоди, дарения от трети лица и др. под.

Според групирането на оперативните разходи съществуват два възможни варианта за изготвяне на отчета за приходите и разходите. Ако предприятието избере да ги представи по брутен принцип, тогава подходящата класификация на разходите е по иконмически елементи, като обикновено за нуждите на представянето те се групират в следните пера, независимо първоначално по коя счетоводна сметка са били отчетени:

• 
  материални разходи - включват се всички обороти, които имат характер на потребление на материал или на материален разход;
  
• 
  разходи за външни услуги – включват се всички начисления за годината по предоставени на предприятието услуги;
  
• 
  разходи за амортизации – включват се начислените за годината амортизации и корекциите по тях за всички дълготрайни активи, като се приемат данните от счетоводния амортизационен план;
  
• 
  трудови разходи – включват се всички разходи за текущото заплащане на труда, за бъдещи доходи и ползи на персонала, както и свързаните с тях осигурителни и имащи подобен характер начисления;
  
• 
  отчетна стойност на продадените стоки – в случай, че предприятието има и търговска дейност;
  
• 
  разходи за обезценки и провизии – в случай, че сумите са съществени, тези разходи следва де се представят отделно, като те следва да се компенсират с обратното проявление на обезценките и провизиите. Това е единственото перо за разходите, което при по - голям размер на обратното проявление от размера на начислените през годината обезценки и провизии може да има оборот с отрицателен знак. Независимо от това, то не се представя като начисление на приход, а като намаление на разход;
  
• 
  други разходи – те могат да бъдат най - различни, несъществени като проявление и като сума, и необхванати от горните пера.
  

При това представяне следва да бъдат посочени самостоятелно и корективите пера – най - често това могат да бъдат увеличенията и/или намаленията на незавършеното производство и/или готовата продукция, както и разходите по икономически елементи, които са капитализирани в баланса от собствени активи. Последните следва винаги да бъдат представени със знак “ минус”, т.е. като разходи, тъй като срещу тяхното проявление няма съпоставим приход. Увеличенията на незавършеното производство и/или готовата продукция също следва да бъдат представени със знак „минус” (като разходи), докато намаленията им – с положителен знак (като приходи) и това следва да бъде направено компенсирано.

Ако предприятието избере да представи оперативните разходи по нетен принцип, тогава подходящата класификация е по функции на разходите, т.е. първоначалното икономическо съдържание на разходите не се има предвид, а в отчета те се групират според това какво е тяхното предназначение в предприятието. Обикновено се прилага следната класификация:

• 
  себестойност на продажбите – представя се преизчислената себестойност по основни производствени разходи, която съответства на продадената за периода продукция;
  
• 
  разходи по продажбите – включват се извън производствените и търговските разходи;
  
• 
  административни разходи – по това перо се представят общите разходи за производство и за управление;
  
• 
  спомагателни разходи – тук се включват разходите по производства, които са пряко свързани с производството на продукция;
  
• 
  други – такива, за които горните позиции не са подходящи, имат общ за предприятието характер и са незначителни като проявление и размер.
  

При тази класификация не може да има коригиращи пера, тъй като всички разходи са преизчислени и съпоставими с представените приходи от продажбите. В групата на разходите не може да има и такива с обратен знак, нито пък компенсирани пера.

МСФО не дават предпочитание на единия или другия подход за представяне на разходите. Независимо от това всички от тях има предимства и недостатъци, което ги прави избираеми при различните производствени условия. Представянето на разходите по функционален принцип е разбираем за потребителите, но е по – сложен и субективен, тъй като изисква допълнително преразпределение на разходите. Именно поради това допълнително преразпределение МСС 1 изисква при възприемането на този подход в приложението да се направят и някои други представяния на разходите по основни елементи – трудови, амортизационни и др. Методът се прилага за по – големите производствени предприятия със значителни остатъци от готова продукция и незавършено производство, както и с различни ясно обособени производствени, търговски и административни отдели. Представянето на разходите по икономически елементи е по – лесен за прилагане и по – обективен подход, тъй като не се изискват допълнителни преценки за преразпределение на вече отчетните разходи. Обективно той се прилага от по – малките производствени, както и от предприятията за търговия и услуги.

Финансовите приходи и финансови разходи обикновено отразяват еднородно сделки, при които компенсирането на приходите и разходите представя достоверно същността им. Затова при тях се допуска компенсиране до размера на по – малкото и представяне на основа на съществеността. В отчета за приходите и разходите групата на финансовите приходи и разходи обикновено включва:

• 
  приходи/(разходи) за лихви – представят се компенсирано лихвите, които предприятието получава/(плаща) по отношение на финансови ресурси, но не и тези обвързани с изпълнението на договорите или други задължения, които са част от стопанската дейност;
  
• 
  положителни/(отрицателни) курсови разлики;
  
• 
  положителни/ (отрицателни) разлики от ценни книжа;
  
• 
  приходи/(разходи) от асоциирани дружества;
  
• 
  приходи от дивиденти;
  
• 
  други финансови приходи / (разходи) – обикновено това са разходи за банкови такси и комисионни.
  

В отчета за приходите и разходите се представя разходът или приходът от корпоративния данък, като това се прави компенсирано с перо, така че в него се съдържат следните компоненти:

• 
  текущите разходи за данък – това е сумата на данъчното задължение за годината, установено па данъчната декларация;
  

• 
  появата и обратното проявление на временните данъчни разлики за периода, които са отчетени за сметка на печалбата;
  

• 
  корекция на отсрочен данъчен актив при оценка за невъзможност от обратното му проявление;
  

• 
  отписване на отсрочени данъчни активи и пасиви при отпадане на възможността за обратно им проявление;
  

• 
  корекция на текущия данък с установени по реда на данъчното законодателства (ЗКПО) данъчни задължения или вземания от предходен период.
  

Като изключим начисляването на текущия данък, всички останали случаи се отнасят до кореспонденция между сметка Печалби и загуби (Разходи за данъци) и сметка Временни данъчни разлики.

Последното перо от отчета за приходите и разходите е нетния финансов резултат за периода – печалба за разпределение или загуба за покриване. Не се допуска представяне на разпределение на печалбата за дивиденти в отчета за приходите и разходите, тъй като това разпределение не е елемент на дейността на предприятието, а действие на собствениците, поради което следва да се представи в отчета за промените в капитала.

Съществува практика при публичните дружества в края на отчета за приходи и разходи да бъде представен доходът на една акция. МСФО не препоръчват единен подход за това – то може да бъде направено или в края на отчета за приходите и разходите, или в приложението към отчета. Който и подход да бъде приет, в приложението се изисква и представяне на информация как е изчислен този доход.

Двете възможни форми на отчета за приходите и разходите биха могли да имат следното съдържание:

а) Класификация на разходите по функции

 

 

	При-	Година	Година
	ложе-	завършваща	завършваща
Наименование на перата	ние	на 31.12.2009	на 31.12.2008
	№	(хил.лв.)	(хил.лв.)
Приходи от продажба		+	+
Себестойността продажбите		(-)	(-)
доход от продажбите		x	x
Други приходи от дейността		+	+
Разходи за продажбите		(-)	(-)
Административни разходи		(-)	(-)
Други разходи за дейността		(-)	(-)
Финансови приходи(разходи)		(-)	(-)
Приходи от асоциирани дружества		+	(-)
Печалба преди облагани с данъци		x	x
(Разходи)/ Приходи за данъци		(-)	(-)
Нетна печалба за периода		x	x

 

 

 

б) Класификация на разходите по икономически елементи

	При-	Година	Година
	ложе-	завършваща	завършваща
Наименование на перата	ние	на 31.12.2009	на 31.12.2008
	№	(хил.лв.)	(хил.лв.)
Приходи от продажба		+	+
Изменения в остатъците		+	(-)
Капитализирани собствени разходи		(-)	(-)
Отчетна стойност на предадените активи		(-)	(-)
Разходи за суровини и материали		(-)	(-)
Разходи за външни услуги		(-)	(-)
Разходи за персонала		(-)	(-)
Разходи за амортизации		(-)	(-)
Разходи за провизии и обезценки		+	(-)
Други разходи за дейността		(-)	(-)
Финансови приходи(разходи)		(-)	(-)
Приходи от асоциирани дружества		+	(-)
Печалба преди облагани с данъци		x	x
(Разходи)/ Приходи за данъци		(-)	+
Нетна печалба за периода		x	x

3.3. Отчет за паричните потоци
Чрез изготвянето на този отчет се дава възможност предприятието да покаже на потребителите на финансовите отчети следната информация:

• 
  цялостното движение на паричните средства, независимо дали се създават в предприятието, или се получават отвън;
  
• 
  каква част от икономическата изгода е реализирана (загубена) в парични средства;
  
• 
  възможността на предприятието да генерира парични средства;
  
• 
  направленията за минали и настоящи инвестиции и източниците на формирането им;
  
• 
  възвръщаемостта на инвестициите в парични средства.
  

Отчетът за приходите и разходите дава информация за финансовите резултати, но от него не могат да бъдат направени изводи относно реализацията на тази абстрактна категория в напълно реалната и необходима за развитието на стопанската дейност – паричните средства. Затова при изготвянето на отчета за паричните потоци се взема предвид само реалното движение на паричните средства. Докато отчетът на приходите и разходите има в по – голяма степен абстрактен, счетоводен характер, поради което не винаги се разбира от потребителите, то отчетът за паричните потоци има повече характер на управленски отчет и ясно показва възможностите на предприятието да подържа и да развива дейността си.

Паричните потоци на предприятието биват входящи (постъпления) и изходящи (плащания). Използването на понятия като приходи и разходи в случая не е подходящо, тъй като те символизират абстрактните счетоводни категории и могат да доведат до неразбиране на смисъла на отчета за паричните потоци. МСФО са възприели делението на паричните потоци на три групи:

а) Парични потоци от оперативна дейност - в нея се включва движението на паричните средства извън инвестиционната и финансова дейност, така както те са дефинирани по – долу. Това е дейността, в която се генерират и изразходват паричните средства от стопанската дейност, поради което има пряка връзка с отчета за приходите и разходите. Обикновено се представят следните пера за постъпленията – от клиенти, от застрахователи, данъци и други възстановени суми. Плащанията се посочват в следните пера – на доставчици, на персонала, за данъци и осигуровки, за лихви.

б) Парични потоци от инвестиционна дейност – в нея се включва придобиването и освобождаването от дълготрайни активи и други инвестиции, без тези от тях, които имат характер на паричните еквиваленти.

в) Парични средства от финансова дейност – в нея се включва резултата от промените в стойността и състава на капитала и кредитите, в т.ч. лизингови задължения.

Някои сделки независимо, че водят по промени в структурата на капитала, не засягат паричните средства, поради което те не следва да се представят в отчета за паричните потоци. Такива са например апортните вноски в капитала, наемането на активи по финансов лизинг (извън текущите вноски ) и др. Други сделки или събития засягат паричните средства, но без да водят до промяна в тях, каквото е движението между парите по сметките на самото предприятие. Те също не бива да бъдат представени като парични потоци. От движението на паричните потоци следва де се изключат нереализираните валутни преоценки на наличната в края на годината валута. При заключителната преоценка на валутните средства не се осъществява, поради което тази преоценка на валутните средства стойността им се променя, но движение на парични средства не се осъществява, поради което тази преоценка се посочва в отчета за паричния поток само за равнение със стойността на валутата по счетоводния баланс.

МСФО дават две възможности за изготвянето на отчета за паричните потоци в частта му от основна дейност:

а) Пряк метод, който се изготвя на основа на кореспонденцията на паричните сметки с другите засегнати сметки от осъществените парични потоци по информация от главната книга. Предварително следва да се изключат от подобна кореспонденция посочените по – горе обстоятелства, които не са парични потоци. След това всички записвания, отразени по дебита на паричните сметки, се третират като постъпления, а тези, отразени по кредита – като плащания. Този метод се приема като препоръчителен, тъй като дава по – ясна представа за направленията на паричните потоци.

б) Непряк или косвен метод, който се изготвя чрез коригиране на финансовия резултат от отчета за приходите и разходите. В случая се изхожда от зависимостта, че финансовия резултат не отразява действителното увеличение на паричните наличности за годината поради начисленията, които не са паричните потоци, и поради промените в остатъците на оборотните средства в началото и в края на годината. При изготвянето му се вземат предвид всички начисления в отчета за приходите и разходите, които са променили финансовия резултат, но не са довели до движение на паричните средства през годината. Подобни пера се записват в отчета за паричния поток с обратен знак, на този, на когото са били начислени в отчета за приходите и разходите. Начисленията за амортизации, които са отчетени като разход, но не водят до парични плащания, ще бъдат записани със знак плюс, а начислените приходи от асоциирани дружества, които не водят до парични плащания, ще бъдат записани със знак минус. След това печалбата следва да бъде коригирана с промените през годината в материалните запаси, в търговските вземания и задължения, тъй като т есе отнасят по предходен или до следващ отчетен период.

В частта за инвестиционна и финансова дейност отчетът за паричните потоци може да бъде изготвен само по прекия метод. Така че втората възможност е комбинация между косвен метод и пряк метод. Обикновено тази форма има по – голям смисъл при планирането и при анализа на паричните потоци, докато от аспект на разбираемостта за нуждите на финансовите отчети прекият метод е по – подходящ.

Отчетът за паричния поток, изготвен по прекия метод, може да има следния вид:

	За годината	За годината
	завършваща	завършваща
	на 31.12.2009 г.	на 31.12.2008 г.
	(хил.лв.)	(хил.лв.)
Наличности от парични средства на 1 януари	х*	х
Парични потоци от оперативна дейност
Парични постъпления от клиенти и други дебитори	+	+
Възстановени данъци, осигуровки и други	+	+
Плащания на доставчици и други кредитори	(-)	(-)
Плащания за заплати, осигуровки и други	(-)	(-)
Плащания за данъци	(-)	(-)
Нетни парични потоци от оперативна дейност	+/(-)	+/(-)
Парични потоци от инвестиционна дейност
Покупка на дълготрайни материални активи	(-)	(-)
Продажба на дълготрайни материални активи	+	+
Получени дивиденти	+	+
Нетни парични потоци от инвестиционна дейност	+/(-)	+/(-)
Парични потоци от финансова дейност
Продажба на акции	+	+
Получени дългосрочни кредити	+	+
Платени лизингови вноски	(-)	(-)
Платени дивиденти	(-)	(-)
Нетни парични потоци от финансова дейност	+/(-)	+/(-)
Изменение на паричните наличности през годината	+ / -	+ / -
Нетен ефект от промяна на валутните курсове	+ / -	+ / -
Парични наличности в края на периода	х'	х

	За годината	За годината
	завършваща	завършваща
	на 31.12.2009 г.	на 31.12.2008 г.
	(хил.лв.)	(хил.лв.)
Парични потоци от оперативна дейност
Печалба преди облагане с данъци	х	х
Корекция за:
начисления за амортизации	+	+
загуба/ (печалби) от курсови разлики	+	(-)
начислени инвестиционни приходи	(-)	(-)
начисления за лихви	+	+
Оперативна печалба преди промените	x	x
в оборотния капитал
(увеличение)/ намаление в материалните запаси	(-)/+	(-)/+
(увеличение)/ намаление в клиентските вземания	(-)/+	(-)/+
(увеличение)/ намаление в задълженията към	+/(-)	+/(-)
доставчици
Нетни парични потоци от оперативна дейност	x	x

 

 3. 4. Отчет за собствения капитал
В отчета за промените в капитала се посочва цялостното финансово представяне на предприятието за отчетния период и към края на този период. Този отчет има за цел да покаже как се променят нетните активи (капитала) на предприятието или от друг аспект – това са промените в богатството на собствениците. За целта в отчета за капитала се представя следната информация:

• 
  Реализираният през отчетния период финансов резултат – тази сума следва да бъде равна на нетната печалба или загуба установена от отчета за приходите и разходите и пренесена в счетоводния баланс. Тя показва стойността на увеличението или намалението на нетните активи (капитала) само в резултат на осъществена през периода стопанска дейност.
  
• 
  Всяко увеличение или намаление на нетните активи (капитала) през отчетния период, които поради различия си от стопанската дейност характер са били отчетени не като текущ финансов резултат, а като промяна в някои от компонентите на капитала. Най – често подобен характер има преоценъчният резерв, които се създава и променя при преоценката на дълготрайните материални активи по модела на преоценена стойност и финансовите активи, налични за продажба, които имат установена справедлива стойност. Тези промени са част от общото увеличение (намаление) на капитала, но те не са засегнали печалбата или загубата за периода, поради което се третират като нереализирани резерви.
  
• 
  Промените в началните салда на неразпределените печалби и загуби от предходни години, които обикновено възникват от промени с счетоводната политика или от корекция на съществени грешки, като и в двата случая следва да се приложат изисквания на МСС 8 – Счетоводна политика промени в счетоводните предположения и грешки. Тази информация се получава от кореспонденцията на сметка Неразпределени печалби или сметка Непокрити загуби със съответния актив или пасив, стойността на които е била коригирана, намалена с данъцния ефект. Стойността на тези промени се посочва на отделен ред като промяна в началните салда на зесегнатите елементи от предходния период, за да може да се осъществи необходимата съпоставимост.
  
• 
  Всички вътрешни промени в отделните елементи на капитала – най- често това са покриването на загуби и/или заделянето на законови и други резерви. Те се правят на основата на законово изискване или на решения, взети от Общото събрание на собствениците.
  
• 
  Всички капиталови сделки със собствениците, които най – често включват увеличение на основния капитал, разпределение на дивиденти и други плащания за сметка на резервите. Независимо от източника на увеличение – парична, апортна вноска или капитализиране на резерви, промяната в основния капитал следва да се посочи в този отчет. Записаната, но невнесена част следва да се посочи като намаление на регистрирания капитал, така че неговата сума следва да бъде равнена с тези, посочена по баланса. Начислените през годината дивиденти, и други подобни разпределения, независимо дали са били окончателно изпитани, се посочват ката намаление за периода.
  

“Показателите, чрез които се характеризират измененията на собствения капитал, могат да се групират в две групи. Към първата група се отнасят тези, които са резултат от преки стопански операции и съответстващите на тях счетоводни статии. Към втората група се отнасят такива стопански операции, които не намират пряко счетоводно изменение чрез съставяне на счетоводни статии. Такива са преводите на годишни счетоводни отчети на предприятия в чужбина,промени в счетоводната политика, резултати от изготвянето на годишните финансови отчети при условията на свръхинфлация и др. “⁹
МСФО дават възможност за два начина на структуриране на отчета за капитала:
а) Колонна форма, в която се включват само реализираните финансови резултати, взети от отчета за приходите и разходите, и нереализираните, които са били отразени направо по други елементи на капитала, докато капиталовите сделки със собствениците се представят отделно само в приложението към финансовия отчет. Тази форма е получена по – слабо приложение в нашата практика. Тя би могла да има следния вид:

	31.12.2008г.	31.12.2009г.
	(хил.лв.)	(хил.лв.)
Увеличаване на преоценъчния резерв
на дълготрайните активи	х	-
Намаление на преоценъчния резерв
на дълготрайните активи	(x)	-
Преоценка на инвестиции, налични за продажба	x	(x)
Прехвърлен преоценъчен резерв
от продажба на инвестиции	(x)	-
Общ резултат, отчетен в капитала	x	(x)
Финансов резултат за периода ( от ОПР)	x	x
Промени в нетните активи за периода	x	x

б) Таблична форма, в която се включват се всички компоненти на промените в нетните активи за и към края на периода, такива каквито бяха посочени по – горе. Хоризонтално в таблицата се посочват основата за промените в нетните активи (капитала), а вертикално се разполагат отделните негови елементи. Така се постига максимална полезност на информацията за настъпилите промени и за тяхното естество. Табличната форма на отчета за промените в капитала би могло да има следния вид:

	Основен	Преоценъчни	Капиталови	Резултат	Общо
	капитал	резерви	резерви	за периода
	( хил.лв.)	( хил.лв.)	( хил.лв.)	( хил.лв.)	( хил.лв.)
Салдо към 01.01.2008	х	х	х	х	х
Промени в счетоводната
политика			(x)		(x)
Преизчислени салда	х	х	х	х	х
Емисии на капитал	х				х
Последващи преоценки		(x)			(x)
Разпределение на			(x)		(x)
дивиденти
Финансов резултат за
периода				х	х
Салда към 31.12.2008	х	х	-	х	х
Последващи преоценки		х			х
Капитализиране на	х		х	(x)
печалба
Разпределение на			(x)		(x)
дивиденти
Финансов резултат за				х	х
периода
Салдо към 31.12.2009	х	х	х	х	х

3.5. Приложение

Целта на този последен елемент на финансовия отчет е:

а) да бъде представена информация за :

- приетата база за изготвянето на финансовия отчет;

- счетоводна политика, която е приложена към значимите сделки и събития;

б) да бъде представена информация, необходима за потребителите, която не е представена на лицевата страна на отчета.

Без описание на приложената счетоводна политика и без допълнителните данни финансовия отчет не би могъл да бъде разбран . Затова се счита, че оповестяванията подкрепят сумите, които са представени в отчета, и му придават разбираемост и завършеност. Публикуването на финансовия отчет без приложението към него няма особен смисъл, освен формалното изпълнение на законовото изискване. Законът за счетоводството обаче съдържа текст който изисква пълното публикуване на финансовия отчет за предприятията, които подлежат на независим одит – “Чл. 40(1): Предприятията по чл. 38 публикуват годишния си финансов отчет във вида, в който е заверен заедно с доклад за заверка , изготвен от регистриран одитор.”

Изготвянето на приложението изисква освен професионални знания и опит в подобно изразяване, поради което се подчинява на някои писани и неписани правила, изложени по – нататък. Приложението към финансовия отчет се представя в две взаимно свързани части:

а) отделните текстове бележки и пояснения се представят систематично, като се следва подреждането на перата в отделните елементи на отчета;

б) всяко значимо перо от лицевата страна на отчета следва да бъде реферирано към отделните допълнителни бележки и пояснения.

Поредността на представянето в приложението може да бъде следната:

а) изявление за спазване на приложимата счетоводна база, в случая МСФО;

б) изявление за приложената мерна база и избраната счетоводна политика в различните области;

в) информация, която подкрепя и пояснява отделните значими пера, които са представени на лицевата страна на отчета, подредена по начин, по които същите тези пера са подредени;

г) други допълнителни сведения, т.ч. необходима за потребителите нефинансова информация.

Общата структура на приложението към финансовия отчет в съответствие изискванията на МСФО с обичайната практика е следната:

а) Учредяване и регистрация на предприятието:

• 
  време на учредяване;
  
• 
  място на регистрация;
  
• 
  предмет на дейност;
  
• 
  средносписъчен брой на персонала;
  
• 
  начин на управление и представителство;
  
• 
  наличие на клонове и офиси извън седалището;
  
• 
  други значими въпроси, свързани със статута.
  

б) Значими счетоводни политики (дефиниране, признаване, корекции в стойността, отписване, особености и др.):

• 
  база за изготвяне на финансовия отчет;
  
• 
  сравнителни данни;
  
• 
  използване на приблизителни счетоводни оценки и предположения;
  
• 
  представяне на инвестициите в дъщерни и асоциирани предприятия;
  
• 
  сделки в чуждестранна валута;
  
• 
  финансови инструменти;
  
• 
  финансови рискове и начини за предпазване от финансовите рискове;
  
• 
  признаване на приходи и разходи;
  
• 
  дълготрайни активи (обща политика, последващи разходи, амортизационна политика, обезценка);
  
• 
  инвестиционни имоти;
  
• 
  материални запаси;
  
• 
  вземания;
  
• 
  парични средства;
  
• 
  основен капитал;
  
• 
  преоценъчни резерви;
  
• 
  нетекущи пасиви (банкови кредити, лизингови задължения и др. под.);
  
• 
  бъдещи доходи на персонала;
  
• 
  отсрочени данъчни активи и пасиви;
  
• 
  текущи задължения;
  
• 
  провизии;
  
• 
  правителствени дарения;
  
• 
  данъци върху печалбата.
  

в) Допълнителни бележки за състоянието, движението, други промени и особености в съществените пера:

(i) Към балансовите пера:

• 
  дълготрайни активи;
  
• 
  инвестиционни имоти;
  
• 
  материални запаси;
  
• 
  вземания и аванси;
  
• 
  парични средства;
  
• 
  нетекущи пасиви;
  
• 
  отсрочени данъчни активи (пасиви);
  
• 
  провизии;
  
• 
  текущи пасиви.
  

(ii) Към перата от отчета за приходи и разходи;

• 
  приходи от дейността;
  
• 
  разходи за персонала;
  
• 
  начисления за разходи;
  
• 
  обезценки и провизии;
  
• 
  други приходи / (разходи);
  
• 
  финансови приходи / (разходи);
  
• 
  данъци от печалбата;
  
• 
  доходи на акция.
  

(iii) Други оповестявания:

• 
  сделки със свързани лица и условия по тях;
  
• 
  изплатени и предложени дивиденти;
  
• 
  състояние на съдебни и арбитражни дела;
  
• 
  условни активи и пасиви;
  
• 
  събития след датата на баланса.
  

Изготвянето на приложението към финансовия отчет, особено в текстовата си част, се подчинява на някои неписани правила, които са се наложили с добра практика у нас. Без да се претендира за изчерпателност, биха могли да бъдат прилагани следните от тях:

• 
  използва се ясен и разбираем стил, без наличието на прилагателни думи;
  

• 
  изложението се прави или от името на “ предприятието” или от името на “ ръководството”;
  

• 
  без наличието на конкретен случай, например при оповестяването на свързаните лица или на банките, предоставили кредитите, не се цитират имена на трети страни;
  

• 
  не се споменават въпроси от счетоводната политика, които се отнасят до първите документи или до текущото счетоводство;
  
• 
  не се цитират други нормативни актове, извън приложимите счетоводни стандарти, а само в частта за корпоративно данъчно облагане се цитира приложимия данъчен закон;
  
• 
  значимите счетоводни политики следва да се описват така, както те се формулирани в съответните стандарти;
  
• 
  не се оповестява нещо, което към датата на баланса не е обект на отчитане;
  
• 
  допуснати грешки при прилагане на счетоводната политика не се поправят с тяхното оповестяване;
  
• 
  общият сбор на числата в дадена бележка задължително следва да бъде равен на съответната сума от счетоводния баланс, отчета за приходите и разходите или отчета за паричните потоци, за която се отнася бележката;
  
• 
  подреждането на числата в рамките на дадена бележка следва да става относително по същественост им за текущата година;
  
• 
  перото ”Други” се поставя на последно място, след всички останали пера, като неговата стойност не бива да надвишава което и да е от наименованите пера;
  
• 
  с изключение на случаите, които изчерпателно са посочени в приложимите счетоводни стандарти, навсякъде следва де се представя сравнимата информация от предходния период;
  
• 
  не се включват показатели за анализа на финансовото състояние и финансовите резултати, това би могло да се направи в отчета за управлението.
  

В заключение следва да се посочи, че за разлика от четирите основни лицеви елемента на финансовия отчет, приложението към него следва да бъде достатъчно подробно, за да изпълни качествените характеристики за разбираемост, уместност, надеждност, неутралност и пълнота.


Заключение
Основна цел при разработването на годишния финансов отчет е вярно и честно да представя имущественото и финансово състояние на предприятието, получения финансов резултат и промените в паричните потоци.

Финансовият отчет е връзката между предприятието и околната среда, между него и интересуващите се от състоянието и развитието му лица. Информацията във финансовия отчет е необходима и полезна за редица потребители, които на основата на тези данни вземат определени икономически решения. И все пак счетоводните отчети не предоставят цялата информация, от която потребителите биха имали нужда при вземането на икономически решения, тъй като отчетите до голяма степен отразяват отминали събития, а не винаги включват и нефинансова информация.

С развитието на пазарните отношения в страната, с потребността от максимално сближаване с международната счетоводна практика реализирането на счетоводния процес и представянето на финансовите отчети у нас претърпя промени.

С всичко написано до тук може да се обобщи, че в зависимост от постоянно променящите се информационни потребности на външните и вътрешните потребители, както и развитието на обслужващите го фактори, Годишния счетоводен отчет еволюира.

Представения в приложението финансов отчет по структура и по начин на представяне на информацията е типичен за българските предприятия, които през последните години създават традиции по прилагането на МСФО. Той няма претенции за най - добрия пример в това отношение, но е изготвен при съобразяване с добрата практика и с дължимата грижа. Възприемането му не бива да бъде безкритично, а следва де се съобрази с конкретните особености на съответното предприятие.

И З П О Л З В А Н А Л И Т Е Р А Т У Р А
1. Аверкович, Ек. и др. Управленско счетоводство. Свищов, 1999г.

2. Божков, В. и Г. Илиев. Основи на счетоводството Фор Ком,2000г.

3. Генов, Г. и др. Въведение в счетоводството, Варна 2000г.

4. Данъчно облагане и счетоводно приключване 2006 – ИК “Труд и право” 2006г.

5. Дочев, Иван и др., Наръчник на икономиста – годишно счетоводно приключване- 2006г.

6. Дурин, Ст. Счетоводство на предприятието,София Фор Ком,1998г.

7. Петров , Л. Основи на счетоводството, Мартилен, София 2002г.

8. Закон за счетоводството- в сила от 01.01.2002г.

9. Международни счетоводни стандарти.

10. Фурнаджиева, М. Счетоводство на предприятието. Теоретични основи. СОФТТРЕЙД, 2005г.

11. Душанов И. Курс по счетоводство на предприятието, София 2000г. 

 

АНАЛИЗ НА ДРУЖЕСТВО

МАРИНА ЮГ ЕООД

Фирма: „Марина Юг ‘’ Еднолично дружество с ограничена отговорност.

Дата на вписване: 16.07.2009г.

Данни за регистрация по ЗДДС:

Адрес: гр. София.

Дата: 19.11.2007г.

Капитал: 150000 лв.

Собственик: Калина Бенова Костадинова

Управител: Калина Бенова Костадинова

Дейност: Покупка на стоки или други вещи с цел продажба.

Вид стоки: Спортни, роболовни и ловни стоки и оръжия – облекла, риболовни принадлежности, тактически екипи, бойни, ловни и въздушни оръжия,оптики, резервни части, аксесоари и др.

Дружеството притежава лиценз за търговоя с горепосочените стоки.

Търговски обекти: „ Марина Юг ‘’ ЕООД , притежава два магазина с два касови апарата намиращи се в гр. София.

Персонал: 7 души.

Счетоводство: Външно – води се от счетоводна къща.


ПЕРИОДИЧНО СЧЕТОВОДНО ОТЧИТАНЕ НА „ МАРИНА ЮГ ‘’ ЕООД

1. 
   Разходи: ( покупки , доствачици )
   

Счетоводните статии с които предприятието работи са следните:

• 
  За покупки на стоки по банков път.
  

Дт с-ка 304 - стоки

Дт с-ка 4531 – ДДС на покупките

Кт с-ка 401- доставчици

- За покупки на стоки платени в брой.

Дт с-ка 304 - стоки

Дт с-ка 4531 – ДДС на покупките

Кт с-ка 401 - доставчици

Дт с-ка 401 - доставчици

Кт с-ка 501 – каса в лева

• 
  За разходи за материали с-ка 601 с сътоветният подразпад, койо включва: разходи за основни, канцеларски, хигиенни материали, гориво, вода, ел. енергия, аксесоари и др.
  

601 01 – основни материали

601 02 – канцеларски материали

601 03 – хигиенни материали

Пример:

Дружеството купува факс хартия на стйност 10 лв с включено ДДС, и я заплаща в брой.
Дт с-ка 601 02 – разходи за канцеларски материали – 8лв

Дт с-ка 4531 – ДДС на покупките – 2лв

Кт с-ка 401 доствчици – 10лв

Дт с-ка 401 достачици – 10лв

Кт с-ка 501 каса в лева – 10лв

• 
  За разходи за външни услуги с-ка 602 включваща: разходи за телефон, реклама, данъци, фсо, куриерски услуги, наеми, абонаменти, тарнспорт и др.
  

2. 
   Приходи ( продажби )
   

Счетоводните статии са следните:

• 
  За продажба на стоки по банков път
  

Дт с-ка 411 – клиенти

Кт с-ка 702 – приходи от продажби на стоки

Кт с-ка 4532 – ДДС на продажбите

• 
  За продажба на стоки платени в брой.
  

Дт с-ка 411 – клиенти

Кт с-ка 702 – приходи от продажби на стоки

Кт с-ка – 4532 ДДС на продажбите

Дт с-ка 501 – каса в лева

Кт с-ка 411 – клиенти

• 
  За месечен отчет за продажбите ( взимат се боновете от касовите апарати за месечните продажби) и с крайната сума от продажбите за съотвения месец се записва следната счетоводна статия:
  

Дт с-ка 501 – каса в лева

Кт с-ка 702 – приходи от продажба на стоки

Кт с-ка 4532 – ДДС на продажбите

3. 
   ДДС – приключване.
   

След като документите за приходи и разходи за даденият месец са осчетоводени, от счетоводният софтуер се изваждат дневник на покупките и дневник на продажбите. Чрез тези дневници се прави сравнение между написаното в тях и самите документи за покупки и продажби . Това сравнение ( отмятане ) се извършва с цел, да се избегнат евентуални грешки – които често стават, особено ако предприятието е с голям обем на работа. Такива грешки са технически – объркани номер, дата, вид, сума на документа. Също така е възможно да е пропуснато да се осчетоводи някой документ. След като всички справки са приключили, установено е че, няма допуснати грешки, се съставят ДДС декларациите( подават се по интернет ), чийто ред на съставяне е следният:

• 
  1 бр. дневник на покупките
  
• 
  1 бр. дневник на продажбите
  
• 
  1 бр. ДДС декларация
  
• 
  1 бр. запис на дискета
  
• 
  1 бр. платежно нареждане
  
• 
  Оборотна ведомост на сметки
  

4531 – ДДС на покупките

4532 – ДДС на продажбите

4538 – данък за възтановяване

4539 – данък за внасяне

Когато всички документи са налични, се съставят следните счетоводни статии:

Когато ДДС на покупките е по – голямо от ДДС на продажбите ( ДДС на възтановяване ) се изписват следните контировки с разликата между двете суми:

Дт с-ка 4532 – ДДС на продажбите

Кт с-ка 4531 – ДДС на покупките

Дт с-ка 4538 – данък за възтановяване

Кт с-ка 4531 ДДС на покупките

Когато ДДС на продажбите е по – голямо от ДДС на покупките ( ДДС на внасяне ) :

Дт с-ка 4532 – ДДС на продажбите

Кт с-ка 4531 – ДДС на покупките, със сумата на от ДДС на покупките, следващата статия е

Дт с-ка 4532 ДДС на продажбите

Кт с-ка 4539 – данък за внасяне - с разликата между ДДС на продажбите и ДДС на покупките.

Когато има данък за възтановяване от минал период се изписва следната статия:

Дт с-ка 4539 – данък за внасяне

Кт с-ка 4538 – данък за възтановяване със съответната сума.

Пример:

Дружеството има следният резлутат за месец 07.2010г.

ДДС на покупките – 460.60лв

ДДС на продажбите – 2286.64лв

ДДС за възтановяване – 1756.73лв

Дт с-ка 4532 ДДС на продажбите – 460.60лв

Кт с-ка 4531 ДДС на покупките – 460.60лв

Дт с-ка 4532 ДДС на продажбите – 1826.04лв

Кт с-ка 4539 ДДС за внасяне – 1826.04лв

( 2286.64 – 460.60 = 1826.04 )

Дт с-ка 4539 ДДС за внасяне – 1756.73лв

Кт с-ка 4538 ДДС за възтановяване – 1756.73лв

4. 
   Банкови операции:
   

Дружество „ Марина Юг ‘’ ЕООД има две банкови сметки ;

С-ка 503 01 –разплащателна сметка в лева в ОББ банк

С-ка 503 02 – разплащателна сметка в лева в ДСК банк

При трансфери между двете банки се записват следните счетоводни статии

Дт с-ка 503 02 –разплащателна сметка в лева в ДСК банк

Кт с-ка 503 01 –разпалщателна сметак в лева в ОББ банк

При плащане на такси:

Дт с-ка 629 – други финансови разходи

Кт с-ка 503 0... – разпалщателна сметка в лева

При приходи от лихви:

Дт с-ка 503 0... – разплащателна сметак в лева

Кт с-ка 729 – други финансови приходи

При плащане към доставчици

Дт с-ка 401 – доставчици

Кт с-ка 503 0... разплащателна сметка в лева

При плащане от клиенти

Дт с-ка 503 0 ... разплащателна сметка в лева

Кт с-ка 411 – клиенти

При разчети с персонала

Дт с-ка гр. 46 – сметки свързани с персонала

Кт с-ка 503 0... разплащателна сметка в лева

При плащане на заеми, лизнги и др. дългове

Дт с-ка 159 други заеми и дългове

Кт с-ка 503 0... разплащателна сметка в лева

5. 
   Материален запас.
   

Стоково материалните запаси са краткотрайни материални активи под формата на:

- материали, придобити чрез покупка и прадназначени за влагане в производствения процес;

- продукция, създадена в резултат на произвидствен процес;

- стоки, придобити чрез покупка и преднанзначени за продажба.

При покупка на на стоки те се заприхождават по цена на придобиване или доставна цена, която включва следните разходи за закупуване: покупна цена, вносни мита, такси, възстановими данъци и акцизи, разходи по доставката – превози, товаро - разтоварни работи.

Методите на отписване са по средно претеглена цена – препоръчителен подход по МСС; по - конкретно определена стойност, когато потреблението им засяга конкретни партиди, производство, проекти или клиенти.
В материалният запас, на първо място се обработват документите за покупки (заприходяване) – в счетоводният софтуер се вкарват поединично артикулите в самата фактура, и се цеонообразуват, след това се вкарват и документите за продажби (разходване). В материалния запас се работи само с документи, които се отнасят към сметки 304 – стоки, 302 – материали, 303 – продукция,701 и 702 – прходи от продажби. След като документите се заприходят, се проверяват за допуснати грешки, (най – често, такива са технически), и се изважда справка - движение на материлани запаси по цена на придобиване, за да установим наличността на стоките в склада. На второ място разходваме (вписваме документите за продажби в счетоводният модул). Когато всички операции са завършени и проверени се изписват следните справки:

а) Справка за доставените материални запаси за даденият период

(покупката ма стоките);

б) Справка за движението на материалните запаси по цена на придобиване (наличността на стоки в склада);

в) Справка изписване по метод на материалните запаси (продажбата на стоките);

г) Оборотна ведомост на сметки 304 – стоки, и 702 – приходи от продажби на стоки (в оборотите за периода се вижда на каква стойност за сакупени стоките и на каква са продадени);

д) Спавка движение на материални запаси по цена на придобиване за периода (обобщена);
Сравнения:

• 
  Сумата от ( а ) = на дебитното салдо от оборотите за периода на с-ка 304 ( г ), и на графа- доставки от точка ( д );
  
• 
  Сумата от ( б ) = на дебита от крайното салдо на ( г ) и на графа – крайно салдо от ( д );
  
• 
  Сумите от ( в ) = на графи – разходвания, ст. по цена на разходване и брутен резултат от ( д ) и в дебитнито и кредитнито салдо на с-ка 702 от ( г );
  

Когато сумите от посочените справки съвпадат (засичат се), и със сумата от графа разходвания от ( д ) се прави следната счетоводна статия:

Дт с-ка 702 – приходи от продажби на стоки

Кт с-ка 304 – стоки

е) За приключване на операцците с материалните запаси се изкарва още една оборотна ведомост на с-ки 304 – стоки, и 702 – приходи от продажба на стоки. - Сумата от крайното кредитно салдо на с-ка 702 от точка ( г ), е прхвърлена в сумата от крайното дебитно салдо на с-ка 304 от точка ( е ).

6. Инвентарна книга ( амортизационен план )
По един или друг начин се определя величината на амортизацията на предприятието, размерът на която се признава за необходимо присъщ разход. На фона на така приложените ограничители се формират постановките за т.нар. счетоводна амортизация и за т.нар. амортизация за целите на данъчното облагане на печалбата (наричана за краткост данъчна амортизация). Като счетоводна амортизация се разглежда амортизацията на дълготрайните материални активи, размерът на която е определен на основата на чл. 20 от Закона за счетоводството, т.е. върху основата на норми, установени съобразно приетия от ръководството на предприятието практически срок за използване на актива в самото предприятие.

Тази амортизация се начислява като разход за дейността и се отнася по направление. При възприемане на по – кратък (в години) амортизационен срок на тези активи амортизационната норма е по-висока, тъй като тя е функция на амортизационния срок (при линейния метод) и на възприетия метод на амортизиране (при нелинейните методи).

Съгласно НСС 4 амортизацията представлява разпределение на амортизируемата сума на дълготраен актив през предполагаемия срок на ползване. Следователно, амортизацията е процес, който води до намаляване на финансовия резултат.  

Амортизацията се осчетоводява по следния начин:

Дт с-ка 603 разходи за амортизация

Кт с-ка 241 амортизация на ДМА

Кт с-ка 242 амортизация на НДА

Категории амортизируеми активи ( ЗКПО чл. 55 )

1. категория I - масивни сгради, включително инвестиционни имоти, съоръжения, предавателни устройства, преносители на електрическа енергия, съобщителни линии;

2. категория II - машини, производствено оборудване, апаратура;

3. категория III - транспортни средства, без автомобили; покритие на пътища и на самолетни писти;

4. категория IV - компютри, периферни устройства за тях, софтуер и право на ползване на софтуер, мобилни телефони;

5. категория V - автомобили;

6. категория VI - данъчни дълготрайни материални и нематериални активи, за които има ограничен срок на ползване съгласно договорни отношения или законово задължение;

7. категория VII - всички останали амортизируеми активи.

(2) Годишните данъчни амортизационни норми се определят еднократно за годината и не могат да превишават следните размери:

Категория активи	Годишна данъчна
	амортизационна
	норма (%)
Категория 1	4
Категория 2	30
Категория 3	10
Категория 4	50
Категория 5	25
Категория 6	100/години на правното
	ограничение
	Годишната норма не
	може да превишава
	33 1/3
Категория 7	15

Амортизацията на активите на фирма „ Марина Юг ‘’ ЕООД се начислява по следните категории:

По с-ка 203 – сгради и конструкции – категория 1

По с-ка 204 – машини и оборудване – категория 4

По с-ка 205 – транспортни средства – категория 5

По с-ка 206 – офис обзавеждане – категория 7

Като се начисли счетоводната и данъчната амортизация за даденият период, вадят се необходимите справки и с начислената сума за всеки един от активите се прави счетоводна статия, която иглежда така:

Дт с-ка 603 – разходи за амортизация

Кт с-ка 241 – амортизация на ДМА

Кт с-ка 241 03 – на сгради

Кт с-ка 241 04 – на МСО

Кт с-ка 241 05 – на транспортни средства

Кт с-ка 241 06 – на стопански инвентар

Изважда се оборотна ведомост на сметки 603 и 241.

7. Текущи приключвателни операции ( за определяне временното финансово състояние на дружеството )

За текущите приключвателни операции е необходимо да се извади оборотна ведомост в края на периода на всички счетоводни сметки, с които фирмата работи от националният сметкоплан. При правилно осъществен процес трябва да има равенство между началните дебитни салда на активните счетоводни сметки и началните кредитни салда на пасивните счетоводни сметки. След това се сравняват дебитните обороти и кредитните обороти по всички засегнати счетоводни сметки. Ако няма равенство между техните общи суми е на лице допусната грешка по невнимание. Накрая трябва да има равенство между крайните дебитни и кредитни салда.

Ако в дадено предприятие се използват и аналитични сметки, тогава данните от регистъра за синтетичните записвания трябва да се сравнят с данните от регистъра на тези с аналитични записвания. В тези случай началните салда, оборотите и крайните салда на аналитичните счетоводни сметки в общия си сбор, трябва да са равни с началното салдо, оборотите и крайното салдо на съответната синтетична сметка, към която са открити.

За отстраняване на допуснати счетоводни грешки трябва първо да се сравнят данните от регистрите с данните от първичните счетоводни документи. В счетоводната теория и практика се използват следните начини за коригиране на счетоводни грешки:

1. 
   чрез съставяне на допълнителни счетоводни статии
   

Този вид счетоводни статии се прилага, когато не е съставена необходимата счетоводна статия или сумите отразени по счетоводните статии са по - малки от действителните.

2. 
   чрез съставяне на сторнировъчни счетоводни статии
   

Те се съставят по следните причини:

1) неправилно определена кореспонденция на сметките

2) повторно съставени счетоводни статии
Като всички сметки са проверени и поправени се взимат следните счетоводни статии:

Дт с-ка 702 – приходи от прдажби

Кт с-ка гр. 60

Дт с-ка 1232 –

Кт с-ка гр. 62

Дт с-ка гр. 70

Дт с-ка гр. 72

Кт с-ка 1232 -

Съствят се следните отчети:

1 Фурнаджиева , М. Счетоводство на предприятието . Теоретични основи с.65

2 Дурин, Ст. Счетоводство на предприятието. София , ФорКом, 1998, с.114

3 Аверкович ,Ек. и др. Управленско счетоводство. Свищов, 1999г.

4 Аверкович, Ек.и др. Управленско счетоводство.Свищов 1999г.

5 Пак там стр.143

6 Закон за счетоводството.ИК “Труд и право” обн.ДВ, бр.98 от 2001г., в сила от 01.01.2002г., изм. и доп. бр.91 от 2002г., изм. и доп. бр.96 от 2004г., в сила от 01.01.2005г.

7 В българската практика съществува разбиране, че те трябва да бъдат представени като нематериални активи, като се изхожда от формално- правния довод, че наемните отношения се основават на правото на ползване.Във всички подобни случаи обаче е приложим принципът на съдържанието пред формата , така че имащите материален характер подобрения се представят като дълготрайни материални активи.

8 Обикновено перото “ Репутация” се появява в консолидираните баланси. В индивидуалните финансови отчети то би могло да съществува, ако предприятието е придобило нетните активи(бизнеса) на друго търговско дружество и това придобиване е отчетено като бизнескомбинация.

9 Дурин , Ст. Счетоводство на предприятието.София ФорКом, 1998 с. 318